РЕШЕНИЕ
№ 1217
гр. Русе, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Ив. Абрашева
при участието на секретаря Светла К. Г.а
като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело №
20254520100146 по описа за 2025 година
Предявен е главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК, а при условие на евентуалност - иск по чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 1,
2 и 3 от ЗЗД.
Ищецът Е. П. А., чрез процесуалния си представител адв. Л. Б., твърди,
че между него и „Сити Кеш“ ООД, гр. София, на 28.04.2023 г. бил сключен
Договор за потребителски кредит № 853087, по силата на който ответното
дружество му предоставило в заем сумата от 1300,00 лв. при фиксиран ГЛП от
44.5 % и ГПР от 54.4 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 8
вноски, като сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредставяне
на обезпечение, съгласно чл. 11 от договора. В чл. 5 от договора било
посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от
следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство
на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от
кредитора условия, а в чл. 11, страните се договорили, че в случай на
непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена
неустойка в размер на 1127,22 лв.
Ищецът счита договора за паричен заем за нищожен, тъй като съдържа
нищожни неравноправни клаузи. Счита, че размерът на ГЛП – 44.5 % е
прекомерен, поради което клаузата за уговарянето му е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, като надвишаваща трикратния размер на
законната лихва. Твърди, че ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не
е включена дължимата неустойка, което също било друго основание за
нищожност на договора. Според него липсвала и ясно разписана методика на
1
формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същият. По този начин
потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено
било, че ГПР е 54.4 %, ГЛП 44.5 %, но от съдържанието на договора не
можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР. Начислената неустойка увеличавала дълга на
заемателя и водела до затрудняване доброволното му погасяване, както и до
увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Всичко
това навеждало на извод, че целта на неустойката била неоснователно
обогатяване на кредитора.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което
бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 853087,
сключен на 28.04.2023 г. между Е. А. и „СИТИ КЕШ“ ООД, тъй като същият
съдържа нищожни неравноправни клаузи.
В условията на евентуалност, моли съда да постановите решение с
което да признае клаузата в чл. 11 от Договор за потребителски кредит №
853087, сключен на 28.04.2023 г., която предвижда заплащане на неустойка в
размер на 1127,22 лв., за нищожна.
Претендира разноски.
Към настоящото дело е присъединено по реда на чл. 213 ГПК гр. д. №
153/2025 г. на РРС между същите страни, по което са предявени идентични
искове - главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК,
а при условие на евентуалност - иск по чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 1, 2 и 3 от ЗЗД.
Ищецът е изложил идентични съображения за нищожност на Договор за
потребителски кредит № 748649, сключен на 12.10.2022 г. между страните и
евентуално на клаузата за неустойка в чл. 11 от договора. По силата на този
договор ответното дружество предоставило на ищеца в заем сумата от 1200,00
лв. при фиксиран ГЛП от 40.05 % и ГПР от 48.16 %. Съгласно погасителен
план следвало да внесе 8 вноски, като сумата включвала главница, лихва и
неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 11 от договора. В чл.
5 от договора било посочено, че заемателят се задължава да предостави на
кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или
2. Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на
определени от кредитора условия, а в чл. 11, страните се договорили, че в
случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде
начислена неустойка в размер на 1079,90 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде прогласена
нищожността на Договор за потребителски кредит № 748649, сключен на
12.10.2022 г. между Е. А. и „СИТИ КЕШ“ ООД, тъй като същият съдържа
нищожни неравноправни клаузи.
В условията на евентуалност, моли съда да постановите решение с
което да признае клаузата в чл. 11 от Договор за потребителски кредит №
748649, сключен на 12.10.2022 г., която предвижда заплащане на неустойка в
2
размер на 1079,90лв., за нищожна.
В срока по чл. 131 от ГПК, както по настоящото, така и по гр. д. №
153/2025 г. на РРС, ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД, гр. София, депозира
отговори на исковите молби, в които излага доводи за неоснователност на
исковете и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
срещу ответното дружество искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят, че на 28.04.2023 г. между ищеца и ответника е
сключен Договор за потребителски кредит № 853087 към искане № 9202981,
съгласно който ответното дружество е предоставило в заем на ищеца сумата
1300 лева, която следвало да бъде погасена на 8 месечни вноски, като първата
вноска следвало да бъде платена на 29.05.2023 г., а последната – на 28.12.2023
г. Общата сума за плащане била определена на 1592.78 лв., фиксираният
годишният лихвен процент - 45.5 %, а годишният процент на разходите – 54.4
%.
Договорът предвижда задължение за заемателя в 3-дневен срок от
усвояване на заемната сума да представи обезпечение: поръчител или банкова
гарация, при неизпълнението на което дължи неустойка в размер на 1127.22
лв., която ще се заплаща разсрочено, съгласно погасителния план в
Приложение 1 към договора (чл. 5 и чл. 11).
