№ 257
гр. Б.С., 20.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20251410100327 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени обективно и субективно съединени искове
от Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.С., ул.Х.К №51, вх.А, ет. 1, ап.1, общ. Б.С., обл.
В., със съдебен адрес: гр.Т., ул.“З.С.“ №7, ет.4, оф. №30, чрез адв.Д. Г. от АК-Л., против „Изи
асет мениджмънт“ АД, ЕИК //////////// със седалище и адрес на управление: **********, и
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК //////////////, със седалище и адрес на управление:
**********, както следва: срещу „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК //////////// иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл.1, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за
прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №//////////04.10.2023г., в условията на
евентуалност (ако съдът приеме договорът за валиден) – иск с правна квалификация чл. 26,
ал. 1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.4 от процесния договор, и
обективно кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на
421,48лв. /четиристотин двадесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/, платена без
основание по процесния договор; срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК //////////////, иск
с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за
предоставяне на гаранция №//////////04.10.2023г., и обективно кумулативно съединен
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 1092,32лв. /хиляда деветдесет и
два лева и тридесет и две стотинки/, платена без основание по процесния договор.
1
В исковата молба се сочи, че на 04.10.2023г. между ищеца, в качеството му на
заемодател, и ответника „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК //////////// в качеството му на
кредитодател, е сключен Договор за паричен заем №/////////, по силата на който
кредитодателят предоставил на ищеца в заем сумата в размер на 1250,00 лв. при фиксиран
ГЛП от 35,00 % и ГПР от 41,60 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 12 месечни
вноски, като общият размер на задължението бил 1499,40лв.
Сочи се, че съгласно чл.4 от процесния договор кредитополучателят следвало в 3-
дневен срок от сключване на договора да представи обезпечение, предвид което на същата
дата ищецът сключил Договор за предоставяне на гаранция №//////////04.10.2023г. с ответника
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК //////////////. Във връзка с посочения договор ищецът
дължал възнаграждание в размер на 1272,60лв., платимо на 12 месечни вноски, всяка към
погасителните вноски към договора за кредит.
Ищцата сочи, че към момента на депозиране на исковата молба е заплатила сумата в
размер на 2763,80лв., част от които посредством погасителни вноски, а сумата в размер на
684,80лв. – чрез регинансиране с нов кредит.
Релевира доводи за нищожност на договора за кредит. Сочи, че е нарушена
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не е отговаря
на действителния. Твърди, че договорът за поръчителство е пряко свързан с договора за
кредит, предвид което е следвало възнаграждението по него да бъде прието за разход по
кредита и следователно включено в ГПР.
Сочи, че Договор за предоставяне на гаранция №//////////04.10.2023г. с ответника
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК //////////////, е нищожен като противоречащ на добрите
нрави. Релевира, че не е налице насрещна престация от страна на дружеството-гарант.
Инвокира доводи за наличието на връзка между двата договора. Предвид изложеното моли
исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК //////////// е
депозирал писмен отговор, оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Релевира
доводи за недопустимост на установителните искове. Инвокира доводи за действителност на
процесния договор, като сочи, че са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Сочи,
че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включва в ГПР по
договора за кредит, тъй като не е общ разход по кредита. Във връзка с предявения
осъдителен иск сочи, че ищцата е заплатила на кредитора сума в общ размер на 1441,20лв.
Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК //////////////, е
депозирал писмен отговор, оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Релевира
доводи за недопустимост на установителните искове. Инвокира доводи за действителност на
процесния договор Договор за предоставяне на гаранция №//////////04.10.2023г. Предвид
изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В хода на производството са събрани писмени доказателства.
2
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, като е признато за доказано и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че на 04.10.2023г. между ищеца, в качеството му на заемодател,
и ответника „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК //////////// в качеството му на кредитодател, е
сключен Договор за паричен заем №/////////. По силата на цитирания договор ответникът
"Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставил на ищеца сумата в размер на 1250,00 лева, която
ищецът се задължил да върне на 12 равни месечни вноски в размер от 124,95 лв. всяка,
заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 35% и
годишен процент на разходите от 41,60 %. В чл.4 от договора е уговорено, че заемателят се
задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор, да
предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители,
които да отговарят на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника; да няма задължения към
други банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последнтие 2
години; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата от 1499, 40 лева със срок
на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3)
одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Между страните не се спори, като е признато за доказано и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД,
ЕИК //////////////, е сключен Договор за предоставяне на гаранция №//////////04.10.2023г, по
силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на "Изи Асет
Мениджмънт" АД, с наредител-потребителят, с цел гарантиране изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
паричен заем, за сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума;
задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва
за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски и адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на
гаранция за поемане на описаните по – горе задължения, потребителят дължи
възнаграждение на гаранта в размер на 1272,60 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от
които в размер на 106,05 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща
възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на
задълженията на потребителя по договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора
за предоставяне на гаранция, "Изи Асет Мениджмънт" АД е овластено да приема вместо
гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по
договора.
Видно от представения по делото погасителен план към договора за перичен заем,
3
общият размер на седмичната вноска, дължима от потребителя, възлиза на сумата от 231,00
лв., в която е включена и сумата в размер на 106,05лв., представляваща възнаграждение за
предоставяне на гаранция.
Между страните не се спори, като същото е признато с доклада по делото за
ненуждаещо се от доказване, че към ГПР по Договор за паричен заем №///////// не е включено
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция.
По делото се приложени от ищеца платежни нареждания, неоспорени от ответниците,
от които се установява, че Ц. П. П. е погасилата по Договор за паричен заем №///////// сумата
в размер на 2079,00лв. чрез 9 преводни нареждания в размер на 231,00лв. всяко, както
следва: на 03.11.2023г., на 05.12.2023г., на 02.01.2024г., на 06.02.2024г., на 05.03.2024г., на
02.04.2024г., на 08.05.2024г., на 09.07.2024г., на 31.05.2024г. На 09.08.2024г. ищцата е
заплатила сумата в размер на 684,80лв., видно от приложената кореспонденция с ответника
"Изи Асет Мениджмънт" АД, неоспорена от същия.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Нищожността е най-тежкият порок на сделките, тя е обективно състояние, което ги
лишава от правно значение. Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента
на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и
всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея. С оглед изложеното
настоящият съдебен състав намира, че винаги е налице правен интерес от признаване
нищожността на сключената сделка независимо от обстоятелството дали по същата е налице
плащане, респективно дали е налице възможност за страната да предяви осъдителен иск. С
оглед изложеното съдът намира предявените искове за допустими.
Доколкото страна по процесните договори за потребителски кредит и поръчителство е
физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя
професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая
договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9,
ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на
договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя,
регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договорите
съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието
на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за
наличие на основания за недействителност на сключените договори, която проверка се
обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия,
4
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 41,60 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с
"Файненшъл България" ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Възнаграждението в полза на
гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "Изи Асет
Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД,
като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от
договора за предоставяне на поръчителство "Изи Асет Мениджмънт" АД е овластено да
приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на
заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства. Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят
доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че
за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за
предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице - гарант.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за гаранция има за цел
да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. В
частност общото задължение на ищеца е съответно на вписаните в погасителния план –
5
неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които изрично е посочено и
задължението за предоставяне на гаранция. Плащането на възнаграждението за гаранция
обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен
в общия дълг и месечните вноски.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни договори, двата договора
следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за
необходимост от предоставяне на обезпечение (без всякаква друга възможна алтернатива)
чрез сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице - гарант, сключването на договора за гаранция в деня, в който е сключен
самият договор за кредит, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението
за предоставяне на гаранция, ведно с основното задължение по кредита.
При извършена служебна справка от съда чрез кредитен калкулатор – ГПР, находящ се
в сайт calculator.bg, се установява, че след прибавяне на разходите във връзка с Договор за
предоставяне на поръчителство в общ размер на 1272,60лв., ГПР по кредита в размер над
437%. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“,
която не е включена в оскъпяването на ползваната сума. Предвид гореизложеното
настоящият съд намира, че макар формално договорът за паричен заем да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК.
В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит,
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК.
Както вече беше посочено, договорът, сключен между потребителя и „Изи асет
мениджмънт“ АД, и договорът, сключен между потребителя и " „Файненшъл България“
ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между
страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне
на поръчителство, поради естеството на правоотношенията. В продължение на развитите по-
горе мотиви настоящата съдебна инстанция намира за нищожен и договорът за предоставяне
на поръчителство, тъй като същият се явява лишен от основание, предвид
6
недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е
възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от
сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново
поради липса на кауза за неговото съществуване. В случая за поръчителят е уговорено
възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за
плащане на сумите по кредита. При тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се
поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя
суми. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува
същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на
възстановяване. За длъжникът пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно,
защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си
при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице
нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по
договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от
основание.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че предявените
субективно съединени искове от Ц. П. П. с правно основание чл.26, ал.1, предл.1, във вр.
чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за
паричен заем №//////////04.10.2023г., сключен между ищцата и „Изи асет мениджмънт“ АД, и
иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор
за предоставяне на гаранция №//////////04.10.2023г., сключен между ищцата и „Файненшъл
България“ ЕООД, са основателни. С оглед основателността на главните искове, съдът не
следва да се произнася по евентуалните искове.
С иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на
ответника, и в негова тежест е да докаже единствено даването - факта на плащане на
процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице валидно правно основание за
получаването, съответно задържане на полученото.
Съгласно разпоредба на чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Видно от приетите по делото писмени
доказателства, отразяващи извършените от ищцата плащания, същата е заплатила сумата в
общ размер на 2 763,80лв. при чиста стойност на кредита – 1250,00лв.
Предвид изложеното осъдителният иск срещу ответника „Изи асет мениджмънт“ АД е
основателен в пълния си размер за сумата от 421,48лв. и следва да бъде уважен изцяло.
Следва да се отбележи, че ответника не обори ангажираните от ищеца доказателства във
връзка с извършените плащания в посочения в исковата молба размер.
