РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Перник, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
Нина М. Коритарова
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500083 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 704 / 24. 07. 2024г., постановено по гр. д. № 02236/2024г.
по описа на Пернишкия районен съд, е осъдено „КРАКРА ФУУДС” ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, обл.
Перник, ул. „Марина бара“ № 29, представлявано от С.С.Р. - управител, да
заплати на „МК БРАТЯ Р.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, ул. Кобилино бранище № 2, ет. 3, ап. 6,
представлявано от М.Р. - управител, по предявен иск с пр.осн. чл.79 вр. чл.327,
ал.1 ТЗ сумата от 5277,22 лева, представляваща незаплатени задължения по 9
броя фактури, както следва : №, ***; № ***; № ***; № ***; ***; № ***; №
***; № *** и № ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1 856,09 лева - сторени по делото разноски.
Недоволно от постановеното решение е останало „КРАКРА ФУУДС“
ООД, което чрез адвокат К. Ч., по обстойно изложени съображения го е
1
обжалвало изцяло. Моли същото да бъде отменено като неправилно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради допуснати процесуални нарушения.
Моли да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски,
включително и адвокатско възнаграждение. Поддържа въззивната си жалба и
в съдебно заседание, чрез адвокат Д.М., като моли тя да бъде уважена и на
дружеството да му бъдат присъдени направените разноски съгласно списък по
чл. 80 от ГПК.
Насрещната страна „МК БРАТЯ Р.“ ООД“, чрез адвокат Н. И. Г., не е
депозирала писмен отговор. В съдебно заседание, чрез адвокат Н. Г., оспорва
въззивната жалба и моли на дружеството да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Въззивният съд, служебно намира, че обжалваното решение се явява
валидно - същото не е нищожно, тъй като е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
По оплакванията за процесуални нарушения - че съдът се е произнесъл
по други искови претенции, различни от предявените, които са предмет на
делото, за кои фактури и кои суми е направено частично оттегляне на искови
претенции и т.н., същите на практика представляват доводи за недопустимост
на решението, а освен това съдът служебно следи за допустимостта на
решението в обжалваната му част, съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК. В
тази насока настоящият съдебен състав, следва да отбележи, че обжалваното
решение на Пернишкия районен съд е изцяло съобразено с влязлото в сила
Решение № 140 / 30. 04. 2024г., постановено по възз. гр. № 196 / 2024г. по
описа на Пернишкия окръжен съд и с дадените с него задължителни указания,
което решение на Пернишкия окръжен съд, съгласно разпоредбата на 297 от
ГПК, е задължително и за настоящия съдебен състав. Следователно
2
обжалваното съдебно решение не е недопустимо, а горните доводи не
подлежат на преразглеждане от страна на настоящия съдебен състав.
По въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение,
Пернишкият окръжен съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки
от изложеното във въззивната жалба, от доводите на насрещната страна и от
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд, чиито мотиви
следва да имат решаващ характер по отношение на правния спор, намира
следното:
Страните по делото които са търговски дружества, са имали трайни
търговски отношения, въз основа на неформален договор за доставка на
карантия и рагу на „КРАКРА ФУУДС“ ЕООД:
Съгласно заключението на вещото лице В.В., по приетата съдебно -
счетоводна експертиза, което съдът приема за като компетентно и обективно
дадено, се установява, че в счетоводството на МК БРАТЯ Р. ООД са издадени
26 броя фактури, посочени по дати, суми, начин на плащане и извършено
плащане, които са осчетоводени по сметка 411 ’’Клиенти” с контрагент
„КРАКРА ФУУДС” ООД на обща стойност 11553,40 лева. Процесните
фактури са отразени в счетоводството на ищцовото дружество, в дневника за
продажби и в справка декларация по ЗДДС.
По тези фактури са извършени плащания от страна на ответното
дружество в общ размер на 6276,18 лева, което е отразено по фактури в
табличен вид в заключението на вещото лице.
