№ 1475
гр. Варна, 16.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско
дело № 20253100501626 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:27 часа се явиха:
Въззивникът „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, редовно и своевременно
призован за днешно съдебно заседание, не се явява законен представител на
дружеството, представлява се от адвокат Л. В.-Т.ова, с пълномощно по
делото.
Въззивникът В. М. А., редовно и своевременно призована по телефона
за днешно съдебно заседание, не се явява лично, не се представлява в съдебно
заседание.
Третото лице помагач В. С., призован за днешно съдебно заседание, не
се явява, не се представлява.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ докладва молба вх. № 29235/13.10.2025 г. от
адв. А. М., пълномощник на В. М. А., с която заявява, че не възразява по
нередовното призоваване и моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие.
Оспорва изцяло въззивната жалба от „Гаранционен фонд“, поддържа
въззивната жалба от В. А.. Няма нови доказателствени искания и няма да сочи
нови доказателства.
Изразява становище по същество. Моли за присъждане на разноски пред
настоящата инстанция. Прилага списък с разноски.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ предоставя молбата на адв. В., за запознаване.
АДВ. В.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че не са налице процесуални пречки
за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилите въззивни жалби, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 4506 от 01.10.2025 година:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивни жалби, както следва:
1/ Въззивна жалба вх. № 24675/18.03.2025 г. от Гаранционен фонд – гр.
София, чрез адв. Л. В., срещу Решение № 727/04.03.2025 г., постановено по гр.
д. № 5813/2022 г. по описа на ВРС, в частта за сумата над 15000.00 лева до
присъдения размер от 25000.00 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и страдания,
причинени в резултат на настъпило на 13.11.2021 г. ПТП в гр. Варна, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 14.04.2022 г. до окончателното
им изплащане, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „А“ КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
2/ Въззивна жалба вх. № 37794/28.04.2025 г. от В. М. А., чрез адв. А. М.,
срещу ч а с т от Решение № 727/04.03.2025 г., постановено по гр. д. №
5813/2022 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от
въззивницата искови претенции, както следва: за законната лихва за забава
върху уважения размер на иска за неимуществени вреди в размер на 25000.00
лева, считано от датата на уведомяването на ответника – 21.01.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и за законната лихва за забава върху
уважения размер на иска за имуществени вреди в размер на 132.48 лева,
считано от датата на уведомяването на ответника – 21.01.2022 г. до
окончателното й изплащане.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивните жалби са подадени в преклузивния двуседмичен срок,
визиран в чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.
Същите са редовни, съдържат изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 ГПК и са надлежно администрирани. Дължимата
държавна такса за въззивното производство и по двете жалби е внесена по
сметка на ВОС. Преписи от въззивните жалби са връчени на съответните
въззиваемистрани по всяка от тях и на конституираното по делото трето лице-
помагач, като в срок са постъпили писмени отговори. Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния
съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По предварителните въпроси:
Във въззивна жалба вх. № 24675/18.03.2025 г. от Гаранционен фонд е
аргументирано становище за неправилност и необоснованост на оспореното
решение като постановено при нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. Твърденията си в тази насока излага във
2
връзка с неправилна интерпретация на събраните доказателства на решаващия
състав. Счита, че присъденият размер на обезщетението е завишен и в
противоречие с принципа по чл. 52 ЗЗД. Посочва съдебна практика в подкрепа
на позицията си. Излага, че присъденото обезщетение било определено в
несъответен на претърпените болки и страдания размер. Искането е за отмяна
на решението в обжалваната му част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна – В. М. А., чрез адв. А. М., в който се излага становище за
неоснователност на наведените във въззивната жалба доводи и твърдения за
отмяна на оспореното решение. Счита, че всички елементи от фактическия
състав на деликта по чл. 45 ЗЗД били установени. Сочи, че релевираното от
ответната страна възражение за съпричиняване било недоказано, видно от
изготвените по делото заключения. Оспорва твърденията на въззивника
досежно степента и интензитета на уврежданията на пострадалата, като счита
същите за оборени от събраните по делото доказателства. Счита за доказано
влошеното психическо състояние на пострадалата след ПТП. Отправя искане
за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице-помагач – В. С. не депозира
отговор на жалбата.
