Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 30.07.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
С.ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. НЕДЯЛКА Н.
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Атанаска Динева и
в присъствието на прокурора от СОП Таня Коцева, като разгледа докладваното от
съдия Игнатова ВНОХД № 129 по описа за 2020 г. на С.ОКРЪЖЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 7/20.12.2019 г.,
постановена по НОХД № 156/2019 г., РАЙОНЕН СЪД – С. е признал подсъдимия К.И.Т.
за невинен в това, че за периода от 25.10.2017 г. до 31.12.2018 г. в с. Р.,
махала Б., общ. С., след като е осъден с влязло в сила на 09.03.2013 г. решение
№ 9 от 08.02.2013 г. по гр. дело № 715/2012 г. по описа на РС С., да издържа
свой низходящ – малолетния си син И.К.И., с ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител М.Н.С. ***, заплащайки ежемесечна издръжка в размер на
80 лв., изменени в размер на 150 лв. със съдебна спогодба по гр. дело №
570/2017 г. по описа на РС С., влязла в сила на 25.10.2017 г., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски – шест броя
вноски по 150 лв. или всичко общо в размер на 920 лв., като го оправдал по
обвинението за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В срока по чл. 319 от НПК е
депозирана въззивна жалба срещу присъдата от повереника на частния обвинител И.И.,
действащ чрез своята майка и законен представител М.С. – адв.
Н., в която се твърди незаконосъобразност на присъдата и се иска нейната отмяна
и признаване на подсъдимия Т. за виновен по обвинението. Сочи се, че присъдата
е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и са налице отменителните основания на чл. 348 от НПК.
В допълнително изложение към въззивната жалба се твърди, че съдът в мотивите към
постановената присъда не е посочил установените обстоятелства, въз основа на
кои доказателствени материали е направил изводите си
и какви са правните съображения за присъдата. Сочи се, че мотивите
представляват преразказ на експертните заключения, а направеният от съда извод
е в разрез с тях; че не е направен анализ на доказателствената
съвкупност и присъдата не се основава на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички правнозначими обстоятелства по
делото.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа от повереника
адв. Н. с изложените в нея аргументи. Алтернативно в
случай, че подсъдимият не бъде признат за виновен по обвинението, се иска
връщане на делото на районния съд, поради допуснати съществени процесуални
нарушения при анализа на доказателствената
съвкупност.
Защитникът на подсъдимия – адв. М. от САК, заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че в мотивите си първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към казуса доказателства и въз основа на тях е
направил законосъобразен извод за необходимостта от постановяване на
оправдателна присъда.
Подсъдимият Т. се присъединява към
становището на защитника си, а в последната си дума пред съда заявява, че е
невинен.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпил протест от РП С. срещу
постановената присъда, в който се твърди неправилност и необоснованост на
същата. След изготвяне на мотивите към присъдата и запознаване на представителя
на държавното обвинение с тях протестът е оттеглен.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СОП оспорва въззивната жалба на частния обвинител и счита, че
постановената присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде
потвърдена.
С.ОКРЪЖЕН СЪД, след като
прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените
действия на първоинстационния съд и като служебно
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено
следното:
Срещу подсъдимия К.И.Т. с внесения за разглеждане в РС С. обвинителен
акт е повдигнато обвинение в това, че за периода от
25.10.2017 г. до 31.12.2018 г. в с. Р., махала Б., общ. С., след като е осъден
с влязло в сила на 09.03.2013 г. решение № 9 от 08.02.2013 г. по гр. дело №
715/2012 г. по описа на РС С., да издържа свой низходящ – малолетния си син И.К.И.,
с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Н.С. ***,
заплащайки ежемесечна издръжка в размер на 80 лв., изменени в размер на 150 лв.
