№ 18132
гр. София, 26.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110114223 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е на основание чл. 118, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба от Т. К. Г. против БВА и СИЕ
ООД с искане уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде
възстановен на заеманата от него длъжност и да му бъде заплатено
обезщетение за времето, в което е останал без работа. В исковата молба
ищецът е заявил, че обичайно полагал своя труд на територията на гр. София
– *****, поради което и на основание чл. 114 ГПК компетентен да се
произнесе по спора бил Софийски районен съд, въпреки че седалището на
ответника е в гр. Стара Загора.
С отговора на исковата молба ответникът прави възражение за местна
неподсъдност. Твърди, че седалището му било в гр. Стара Загора, но това
било и мястото, където ищецът обичайно полагал своя труд. Моли Софийски
районен съд да прекрати делото пред себе си и да го изпрати по подсъдност
на Районен съд – Стара Загора.
Настоящият състав намира следното: между страните не се спори, че
съгласно чл. 114, ал. 1 ГПК работникът може да предяви иск срещу
работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд, че
съгласно чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянният адрес или седалището на ответника, както и че в случая
седалището на ответника е в гр. Стара Загора. Единственият спорен въпрос е
дали ищецът обичайно е полагал своя труд на територията на гр. София, или
на гр. Стара Загора. В тази връзка от ищеца не са представени никакви
доказателства за установяване на твърдението му. От друга страна, от
ответника е представен препис от трудовия му договор с ищеца, от който е
видно, че под „място на работа“ не е посочен конкретен град, а единствено
фирмата на ответника – БВА и СИЕ ООД. Съгласно константната практика на
върховната инстанция – така Определение № 4347 от 8.12.2022 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4077/2022 г., IV г. о., ГК и др. – подсъдността по исковете на
работника срещу работодателя по мястото, където работникът обичайно
полага своя труд се определя от действителното място, в което се
осъществяват трудовите функции, което може да не съвпада с уговореното
1
място на работа. За него може да съществуват писмени доказателства или то
да бъде установено с всички допустими по закон доказателства, т.е.
представеното от ответника доказателство също не доказва къде ищецът
обичайно е полагал своя труд. Налага се извода, че е необходимо страните да
бъдат призовани в открито съдебно заседание, в което да се установи, къде
ищецът обичайно е полагал своя труд. С оглед на това на страните следва да
се разпредели съответната доказателствена тежест.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за установяване подсъдността
на съда на 13 май 2024 г. от 15:15 часа, за която дата страните да бъдат
призовани.
УКАЗВА на ищеца, че е длъжен да докаже твърдението си, че обичайно
е полагал своя труд на територията на гр. София – *****, за което не са
представени доказателства.
УКАЗВА на ответника, че е длъжен да докаже твърдението си, че
ищецът обичайно е полагал своя труд на територията на гр. Стара Загора, за
което не са представени доказателства.
Определението не подлежи на обжалване. Препис от него да се изпрати
на страните. На ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба
и приложенията към нея.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2