Протокол по дело №412/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 269
Дата: 11 ноември 2021 г. (в сила от 11 ноември 2021 г.)
Съдия: Велина Емануилова Антонова
Дело: 20215000600412
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 август 2021 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 269
гр. Пловдив, 09.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева

В.на Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Марина Вангелова Белчева (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от В.на Ем. Антонова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215000600412 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят - подсъдимият Д. В. Д., се явява лично.
Не се явява неговият защитник - адв. Р.К., като изпратената му за
днешното съдебно заседание е върната в цялост, в която е вписано, че
подсъдимият е оттеглил пълномощията си към адв.К..
В залата се явява адв. К.Н., редовно упълномощен, за което днес
представя пълномощно от днес.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д.: Отказал съм се от защитата на адв. К.. Оттук
насетне ще ме представлява по делото адвокат Н..
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма процесуални пречки, моля да дадете
ход на делото.
АДВ. Н.: Също, да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
предвид на което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи и доказателствени искания.
АДВ. Н.: Нямаме отводи, госпожо председател, представям и моля да
приемете като писмени доказателства по делото трудов договор между
подзащитния ми и „П.“ ЕООД – гр. К.. За съжаление, в него отсъстват
подписи, но това е стандартна практика по счетоводството на частните
работодатели, уверение на моя доверител, че е студент в оригинал, издадено е
за целта, той е преминал от редовно в задочна форма на обучение именно, за
да работи. Работи като **.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.Д.: Нямам отводи. Да се приемат представените от
защитника ми документи.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да се приемат доказателствата.
Съдът счита, че следва да бъдат приети като писмени доказателства по
делото днес представените от защитника на подсъдимия документи –
уверение № *** г. г., издадено от ** както и трудов договор от 04.08.2021 г.
между „*** и Д. В. Д.. С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото уверение № *** г. г.,
издадено от ** както и трудов договор от 04.08.2021 г. между „*** и Д. В. Д..
ПРОЧЕТОХА се същите.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход по същество. Нямам доказателствени
искания.
АДВ. Н.: Нямаме други искания. Да се даде ход по същество.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.Д.: Нямам нови искания. Да се даде ход по
същество.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
2
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, аз ще бъда максимално кратка.
Считам, че атакуваната присъда не страда от пороци, както от материално-
правна, така и от процесуално правна страна. Фактическата обстановка е
изяснена детайлно и на базата на събраните доказателства се стига до
единствено възможният извод за виновност на подсъдимия Д. в
престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, вр. ал. 1 НК на датата 15.09.2018г. в
гр.К.. Поради обстоятелството, че защитната позиция на Д.Д. не намира опора
в доказателствения материал, аз ще ви моля да приемете жалбата за
неоснователна. По делото са събрани многобройни гласни доказателства,
каквито са тези на свидетелите Н. Д. и М. Т., както и на полицейските
служители С.М. и Ю. В., че на инкриминираната дата Д. и Т. са се свързали с
Д.Д. и са искали да закупят от него марихуана. Той е дал съгласието си.
Уговорили са среща и в момента, в който е предоставил и на двамата
свидетели по едно топче марихуана, те са били възприети от полицейските
служители М. и В.. Двамата са наблюдавали свидетелите, които са си светили
с телефоните си, разглеждали са това, което са получили и малко след това
към тях се е приближил подсъдимият, който твърди, че е отишъл за да ги
поздрави, но показанията на двамата свидетели са коренно различни. Те са се
видели повторно, за да изпробват марихуаната. Не без значение е фактът, че в
момента, в който полицаите са се представили, най-напред е избягал Д.Д., а
след това и другите двама свидетели, които междувременно са се отървали от
количеството наркотично вещество. Няма житейска логика, при положение,
че лицето не притежава вещества, които не би следвало да държи, ако няма
съответно разрешение, да бяга още в момента, в който е казано: „Стой,
полиция!“. Обяснението, че към този момент бил непълнолетен, нямал лична
карта и т.н., меко казано звучи несериозно, защото К. не е кой знае колко
голям град и веднага след установяване на лицето би могло да се разбере кое
е то, но целта на бягството в случая е да не бъде заловен и да не бъде уличен в
извършване на престъпление. Правилно окръжният съд е приел тезата на
прокуратурата, че от обективна и субективна страна е извършено
престъплението държане и разпространение на наркотично вещество.
