МОТИВИ към присъда №14/12.03.2020г. постановена по НОХД №589/2019г.
по описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимата К.Я.В. ***,
ЕГН **********, е повдигнато обвинение от РП-Димитровград за извършено от нея престъпление
по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК- за това, че в периода 06-08.10.2015г.,
при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага, в гр.София възбудила и поддържала заблуждение в П.К.В.и К.Д.Г.-
служители на „4 финанс“ ЕООД, и в И.Г.С.- служител във „Фератум България“ ЕООД
/относно самоличността си, личните си данни и за това, че е подадено искане за
отпускане на кредит от Н.Г.П./, и с това в гр.Димитровград причинила на „4
финанс“ ЕООД- гр.София имотна вреда в размер на 350лв. и на „Фератум България“
ЕООД гр.София имотна вреда в размер на 150лв.
Подсъдимата К.В. заявява, че разбира в какво е обвинена, признава се за
виновна, признава
описаните в обстоятелствената част на обвинителният акт факти, иска делото да
бъде разгледано при условията на съкратено съдебно следствие. Дава кратки
обяснения, моли за налагане на предвиденото от закона наказание, с отлагане на
изпълнението му при условията на чл.66 от НК.
Служебно назначеният защитник на
подсъдимата поддържа искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие. Пледира за налагане на предвиденото в закона наказание „лишаване
от свобода” с приложението на чл.66 от НК, като бъде определено едно общо
наказание с преди наложено такова, при което да се приложи разпоредбата на
чл.66 от НК и за общоопределеното наказание.
Прокурора при Районна прокуратура- Димитровград не се противопоставя на искането за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие, поддържа
повдигнатото обвинение и пледира за признаване на подсъдимата за виновна, като счита, че следва да се наложи предвиденото в
закона наказание „лишаване от свобода”, с приложението на разпоредбата на чл.66
от НК. Също така да й бъде определено едно общо наказание с преди наложено
такова, чието изтърпяване също бъде отложено при условията на чл.66 от НК.
По делото беше
предявен граждански иск от едно от ощетените юридически лица, който не бе приет
за съвместно разглеждане, предвид непотвърждаването на иска и затрудняването на
наказателния процес съобразно приетият ред за провеждане на съделното
производство и неявяването на представител на ощетеното юридическо лице.
Съдът, като взе предвид
искането на подсъдимата и нейния защитник- за провеждане на съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК- с признаване на фактите и
обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, прие
разглеждането на делото по този ред.
По този начин съдът прие за установени
фактите и обстоятелствата- описани в обвинителния акт. Съпоставени със събраните
доказателства на досъдебното производство, съдът намира за установено следното:
През 2015г. подс.К.В. решила да придобие лесно средства
по незаконен начин. Доколкото същата е криминално проявена- осъждана за кражба
и съставяне на неистински документи, имала опит в подобен вид деяния. Така по
неустановен начин същата се снабдила с личните данни на св. Н.П., като решила с
нейните данни да изтегли кредити.
На 06.10.2015г. подс.В. подала онлайн заявление за кредит
от името на св. Н.П. до „4 финанс” ЕООД, за кредит на стойност 350лв. като
заявлението за кредит било подадено от IP адрес 93.183.161.51. В това заявление
подс.В. коректно вписала името и презимето на Н.П., като и нейното ЕГН, но била
вписана фамилия „П.”, а не „П.”. Посочила и постоянен адрес ***, който
съответствал на постоянния адрес по лична карта на св. Н.П., както и текущ
адрес в гр.Димитровград, ул. „Трети март” №16, вх.А, ет.4, ап.13. Като телефон
за връзка с Н.П. в подаденото онлайн заявление за кредит бил посочен телефон с
№ **********, а като допълнителен телефонен № за контакти **********. Кредитът
бил при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, без да се осъществява личен контакт между клиента и служителите на
дружествата. При предоставянето на такива кредити клиентът попълва онлайн в
интернет платформа на финансовата институция заявление за кредит, в което
вписва всички необходими данни /личните си данни, данни за адрес, телефон,
данни за размера желания кредит и др./. След получаването на електронното
заявление за кредит служители на финансовата институция извършват проверка на
посочените в същото чрез справки в различни регистри - Персонален регистър на
НОИ, централен кредитен регистър при БНБ и др. Проверката включва и
провеждането на телефонен разговор между служителите на финансовата институция
и клиента, в който клиентът трябва да потвърди посочените в електронното
заявление данни. При одобряване на кредита се изпраща CMC на мобилния телефон
на клиента с код за потвърждение. Този код след това се въвежда от клиента в
интернет платформата на финансовата институция. По този начин, съгласно
разпоредбите на ЗПФУР, се счита, че е налице сключен договор за кредит между
страните, без да се оформя писмен такъв с положени подписи от кредитора и
кредитополучателя. След това сумата по кредита се изплаща или по посочена от
клиента банкова сметка *** „Изипей”.
