№ 22382
гр. С., 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110135580 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. С. С. срещу „Б. Е. Д. К.“ ООД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 90 лева, представляваща заплатена при липса на основание на
клаузата, предвиждаща заплащане на такса Бърдо разглеждане в полза на ответника по
договор за Договор за кредит № max_300858692/23.10.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.06.2025 г. до окончателното
плащане.
В исковата молба се твърди, че между ответното дружество и ищеца е сключен
договор за Договор за кредит № max_300858692/23.10.2023 г., по силата на който на
последния бил предоставен заем в размер на 300 лева, а размерът на общата сума,
която следвало да бъде върната на ответника възлизала на 450 лева. Твърди се в чл. 9,
ал. 1 от договора да е била предвидена клауза, че клиентът е заявил желанието си да
полза услуга бързо разглеждане, за което дължи сумата в размер на 90 лева. Поддържа
се В. С. да е погасил изцяло задължението си по договора в това число и това по чл. 9,
ал. 1, като счита, че е платил сумата от 90 лева за такса Бърдо разглеждане при липса
на основание. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Б. Е. Д. К.“ ООД е подал
отговор на исковата молба, с който не оспорва, че за допълнителното действие „Бързо
разглеждане“ по договор за кредит № max_300858692 е заплатена сума в размер на 90
лева. Моли при уважаване на иска в полза на ищеца да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минимален размер, като прави възражение за прекомерност на
същото.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че по
1
Договор за кредит № max_300858692/23.10.2023 г., сключен между страните в
производството, е заплатил процесната сума.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията, че е налице
валидно правно основание за получаването, съответно за задържане на полученото.
Безспорно между страните, а това се установява и от представените по делото
доказателства е, че за допълнителното действие „Бързо разглеждане“ по договор за
кредит № max_300858692 е заплатена сума в размер на 90 лева.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че на
23.10.2023 г. между страните е сключен договор за кредит № max_300858692, по
силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 300 лв., който
последният се задължил да възстанови, заедно с договорно възнаграждение в размер
на 15 лв. в срок от три месеца на две вноски, всяка в размер на 157,50 лв, при ГПР
26,63 % и ГЛП 39,78 %.
В чл. 9, ал. 1 от договора за кредит е уговорено, че при кандидатстването си за
кредит кредитополучателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на
искането му за кредит при условията т. 7.3от раздел Пети от Общите условия, като
паричната сума за бързото разглеждане по кредита е в размер на 90 лв. и се заплаща на
22.11.2023 г.
В чл. 7.3 от Общите условия е посочено, че срещу изрично заявено желание и
заплащане на парична сума да ползва бързо разглеждане по своя кредит. При ползване
на тази възможност искането за кредит се разглежда от кредитора в срок до 2 часа, в
рамките на неговото работно време, считано от момента, в който при него постъпи
искането за отпускането на кредит. В случаи, когато искането за отпускане на кредит
постъпи извън работното време на кредитора, в неработен ден или неофициален
празник се допуска забавяне в обработката извън посочения в работното време на
кредитора срок, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредит в срок до 2 часа от началото на първия следващ
работен ден. Уговорено е, че в случай, че кредитоискателят изрично пожелае да се
ползва от бързо разглеждане по своя кредит и бъде одобрен за кредит, заплаща
дължимата парична сума за бързото разглеждане съобразно погасителния план,
заложен в индивидуалния договор за кредит.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира
своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според
легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките,
чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Искането за отпускане кредит представлява елемент от
фактическия състав по сключване на договора за кредит, поради което разглеждането
му от кредитора представлява необходимо условие за отпускането и усвояването на
кредита и не би могло да се подведе под дефиницията за „допълнителни услуги“ по
смисъла на чл. 10а, ал.1 ЗПК, за която дейност е предоставена законова възможност
кредиторът да събира допълнителни такси. В действителност уговорената такса не се
дължи за предоставяне на каквато и да било услуга, а за извършване на оценка на
кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 и сл. ЗПК, която дейност законът
2
възлага като преддоговорно задължение на кредитора и за чието извършване законът
не урежда събиране на допълнителна такса извън възнаграждението на кредитора по
договора за кредит. В този смисъл таксата за „бързо разглеждане“ на искането за
отпускане на кредит представлява допълнително възнаграждение за изпълнение на
едно законово преддоговорно задължение на ответника, а не за предоставяне на
потребителя на някакво допълнително благо извън същественото съдържание на
кредитното правоотношение. За този извод е без значение въпросът дали срещу
заплащането на таксата потребителят в действителност получава по-бързо
разглеждане на искането или не, защото действията, за които тази такса се събира,
сами по себе си нямат характера на допълнителна услуга, за чието предоставяне /бързо
или бавно/ ответникът може да получава допълнително възнаграждение.
Нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК е императивна, поради което същата не може да
бъде дерогирана от страните по договора, а клаузите от договора, които са в
противоречие с императивните й предписания, са нищожни поради противоречие със
закона. В настоящия случай процесната клауза на чл. 9, ал. 1 от договора,
предвиждаща заплащане на такса „бързо разглеждане“ се явява в противоречие със
законовата норма.
Доколкото съдът прие, че посочената клауза, предвиждаща заплащането на
такса „бързо разглеждане“ е нищожна, то за ответника не е налице правно основание
за задържане на получената сума. С отговора на исковата молба, ответникът е признал
и че е получил плащане по тази клауза в размер на 90 лв., като последното е обявено и
за безспорно в отношенията между страните.
С оглед на горното и при липса на други основания за имущественото
разместване, поради което предявеният иск за връщане на така посочената сума,
представляваща такса за бързо разглеждане платена при начална липса на основание
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Същият претендира разноски в размер на 50 лв. за държавна такса, която е
действително платена, както и за банкова комисионна – 1,68 лв. По делото не са
ангажирани доказателства за заплащане на банкова комисионна над сумата от 0,68 лв.,
поради което до тази сума същата следва да се присъди в полза на ищеца.
Ищецът претендира и сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
общо на 1200 лв. с ДДС, съгласно представен договор за правна защита и съдействие с
посочване на конкретното дело, фактура 17.11.2025г. също с индивидуализиране на
делото, по което се предоставя услугата, както и фискален бон от същата дата. С
отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. За определянето справедливия размер на адвокатското
възнаграждение за предоставена правна помощ, следва да се съобрази, че исковото
производство не се характеризира с фактическа и правна сложност, тъй като по
въпросите за потребителските кредити е налице както изобилна съдебна практика от
национално ниво, така и обвързващи решения от наднационален характер. Отделно,
обемът на извършените процесуални действия от страна на доверителя инкорпорира
депозирането на искова молба и депозиране на писмено становище, отчитайки и
множеството дела, заведени от ищеца срещу ответника с идентичен предмет,
обстоятелство служебно известно на настоящия състав. Ответникът своевременно е
релевирал възражение по смисъл на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното адвокатско
възнаграждение. Същото съдът, като съобрази ниската фактическа и правна сложност
на делото, изобилната съдебна практика по поставените за разрешаване въпроси,
приключването му в рамките на едно съдебно заседание, проведено без участието на
страните, защитавания материален интерес и конкретно проявената процесуална
активност по делото, цената на предявения иск, актуалната съдебна практика относно
3
(не)задължителността на Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа, която
настоящият съдебен състав разглежда като ориентир за справедливото възмездяване на
адвокатската работа, отчитайки служебно известните на съда обстоятелства - броя на
производства със сходен предмет, по които адвокатското дружество предоставя правна
помощ на ищците кредитополучатели, т.е. процесуалният представител е добре
запознат както с материалноправните, така и с процесуалноправните аспекти на
делата, в това число и броя заведени дела от ищеца срещу ответника с идентичен
предмет, намира за основателно, с оглед на което и намалява тези разноски до сумата
250 лв. с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б. Е. Д. К.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Н. **** да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
ул. „Ш. **** на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата 90 лв., представляваща
платена без основание сума, поради нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 1 по договор
Договор за кредит № max_300858692/23.10.2023 г., предвиждаща заплащане на такса
„бързо разглеждане“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 17.06.2025 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, разноски по делото в размер на 300,68 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4