Неплатените суми са в общ размер на 5277,22 лева, а именно: по
фактура №, ***; № ***; № ***; № ***; ***; № ***; № ***; № *** и № ***
От извършената проверка във връзка в счетоводството на ответното
дружество, вещото лице е установило, че в счетоводството на „КРАКРА
ФУУДС” ООД са осчетоводени част от тези 26 фактури - 11 на брой, на обща
стойност в размер на 3 598.24 лева, както следва: Фактура № ***, № ***;№
***, № ***, №***,№***,№***,№***, № ***, № *** и № ***
Вещото лице е установило, че не са осчетоводени в счетоводството на
ответното дружество „КРАКРА ФУУДС” ООД - 15 броя фактури на обща
стойност от 7 955.16 лева, както следва: Фактура № ***, № ***, № ***, №
***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, №***, № ***, ***, №
3
***, № *** и № ***
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна,
намира следното:
Правният спор се определя от страните – от твърденията изложени в
исковата молба и от доводите, възраженията и оспорванията в писмения
отговор на ответника. С писмения отговор, който е открит от Пернишкия
районен съд в един по – късен момент, но същият се явява подаден в срок /л.94
от производството по гр. д. № 00019/2023г./ ответното дружество е оспорило
изцяло исковата претенция, която към онзи момент е била за сумите по
всичките 26 фактури; изложило е доводи, че на част от фактурите /4броя/, като
начин на плащане е отбелязано „в брой“; навело е довод, че многократно са
искали издаването на касов бон, но отговорите са били, че ще бъде издаден
впоследствие или когато се натрупат; както и че друга част от сумите по
фактурите са изплатени чрез Изи Пей. В писмения отговор няма наведени
доводи, че твърдените в исковата молба доставки не са извършвани. В
публично съдебно заседание на 28. 11. 2023г., ответната страна е направила
доказателствено искане в тази насока, за пръв път, в писмената защита на
ответното дружество е изложило е изложило довод – че ищцовото дружество
не е доказало доставките на свински вътрешности, а за пръв път изцяло този
довод се излага във въззивната жалба.
В публично съдебно заседание на 11. 07. 2023г., по гр. д. № 00019/2023г.
е извършен изчерпателен доклад по реда на чл.146 от ГПК, с който е
разпределена доказателствената тежест. На никоя от страните не е указвано,
че не сочи доказателства за твърдяни от нея факти, тъй като ищцовата страна
е представила писмени доказателства и е направила доказателствени искания,
във връзка с твърденията си в исковата молба, а ответната страна е направила
доказателствени искания, във връзка с твърденията й в писмения отговор на
исковата молба. На ищеца е указано, че следва да докаже, че е била сключена
посочената сделка за продажба на свински вътрешности, като същият е бил
изправна страна по договора, като е извършил договорените доставки на
свински вътрешности. Осчетоводяването на фактурите от страна на ответното
дружество, макар и за част от тях, включването им в дневника за продажбите и
извършването на плащания за част от тях, дава основание на настоящият
състав да приеме, че ищецът е доказал доставката на свински вътрешности, а
4
развитите оплаквания във въззивната жалба в противната насока, са
неоснователни, по следните съображения :
В конкретния казус се касае за взаимоотношения между търговци по
неформални договори за доставки на стоки от страна на ищеца спрямо
ответника, които представляват покупко - продажби на стоки. Съгласно чл.327
от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Между страните по делото са съществували продажбени
правоотношения, по силата на които ищецът е продавал и предавал, а
ответникът е купувал и приемал свински вътрешности, за удостоверяването на
които обстоятелства са били издадени представените по делото данъчни
фактури, съдържащи всички необходими елементи, квалифициращи договора
за продажба като такъв - вид и количество закупена стока, стойност, дата и
начин на плащане, получател и доставчик, съставител на фактурата,
съответното време и място на съставянето й /Решение № 96 от 26.11.2009 г. на
ВКС по т. д. № 380/2008 г., I т. о., ТК, Решение№ 166/26.10.2010 г. по т.д. №
991/ 2009 г. на ВКС/. Съгласно трайната съдебна практика отразяването на
фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за
покупко-продажбите по ДДС представлява недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване - Решение № 42 от 19.04.2010
г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о., ТК,Решение № 67 от 31.07.2015 г. на
ВКС по т. д. № 631/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 252 от 3.01.2013 г. на ВКС
по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 218 от 6.01.2017 г. на ВКС по т.
д. № 3572/2015 г., I т. о., ТК и т.н. Предвид това, категорично се установи в
настоящето производство, че страните са били в трайни търговски
взаимоотношения, във връзка с осъществяваната покупко - продажба на
свински вътрешности.
Представените по делото фактури са редовни първични счетоводни
документи по чл.6 от ЗСч., които са надлежно осчетоводени в счетоводството
на ищеца. В практиката на ВКС последователно се приема, че договорът за
покупко-продажба се счита за сключен с постигане на съгласие между
страните, като купувачът може да изрази съгласието си с фактическото
приемане на стоката и е без значение обстоятелството, че не е подписал
съставените от продавача документи. /Решение № 2258/12.12.1995 г. по гр. д.
