№ 7381
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20221110165793 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. Л. М., ЕГН **********, срещу Л. М. к., ЕГН
**********. Предявени са в обективно кумулативно съединение иск по чл. 144 СК и два
иска по чл. 149 вр. чл. 144 СК за издръжка на учащо се пълнолетно дете от родител.
Направено е и искане по чл. 146, ал. 1 СК за присъждане на законна лихва.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца. Твърди се, че последният е
навършил пълнолетие, като през 2022 г. е завършил средното си образование в „Първа
английска гимназия“, гр. София, като впоследствие е записан като студент в Техническия
университет, гр. София. Сочи нужди за обучение, включително и допълнителни уроци,
както и за ежедневни разходи. Претендира издръжка, включително и за минало време, в
размер на 300,00 лв. месечно, считано от 11.07.2022 г. (датата на записване като студент в
„Технически университет“, гр. София) до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на издръжката /завършване на висше образование, но не по
късно от навършване на 25-годишна възраст/. Претендира и присъждане на издръжка за
минало време за периода от 01.12.2021 г. /една година преди подаване на исковата молба/ до
30.06.2022 г. /завършване на средно образование/ на основание чл. 149 СК вр. чл. 144 СК в
същия размер. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който искът се
оспорва изцяло, при твърдения за наличие на имущество, собствено на ищеца, от което
същият може да получава доходи, както и при твърдения за неработоспособност на
1
ответника и липса на достатъчно получавани от него доходи за задоволяване на нуждите на
пълнолетния ищец. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 144 СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото си, ако учат, се дължи, само ако
не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в
случая не е налице – трябва да се установи, че детето учи редовно в средно или висше
учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си, като даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за
родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволят без особено затруднение да отделя средства и
за издръжка на пълнолетното си учащо дете.
Ищцата Р. Л. М., ЕГН **********, е дете на ответника и е навършила пълнолетие към
датата на подаване на исковата молба, а и към 01.12.2021 г. /началната дата, от която се
претендира присъждане на издръжка за минало време/, като не е навършила двадесет и пет
годишна възраст години към датата на устните състезания по делото, респективно
двадесетгодишна възраст към датата 30.06.2022 г. – датата на завършване на средно
образование /л. 4 от делото/. Установява се, че с решение на училищната зрелостна комисия
по протокол № 17/17.06.2022 г. същата е придобила средно образование, като й е издадена
диплома за средно образование /л. 5-6 от делото/. Установява се също и че на 11.07.2022 г. е
заплатена от ищцата семестриална такса за първи семестър, редовно обучение в ТУ – София
в размер на 375 лв. /л. 7 от делото/, а на 17.02.2023 г. – семестриална такса за втори семестър
/л. 43 от делото/. Видно от уверение № 440/03.11.2022 г., издадено от ТУ- София, същата е
записана в първи курс, специалност „Компютърно и софтуерно инженерство“ за учебната
2022/2023 година /л. 8 от делото/. Предвид изложеното съдът приема, че в процесния период
по обективно съединените искове същата е имала качеството на пълнолетен учащ в средно
заведение, редовно обучение, ненавършил двадесетгодишна възраст /до 17.06.2022 г./,
съответно от 11.07.2022 г. до датата на устните състезания – пълнолетен учащ във висше
учебно заведение, редовно обучение, ненавършил двадесет и петгодишна възраст.
Видно от представен по делото нотариален акт ищцата притежава голата собственост
върху поземлен имот в с. Ярославци, община Брезник, ведно с построената в този имот
паянтова жилищна сграда, като върху тези имоти е учредено пожизнено и безвъзмездно
право на ползване на родителите й - л. 19 от делото. Предвид изложеното съдът приема, че
ищцата не разполага с възможност да реализира доходи от собственото си имущество,
доколкото не притежава правото на ползване върху същото, което право на ползване е
учредено включително и в полза на самия ответник, поради което направеното от ответника
в тази връзка възражение съдът намира за неоснователно.