С въззивна жалба вх. № 37794/28.04.2025 г. от В. М. А. са изложени
съображения за неправилност на решението в обжалваната му част като
постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че
първоинстанционният състав неправилно определил началната дата на
дължимост на законната лихва за забава – 14.04.2022 г., като сочи, че това
била датата на постановяване на отказ от страна на застрахователя по
предявената застрахователна претенция. Аргументира позицията си със
съдебна практика. Счита за меродавна датата на известяване на застрахователя
за настъпилото застрахователно събитие, от който момент дружеството
изпадало в забава – 21.01.2022 г. Моли за отмяна на решението в частта за
законната лихва за забава върху присъдените главници.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор вх. №
46283/27.05.2025 г. от Гаранционен фонд, в който е застъпена позиция за
неоснователност на въззивната жалба и е отправено искане за нейното
отхвърляне.
Третото лице-помагач – В. С. не депозира писмен отговор.
АДВ. В.: Поддържам въззивната жалба, която сме я подали. Оспорваме
въззивната жалба, подадена от В. А., подадена във връзка с датата на
изискуемостта на дължимата законна лихва, като считаме, че всички доводи и
възражения са несъстоятелни и необосновани.
По проекта за доклад, нямам възражения.
С оглед изразеното становище, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че
следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е
3
обективиран в Определение № 4506 от 01.10.2025 година, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
Определение № 4506 от 01.10.2025 година.
АДВ. В.: Няма да соча други доказателства.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
счете делото за изяснено от фактическа и от правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. В.: Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите жалбата на В. А.
без уважение и потвърдите датата на изискуемостта на законната лихва, а
именно датата на отказа на „Гаранционен фонд“ да определи и изплати
обезщетение, направено в рамките на три месечния срок, предвиден в КЗ, чл.
496.
Считам, че всички доводи, изложени в жалбата на В. А. са
несъстоятелни и необосновани, визираната съдебна практика е
интерпретирана изопачено и е неотносима съм настоящето производство,
както и правната регламентация, която се тълкува в жалбата. Изрично и ясно
са разграничени периодите на изискуемост на законната лихва, която се дължи
от страна на „Гаранционен фонд“ върху определено обезщетение и тази, която
се дължи от страна на застрахователя.
В случая чл. 497 е много ясен и категоричен и се посочва, че тази лихва
се дължи от изтичане на 15 дневния срок, или от представяне на всички
документи, или тримесечния срок предвиден по чл. 496 от КЗ. В този смисъл
има и непротиворечива практика на ВКС, едно от последните решения е
визирано и в самото първоинстанционно решение.
По отношение на жалбата, която сме предявили относно
необосноваността на присъдения размер на обезщетение от страна на съда в
първоинстанционното решение, моля същата да бъде уважена предвид
изложените в жалбата, както и в хода на първоинстанционното производство
доводи и съображения, тъй като считаме, че съдът анализирайки вида и
степента на понесените от ищцата в първоинстанционното производство,
увреждания, както и тежестта на претърпените болки и страдания, не е
определил правилно размера на дължимото обезщетение, което да бъде
адекватно и в съответствие с критериите предвидени в чл. 52 от ЗЗД.
В хода на производството безспорно се установи, че ищцата е била 4 дни
в болница и 34 дни в болнични, след което е започнала работа и е работила
като е ползвала и продължила да ползва служебния автомобил, без да са били
налице някакви психологични усложнения, които да препятстват
осъществяване на работата й, както и управлението на автомобила.
Освен това считаме, че кредитираните с решението в пълна степен
4
показания на свидетелите, които бяха посочени от ищцовата страна, не
кореспондират със събраните по делото доказателства, по конкретно с
наличната документация, болнични листове, които сочат, че ищцата се е
възстановила напълно и на практика периодът на възстановяване е продължил
около 1 и половина – 2 месеца, а не както е посочено 3-4 месеца в
първоинстанционното решение.
В тази връзка моля да бъде отменено решението в частта над сумата от
15 000 лв. и ни бъдат присъдени сторените разноски в размер на внесената
държавна такса в настоящето въззивно производство – 200 лв. и съобразно
отхвърлената част разноските в първоинстанционното производство,
съобразно списъка, който сме представили в първа инстанция.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ обяви устните състезания за приключили и
обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:35
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5