Количеството наркотично вещество – марихуана, е установено с експертиза,
то е оценено съобразно действащата наредба. Аз считам, че няма
доказателствен дефицит, извършени са възможните действия по установяване
на автора. След като той е индивидуализиран, е обсъдена обществената
3
опасност на деянието. Наистина, разпространението на наркотични вещества
е престъпление с висока степен на обществена опасност и затова то се
преследва от закона с нужната строгост. Установена е и личността на
извършителя. Съдът е приел, че той към този момент е бил непълнолетен.
Затова му е наложено и значително по-леко наказание. Понастоящем учи.
Доколкото е представен договор без подпис от страните, считам, че не е
доказано, че работи, но няма пречка да се приемат добрите характеристични
данни, които той и защитата му удостоверяват пред Вас. При това положение
приемам, че наложеното наказание, чието изпълнение е отложено на
основание чл. 66 НК, е индивидуализирано правилно и поради липса на
протест, то не може да бъде и утежнено. Ще ви моля да потвърдите
атакувания акт на Окръжен съд – К. и да приемете жалбата за неоснователна.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, разбира се присъствието ми тук
е знак на несъгласие с обвинителната теза, въпреки че днес въззивният
прокурор направи всичко възможно да я защити. Всъщност, слушайки
внимателно неговата пледоария, няма как да не се съглася, че е налице
обосновано предположение, че Д.Д. има причастност към събитията - така,
както са залегнали в обвинителната теза, но повече от обосновано
предположение няма. То никак не е достатъчно за осъдителна присъда,
защото липсва онази спойваща категоричност на доказателствата, именно за
която говори законодателят в изискванията си към крайния съдебен акт.
Много стара техника и на полицията, и на прокуратурата е обвиняеми да
бъдат превръщани в свидетели, за да може после формално да се сочи, че
техните показния били дадени под страх от наказателна отговорност. Този
случай не прави изключение, но опитът е неуспешен. Тези две момчета, чиито
показания давали изобилието от гласни доказателства според обвинителната
теза, вече са осъдени за извършеното от всеки един от тях.
При започване на наказателното производство, впрочем, те са
разпитани като свидетели. Именно тогава под страх от наказателна
отговорност изобщо не са споменавали за личността на Д.Д.. Така или иначе,
тези техни показания не могат да бъдат ценени, след като впоследствие са се
случили като обвиняеми, обаче забележете, че тяхната теза изобщо не
кореспондира със заявеното от полицейските служители. Вярно е, че
полицаите са отишли на място, вярно е, че са забелязали преди това двете
4
момчета да си разменят някакви топчета и познавайки ги, че са от
контингента, от криминалния контингент, са се осъзнали, че се случва нещо
нередно и са се появили, когато за пръв път се появява Д. при тях. Видно е, че
полицаите, чиито показания макар да имат известни разминавания между
заявеното в досъдебното и после – в съдебното производство, разминавания,
които процесуално са били изчистени по надлежния ред и така нататък, те
потвърждават, че са се насочили към тези две момчета, именно защото са си
разменяли и са си светили с телефоните във връзка с някакви подозрителни
вещества и това е дало причината да отидат да ги проверят чак, когато вече в
последствие се появява Д.. „Стой, полиция!“ и Д. тръгнал да бяга - това било
житейски нелогично. На прокурора никога не му се е налагало да бяга от
полиция, обаче на мен ми се е налагало. Изключително тревожно е да знаеш,
чисто житейски, че ако един полицай на всяка цена иска да ти намери маана,
ще ти намери, каквото и да се случва и най-добрият вариант е да избягаш. Аз