със съдебна спогодба по гр. дело № 570/2017 г. по описа на РС С., влязла в сила
на 25.10.2017 г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече
месечни вноски – шест броя вноски по 150 лв. или всичко общо в размер на 920
лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
При собствена преценка на
събраните в хода на проведеното пред първата инстанция наказателно производство
доказателства, настоящата съдебна инстанция намери за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият К. Т. е баща на
роденото от съвместното му съжителство със свидетелката М.С. дете И.К.И., с ЕГН
********** (малолетен). След раздялата на родителите детето останало да живее с
майка си в с. Р., общ. С., като за отглеждането му майката била подпомагана от
свой възходящ роднина – свидетелката Б. С..
С решение от 08.02.2013 г.,
постановено по гр. дело № 715/2012 г. по описа на РС С., съдът предоставил
упражняването на родителските права по отношение на детето на майката М.С. и
определил местоживеенето на детето при нея. С решението съдът определил режим
на лични отношения с бащата К. Т. и го осъдил да заплаща на детето ежемесечна
издръжка в размер на 80.00 лв., чрез майката и законен представител, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причина за
изменение или прекратяване на издръжката.
На 17.10.2017 г. с протоколно
определение по гр. дело № 570/2017 г. по описа на РС С. била одобрена спогодба
между свидетелката М.С. и подсъдимия Т., като последният се задължавал да заплаща
на детето ежемесечна издръжка в размер на 150.00 лв., чрез майката и законен
представител, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката.
Подсъдимият Т. заплащал
издръжка на детето И.И. от месец май 2013 г. в размер
на 80.00 лв., като сумата била превеждана на свидетелката М.С. с пощенски
записи. Той заплатил изцяло дължимата сума за 2013 г.; за 2014 г. - за 8
месеца; за 2016 г. – за 10 месеца, за 2016 г. – за девет месеца и половина.
За периода от месец януари 2017
г. до 23.08.2017 г. подсъдимият заплатил издръжка в размер на по 80.00 лв. за
месеците януари, февруари, март, април и юли, както и една четвърт от дължима
месечна сума, а през месец юли превел на майката на детето 100 лв. За този
период подсъдимият не е изплатил издръжка за месеците май и юни и частично за
периода от 01.08. до 22.08.2017 г., или общо 176.77 лв.
На 23.08.2017 г. е предявена от
свидетелката М.С. искова молба за увеличение на заплащаната на детето И.
месечна издръжка, като с посоченото по-горе протоколно определение по гр. дело
№ 570/2017 г. по описа на РС С. за одобрение на спогодба между страните
подсъдимият се задължил да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на
150.00 лв., чрез майката и законен представител, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, до настъпване на причина за изменение или прекратяване
на издръжката.
За месеците септември и
октомври 2017 г. подсъдимият Т. изплатил месечна издръжка на детето в размер на
80.00 лв. за всеки от двата месеца, а за месеците ноември и декември на 2017 г.
– издръжка в размер на 150.00 лв. за всеки от двата месеца. За периода от
23.08.2017 г. до 31.12.2017 г. подсъдимият не е заплатил издръжка в общ размер
на 183.55 лв., или издръжка за един месец и седем дни. Издръжката е получавана
от частния обвинител чрез изпращани от подсъдимия пощенски записи.
За 2018 г. подсъдимият Т. е
заплатил издръжка за месец януари в размер на 150.00 лв. (платена чрез пощенски
запис) и по 160.00 лв. за всички останали месеци (чрез съдебен изпълнител Р. М.,
рег. № 790, по образуваното на 02.12.2017 г. изпълнително дело № 20177900402215).
Сумите по изпълнителното дело са заплащани доброволно от подсъдимия чрез междуклонов превод по сметка на съдебния изпълнител.
Последният е превеждал сумите по доверителна сметка на процесуалния
представител на свидетелката М.С. по изпълнителното производство, след което те
са получавани от свидетелката.
Тази фактическа обстановка въззивният съд установи от събраната в хода на съдебното
следствие пред първата инстанция доказателствена
съвкупност - обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите М.С., Б. С.