На първия телефонен номер още същия ден били проведени
идентификационни разговори от служители на финансовата институция - св.П.В. и
св.К.Г. с подс.К.В., която в телефонния разговор се представила за Н.П.. В тези
разговори подс. В. потвърдила посочените в онлайн заявлението за кредит данни.
След като заявлението за кредит било одобрено сумата от 350 лв. била преведена
към Н.П. още същия ден. След като получила информация, че кредита е одобрен и може
да бъде изтеглен чрез системата „Изипей” подс.В. отишла в каса на „Изипей“ в
гр.Димитровград като при св. Т.П.- служител в дружество, работещо с „Изипей“,
се легитимирала като Н.П. и изтеглила получената сума от 350 лв. по кредита
като за целта била съставена разписка №07000375064259 от 06.10.2015г.
Видно от заключението на извършена по делото графическа
експертиза, изследвания ръкописен текст „Н. П.“ и подписът под него в
разписката са изпълнени от К.Я.В..
Извършена е и фоноскопна експертиза на предоставените от
„4 финанс“ ЕООД гр.София аудиозаписи на проведените телефонни разговори с
лицето представящо се за Н.Г. П., като от заключението се установява, че именно
подс.К.В. се представя за Нели П..
Няколко дни по-късно подс.К.В. решила отново да изтегли
онлайн кредит отново на името на св.Н.П.. Така на 08.10.2015г. подсъдимата
подала онлайн заявление за кредит за сумата от 150 лв. от името на Н.П. до
„Фератум България” ЕООД, като заявлението за кредит било подадено отново от IP
адрес 93.183.161.51. В това заявление подсъдимата също посочила трите имена,
постоянния адрес в гр.Ямбол и номера на личната карта на Н.П., както и адрес в
гр.Димитровград. За телефон за контакт с Н.П. в подаденото онлайн заявление за
кредит бил посочен отново тел. № **********, който е същият както при
заявлението за кредит до „4 финанс" ЕООД. Процедурата за отпускане на
онлайн кредит била същата, като на посочения телефонен номер още същия ден били
проведени разговори от служител на финансовата институция - св. Ирена Стоева, с
подс.К.В., представяща се за Н.П., която потвърдила изложените от нея данни в
заявлението. При подаването на заявлението била изпратена на „Фератум България”ЕООД
по електронен път и сканирано копие на личната карта на Н.П. с положена в
копието заверка „Вярно с оригинала” и подпис. След като заявлението за кредит е
било одобрено сумата от 150 лв. била преведена към Н.П. още същия ден. След
като получила информация, че кредита е одобрен и може да бъде изтеглен чрез
системата „Изипей” подс.В. отишла в каса на „Изипей“ в гр.Димитровград, като
при св. Т.П.- служител в дружество, работещо с „Изипей“, се легитимирала като Н.П.
и изтеглила получената сума от 150 лв.
Видно от заключението на извършена по делото графическа
експертиза ръкописния текст „Вярно с оригинала“ и подписа след него в копие на
личната карта на Н.Г.П., са изпълнени от подс.К.В..
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от самопризнанията на подсъдимата, от описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства, както и събраните на
досъдебното производство доказателства- приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Така описаните по-горе
доказателства са логични, пълни, последователни и безпротиворечиви, поради
което съдът ги възприема изцяло. Всъщност не се установиха доказателства, които
да са в дисонанс с така описаната фактическа обстановка, които да й
противоречат или да внасят съмнение. Напротив- всички приобщени доказателства по
делото доказват по несъмнен и безспорен начин описаната фактическа обстановка.
С така установената фактическа
обстановка безспорно се установи извършването на престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и участието на подсъдимата в него- като извършител, а
именно, че в периода 06-08.10.2015г., при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, в гр.София възбудила и
поддържала заблуждение в П.К.В.и К.Д.Г.- служители на „4 финанс“ ЕООД, и в И.Г.С.-
служител във „Фератум България“ ЕООД /относно самоличността си, личните си
данни и за това, че е подадено искане за отпускане на кредит от Н.Г.П./, и с
това в гр.Димитровград причинила на „4 финанс“ ЕООД- гр.София имотна вреда в
размер на 350лв. и на „Фератум България“ ЕООД гр.София имотна вреда в размер на
150лв.
