РЕШЕНИЕ
гр. И., 10.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД И., ІII състав, в публично заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Ц. В., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 714/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С
Решение №1478/06.12.2019г. по КАНД №… г. на АССО е отменено Решение от
17.06.2019г. по НАХД №193/2019г. на РС- И. и делото е върнато за разглеждане от
друг състав на РС- И..
Подадена
е жалба от Т.П.Д., ЕГН **********, срещу електронен фиш серия К №….. на ОДМВР С.,
с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 400
лв.
Твърди
се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като са нарушени разпоредбите на ЗАНН и
правото му на защита. Поддържа, че следва да се установи дали е бил наличен
пътен знак В26, както и дали управляваният автомобил е бил единствена кола на
пътя, както и дали техническото средство е било изправно. Твърди, че нарушението
е неправилно квалифицирано по чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДВП, тъй
като разпоредбите са взаимноизключващи се.
Жалбоподателят не се явява и изпраща представител в съдебно заседание.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай датата на
връчване на електронния фиш е ….., а датата на депозиране на жалбата ., поради което следва да се приеме, че
жалбата е подадена в срок.
На
г. в 19,44 часа на автомагистрала Т., в района
на км 49+800 с посока гр. П., чрез преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
"ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето
МПС "Б. 530Д " с рег. № със скорост от 137 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.
От
направена справка се установило, че цитираният автомобил е собственост на
„ОМАТЕХ“ ЕООД.
В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лв. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 133 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 43 км/ч.
От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка № …. г., се установява, че на …. г. в 19,44 часа автомобил с рег. № …. е засечен със скорост от 137 км/ч. От удостоверение за одобрен тип средство за измерване № …. на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че срокът на валидност е до 07.09.2027г. От протокол №240-ИСИ/11.12.2017г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване №11743с1 е проверено в периода от ….
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, тъй като ОДМВР С. е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане.
Разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се
издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална
норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1. Във ЕФ присъстват, както видът и наименованието на типа на автоматизираната система, а именно "ARH CAM S1", така и номерът на автоматираното техническо средство, като използваната система е посочена и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номерът на автоматизираното средство.
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки
протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя
да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка не се
съдържа в преписката и очевидно не е изготвена. Налице е нарушение, но то по
характера си е такова, че не препятства установяването на местоположението на
АТС, което е посочено достатъчно точно в протокола за използване на
техническото средства, имащ характера на официален документ със съответната
доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо и от
снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на същото в
случая съвпада с това на установяването му.
Съгласно
чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
Затова няма необходимост административнонаказващият орган да издирва водача на
МПС, след като законът е презюмирал извършителя, макар и с оборима презумпция.
Следователно законодателят е предвидил възможността да се ангажира
имуществената отговорност на представляващия дружеството собственик на МПС (чл.
188, ал. 2 от ЗДвП), поради което субект на посоченото от правна страна в
процесния ел. фиш нарушение може да бъде единствено физическо лице. Последното
означава, че в случаите, когато МПС е собственост на юридическо лице, в
издадения електронен фиш следва по ясен
начин да е посочено, че се ангажира отговорността на представляващото го лице
(респективно на посочено от последното лице, на което е предоставено
управлението на МПС), а не на юридическото лице. Именно физическото лице –
законен представител на собственика на средството на нарушението е санкционирано
чрез процесният фиш, като едновременно с това е спазено изискването на чл. 189,
ал.4 от закона да се посочи собственикът на МПС, който е юридическо лице. В
електронния фиш наказаното лице е индивидуализирано чрез трите си имена и ЕГН,
като последното е посочено отляво, като съобразно изискванията на чл. 188, ал.
2 от ЗДвП органът е заявил, че това лице се наказва в качеството му на законен
представител на юридическо лице.
По отношение на доводите в жалбата. От представения снимков материал се установява, че управляваният автомобил е бил единствена кола на пътя и ясно се чете неговият регистрационен номер. Както вече беше посочено, техническото средство е било изправно. Неоснователно е възражението в жалбата, че нарушението е неправилно квалифицирано по чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДВП, тъй като разпоредбите са взаимноизключващи се. За прецизност следва да се посочи, че дадената правната квалификация на нарушението в ЕФ е чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на водачи на ППС от определена се забранява движение в съответните места със скорост над посочените лимити. Съгласно чл. 21, ал. 2, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Правилно АНО е посочил като нарушени нормата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Това е така, тъй като основното правило за поведение е визирано в нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в която е определена скоростта за всеки тип МПС, а разпоредбата на чл. 21, ал. 2 конкретизира изключението, че отклонение се допуска само при въведен знак. Следователно правилно АНО като нарушена е посочил нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, която определя нарушеното конкретно правило за поведение от страна на жалбоподателя, а направената връзка с ал.1 обуславя, че в случая въведената с пътен знак скорост е различна от така посочените в ал.1. Овен това в самата ал. 2 на чл.21 от ЗДвП е налице препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че няма как да се приеме, че двете разпоредби са взаимноизключващи.
Независимо
от гореизложеното съдът намира, че ЕФ следва да бъде отменен по следните
съображения:
По
отношение на временната организация на движението по делото са представени
Заповед №РД-11-233/29.08.2018г., Заповед №РД-11-852/11.09.2018г. и Заповед
№РД-11-1327/19.12.2018г.. В ЕФ се твърди, че нарушението е извършено в 19,44
часа на 01.09.2018 г..
От Заповед №РД-11-233/29.08.2018г. се установява, че съгласно т. 2 от същата, организацията на движението следва да се въведе за срок от 10,00ч. на 30.08.2018г. до 10,00ч. на 01.09.2018г. Останалите представени по делото Заповед №РД-11-852/11.09.2018г. и Заповед №РД-11-1327/19.12.2018г. са с дата на издаване след извършване на твърдяното нарушение, като и при двете е отбелязано, че влизат в сила след като копие от Протокол по т.2 се представи в АПИ, т.е. няма как да се приеме, че са действали към момента на извършване на нарушението на 01.09.2018г.. Следователно в случая не са представени доказателства, че заповед на АПИ за ВОБД е действала към момента на установяване на твърдяното нарушение, т. е. не беше доказано от въззиваемата страна, в чиято тежест е това, че към 19,44ч. на 01.09.2018г. е било налице въведено ограничение на скоростта, обуславящо извършването на нарушението.
В
разпореждане от …. РС- И. е указал на
АНО с оглед дадените в Решение
№1478/06.12.2019г. по КАНД №1214/2019г. на АССО указания да представи заповед
за въвеждане на ограничение на скоростта в процесния участък от пътя във връзка
с твърдяното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран. До приключване
на съдебното следствие не бяха представени доказателства, от които по
категоричен начин да бъде установено, че към 19,44ч. на 01.09.2018 г. на
посочения участък от АМ Т. км. е имало валидно въведено ограничение на
скоростта от 90км/ч.
По
изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв
следва да бъде отменен.
Воден от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К №… на ОДМВР С., с който на Т.П.Д., ЕГН **********, като законен представител на „О.“ ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд С. област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: