№ 136
гр. Пловдив, 07.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.ев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно
гражданско дело № 20245000500132 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:51 часа се явиха:
Жалбоподател И. М. М., редовно призован не се явява, за него се явява
адв. Р. Р..
Жалбоподател М. С. Я., редовно призована не се явява, за нея се явява
адвокат Г. Ж..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Делото е образувано по въззивна жалба вх.№265757/13.12.2023г. от И.
М. М. от с. В.Л. чрез пълномощника си адв. Р. против Решение
№260034/30.11.2023 по гр.дело №2228/2020г. на Окръжен съд-Пловдив. В
жалбата, уточнена с молба вх. №2693/27.03.2024г., се посочва, че
обжалваното първоинстанционно решение е незаконосъобразно и неправилно
в частта му, в която е отхвърлен предявения от ищеца М. главен иск по чл. 23,
1
ал. 3 от Семейния кодекс за признаване на установено, че ищецът е
изключителен собственик на придобитите по време на брака имоти в с. В.Л. и
Република Гърция. Поддържа се, че съдът е следвало да уважи така
предявения иск и да не се произнася по предявения с исковата молба
евентуален иск - за определяне на по-голям дял от общото имущество.
Евентуално, ако се приеме, че главният иск е неоснователен и правилно е
отхвърлен с обжалваното първоинстанционно решение, жалбоподателят
поддържа, че същото е незаконосъобразно и неправилно в частта, в която
предявения по делото при условията на евентуалност иск за определяне на
основание чл. 29 ал.3 СК на ищеца М. по-голям дял от общото имущество,
състоящо се от поземлен имот в с.В.Л. и поземлен имот Република Гърция,
придобито по време на брака му с ответницата е отхвърлен за размера над 75
% от общото имущество, до пълния предявен с исковата молба размер от 99,5
%. Въз основа на гореизложеното, е формулиран петитум да се постанови
решение, с което да се отмени изцяло Решение № 260034 от 30.11.2023 г.,
постановено по гр. дело №2228 по описа за 2020 г. на Пловдивски окръжен
съд, като вместо това бъде постановено друго, с което да се уважи изцяло
предявеният от ищеца главен иск по чл. 23, ал. 3 от Семейния кодекс за
признаване на установено, че той е изключителен собственик на придобитите
по време на брака му с ответницата имоти в с. В.Л. и Република Гърция, както
и да му бъдат присъдени направените разноски по делото за двете инстанции.
Евентуално, в случай, че бъде потвърдено Решение № 260034 от 30.11.2023 г.,
постановено по гр. дело №2228 по описа за 2020 г. на Пловдивски окръжен
съд, в частта му, в която е отхвърлен предявеният главен иск по чл. 23, ал. 3
от Семейния кодекс, ищецът моли да се отмени първоинстанционното
решение, в частта му, с която предявения по делото иск за определяне на
ищеца, на основание чл. 29 ал.3 СК, на по-голям дял от общото имущество,
състоящо се от поземлен имот в с.В.Л. и поземлен имот Република Гърция,
придобито по време на брака му с ответницата, е отхвърлен за размера над 75
% от общото имущество, до пълния предявен размер от 99,5 %, като бъде
уважен този иск изцяло, както и да присъдени на ищеца направените
разноски по делото за двете инстанции.
В законния срок, от ответницата М. С. Я. е подаден отговор на
въззивната жалба с вх.№260415/30.01.2024г., допълнен с молба с вх.
№3454/22.04.2024г., с който се оспорва жалбата на ищеца като неоснователна,
2
за което са изложени конкретни съображения. В молбата-допълнение към
отговора, се изразява становище, че уточняваща молба на ищеца (с вх.
№2693/27.03.2024г.) е недопустима, тъй като с нея е разширен
първоначалният предмет на обжалване, след изтичане на срока за обжалване
на първоинстанционното решение. Счита се, че с първоначалната въззивна
жалба ищецът е обжалвал първоинстанционното решение само относно
отхвърлянето на главния му иск, поради което и възможността му да иска
отмяна на решението и относно частичното отхвърлянето на евентуалния иск
е преклудирана. Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в
срок и от надлежна страна. Предметът и е очертан ясно след отстраняване на
нередовностите й по реда на чл.262, ал.1 ГПК, направено по повод изрични
указания на въззивния съд. Предвид направените от ищеца уточнения, съдът
приема, че с въззивната жалба се атакува първоинстанционното решение,
както в частта му, с която е отхвърлен изцяло главния иск по чл. 23, ал. 3 от
СК, така й частта, с която е частично отхвърлен съединения с него при
евентуалност иск по чл.29, ал.3 СК. В тази връзка, не могат да бъдат
споделени възраженията на ответницата в допълнението към отговора, че
ищецът недопустимо е разширил първоначалния предмет на жалбата си,
както защото в същата първоначално е посочено, че решението се обжалва
изцяло, т.е. в частта му и по главния, и по евентуалния иск, така и защото
именно липсата на прецизно и ясно изразяване в жалбата не е позволило
категорична преценка относно изразената от жалбоподателя воля и е
наложило оставянето й без движение за уточняване в коя част се обжалва
решението и за формулиране на ясно искане до съда. Постъпила е и въззивна
жалба с вх.№265783/15.12.2024г. от ответницата М. С. Я., с която
първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която предявения от И.