В хода на производството се установи по безспорен начин, че договорът за
предоставяне на гаранция, сключен между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД, е
нищожен, ерго плащанията от П. към ответното дружество са извършени въз основа на
нищожен договор, поради което платените от ищцата суми са получени от ответника без
7
основание и следва да бъдат върнати на ищеца, доколкото при разпределена доказателствена
тежест с приетия по делото доклад, ответникът не ангажира доказателства за наличие на
основание да бъдат задържани процесните суми от 1092,32лв.
Предвид изложеното, искът с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД срещу
ответника „Файненшъл България“ ЕООД се явява основателен и доказан и следва да се
уважи изцяло.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за
внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-Б.С. държавна такса, както следва:
„Изи асет мениджмънт“ АД следва да заплати държавна такса в общ размер на 110,00лв., а
„Файненшъл България“ ЕООД – в общ размер на 101,00лв.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че
ищецът се представлява безплатно от адв. Д. Г. от АК-Л.. По отношение на размера на
хонорара, който следва да се определи в полза на адв. Г., съдът счита за нужно да акцентира
върху следното: съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г.
по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски
възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от
предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически
необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички
случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на
член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с Решение по дело C‑438/22 с
предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски
районен съд. Съобразно т.1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. В т.3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101,
§ 2 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед посочените по- горе
принципни съображения и като взе предвид защитавания интерес, правната и фактическа
сложност на делото, високата образователна квалификация на лицето, придобило
8
юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия /виж
Определение №2432/19.09.2024г. по ч.к.т.д. №1825/2024г. по описа на II-ро т.о на ВКС/,
поетата отговорност от адвоката, на реално извършените дейности от пълномощника на
ищеца, като отчете икономическите отношения в страната, характеризиращи се с неизменно
повишаване на цените на стоките и услугите, при устойчив темп на нарастване, както и
факта, че присъдените разноски представляват брутно възнаграждение, което следва да бъде
обложено с данъци от страна на адвоката, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 от Закон
за адвокатурата, в полза на адв. Г. следва да се определи възнаграждение в размер от по
400,00лв., платим от всеки от ответниците поотделно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1, във вр.
чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК от Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.С.,
ул.Х.К №51, вх.А, ет. 1, ап.1, общ. Б.С., обл. В., със съдебен адрес: гр.Т., ул.“З.С.“ №7, ет.4,
оф. №30, чрез адв.Д. Г. от АК-Л., срещу „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК //////////// със
седалище и адрес на управление: **********, НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен
заем №//////////04.10.2023г. поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК
//////////// със седалище и адрес на управление: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. П. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б.С., ул.Х.К №51, вх.А, ет. 1, ап.1, общ. Б.С., обл. В., със съдебен
адрес: гр.Т., ул.“З.С.“ №7, ет.4, оф. №30, чрез адв.Д. Г. от АК-Л., сумата в размер на
421,48лв. /четиристотин двадесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем №//////////04.10.2023г.
ОСЪЖДА „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК //////////// със седалище и адрес на
управление: **********, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Д. Г. от АК-Л., със съдебен адрес: гр.Т.,
ул.“З.С.“ №7, ет.4, оф. №30, сумата в размер на 400,00лв. / четиристотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на Ц. П. П., ЕГН **********,
безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда
по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Изи асет мениджмънт“ АД, ЕИК ////////////
със седалище и адрес на управление: **********, ДА ЗАПЛАТИ в поза на РС-Б.С. сумата в
общ размер на 110,00лв. /сто и десет лева/, представляваща дължаща се държавна такса в
производството.
9
ПРОГЛАСЯВА по предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД от Ц.
П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.С., ул.Х.К №51, вх.А, ет. 1, ап.1, общ. Б.С., обл. В., със
съдебен адрес: гр.Т., ул.“З.С.“ №7, ет.4, оф. №30, чрез адв.Д. Г. от АК-Л., срещу Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК //////////////, със седалище и адрес на управление: **********,
НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на гаранция №//////////04.10.2023г. поради
накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД „Файненшъл България“ ЕООД,
ЕИК //////////////, със седалище и адрес на управление: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. П.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.С., ул.Х.К №51, вх.А, ет. 1, ап.1, общ. Б.С., обл. В., със
съдебен адрес: гр.Т., ул.“З.С.“ №7, ет.4, оф. №30, чрез адв.Д. Г. от АК-Л., сумата в размер на
1092,32лв. /хиляда деветдесет и два лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
недължимо платени суми по Договор за предоставяне на гаранция №//////////04.10.2023г.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК //////////////, със седалище и адрес на
управление: **********, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Д. Г. от АК-Л., със съдебен адрес: гр.Т.,
ул.“З.С.“ №7, ет.4, оф. №30, сумата в размер на 400,00лв. / четиристотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на Ц. П. П., ЕГН **********,
безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда
по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
//////////////, със седалище и адрес на управление: **********, ДА ЗАПЛАТИ в поза на РС-
Б.С. сумата в общ размер на 101,00лв. /сто и един лева/, представляваща дължаща се
държавна такса в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните,
като на ответниците се връчи по реда на чл.50, ал.5 от ГПК на посочените електронни
адреси.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
10