№ 737
гр. Варна, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500591 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л. В. П. с ЕГН **********
*************, срещу Решение № 3906 от 04.11.2024г., постановено по гр.д.
№ 14589/2023 год. на ВРС, 42-ри състав, с което е отхвърлен изцяло
предявения от ищеца Л. В. П. ЕГН ********** срещу ответника „СИТИ
КОМФОРТ-БДС“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „Триадица“, ул. Войводина могила № 48, представлявано от
управителя Б.Д.С., иск за заплащане на сумата от 3750 лв., представляваща
разходи, необходими за поправка на недостатъци, проявили се по работата,
изпълнена във връзка с договор - поръчка за изработка и монтаж на дограма
от 11.11.2017 г., изразяващи се като последица в нарушено функциониране на
отваряемата част по модули:
1,2,4,5,6,8,9,10,11,12,13,14,16,17,19,20,21,22,23,24,25,26, на основание чл. 265,
ал. 1 предложение второ от ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и
постановено при неточно и непълно обследване на събраните доказателства.
Поддържа се във въззивната жалба, че поради скрити недостатъци,
неустановими при изработката и монтажа, а именно неправилно съединяване
и структуриране между отделните профили и недостатъчната им якост спрямо
размерите на отваряемите части, и последващо неправилно
закрепване/захващане на изработените модули по отворите на стените от
страна на монтажниците на ответника, изразяващо се в технологично
неправилно дюбелиране и използване на силно раздуваща се монтажна пяна
1
за залепяне и уплътняване, са се получили и проявили в последствие към м.
декември 2018 г., а не веднага и непосредствено след монтажа през м.
януари 2018г., хоризонтални и вертикални деформации по профилите на
отделните модули, което е довело до множество хоризонтални и вертикални
изкривявания на рамките на модулите и провисвания на отваряемите части,
водещи в своята съвкупност до затрудняване свободното движение на
отваряемите части по отделните модули поради опиране един в друг на
профилите на неотваряемата и отваряемата части, за което изпълнителят е
уведомен веднага след появата на недостатъците през м. декември 2018 г., но
същият не е отстранил същите и към настоящия момент.
Конкретно се оспорва извода на съда за липса на данни, с които да се
удостоверява уведомяването на ответника през м. декември на 2018г. за
проявилите се недостатъци. Оспорва се, че искът е предявен след изтичането
на петгодишния давностен срок по сл. 265 от ЗЗД, а именно – в периода до
м.01.2023г. при монтаж, извършен през м. 01.2018г. Настоява, че налице е
изключението по чл. 264, ал.2 от ЗЗД, тъй като се касае за недостатъци, които
не могат да се открият при обикновения начин на приемане и са открити по-
късно. Като се позовава на Решение № 118/11.07.2012г. по к.т.д. № 537/2011г.
на ВКС, счита, че съгласно чл.114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, а в случая до проявата на скритите
недостатъци в рамките на гаранционния срок вземането не е било и няма как
да стане изискуемо, т.к. обективно то все още не е било възникнало. Оспорва
се извода на съда, че липсват категорични доказателства за това, че причината
за появата на кривини по профилите на модулите на дограмата и провисването
на отваряемите части на модул 5 и другите описани в приетата по делото
експертиза се дължи на некачествена изработка и/или монтаж от страна на
ответника. В това отношение се позовава на заключението на вещото лице по
допуснатата по делото СТЕ, с което е установено, че проявените скрити
недостатъци са следствие на лошо и некачествено изпълнение, като тези
изводи са изводими от анализа, направен от вещото лице в т. 2-4 от
заключението му. Позовава се на показанията на свидетелите, водени от
ответника, от които се установява, че при реглажа служителите на ответното
дружество констатирали, че на няколко модула монтажната пяна била с по-
голяма твърдост и притискала в повече профилите, като преценили че е по-
добре да я изчистят и фугират наново с монтажна пяна. Набляга се, че според
същите свидетели при първия реглаж от тях не били констатирани
деформации по профилите, което сочи, че са се проявили по-късно, вкл. това
се установява от вещото лице и свидетелите водени от ищеца, които
категорично са възприели непосредствено, че са налице кривини по
неотваряемите модули и трудно отваряне/затваряне на отваряемите части.
Подробно са коментирани свидетелските показания на водените и от двете
страни свидетели, като се счита за неправилен извода на съда, че с оглед
заключението по СТЕ не е необходимо същите да бъдат анализирани.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново при уважаване на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „СИТИ КОМФОРТ-БДС“
ООД ЕИК *********, чрез пълномощник адв. И. В. от ВАК депозира писмен
отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли
за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски. Конкретно се поддържа
2
възражението за преклудиране процесуалните правата на ищеца да иска
заплащане на разходите, необходими за поправка на дограмата предвид
въведения с разпоредбата на чл.265, ал.3 от ЗЗД 5-годишен давностен срок и
обстоятелството, че при предадена и получена работа през м. 01.2018г. липсва
уведомяване на изпълнителя за възникналите скрити недостатъци на вещта.
Не оспорва, че служители на фирмата са извършвали периодично реглаж
на механизмите на подвижните части в периода април - май 2018г., но твърди,
че не е получавал уведомяване от възложителя през м.декември 2018г. за
наличието на недостатъци по изработената и монтирана дограма.
Настоява за отхвърляне на жалбата изцяло и присъждане на разноски.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взема предвид оплакванията
по въззивната жалба, събраните по делото доказателства и съобрази закона
счита, че жалбата, като предявена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК, е допустима, и следва да бъде разгледана по същество
:
Пред Районен съд град Варна от Л. В. П. с ЕГН ********** срещу „Сити
Комфорт – БДС“ ООД ЕИК ********* е предявен иск за заплащане на сумата
от 3 750 лева, необходима да покриване на разходи за поправка на
некачествено изпълнени работи по Договор – поръчка за изработка и монтаж
на дограма от 11.11.2017г., сключен между страните.
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 89981/29.11.2023г. се твърди,
че с договор от 11.11.2017г. ищецът Л. П., в качеството на възложител,
поръчал на ответника „Сити Комфорт-БДС“ ООД ЕИК ********* , в
качеството му на изпълнител, да осъществи изработка, доставка и монтаж на
ПВЦ дограма на обект на възложителя, съгласно спецификация Оферта от
05.12.2017г. Сочи се, че общата стойност на договора възлиза на 14 018 лева, а
крайния срок да изпълнение е договорен до 19.01.2018г. Твърди се, че пълният
размер на цената по договора е платен, както и, че дограмата е доставена и
монтирана в период след 19.01.2018г. Ищецът твърди, че след приемане на
извършената работа се появили скрити недостатъци на дограмата като силно
раздувната полиеританова пяна започнала да увеличава обема си и да оказва
механично въздействие върху на профилите на модулите, в резултат на което
същите се огънали в различна степен като загубили праволинейната си форма
хоризонтално и вертикално. Твърди се, че причина за това е неправилно
дюбелиране с неподходящи по дължина и якост дюбели, както и неправилно
съединяване между отделните профили и недостатъчна якост и/или здравина
на обкова. Твърди, че към 11.12.2018г. се появило повсеместно затруднено
функциониране на отваряемите части на всеки модул, независимо от
междувременно извършеното от изпълнителя регулиране на механизмите на
отваряемите части. Твърди се, че на 11.12.2018г. ищецът изпратил до
ответника писмено уведомление за появилите се недостатъци, изразяващи се в
затруднено функциониране на всички отваряеми части, вкл. на модул 5, който
бил най-сложен и тежък. Последната покана до ответника била отправена на
04.09.2023г., във връзка, с която изпълнителят изразил становище, че
конкретно модул 5 не подлежи на регулиране, а следва да се подмени изцяло.
Сочи се, че и към настоящия момент появилите се след монтажа на дограмата
дефекти не са отстранени. Като се позовава на разпоредбата на чл. 265, ал.3 от
ЗЗД, ищецът счита, че петгодишния срок за заявяване на исковата претенция
започва да тече от момента на появата на дефекта.