Ответникът, видно от разпореждане № ********** на НОИ, ТП – Враца получава лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 475,86 лв. от 08.03.2022 г. – л. 20-21 от
делото. Видно от постъпила по делото справка от НАП /л. 39-42 от делото/ за периода
01.01.2022 г. – 31.01.2023 г. за ищцата има данни за подадена осигурителна декларация за
месец 10.2022 г. с вид осигурен „71 – за членове на секционни избирателни комисии по
Закона за избор на народни представители, Закона за местните избори, Закона за избиране
на членове на Европейския парламент от Република България и Закона за избор на
президент на Републиката“ от Район „Надежда“ с начислен осигурителен доход от 115 лв. и
без данни за начислен месечен облагаем доход; няма данни за регистрирани трудови
2
договори и декларирани други такива за лицето в същия период; за ответника няма данни за
регистрация като самоосигуряващо се лице в този период; същият е страна по непрекратено
трудово правоотношение, възникнало на 16.05.2022 г. с „Лилия милк“ ЕООД, гр. Враца, при
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710,00 лв. и средномесечен
осигурителен доход след м.05.2022 г. до м.декември 2022 г. в същия размер; в периода
м.декември 2021 г. – 25.01.2022 г. ответникът е бил страна по правоотношение с
„Хаджийски и фамилия“ ООД при основна заплата от 688 лв. и начислен месечен облагаем
доход за м. 01.2022 г. в размер на 1062,56 лв. Предвид изложеното дотук се установява, че
ищецът не получава месечни доходи с които да се издържа, като еднократно от него е
получен доход от участие в секционна избирателна комисия. Доказаха се по делото следните
доходи на ответника: в периода от м. декември 2021 г. до 25.01.2022 г. същият е получил
доход за един месец в размер на около 1000 лв., след което - до 08.03.2022 г., няма данни за
получавани от него доходи, в периода от 08.03.2022 г. до 16.05.2022 г. се установява, че
същият е получавал средномесечен доход в размер на около 475 лв., а след 16.05.2022 г. –
около 1 200 лв. Ответникът не е в трудоспособна възраст, не се установява да има
алиментни задължения.
Задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетно дете, продължаващо своето
обучение, не е безусловно. Тази издръжка се дължи, ако не представлява особено
затруднение за родителя. Възможностите на ответника да дава издръжка е
предпоставка не само за размера на издръжката, но и за основанието на иска /така -
ППВС №5/1970 г., т.ІV/. В случая, доколкото ответникът е пенсионер поради достигане на
определен трудов стаж и възраст и средномесечният размер на получаваните от него доходи
възлиза на сума в приблизителен размер от 1 200 лв. след 16.05.2022 г., съдът намира, че
същият не разполага с възможност да заплаща на ищеца месечна издръжка в претендирания
размер. Ищцовата страна не доказа твърденията, наведени освен това едва в първото по
делото открито съдебно заседание, относно получени от ответника доходи от делба на
имущество. Доколкото, предвид изложеното по-горе, възможностите на ответника да дава
издръжка съставляват предпоставка и за основанието на исковете, настоящият съдебен
състав счита, че предявеният иск с правно основание чл. 144 СК, както и обективно
кумулативно съединените с него искове с правно основание чл. 149 вр. чл. 144 СК, следва да
бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни. Предвид неоснователността на обективно
съединените искове неоснователно се явява и акцесорното искане за присъждане на законна
лихва за забава, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
Относно разноските по делото:
С оглед изхода на делото ответникът има право на разноски, каквито се претендират и се
установява тяхната направа в размер на 500,00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
Ето защо следва и да му бъдат присъдени в посочения размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Л. М., ЕГН **********, срещу Л. М. к., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 144 СК за присъждане на издръжка в размер на 300,00 лв.
месечно за пълнолетен учащ във висше учебно заведение от негов родител, обективно
кумулативно съединен с иск по чл. 149 вр. чл. 144 СК, за заплащане на месечна издръжка
на учащо се в средно учебно заведение пълнолетно дете от родител в размер на 300,00 лв.
месечно, считано от 11.07.2022 г. /датата на записване на Р. Л. М., ЕГН **********, като
учащ във висше учебно заведение/ до 01.12.2022 г. /датата на подаване на исковата молба/,
както и с иск по чл. 149 вр. чл. 144 СК, за заплащане на месечна издръжка на учащо се в
3
средно учебно заведение пълнолетно дете от родител в размер на 300,00 лв. месечно,
считано от 01.12.2021 г. /една година преди датата на подаване на исковата молба/ до
30.06.2022 г. /датата на завършване на средно образование от ищцата Р. Л. М., ЕГН
**********/, ведно със законната лихва за забава.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4