Определение по дело №1555/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2404
Дата: 24 февруари 2023 г.
Съдия: Галя Алексиева
Дело: 20233110101555
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2404
гр. Варна, 24.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233110101555 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от Г. И. Г. , ЕГН ********** с адрес гр.
Балчик, ул. „Тунджа“ № 28, ап.57 срещу «Дженерали застраховане» АД ЕИК *********
искове с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 409 КЗ за осъждане ответника да заплати на
ищеца: сумата от 11000лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка «Каско», полица № 0312220340004789/17.02.2022г. на л.а.
„Фолксваген пасат“ с рег. № СТ 1527 ВХ за причинени имуществени вреди- пълна загуба на
застрахования лек автомобил в резултат на настъпило застрахователно събитие- кражба на
30.03.2022г. в гр. Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба- 09.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
968,61лева, представляваща дължимо обезщетение за забава начислено за периода
30.03.2022г. до 08.02.2023г.вкл.
Искът е родово подсъден на районния съд съобразно общото правило на чл.103 ГПК.
Ищецът обосновава местната подсъдност на ВРС позовавайки се на нормата на чл.
113, ал.2 ГПК и чл. 108 ГПК.
По повод местната подсъдност на спора, сочи да е избрал общата подсъдност по чл.
108, ал.1, изр. 2 ГПК, т.е заявява претенция за разрешаване на спора по местонахождението
на клона на застрахователя в гр. Варна, предвид че е договаряно с него. Тази подсъдност
като обща такава обаче бива изключена от нормата на чл. 113 ГПК уреждаща специална
подсъдност по отношение на искове на потребители.
Предвид настоящия си адрес на територията на гр. Варна обосновава подсъдност с
нормата на чл. 113 ГПК.
Съгласно пар.1, т. 1 ДР на КЗ, "застрахован" е лицето, чиито имуществени и/или
неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по застрахователен договор.
Т.е, ищецът има качеството на потребител на застрахователна услуга по смисъла на пар. 13,
т.1 ДР на ЗЗП, поради което общата местна подсъдност по чл. 108 ГПК е дерогирана. С
1
разпоредбата на чл. 115, ал.2 ГПК е предвидена изборна местна подсъдност и при наличието
на предпоставките за прилагането й, преценката е на ищеца- потребител, пред кой местно
компетентен съд да предяви иска си- по настоящ или постоянен адрес, или по
местонастъпване на застрахователното събитие. Предвид разрешението дадено в
определение по ч.т.д. № 2870/2019г. на ВКС, Първо ТО в смисъл,че особената местна
подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а
само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно
процесуално легитимиран по тях е увреденото лице“, то следва, че доколкото в случая
правопораждащият факт на претендираното обезщетение за щета е сключеният между
страните застрахователен договор, а не непозволено увреждане, то приложението на чл. 115,
ал. 2 КЗ е изключено. Приложение следва да намери нормата на чл. 113 ГПК.
Съгласно чл. 113 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, исковете
на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес
на потребителя, а при липса на такъв- по постоянния.
Чл. 119, ал. 3 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/, регламентира,
че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се
прави от ответника най- късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига
служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Нормата е императивна.
Установява се от изготвената от съда служебно справка в НБД Население, че адресът
на ищеца- и постоянен, и настоящ такъв /противно на соченото в уточняваща молба/, към
датата на подаване на исковата молба е в гр. Балчик.
Ето защо, местно компетентен да разгледа спора е РС Балчик. С оглед на изложеното
и на основание чл.119, ал.3 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено и
изпратено на местно компетентния да го разгледа съд, в случая РС- Балчик в съдебния
район, на който е настоящият адрес на ищеца.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1555/2023г. по описа на Варненски
районен съд, 7състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Балчик, на основание чл.119,
ал.3 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2