3
Настоява се за уважаване на иска, като в подкрепа на твърденията в
исковата молба за ангажирани писмени и гласни доказателства, както и
заключение на съдебно-техническа експертиза.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, в
който счита предявената осъдителна претенция за неоснователна, а правото на
иск по чл. 265, ал.3 от ЗЗД за погасено по давност, доколкото монтажът на
дограмата е приключил и приет на 21.01.2018г. Въведени са възражения, че по
време и след монтажа на дограмата на обекта са извършвани довършителни
СМР, в резултат на които монтираните профили и обкова са били замърсени
със строителни отпадъци, което е допринесло за възникване на затруднения
при ползване на отваряемата част. Твърди се, че през м. 04. и м. 05. 2018г. след
уведомления от изпълнителя е извършил реглаж на затварящите се
механизми. Паралелно, след констатация, че монтажната пяна на няколко
модула е с по-голяма твърдост и притиска в повече профилите, служители на
ответното дружество са изчистили монтажната пяна и са фугирали наново,
като не е констатирана деформация по профилите. Твърди се, че след м.май
2018г. до м. август на 2023г. ищецът не е информирал дружеството
изпълнител за възникнали дефекти, свързани с ползването на дограмата.
Оспорва се твърдението на ищеца, че извършените работи по изработка и
монтаж на дограмата представляват строителство, като се настоява, че към
момента на предявяване на иска двугодишния срок за заявяване на
претенциите по ЗЗП е изтекъл, както и петгодишния срок за правото по чл.
265, ал.3 от ЗЗД.
Съставът на ВРС е отхвърлил исковата претенция след като е изложил
мотиви за нейната неоснователност, както и след като е преценил, че същата е
предявена след изтичане на петгодишен срок по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД.
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение,
обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Страните не са спорили и е установено от представените писмени
доказателства, че на 11.11.2017г. между ищеца, като възложител, и ответното
дружество, в качеството на изпълнител, е сключен договор, по силата на който
„Сити Комфорт-БДС“ ООД се задължава да изработи, достави и монтира на
обект на възложителя ПВЦ дограма, съгласно оферта от 05.12.2017г. Не е
било спорно, че монтажът е извършен в периода 19-21.01.2018г., както и че
към 30.01.2018г. работата е предадена, съотв. приета без забележки, както и е
заплатен целия размер на договореното възнаграждение, за което е издадена
фактура 1026/30.01.2018г., съотв. платена сумата, представляваща
окончателно плащане по договора от 11.11.2017г.
По искане на страните са събрани гласни доказателства посредством
4
разпита на водените от тях свидетели.
Ищцовият свидетел П.С. е изнесъл пред съда, че в периода м. декември
2018-2020г., заедно с други работници, извършвал довършителни дейности на
къщата на ищеца. През този период дограмата на цялата къща била вече
монтирана. Твърди, че след като поставяли подпрозоречните каменни первази
се получавали фуги от порядъка на 3-5 мм между дограмата и перваза, като
обяснява този факт с изкривяване на профила на дограмата. Изнася, че за
отваряне на двойния вратопрозорец, през който се излиза на терасата на
третия етаж на къщата, се изисквало голяма сила, тъй като вратите запирали
отдолу на профила на самата дограма. Твърди, че преди бригадата му да
започне довършителни работи обезопасявали дограмата като я облепили с
найлон. Сочи, че докато той и колегите му работили на обекта, никой не е
идвал, за да ремонтира дограмата.
Св. Анатолий Толоконников, воден от ищеца, заедно с колеги, е
работил по замазките и мазилките на къщата в края на 2018г. Изнесъл е пред
съда, че особено затруднение при отварянето предизвиквала дограмата на
третия етаж, която извеждала на терасата, тъй като била увиснала в долния си
край. След като забелязали това веднага уведомили собственика на къщата.
Преди работа облепили дограмата с найлон, за да се избегне замърсяването й.
Свидетелят В.Х., воден от ответника, работи в дружеството като
монтажник на дограма. Посещавал обекта на ищеца на два пъти след като
дограмата била вече монтирана – „преди 5 години мисля, че беше – 2018“, за
да извършва реглаж. Изнася, че след монтажа било констатирано по-
продължително раздуване на пяната, вероятно в резултат на влагата, което
наложило подмяната й. Споделя, че доколкото при реглажа се налага да се
„бърка“ по всички точки на обкова, била констатирана мазилка по обкова, не
било почистено и в горната част на вратата, където също преминава
механизма на обкова. Свидетелят изнася, че наличието на замърсени с
мазилка участъци износва механизмите на обкова и може да предизвика
счупването му.
