РЕШЕНИЕ
№ 23386
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110147273 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу А. Й.
С. и В. П. С., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатя на „***“ ЕАД в
условията на разделна отговорност, сумата в общ размер на 4237,06 лв., от които: 3673,69
лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***,
ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ведно със законната лихва от 24.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, 529,82 лв. – мораторна лихва, начислена върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.08.2023 г., 27,72 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.07.2020
г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.08.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и 5,83 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 10.08.2023 г., при следните
квоти:
А. Й. С. – 5/6 част, а именно: сумата от 3061,41 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва от 24.08.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 441,51 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.08.2023 г., сумата от 23,10 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.08.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата от 4,86 лв. – мораторна лихва, начислена
върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
15.09.2020 г. до 10.08.2023 г.;
В. П. С. – 1/6 част, а именно: сумата от 612,28 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 24.08.2024 г. до окончателно изплащане на задължението,
1
сумата от 88,31 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.08.2023 г., сумата от 4,62 лв. – главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.08.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и сумата от 0,97 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09. 2020 г. до
10.08.2023 г.;
Ищецът твърди, че между него и ответниците, е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, като ответниците имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. От своя
страна ответниците се явявали неизправна страна, тъй като не са заплатили стойността на
доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, поради което ответниците са изпаднали в забава,
с оглед което дължат и обезщетение за забавено изпълнение. Счита, че съгласно общите
условия е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми. Претендира разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците, чрез
назначения особен представител адв. К., с който оспорва предявените искове по основание и
по размер. Оспорва наличието на облигационна връзка между ответниците и
топлопреносното дружество. Оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ.
дължимата за нея цена. Оспорва, че за процесния имот е извършена услугата дялово
разпределение. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответника
в забава. Моли се съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да
установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на
ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на
продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен
договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установят по делото погА.ване на задълженията си към ищеца.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия
период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай, по делото е представен протокол от 15.05.1992 г. по гр. д. №
2417/1992 на Софийски районен съд, 10 състав, за одобряване на съдебна спогодба, съгласно
който в дял и в изключителна собственост на П. П. С. е поставен следния недвижим имот –
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, бл. ***, вх. ***.
Видно от удостоверение, изх. № ***/*** г., издадено от „Географска информационна
система – ***“ ЕАД, стар адрес – ул. „***“ № ***, бл. ***, съответства на настоящия
административен адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***.
От удостоверение за наследници изх. № ***/*** г., издадено от ***, район „***“, се
установява, че П. П. С., ЕГН **********, е починал на 28.04.2022 г., като е оставил за
наследник по закон А. Й. С. /майка/.
Видно от удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, изх. № ***/*** г.,
издадено от ***, район „***“, П. П. С., ЕГН **********, е син на П. П. С., ЕГН **********.
Съгласно чл. 6 ЗН когато починалият не е оставил деца или други низходящи,
наследяват по равно родителите или оня от тях, който е жив. Следователно по аргумент на
чл. 6 ЗН, следва извода, че към 28.04.2022 г. (датата на смъртта на П. П. С., ЕГН
**********) неговият баща П. П. С., **********, е бил починал.
След смъртта на П. П. С., ЕГН **********, на основание чл. 9, ал. 1 ЗН и чл. 6 ЗН А.
Й. С. е станала носител на 5/6 и.д. от правото на собственост върху имота. На основание чл.
9, ал. 1 ЗН ответникът В. П. С., ЕГН **********, е станал носител на 1/3 ид.ч. от правото на
собственост върху имота.
Следователно, в рамките на исковия период А. Й. С. и В. П. С. са били собственици
на процесния апартамент, а това означава, че с оглед действаща нормативна уредба в
областта на енергетиката те се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, поради което се явяват задължени за заплащане на продажната цена за
доставената и потребена в него такава съобразно участието им в съсобствеността – А. Й. С.