и Г. А.; писмените доказателства – копие от изпълнително дело, копия от съдебни
решения, справка за съдимост и справки за подсъдимия; и заключенията на вещите
лица по извършените съдебно-счетоводни експертизи. Възприетата от настоящия
съдебен състав фактическа обстановка съвпада изцяло с фактическите констатации
на първостепенния съд, почиващи на вярна и точна интерпретация на събраните
гласни и писмени доказателства. Вътрешното убеждение на първоинстанционния
съд не се основава на произволно възприети фактически положения в подкрепа на
защитната теза, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства.
Установените данни от доказателствените средства,
правилно оценени от първата инстанция, законосъобразно са я мотивирали да
приеме, че не се установява осъществяването от подсъдимия Т. на състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
Престъплението
по чл. 183, ал. 1 от НК изисква от обективна страна да е налице влязъл в сила съдебен акт, с който
деецът да е задължен да заплаща издръжка на свой роднина или съпруг и да е
налице неизпълнение на това задължение в размер на две месечни вноски, като
този елемент може да е осъществен с пълно неплащане на дължимите вноски за срок
от две месеца, така и с частично неизпълнение за по-дълъг период (извършване на
частични месечни плащания). Определящ за съставомерността
на деянието е размерът на неплатеното задължение за издръжка, като това следва
да е сума в размер на две или повече месечни вноски.
От
субективна страна е необходимо деецът да е имал представи за наличното
задължение и да е бездействал, макар и да е имал материална или финансова
възможност да изпълни задължението си.
Въззивният съд се солидаризира с направения въз основа на
доказателствата извод на първоинстанционния съд, че в
конкретния случай липсва обективния елемент за съставомерността
на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК – за периода, за който е повдигнато
обвинението срещу подсъдимия Т., да не е платена дължима издръжка в размер на
две и повече месечни вноски. Това е видно от направения по-горе анализ на
извършените от подсъдимия плащания, като съобразно представените справки от
изпълнителното дело законният представител на частния обвинител е получил общо за периода от ноември 2017 г. до
декември 2018 г. сумата от 1 874.82 лева. За периода, за който е повдигнато
обвинение (25.10.2017 – 31.12.2018 г.) дължимата издръжка е в общ размер на 2
115.80 лева, в това число четиринадесет вноски, всяка в размер на 150 лева –
общо 2 100 лева, и сумата от 15.80, лева, дължима за периода 25-31.10.2017 г. –
за седем дни (определена по дни за увеличението от 70 лева за месечна издръжка
на база 31 дни от месеца, отчитайки, че на 06.10.2017 г. е изплатена с пощенски
запис сумата от 80 лева). Разликата между общо така определените обща дължима
сума и изплатена сума на законния представител на частния обвинител е в размер
на 240.98 лева, представляваща неплатената издръжка за периода от 25.10.2017 г.
до 31.12.2018 г. Този размер е под двумесечния размер на дължимата издръжка от
300 лева, поради което не е осъществен посоченият обективен признак на
престъпното деяние по чл. 183, ал. 1 от НК.
Неплатената
издръжка в период, предхождащ този, за който е предявено обвинението на
подсъдимия Т., не е обхваната от предмета на настоящото производство, очертан в
пределите на обвинителния акт, поради което е недопустимо произнасянето от съда
по констатираните пропуски на подсъдимия за заплащане на издръжка за части от
този период.
При цялостната
проверка на атакуваната присъда не се установиха нарушения на материалния или
процесуалния закон, обуславящи изменение или отмяна на съдебния акт на първата
инстанция. Мотивите на съда, противно на твърденията във въззивната
жалба, съдържат цялостен анализ на събраните доказателства, въз основа на които
са направени подробни и законосъобразни правни изводи. В тях са посочени установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали е направил съдът изводите си и какви са правните съображения за
присъдата. Направеният от съда извод е подкрепен от заключенията на
съдебно-счетоводните експертизи, а присъдата се основава на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички релевантни обстоятелства по делото.
Предвид
достигнатия и от двете съдебни инстанции извод за необходимостта от оправдаване
на подсъдимия К. Т. по обвинението, направените разноски в хода на
производството остават за сметка на държавата.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, вр.чл. 338 от НПК, С.окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №
7/20.12.2019 г., постановена по НОХД № 156/2019 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – С..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………