съм бил *** и този амсалак, който е на** години, също е избягал от
полицаите. Сега, да, вярно, пак ще кажа, ако седнем на една маса да си
разказваме казуси, както често пъти правим в приятелската си, колегиална
среда, ще кажем: „А, бе, не му е много чиста работата на това момченце. Ето
топят го, той пък избягал“ и т.н. В житейски план може би нашите близки,
неюристи ще кажат: „Е, какво повече ви трябва, за да е ясно, че и той е
свързан с цялата работа?“. Ами трябват ни убедителните доказателства, за
които говори законодателят и изискването към които е утвърдено с изобилие
от устойчива съдебна практика, слава богу. Дотогава имаме само обосновано
предположение, както започнах. Впрочем, този Т., който е най-така
гръмогласният източник на уличаващи Д. гласни доказателства, е заявил: „как
бе, той Д. даже и продава, ето тука на един Д.“, не знам си кой си, забравих
как се казва и след което, слава богу, са се сетили да разпитат Д. и Д. е казал:
„Няма такова нещо, аз изобщо не знам Д. да се занимава с подобни неща,
камо ли да разпространява наркотици. Тоест, самата теза в устата на
уличаващите свидетели звучи неубедително. Разбира се, цялата работа се е
случила по правилото, старо полицейско правило, което се нарича: „Топиш
или гориш!“ и е видно, че в началото, когато Т. и неговият съпроцесник са
отказвали да топят себе си и Д., са били свидетели, но веднага след това са се
превърнали в обвиняеми и тогава вече са почнали охотно да топят Д.. Хубаво,
но няма доказателства, наистина няма. Можеше разследването, както сме
5
виждали по други досъдебни производства да се прави, да събере някакви
данни, закрепени посредством способи за доказване, дали Д. не е известен в
собствената му социална среда като човек, който разпространява, за който се
знае, че може да отидат да вземат от него трева или нещо и т.н.- това се
прави, за да се придаде достоверност, а не недостоверните показания на тези
свидетели сами по себе си, които после са осъдени за същото престъпление.
Оговор е, нищо че по това дело формално са свидетели. Да не говорим, аз
разбира се, не бих искал да пледирам в тази посока, тъй като учтиво, но
настойчиво ви моля да се съгласите с нашата защитна позиция, да отмените
присъдата и да оправдаете моят подзащитен, но дори в ситуация, в която с
триста клизми да приемем, че обвинението някак е резонно, то наказанието е
абсолютно по моему нелепо. Да, вярно е, колко е лошо разпространението на
наркотици и не само това престъпление, но то е особено чувствително, а пък,
както знаем, в Малайзия, Бали и Индонезия дават смъртно наказание за
такива неща, ама става въпрос за един амсалак с някакви вещества от
категорията на най-меките такива, с незначителни количества при
инцидентност на ситуацията и ми се струва че наказанието е крайно
несправедливо, не постно явно. Не върху това, акцентирам, уважаеми съдии,
защото за нас ще бъде много болезнено да приемем, че тази доказателствена
съвкупност в този казус може да потвърди вината на подсъдимия, тъй като
това би било изключително обезкуражаващо по безброй други казуси, при
които по същата схема може да се приеме доказано участие в подобни
събития, благодаря ви, приключих.
ПОДСЪДИМИЯТ Д. В. Д. (за лична защита): Искам да кажа, че не съм
продавал нищо на никой, не се занимавам с такива работи, не употребявам
наркотици.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Д.Д.: Много съжалявам за
случилото се, обаче нямам нищо общо с това, нищо не съм продал. Искам да
ми се отмени наказанието.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със
съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
6
Съдебното заседание се закри в 09:55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7