– 5/6 част, и В. П. С. – 1/6 ид. част.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено на 18.07.2002 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“
ЕООД и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са
упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор от
27.09.2002 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „***“
ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
етажната собственост, както и договор № ***/*** г. при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между
„***“ ЕАД и „***“ ЕООД.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
3
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“
ЕООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота
има монтирани 3 отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани три
топлоразпределители и 3 бр. термостатни винтили, както и 1 бр. щранг-лира в помещението
баня, като липсва водомер за отчитане на БГВ. За периодите м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и
05.2021 г. – м.04.2022 г. ТЕ за отопление на имот е определяна от ТЕ отдадена от 1 бр.
щранг-лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на
измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път /3 бр.
радиатори са демонтирани/затапени/. През периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.
потреблението на топла вода е извършвано на база „служебен отчет“ поради липса на
водомер за топла вода – брой потребители 2 лица, при нормативно определен разход за
денонощие в размер на 140 л. на брой потребител. Количеството топлинна енергия за
сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от
експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект
фигурира с кубатура 169 куб. м. Технологичните разходи в абонатната станция са
изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер
топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период
общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване,
съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни
години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им
изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. В
чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота на
ответниците количество топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. възлиза
на 3786,11 лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури
(2838,28 лв.) и сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки (947,83 лв.), като
посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на
лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно, стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 3786,11 лв., изчислена
съобразно действащите през процесния период цени на КЕВР.
Ищецът претендира сума в по-малък размер, като с оглед диспозитивното начало,
4
искът за главница за доставена топлинна енергия е основателен за сумата от 3673,69 лв.,
дължима за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. Следователно за ответниците е
възникнало задължение за заплащане на същата, съобразно квотата си в съсобствеността: А.
Й. С. – 3061,41 лв., и В. П. С. – 612,28 лв.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от м. 07.2020 г. до м.04.2022 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
общ размер от 27,72 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от
ответниците. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите
между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. При
съобразяване на дълга на ответниците, то А. Й. С. – 23,10 лв., и В. П. С. – 4,62 лв.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 24.08.2023 г. до окончателното им заплащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погА.ването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнА.т. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответниците за задължението за
първия отчетен период, считано от 15.09.2021 г., а за втория отчетен период – 15.09.2022 г.
При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че
лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на
3673,69 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 10.08.2023 г. възлиза на сумата от 529,82 лв. При
съобразяване на дълга на ответниците, то А. Й. С. – 441,51 лв., и В. П. С. – 88,31 лв.
5
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба в съда – 24.08.2023 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от общо 5,83 лв., начислена за периода от 15.09.2020 г. до
10.08.2023 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло спрямо всеки един от
ответниците
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. В производството ищецът е направил разноски в общ размер на
969,48 лв., от които 169,48 лв. – заплатена държавна такса, 300 лв. – депозит за съдебно-
техническа експертиза, 400 лв. – депозит за особен представител и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно уважената
част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***“ ЕАД има право на разноски в
размер на 968,15 лв., от които 540,49 лв., дължими от А. Й. С., и 427,65 лв. от В. П. С..
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците не следва да се присъждат
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, с оглед липсата на доказателства за
извършването на такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 3061,41 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна
енергия до топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***,
вх. ***, ет. ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 24.08.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 441,51 лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 10.08.2023 г., и сумата от 23,10 лв. – главница, представляваща цена на услугата за
дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
24.08.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,86 лв. – мораторна лихва, начислена върху
главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
10.08.2023 г.
ОСЪЖДА В. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 612,28 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна
енергия до топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***,
вх. ***, ет. ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва
от 24.08.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 88,31 лв. – мораторна
6
лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
10.08.2023 г., и сумата от 4,62 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
24.08.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 0,97 лв. – мораторна лихва, начислена върху
главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09. 2020 г. до
10.08.2023 г.
ОСЪЖДА А. Й. С., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 540,49 лв. представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА В. П. С., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***,
вх. ***, ет. ***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 427,65 лв.
представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7