5
№ 746/95 г. на V г. о. и др. / Съдебната практика приема също, че фактурите
могат да послужат като доказателство за сключване на договора за търговска
продажба, за предаване на стоката и за възникване на отразеното в нея
задължение, при наличие на доказателства, които могат да се ценят като
признания за съществуващата облигационна връзка, като напр. счетоводното
отразяване в счетоводствата на страните, частично плащане на цената и др.
/Решение № 211 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о и
др./ По делото се установи, че от представените към исковата молба 26 броя
фактури, всичките не са осчетоводени в счетоводството на ищцовото
дружество, а само част от същите 11 на брой - в размер на 3 598.24 лева са
осчетоводени в счетоводството на ответното дружество. Същевременно обаче
в хода на производството се установи, че от ответната страна е извършено
плащане в общ размер на 6276,18 лева, като в т.ч. е извършено плащане по 6
броя фактури, които не са били осчетоводени в счетоводството на ответника
„КРАКРА ФУУДС” ООД, а именно Фактура № ***, № ***, ***, № ***, № ***
и № ***
Независимо от това, че част от процесните фактури не са отразени в
счетоводството на ответника, признание за съществуващото задължение на
ответника е извършеното от него частично плащане, вкл. по неосчетоводени
фактури. Предвид обстоятелството, че ответникът не е оспорил редовността
на воденото от ищеца счетоводство, съдът намира за установено по делото, че
същото е редовно водено. Записванията в счетоводството на ищеца, преценени
съгласно чл.182 от ГПК на базата на останалите писмени доказателства,
извършено от ответника плащане в полза на ищеца по част от фактурите
установяват обстоятелствата твърдени от ищеца в исковата молба относно
характера на търговските отношения между страните във връзка, с които са
издадени процесните фактури, като опровергават възраженията на ответника
за липсата на търговски отношения между двете дружества и за неизвършени
доставки на процесните стоки.
Ето защо, съдът приема, че правоотношението, от което произтича
спора между страните по делото има договорен произход. То се основава на
сключен между тях неформален договор за покупко-продажба на стоки,
съдържанието на който договор обхваща многократни престативни действия
на продавача към купувача с еднотипни стоки. Претенциите, свързани със
заплащането на отделните доставки не са самостоятелни искове, тъй като
6
произтичат от общ правопораждащ факт. Трайна е съдебната практика на ВКС
по въпроса, че когато вземанията произтичат от едно правоотношение по
договор за доставка, претенцията за вземания относно цената във връзка с
неговото изпълнение/чиято стойност може да бъде предмет на отделни
фактури/ представлява един иск - така напр.Определение № 114/04.03.2014г.на
ВКС по т.д.№ 2401/2013г.,П т.о.,ТК. С оглед правосубектността на страните,
които са търговци по смисъла на чл.1 от ТЗ и вида на сключения от тях
договор, който обслужва предмета на дейност на всяко от дружествата, следва
изводът, че се касае за търговска продажба. Предвид изложеното и като взе
предвид, че по същността си договорът за търговска продажба е двустранен,
възмезден, консенсуален договор, и настоящият съдебен състав намира, че за
възникването му е необходимо постигане на съгласие между страните по него
относно вещта и цената, като продавачът се задължава да прехвърли
собствеността и предаде вещта, а купувачът да я получи и заплати цената. По
делото категорично се установява наличие на задължение на ответника към
ищеца за заплащане на сумата от 5277,22 лева, по 9 броя фактури, както
следва: №, ***; № ***; № ***; № ***; ***; № ***; № ***; № *** и № ***,
поради което исковата претенция на ищеца за заплащане на цени за доставени
свински вътрешности в общ размер на 5277,22 лева е основателна и доказана,
поради което предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен.
Следователно въззивната жалба се явява неоснователна. Решението на
Пернишкия районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като Пернишкият окръжен съд възприема изцяло мотивите
на Пернишкия районен съд по реда на чл. 272 от ГПК.
Въззиваемото ответно дружество е направило разноски в
производството пред Пернишкия районен съд, в размер на 1000лв. за
адвокатско възнаграждение, която сума следва да му се присъди.
Тъй като се касае за търговски спор, с цена на иска под 20000лв. – в
размер на 5277,22 лева, то решението не подлежи на обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 704 / 24. 07. 2024г., постановено по гр. д.
7
№ 02236/2024г. по описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА „КРАКРА ФУУДС” ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, обл. Перник, ул. „Марина бара“ № 29,
представлявано от С.С.Р. - управител, да заплати на „МК БРАТЯ Р.“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул.
Кобилино бранище № 2, ет. 3, ап. 6, представлявано от М.Р. – управител,
сумата 1000лв. /хиляда лева/, представляваща направените от него разноски в
производството пред Пернишкия окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8