Свидетелят на ответника, И.Н., също не е участвал в монтажа на
дограмата; посещавал е къщата на ищеца при смяната на полиуретановата
пяна на отделни модули, поради прекомерното й раздуване „някъде след Нова
година, може би някъде преди 6-7 години да е било…преди Ковида беше“.
Изнася, че когато посетили обекта, за да извършат реглаж „преди може би 2 г.
да е било, година и половина ли, две“, установили, че вратата на третия етаж
опира в долната част, не се затваря и виси, като предложили да отремонтират
двете крила, но не знае за допълнителни уговорки в тази насока между
дружеството и клиента.
По делото е представена и приета писмена кореспонденция между
страните по делото – уведомление (л. 71 от делото), разписано от ищеца и
адресирано до ответното дружество със седалище в гр.Варна и копие до офиса
му в гр.Варна. С текста на уведомлението Л. П. информира възложителя, че
към момента е налице затруднено функциониране на отваряемите части на
модули от 1 до 26, като се настоява да бъдат изпратени служители на
дружеството за отстраняване на проблема.
Поради нечетлИ.ст и яснота на отразените данни в представените от
ищеца, издадени от куриерска фирма Еконт документи за получаване на
пратките с уведомлението, от куриера Еконт Експрес АД гр.Русе е изискана
5
справка относно датата на връчване и относно получателите на пратката до
гр.София под № 5300059020437/11.12.2018г. и до гр.Варна под №
5300059015457/11.12.2018г.
С писмо изходящ № 5887/30.05.2025г. Еконт уведомява, че пратката до
гр.София с описание : документи, Уведомление за отстраняване на
недостатъци, е приета от Х. Г.а на 12.12.2018г. В същото писмо е описано, че
пратката до гр. Варна с описание : документи, Уведомление за отстраняване
на недостатъци, е получена от Б.С. от ************, офис Сити Комфорт на
дата 12.12.2018г. в 11.09 часа. В писмото е отразено, че самоличността на
подателите и получателите на пратките се установява чрез предоставяне от
тяхна страна на лична карта, което е задължително правило на куриера.
Подателят на пратката и получателят й полагат подпис при
предаване/получаването й, като в системата се генерират електронни
изявления за предаването, съотв. получаването й от адресата. Към писмото е
приложено електронно изявление D458545766/12.12.2018г. за получена пратка
№ 5300059020437 на 12.12.2018г. от Х. Г.а на адрес **********************
с положен подпис, както и електронно изявление D457723660/12.12.2018г. за
получена пратка № 5300059015457 на 12.12.2018г. от Б.С. на адрес :
************ с положен подпис.
Първоинстанционният съд е приел заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, съгласно което процесната
дограма се състои от 27 самостоятелни модула, напълно идентични със
схемите по офертата на ответника от 05.12.2017г., като дограмата е монтирана
в цялост. При огледа са установени кривини по неподвижните профили както
в равнината на модула, така и в равнини, перпендикулярни на равнината на
съответния модул. Експертът установява, че доста от крилата на вратите и
прозорците не се отварят свободно и при тяхното отваряне и затваряне се
получава триене между отваряемите части и касите, като проблемите са по-
силно изразени при вратите и най-силно се проявяват при модул 5. Като не е
дало еднозначен отговор относно причините за затрудненото отваряне и
затваряне, вещото лице сочи като вероятни причини различното поведение на
дограмата през летните и зимните месеци; провисване на отваряемите крила,
което е най-силно изразено при крилата с по-големи размери; неправилно
определен размер на луфта между отваряемите части и касите; неправилно
монтиране на металния обков или монтиране на неподходящ обков, който не е
съобразен с размерите на крилата; получените кривини по профилите от
касите, тъй като установените кривини по профилите на касите намаляват
предвидените технологични луфтове между крилата и касите.
