Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  340/ 18.11.2019 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Хасковският районен съд                 Втори наказателен състав

              на  шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година

              в публичното заседание в следния  състав:

 

                                                   Районен съдия : Даниела  Николова

 

             секретар :Елена Драганова

             прокурор

             като разгледа докладваното от   съдията

             АНД № 965 по описа за 2019 година

 

                                    Обжалвано е Наказателно постановление № К-0047945/27.05.2019 год.на Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора ,с което на  „Електра»ЕООД гр.Х. са   наложени имуществена санкция от 500 лв. на основание  чл.222 от Закона  за защита на потребителите /ЗЗП/ и имуществена санкция от 500 лв. на основание чл.222а от ЗЗП.

                                     Недоволен  от горепосоченото наказателното постановление  е останал  жалбоподателят «Електра»ЕООД, поради което чрез управителя си го обжалва в законоустановения срок,с оплаквания за незаконосъобразност,неправилност и като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.Излагат се доводи в подкрепа на твърденията, че договора за продажба имал за предмет комплект ,включващ в себе си фланец,аноден протектор,уплътнение и  нагревател,а не само нагревател ,поради което и предявената на 17.02.2019г. рекламация само на нагревател и то от друго лице,различно от купувача не била вписана в регистъра за  рекламации . Предвид на изложените съображения  се иска от съда да се отмени  наказателното постановление изцяло.

                                     Ответникът по жалбата –Регионална дирекция –Пловдив към КЗП  не изпраща представител  ,като чрез свой процесуален представитеб  взема писмено   становище по  жалбата,в което моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

                                     Съдът,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:

                                     В РД при КЗП гр.Пловдив  била получена жалба от потребител   входирана с № П-03-294 на 18.02.2019 г., съгласно която на 12.02.2019 г. потребителя    закупил от магин  “Електра“ ,находящ  се в гр.Х.,бул.“*****“№*** нагревател за бойлер  . След проявен дефект на  стоката  на 17.02.2019г. потребителят предявил рекламация пред  продавача на стоката,който отказал да приведе стоката в съответствие с договора за продажба.

                                    На 01.03.2019г. служителите  на РД Пловдив към КЗП св.А. П. К. и А.М.К. извършили проверка в  магазин „Електра“,находящ се   в гр.Х.,бул.“***** “ №*** , стопанисван от дружеството - жалбоподател, по повод на подадената  жалба. Констатациите от проверката били отразени в констативен протокол № К-2658651 , съгласно който при извършената проверка е констатирано, че търговецът поддържа регистър за предявените рекламации ,започнат на 01.07.2006г.При преглед на регистъра проверяващите  установили,че  липсва вписана от потребителя  на 17.02.2019 г.  рекламация  за нагревател на бойлер . Констативния протокол   бил съставен в присъствието на   Г.Д.М.  –управител   в  дружеството . На 02.04.2019 г. в РД Пловдив  се явил управителя  на дружеството Г.М.  и  представил  писмено становище от сервиз „****“гр.Х. ,в което са изброени три възможни  причини за несъотвествието на стоката с договора за продажба :пускане на бойлера без вода;неизпратен възвратен клапан на бойлера и ли дефект на материал.  Съставен е  протокол за проверка на документи № К-0122211 ,с който е разпоредено на търговеца да представи документи,удостоверяващи ,че несъответствието на стоката с договора за продажба не е съществувало  при нейната доставка . На 24.04.2019 г.управителя на дружеството се е явил в КЗП и не е представил такъв документ. На същата дата  срещу дружеството, в присъствието на неговия управител   бил съставен от св.А.К.  акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К-0047945  за нарушение по чл. 127, ал.3 от ЗЗП затова ,че на  01.03.2019 г.  е установено,че управителят или упълномощено от него лице не е описал на 17.02.2019г. предявената рекламация за нагревател на бойлер  в регистъра на предявените рекламации,както и  не изпълнил административното си задължение да приведе стоката –нагревател за бойлер  за който на  17.02.2019 г.била предявена  рекламация ,в съответствие с договора за продажба в едномесечен срок  .Актът е подписан от посочените в него лица, като управителя  на  дружеството саморъчно е вписал, че е запознат с правото да подаде  възражения . На същата дата е връчен препис от акта,като в законовоустановения срок са постъпили възражения срещу  него. Въз основа констатациите в акта е издадено атакуваното НП, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството като му е наложена имуществена санкция на основание чл.222 от ЗЗП в размер на 500 лева,както и имуществена санкция от 500 лв. за нарушение на чл.222а от ЗЗП.

         Възприетата по-горе  фактическа обстановка се установи  от събраните  в хода на съдебното следствие  писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите  А.К. и А.К.     относно обстоятелствата, изложени в АУАН , като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Съдът възприема и показанията на свидетелката Д. Г. К.,според които потребителят,по чиято жалба била извършена проверка в  магазина на жалбоподателя закупил  комплект от няколко части,включващ и нагревател за бойлер,като няколко дни след това направил рекламация и върнал само  нагревателя ,но не и другите части . Съдът не констатира наличие на противоречия в събраните писмени доказателства досежно правно - релевантните факти, които да налага нарочен коментар и изключване на част от доказателствените източници.

                 При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

      По отношение на нарушението по т.1  от НП съдът констатира при извършената от него проверка на акта за административно нарушение и обжалваното НП липсата на съществени процесуални нарушения при издаването им. В този смисъл и не са  наведените конкретни доводи от страна на жалбоподателя. Както АУАН,така и обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощено длъжностно лице, съответно от компетентен орган, както се установява от представените писмени доказателства . Отделно от това съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на АУАН в присъствие на  представляващото  дружеството лице, след като е констатирано наличието на предпоставките за това. АУАН, а след това и НП съдържат подробно и точно описание на нарушението  и обстоятелствата, при които е извършено. Освен това фактически описаното  деяние кореспондира с приложената  санкционна норма.Посочени са дата и място на нарушението.

        Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за нарушение на чл. 127, ал.3 от Закона за защита на потребителите, която разпоредба предвижда,че при предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. Доказано е  по делото , че на посочената в АУАН и НП дата, 17.02.2019  г. потребител, подал впоследствие  жалба до КЗП  е посетил  магазина , стопанисван от дружеството – жалбоподател  , както и че  там устно е изразил недоволство от качеството на закупена от него стока – нагревател за бойлер  и поискал разрешение на въпроса. Обстоятелство, по отношение на което всъщност  не се и възразява от страна на жалбоподателя. Установен в хода на административнонаказателното производство е и фактът, че в представения регистър за предявените рекламации, не била вписана предявена рекламация ,по повод на която е инициирана и процесната проверка. При анализа на доказателствените източници би могло да бъде прието  за установено обстоятелството, свързано с датата на предявяване на рекламацията, както и  това, че е направена своевременно и в предвидена от закона форма, каквато съгласно чл. 125, ал. 2 от ЗЗП, е устната. Следователно възникнало е насрещното задължение по чл. 127, ал. 3 от ЗЗП за отразяване на направената рекламация в регистъра, поддържан на място, в проверения обект от дружеството - жалбоподател, като отрицателният факт на неговото неизпълнение е несъмнено  установен при извършване на проверката от страна на контролните органи от състава на КЗП, РД - Пловдив, във връзка с подадената жалба. По отношение на основните доводи, на които се основава тезата за неправилност на НП, изложени в жалбата за това ,че  рекламацията се отнасяла само до част от продадената стока –нагревател за бойлер , следва  да се отбележи, че волеизявлението на потребителя е било направено в допустимата  форма  и своевременно пред представител  на дружеството - жалбоподател, на място в търговския обект, от който е закупена стоката, а по своята насоченост е било достатъчно конкретно, за да се прецени неговия характер. Това личи и от показанията на разпитаната като свидетел Д. К.,според които  лице от женски пол,като представител на потребителя  е  поискало връщане на парите или замяна с друг комплект. Независимо от това, изявлението на потребителя е било достатъчно прецизно формулирано, за да се приеме като подаване на рекламация по смисъла на чл. 125 ЗЗП, а дали е  касаело само части от закупената стока , е въпрос по основателността на претенцията му и удовлетворяване на рекламацията, а не предпоставка от значение за изпълнение на задължението на търговеца по чл. 127, ал. 3 ЗЗП. От това се  обосновава  извод, че е доказано осъществяването от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл. 222 от Закона за защита на потребителите, препращаща в диспозицията си текста на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Жалбоподателят, в дейността си като търговец, е следвало, да осигури спазването на изискванията по чл. 127, ал. 3 ЗЗП, както и на останалите задължения, които има по чл. 127 от ЗЗП в процеса на предявяване, приемане и регистриране на рекламациите и обезпечаване на тази възможност за потребителите в  обекта, стопанисван от него. Независимо от това обаче, вменените с цитираните разпоредби задължения и конкретно визираното по чл. 127, ал. 3 от ЗЗП, не са изпълнени, поради което в съответствие с материалния закон и обосновано е ангажирана отговорността по посочените по - горе текстове от ЗЗП. Наказващият орган е съобразил  разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил за нарушението по чл. 222 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 500 лева, съобразно установения специален минимум, поради което и в процеса на определяне на административната санкция не е допуснато нарушение на материалния закон.Това налага НП в тази му част да бъде потвърдено.

По отношение на  нарушението по т.2 от НП, съдът намира,че съставеният акт за установяване на административно нарушение не отговаря и на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити и конкретно на т. 3 от цитираната разпоредба – да се посочи мястото на извършване на нарушението. Конкретно по отношение на  мястото  на нарушението  следва  да се отбележи,че  твърдения в тази насока е необходимо да се съдържат всякога и в акта, и в НП, като техни задължителни реквизити по чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В случая в съставения акт за установяване на административно нарушение са вписани няколко отделни дати на извършване на  проверки по документи в КЗП , въз основа на дадени предписания от контролните органи на КЗП за представяне на такива от страна на търговеца . Действително в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение, след изложение на констатациите относно възприетите факти, е записано , че на 24.04.2019 г. при извършена документална проверка с ППД е установено,че търговецът не е  изпълнил административното си задължение да приведе стоката –нагревател за бойлер , за който на  17.02.2019 г.била предявена  рекламация ,в съответствие с договора за продажба в едномесечен срок , анализът на  което  твърдение  сочи единствено към датата на установяване на визираното нарушение,но не и мястото на неговото извършване  . По този начин изложени фактите от обвинението  не налага безпротиворечив извод, че актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган се ангажират  с конкретно място  на осъществяване на противоправното деяние, предвид характера на нарушението и изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл.113 ал.2,вр.ал.1 от ЗЗП . Изложеното обосновава и тезата на съда за допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, с което се е стигнало до накърняване правото на защита на привлеченото  към   към административно наказателна отговорност лице.Доколкото този пропуск, отнасящ се  до мястото на нарушението, вместо да бъде отстранен от наказващия орган, е възпроизведен изцяло при издаване на санкционния акт, е налице основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание, без да се обсъждат аргументи по същество. Отделно от това анализът  на доказателствата, приобщени по делото – гласни и писмени налага  да се приеме, че  предмет на договора за продажба е бил комплект,състоящ се освен от  нагревател за бойлер  и от други  три  части,като на 17.02.2019г. ,датата от   която е започнал  да тече едномесечния срок за отстраняване на несъответствията на стоката , представител на потребителя е върнал само част от закупената  стока/св.Д. К./ . Същевременно,  неизпълнението на задължението по чл.113 ал.1 от ЗЗП по отношение на  потребителската стока,предмет на договора за продажба   се вменява на търговеца , като предпоставка за реализиране на отговорността му . Юридическият факт, на който самите контролни органи от администрацията на КЗП, РД – Пловдив се позовават  е свързан с подаден до КЗП сигнал от потребител за  закупена стока-нагревател за бойлер,който обаче не е бил самостоятелен предмет на договора за продажба от 12.02.2019г. Категоричен извод за това ,че предмет на договора за продажба е бил само  нагревател за бойлер  не може да се направи  и от приложения по преписката  касов бон,сочещ  за платена цена от 53 лв. и  то за ел.материали . Липсват доказателства  към момента на предявяване на рекламацията или след това  потребителя да е предоставил на търговеца закупената стока  в нейната цялост /с всичките и части/  , за да се поставя за изследване последващият въпрос изпълнени ли са в едномесечен срок от   тази дата предпоставките по чл.113 ал.1 от ЗЗП , а оттам налице ли е нарушение по този текст, подлежащо на административна санкция по чл.222а  от същия закон. Следователно отговорността на жалбоподателя за деяние,извършено на 18.03.2019г.  е ангажирана необосновано – в противоречие с доказателствата по делото и при неправилно приложение на материалния закон,поради което и НП в тази част се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

               Мотивиран така,съдът:

 

                                     Р   Е   Ш   И :

 

               ПОТВЪРЖДАВА    Наказателно постановление № К-0047945/27.05.2019 год.на Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора ,в частта на наложено  на  „Електра»ЕООД ,гр.Х.  наказание  имуществена санкция от 500 лв. на основание  чл.222  от Закона  за защита на потребителите,ката го  ОТМЕНЯ в частта на наложената   имуществена санкция от 500 лв. на основание чл.222а от ЗЗП.

                Решението подлежи на обжалване пред Хасковския административен  съд в 14 дневен срок от съобщението .

 

 

                                                                          Съдия: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Е.Д.