Извършеното от подс.К.В. престъпление се явява и
продължавано по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, доколкото отделните деяния осъществяват съставите
на едни и същи престъпления, извършени са през непродължителни периоди, при
една и съща фактическа обстановки и при еднородност на вината и последните се
явяват продължение на предшестващите.
От субективна страна деянието е
осъществено с пряк умисъл от подсъдимата. Тя е съзнавала обществено-опасния му
характер, предвиждала е неговите обществено-опасни последици и е искала тяхното
настъпване.
Подсъдимата К.Я.В. е родена на ***г***, българка,
българска гражданка, със средно образование, неомъжена, осъждана, ЕГН **********. Видно от приложената характеристична справка, данните за подс.В. са нормални като цяло.
Законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода”
за срок от една до шест години за този вид престъпления. При определяне вида и
размера на наказанието, съдът взе предвид направените самопризнания (тъй като
за прилагане института на съкратено съдебно следствие не е необходимо
самопризнанието на вината, а само на обстоятелствата- описани в обвинителният
акт), изразеното съжаление и разкаяние, изразена готовност за възстановяване на
причинените вреди, наличието на положителна част от характеристичните данни. В
случая като отегчаващи отговорността обстоятелства се приеха предишни осъждания,
наличие на степен на организираност и подготовка, проявена упоритост при
извършване на отделните деяния.
В тази връзка съдът прие наличие на превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства. Наред с това, при съобразяване
степента на обществена опасност на деянието, която е висока и наличието на
невисока такава у дееца, съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, водещи до приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК и
определяне размер на наказанието под най-ниския предвиден. Така съдът на
основание чл.55, ал.1, т.1 от НК наложи на подсъдимата предвиденото наказание „Лишаване
от свобода” в размер- под минималния предвиден, а именно в размер на 8 месеца.
Като вид, това е единственият възможен вариант за налагане на наказание,
доколкото законодателят е предвидил минимум на размера на наказанието и не
съществува възможност за заменянето му. Доколкото в случая делото е разгледано
по реда на съкратеното съдебно следствие, в случая приложението на чл.55 от НК
се явява по-благоприятно от приложението на чл.58а, ал.1 от НК.
С оглед представените характеристична справка и
свидетелство за съдимост, следва да се отбележи, че подс.В. като цяло няма
престъпен начин на живот, а извършените от нея престъпления са извършени в
период от преди няколко години. Проследявайки характеристичните данни е видно,
че същата е водила напълно нормален начин на живот, без да има данни за
противообществени прояви. В тази връзка не следва да бива приемана същата като
личност с висока степен на обществена опасност. Поради което съдът прие, че за
постигане целите на наказанието, не е наложително същото да бъде ефективно
изтърпяно, с каквото би следвало да бъде наказван всеки подобен деец. В случая целите
на наказанието биха били постигнати според съда и при приложението на чл.66 от НК, а за да бъдат действително постигнати те, изпитателният срок, в който е
отложено наказанието „Лишаване от свобода” бе определен за 3 години.
А доколкото са налице основанията
за задължителното приложение разпоредбите на чл.25, ал.1, вр. чл.23 от НК,
съдът определи на подс.К.В. общо наказание измежду така наложените й по НОХД
№201/2018г. на РС-Димитровград- присъдата в сила от 31.07.2018г., НОХД
№14526/2019г. на Софийски Районен Съд- присъдата в сила от 11.09.2019г., и по
настоящото НОХД №589/2019г. на РС-Димитровград, във вида и размера на най-тежкото от тях- ”Лишаване от свобода”
за срок от 8(осем) месеца.
При определяне на това общо
наказание, видът му може да е само един- „лишаване от свобода”, доколкото и
двете наложени наказания са от този вид. На основание чл.66 от НК, съдът отложи
по горните съображения изтърпяването на общоопределеното наказание с
изпитателен срок от 3 години. Не приложи разпоредбата на чл.24 от НК, даваща
възможност за завишаване с до ½ размера на общоопределеното наказание,
доколкото и така наложеното е достатъчно за поправянето на дееца. На основание
чл.23, ал.3 от НК, Съдът присъедини към определеното Общо наказание „Лишаване
от свобода“ и наказанието „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева- наложено по
НОХД №201/2018г. на РС-Димитровград.
Съдът
счете, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на личната и
генералната превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно, както
по отношение на подсъдимата, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
След като я призна
за виновна и й наложи предвиденото в закона наказание, Съдът постанови подсъдимата
К.Я.В. да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер
на общо 801,76 лева (осемстотин и един лева и седемдесет и шест стотинки) -
произтичащи от възнаграждения на вещи лица- извършили съответните експертизи по
досъдебното производство, която сума постанови да внесе по сметка на
ОД-МВР-Хасково.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