Вещото лице е докладвало, че модул 5 представлява двукрила
балконска врата с допълнителна неотваряема част над нея. Констатирало е, че
двете крила не се отварят свободно, като за отварянето/затварянето им се
изисква немалко усилие. В момента на огледа затрудненото функциониране се
дължи основно на триене между долните профили на крилата и част от
обкова, разположен по прага на вратата. По неподвижния профил над вратата
забелязал следи от триене, като местата им съвпадат с местата, на които върху
горните профили на двете крила има части от металния обков. Вещото лице
посочва като вероятни причини за затрудненото ползване на двете крила
няколко фактора : крилата са изготвени с размери, по-големи от необходимото
и след монтажа на обкова се получава триене между крилата и касата; крилата
са изготвени с правилните размери, но монтираният обков е неподходящ или
6
не е монтиран правилно; получени са провисвания в свободните краища на
крилата, което се дължи на сравнително големите им размери и тежките
стъклопакети; получило се е поддаване в зоните на пантите. Изброените
фактори влияят самостоятелно или в съвкупност.
По повод на възможностите за премахване на съществуващите
недостатъци по модул 5 вещото лице сочи, че с оглед данните по делото вече
са изчерпани възможностите чрез регулиране на обкова (реглаж), като намира
за теоретични възможностите за неговата подмяна или чрез закоравяване на
съществуващите крила чрез добавяне на допълнителни делители. Счита, че
подходящият вариант е подмяна на целия модул, който предполага освен
изготвяне и монтаж на нова дограма при препоръчително ново членене на
крилата, също допълнителни дейности по демонтаж на старата дограма и
довършителни работи по страниците на отвора. По отношение на останалите
отваряеми модули вещото лице е констатирало, че тяхното затруднено
отваряне е доста по-слабо проявено в сравнение с това при модул 5 – най-
силно проявено е при двете единични балконски врати – модули 16 и 17.
Вещото лице счита, че съществуващите проблеми могат да бъдат премахнати
чрез допълнително регулиране на металния обков. При извършване на
ремонтните работи по модул 5 по вариант А (за който вещото лице счита, че е
повече теоретичен) и ремонтните работи по останалите модули общата
стойност на ремонта на дограмата възлиза на 2 491.27 лева, а при изпълнение
на вариант Б за модел 5 – на 4 257.09 лева.
По правилността на решението :
От показанията на двете групи свидетели (на ищцовата и на ответната
страна) се установява, че през периода 2018г.-2023г. са се появили множество
дефекти на монтираната дограма, поради които служители на ответното
дружество са посещавали обекта. Съгласно показанията на свидетелите на
ответника бил извършван реглаж – регулиране на обкова на отваряемите
модули, като това било направено на почти всички отваряеми части, както и
поради констатирано прекомерно раздуване на монтажната пяна на някои
модули – същата била отстранена, а модулите повторно монтирани.
Твърдението на изпълнителя, че тези действия били извършени на
16.04.2018г. и на 17.05.2018г. не се потвърждава от събраните доказателства.
На първо място показанията на свидетелите на ответника в частта относно
момента на извършваните ремонти не си кореспондират : според св. В. Х. това
е станало „преди 5 години мисля, че беше – 2018“, а според св. И.Н. - „някъде
след Нова година, може би някъде преди 6-7 години да е било…преди Ковида
беше“, а повторното посещение, „за да извършат реглаж„, „преди може би 2г.
да е било, година и половина ли, две“. По делото не са ангажирани и писмени
доказателства за датата на извършените дейности по поправките като
протоколи или др.документи; липсва подобно вписване и в представената
гаранционна карта, предоставена от възложителя на изпълнителя след
извършения монтаж.
Следователно липсват годни доказателства, въз основа на които да се
приеме, че възложителят е констатирал появата на посочените дефекти, съотв.
уведомил изпълнителя най-късно към 17.05.2018г., на която дата се твърди от
възложителя, че е посетил обекта за извършване на поправки по дограмата.
Същевременно, не са опровергани показанията на ищцовите свидетели,
че през м. декември на 2018г. при отпочване на довършителните работи по
7
къщата са констатирали затруднено отваряне на модул 5, при което
свидетелите в качеството си на работници по довършителните работи на
обекта веднага уведомили собственика за проблема.
Ищецът е представил пред исковия съд уведомление (л.71), адресирано
до седалището и адреса на управление на ответното дружество в гр.София,
както и до офиса му в гр. Варна. Във въззивната инстанция се събраха данни
въз основа на посочената по-горе справка, изискана от куриера Еконт Експрес,
че пратката с уведомлението за отстраняване на недостатъци е получена в
гр.София от Х. Г.а на адрес ********************, а пратката за гр.Варна е
връчена на адреса, посочен в договора от 11.11.2017г., на който се помещава
офиса на дружеството от Б.С..