М. евентуално съединен иск за определяне на основание чл. 29 ал.З СК на
ищеца на по-голям дял от общото имущество, състоящо се от поземлен имот
в с.В.Л. и поземлен имот Република Гърция, придобито по време на брака му
с ответницата, е уважен до размера от 75 % от общото имущество. В жалбата
се поддържа, че в обжалваната му част, решението е необосновано, тъй като
мотивите на съда противоречат на установените по делото факти и
същевременно приемат за верни твърдения на ищеца, които не са доказани по
делото. Вследствие на това, съдът направил погрешни фактически
заключения и спрямо тях приложил неправилно материалния закон. Освен
3
това, първоинстанционният съд допуснал и съществени
съдопроизводствените нарушения, водещи както до неправилност, така и до
недопустимост на първоинстанционното решение. По така направените
възражения са наведени конкретни и подробни съображения. Формулиран е
петитум настоящата инстанция да обезсили като недопустимо или да отмени
като неправилно в обжалваната част Решение 26034/30 11.2023 г. на
Пловдивски окръжен съд по гражданско дело № 2228 по описа на съда за
2020 г. С жалбата е направено доказателствено искане, на основание чл. 266,
ал. 3 от ГПК, за назначаване на комплексна техническа и оценителна
експертиза, със задачи, писмено формулирани пред първоинстанционния съд.
Посочва се, че такова искане е било направено в първото заседание по делото
пред първата инстанция, но не е било допуснато, с което
първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
В законния срок, от ищеца е подаден отговор по жалбата, с който се
оспорва същата като неоснователна, за което се излагат конкретни
съображения. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Адв. Р.: Поддържам жалбата и оспорвам тази на другата страна. Нямам
доказателствени искания.
Адв. Ж.: Поддържам жалбата и оспорвам жалбата на И. М.. Поддържам
направеното във въззивната жалба доказателствено искане.
По направеното с въззивната жалба доказателствено искане съдът
намира, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение
като е отказал поисканата експертиза. Това е така, тъй като изрично в
предмета на експертизата, съгласно формулирания въпрос е посочено, че
същата касае извършени работи, стойност на извършените работи и
определянето им след момента на придобИ.ето му. В случая релевантен
момент за делото е към момента на придобИ.е на имота и следващи действия
извършени за сметка на някой от съпрузите според настоящата инстанция не
е релевантен по делото. Ето защо съдът намира, че следва да се оставени без
уважение искането за допускане на комплексна техническа и оценителна
експертиза, със задачи, писмено формулирани пред първоинстанционния съд.
4
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на М. С. Я. за
назначаване на комплексна техническа и оценителна експертиза, със задачи,
писмено формулирани пред първоинстанционния съд.
Адв. Р.: Нямам доказателствени искания.
Представям пълномощно, списък на разноските и договор за правна
защита и съдействие.
Адв. Ж.: Представям списък на разноските.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ПРИЕМА пълномощно, списък на разноските и договор за правна
защита и съдействие представени от адв. Р., както и списък на разноски
представен от адв. Ж..
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Р.: Уважаеми апелативни съдии, изводите на първоинстанционния
съд частично са необосновани в частта досежно притежаваните от М. Я.
парични средства и досежно обстоятелството тя придобивала ли е по време на
брака някакви имоти с моя доверител. Безспорно кой от двамата е притежавал
повече парични средства е от значение за делото. Но по делото следваше да
се докаже и се доказа, че не само паричните средства са от значение, а е от
значение кой от двамата е придобил с лични средства тези недвижими
имоти. По отношение на училището в с. В.Л.. През 2014 г., когато са
сключили брак с М., само И. М. е имал парите. Тези пари са дошли като
дивидент от неговата фирма „Б.м.“ ЕООД, гр. К.. От там идва сумата за
депозита за закупуване на училището и после 240 000 лева общо дадени пак
от „Б.м.“ на неговата лична сметка. Писмени доказателства има в тази насока
има, експертизата е категорична , че е така. През този период М. е имала 7 000
лева срещу тези 240 000 лева.
5
По същият начин е за имота и в Гърция. Несъществени са твърденията
за някакво участие на М. в домакинството и т.н., тъй като М. е плащал
апартамента в С., наел е охрана, домашна прислужница. Вижте по делото, на
113 страници са имотите на М..
Адв. Ж.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да уважите жалбата на М. Я. и да отхвърлите жалбата на И. М.. По
делото безспорно се установи, че М. Я. е разполагала със средства и е
участвала в семейните разходи, включително и в закупуване на имотите.
Отделно от това е вложила свои лични средства в довеждане на имотите в
състоянието, в което се намират понастоящем. Противно на твърдението на
процесуалния представител на И. М. от експертизата се установи въз основа
на банкови документи, че към сключване на брака М. Я. е разполагала с
400 000 лева. Отделно се установи, че И. М. изобщо не е получавал дивидент
от дружеството „Б.м.“. В експертизата подробно е описано всичко и такъв
дивидент не е описан. Отделно от това приходите на М. за периода в целия си
сбор не са достатъчни да покрият стойността на имотите, които твърди, че е
платил сам.
Моля да ми дадете възможност подробно да изложа съображенията си в
писмени бележки.
Моля да присъдите и деловодни разноски по списък.
Съдът определя 10 дневен срок за писмени бележки.
Адв. Р.: Позовавам се на прекомерност. Това което каза колегата просто
не е вярно.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 08.07.2024 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,00 часа.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7