Определение по дело №1072/2023 на Административен съд - Бургас

Производство по чл. 213а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 и § 2 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 11275/07.11.2023 г. на Ж.П.Б., ЕГН **********, срещу Решение № 926/16.10.2023 г. по адм. д. № 1072/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Ж.Б. срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № ИП108570-1/18.04.2023 г. издаден от гл. експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас, потвърден с Решение № 94-01-15253/1/29.05.2023 г. на директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при община Бургас, с който на жалбоподателя са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за данъчни периоди 2019 г. – 2022 г. в размер на главница – 395,24 лв. и лихва към 18.04.2023 г. в размер на 82,24 лв.

При извършената съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК проверка на редовността и допустимостта на подадената касационна жалба съдът констатира, че жалбата е недопустима на осн. чл. 215, т. 4 от АПК. Това е така по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 7, изр. второ от ДОПК, решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лева, в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000 лева, в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно. По предписанието на чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ) актовете за установяване на местни данъци и такси подлежат на обжалване по реда за обжалване по ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ДОПК редът за обжалване на ревизионен акт е приложим и за другите актове, издавани от органите по приходите, освен ако в ДОПК не е предвидено друго. При така цитираната правна регламентация ограничението относно касационното обжалване по чл. 160, ал. 7, изр. второ ДОПК, е приложимо и по отношение на съдебните решения, постановени по оспорване на АУЗД за задължения (вземания) по ЗМДТ.

По отношение на жалбоподателя в конкретния случай са установени задължения за данък върху недвижимите имоти за периоди 2019 г. – 2022 г. в размер на главница – 395,24 лв. и лихва към 18.04.2023 г. в размер на 82,24 лв., поради което решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване, т. е. е налице основанието по чл. 215, т. 4 от АПК и депозираната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по жалбата касационно производство следва да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 2 от АПК вр. чл. 215, т. 4 от АПК, Административен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Ж.П.Б., ЕГН **********, срещу Решение № 926/16.10.2023 г. по адм. д. № 1072/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството, образувано по касационна жалба вх. № 11275/07.11.2023 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.