При извършената служебна справка в Търговски регистър, че
установява, че към декември 2018г. ответното дружество е със седалище и
адрес на управление в гр.София, ул. Войводина могила 48, а от представена
справка за актуално състояние на електронни трудови записи към 11.06.2025г.
липсва регистриран трудов договор с Х. Г.а. Констатираните факти сочат, че
уведомлението за недостатъци не е редовно връчено на възложителя по
неговото седалище и адрес на управление.
Не така стоят фактите по отношение на връчването в офиса в гр. Варна.
Същите сочат на редовно връчване на пратката. Така, в товарителница
5300059015457/11.12.2018г. се съдържа ясно описание на нейното съдържание
: документи, Уведомление за отстраняване на недостатъци, като пратката е
връчена на указания в нея адрес в *************** в офиса на Сити Комфорт.
Твърдението на ответното дружество, че подписът, положен в електронното
изявление за получена пратка, не е на изписаното в него лице – Б.С.,
управител на дружеството, не разколебава извода, че пратката е получена от
адресата – дружеството, на адрес на който се помещава негова канцелария, от
лице, което е служител в тази канцелария, доколкото липсват твърдения, че на
същия адрес се помещава и друг търговец или физическо лице.
Следователно, доколкото не се установява по делото по-ранен момент
на констататиране на недостатъците, посочени в уведомлението, то следва да
се приеме, че същите са открити най-късно на 11.12.2018г., като възложителят
е редовно уведомен на 12.12.2018г., което е в 5-годишния срок за реализиране
на правата по чл. 265, ал.1 от ЗЗД за скрити недостатъци по договор за СМР.
По делото не е представен приемо-предавателен протокол след
приключването на монтажа, започнал на 19.01.2018г., като поради липсата на
такъв и въведени други обстоятелства, които да сочат крайната му дата, то
следва да се приеме, че това е станало с издаването на фактурата за
окончателното плащане от възложителя – 30.01.2018г.
Неправилен е извода на исковия съд, че се касае за явни недостатъци,
защото кривините по дограмата, затруднението във функционирането на
отваряемите механизми и увисването на модул 5 са могли да се видят с просто
око при приемането на монтажа.
От показанията на свидетелите на ответника, от които макар да не се
установява момента на извършване на поправката на извършената работа,
става ясно, че прекомерното раздуване на монтажната пяна е станало след
монтажа, което е посочено от вещото лице като една от основните причини за
появилите се кривини по хоризонтала и вертикала на рамката, което, пък, от
своя страна е една от вероятните причини за затрудненото отваряне/затваряне
8
на отваряемите модули. От експертизата също става ясно, че монтажната пяна
е продължила да се раздува и след приключване на монтажа, което е една от
предпоставките за появилите се впоследствие дефекти.
Според експерта една от причините, елемент от съвкупността от
причини за проблема във функционирането на модул 5, е поддаването в
зоните на пантите на двете крила, което се е осъществило в хода на
експлоатацията им. А причини за това вещото лице открива във фактора, че
крилата са изготвени с размери, по-големи от необходимото и ползването на
тежки стъклопакети. Това обстоятелство е следвало да бъде съобразено от
търговеца при вземане на решение при изработката на модула, доколкото
приоритет пред искането на възложителя е техническата възможност за
реализация на проекта.
Следователно налице са скрити недостатъци. Скритите недостатъци,
съгласно чл. 264, ал. 2 изр. 1 ЗЗД са такива, които съществуват, но не могат да
се открият при обикновения начин на приемане на изработеното или такива,
които са се проявили по-късно, за които изрично в закона е предвидено, че
поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им,
което не е необходимо само ако изпълнителят е знаел недостатъците - чл. 264,
ал. 2 изр. 2 и 3 ЗЗД. Ако поръчващият не направи такива възражения, работата
се счита приета, съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД.
Изработката и впоследствие монтажа на ПВЦ дограма представляват
строително-монтажни работи, защото са част от всички видове дейности и
работи, които се извършват в процеса на изграждането на дадена сграда или
строителен обект. Отговорността на изпълнителя за недостатъци се погасява с
изтичане на пет години при строителните работи, считано от деня на
предаване на работата - чл. 265, ал. 3 ЗЗД. С изтичането на този преклузивен
срок се погасяват правата на поръчващия, възникнали от това, че
изработеното има недостатъци, независимо от техния вид.
Установи се, че поръчващият е приел работата, прегледал я е, и веднага
след появата на твърдения недостатък (в по-късен от предаването момент) е
известил изпълнителя, в съгласие с разпоредбата на чл.264, ал.2, изр. второ от
ЗЗД. Възложителят е уведомил изпълнителя за констатираните скрити
недостатъци в срока по чл. 265, ал.3 предл.второ от ЗЗД на 12.12.2018г., а
именно веднага след откриването им на 11.12.2018г., както се прие по-горе. По
тези съображения възражението за изтекла погасителна давност на
предявения иск е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД давностният срок започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В конкретния случай вземането на възложителя за заплащане на
обезщетение в размер на разходите за отстраняване на скритите недостатъци е
станало изискуемо след тяхното проявление, като давностният срок не е
изтекъл към момента на предявяване на иска – 10.11.2023г.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената от въззивния съд
СТЕ при извършения оглед на място са констатирани частични отклонения
както в равнинността на монтираната дограма, така и по вертикала.
Установено е затруднено отваряне/затваряне на отваряемите модули поради
триенето им в касите. Съгласно заключението по СТЕ, което съдът изцяло
кредитира, са налице комплексни причини и фактори за установените
недостатъци, подробно изложени по-горе, изцяло като резултат от работата на
изпълнителя както поради неточност при изработката на дограмата, проблеми
с обкова, така й при получаване на деформации при самия монтаж.
9
Специалистът счита, че констатираните дефекти могат да бъдат
отстранени по два начина, като съдът приема за адекватен начина по вариант Б
на експертизата, при който общата стойност за ремонта възлиза на сумата от
4 257.09 лева. С оглед спазване принципа на диспозитивното начало и размера
на предявения иск от 3750 лева, същият се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
В съответствие с това, съдът намира, че обжалваното решение следва да
бъде отменено и постановено ново, с оглед основателността на иска.
По разноските : С оглед резултата по спора в полза на въззивника следва
да се присъдят сторените в исковото производство разноски за държавна такса
и възнаграждение на вещото лице по СТЕ в общ размер от 670 лева и
сторените във въззивната инстанция разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в общ размер от 875 лева.
С оглед изложените съображения, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 3906 от 04.11.2024г., постановено по гр.д.
№ 14589/2023 год. на ВРС, 42-ри състав, с което е отхвърлен изцяло
предявения от ищеца Л. В. П. ЕГН ********** срещу ответника „СИТИ
КОМФОРТ-БДС“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „Триадица“, ул. Войводина могила № 48, представлявано от
управителя Б.Д.С., иск за заплащане на сумата от 3750 лв., представляваща
разходи, необходими за поправка на недостатъци, проявили се по работата,
изпълнена във връзка с Договор - поръчка за изработка и монтаж на дограма
от 11.11.2017 г., изразяващи се като последица в нарушено функциониране на
отваряемата част по модули:
1,2,4,5,6,8,9,10,11,12,13,14,16,17,19,20,21,22,23,24,25,26, на основание чл. 265,
ал. 1 предложение второ от ЗЗД, като неоснователен и недоказан, като
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „СИТИ КОМФОРТ-БДС“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, ул. Войводина
могила № 48, да заплати на Л. В. П. ЕГН ********** ул. Студентска 13 ет. 4
ап. 23 сумата от 3750 лв., представляваща разходи, необходими за поправка на
скрити недостатъци, проявили се по работата, изпълнена във връзка с Договор
- поръчка за изработка и монтаж на дограма от 11.11.2017г., на осн. чл.265,
ал.1 предл. второ от ЗЗД.
ОСЪЖДА „СИТИ КОМФОРТ-БДС“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, ул. Войводина
могила № 48, да заплати на Л. В. П. ЕГН **********, ул. Студентска 13 ет. 4
ап. 23 сторените в исковото производство разноски за държавна такса и
възнаграждение на вещото лице по СТЕ в общ размер от 670 лева и сторените
във въззивната инстанция разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в общ размер от 875 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн.чл. 280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11