Страните не спорят, че сумата в размер на 1300,00 лева е била изцяло
усвоена от ищеца.
Също така не се спори, че на 12.10.2022 г. между ищеца и ответника е
сключен Договор за потребителски кредит № 748649 към искане № 9130853,
съгласно който ответното дружество е предоставило в заем на ищеца сумата
1200 лева, която следвало да бъде погасена на 8 месечни вноски, като първата
вноска следвало да бъде платена на 14.11.2022 г., а последната – на 12.06.2023
г. Общата сума за плащане била определена на 1424.10 лв., фиксираният
годишният лихвен процент - 40.05 %, а годишният процент на разходите –
48.16 %.
Договорът предвижда задължение за заемателя в 3-дневен срок от
усвояване на заемната сума да представи обезпечение: поръчител или банкова
гарация, при неизпълнението на което дължи неустойка в размер на 1079.90
лв., която ще се заплаща разсрочено, съгласно погасителния план в
Приложение 1 към договора (чл. 5 и чл. 11).
Страните не спорят, че сумата в размер на 1200,00 лева е била изцяло
усвоена от ищеца.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По предявения главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК:
Процесните договори са потребителски – страни по тях са потребител
по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
3
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба
на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и
не е доказано сумите по предоставените заеми да са използвани за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се
приеме, че средствата, предоставени по договорите за заем (кредит) са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представените по делото договори са по правната си
същност договори за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради
това процесните договори се подчиняват на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Съгласно
чл. 143, ал. 1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като според чл.
146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена
индивидуално. Относно договора за потребителски кредит и неговото
съдържание е необходимо съобразяването им с изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, като при неспазването
им, договорът за потребителски кредит следва да бъде обявен за
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК. От това следва, че при неспазване
на изброените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания по чл. 11 ЗПК, касаещи
съдържанието на договора, се стига до неговата нищожност.
В настоящия случай съдът намира, че процесните Договор за
потребителски кредит № 853087 към искане № 9202981 от 28.04.2023 г. и
Договор за потребителски кредит № 748649 към искане № 9130853 от
12.10.2022 г., са недействителен.
В договорите е визиран годишен процент на разходите като абсолютна
процентна стойност – 54,4 % и съответно 48.16 %. Не са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в
общите условия, липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.
4
Съгласно чл. 11 от двата договора, ако заемателят не предостави
договореното в чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора,
дължи неустойка в размер на 1127.22 лева и съответно 1079.90 лева. В случая
не се спори, че ищецът не е представил обезпечения. В глава четвърта от ЗПК
е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит
да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи
следното: "В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". В този смисъл
клауза, като уговорената в чл. 5 от двата договора, според която се дължи
неустойка при неосигуряване в тридневен срок от сключване на договора на
обезпечение чрез поръчителството на поръчител, който да отговаря
едновременно на посочените в чл. 33 от общите условия изисквания, се
намира в пряко противоречие с целта на транспонираната в ЗПК директива. На
практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По посочения начин
се заобикаля и закона – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението
на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не
произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това,
че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо
и в този смисъл съдебната практика е константна.
Съдът намира, че е налице несъответствие между посочения по всеки
от договорите ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на
неустойката по чл. 5 от всеки договор. И без помощта на вещо лице, в случая е
видно, че реалният ГПР и в двата договора е многократно по-висок от
посочените в договорите (като не е нужно точното им изчисляване).
Неустойката представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в
ГПР, тъй като именно кредитодателят определя условията, на които следва да
отговаря поръчителят, в който случай разходите по кредита биха надхвърлили
предвидения от законодателя допустим максимум на ГПР от пет пъти размера
на законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
5
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него
не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор,
който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (Решение №
30/09.03.2020 г. по в. т. д. № 33/2020 г. по описа на РОС).
В заключение следва извод, че ГПР и в двата договора е определен
неясно, не включва действителните разходи по кредита и предвид нарушения
изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът е
недействителен (арг. чл. 22 ЗПК.).
Предвид основателността на главните искове, съдът намира, че не се е
сбъднало процесуалното условие за разглеждане на исковете, предявени в
условията на евентуалност за прогласяване нищожността на отделни клаузи от
договорите, поради което не дължи произнасяне по тях.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника са направените от ищеца разноски. Съдът на основание чл. 83, ал. 2
ГПК е освободил ищеца от внасяне на държавна такса и разноски по делото.
Пълномощникът на ищеца е поискал определяне и присъждане
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Представил е договори за
правна защита и съдействие, в които са обективирани изявления, че на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, процесуалният представител е оказал
безплатна правна услуга на материално затруднено лице. Налице са
предпоставките за присъждане възнаграждение за оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие и основание за ангажиране отговорността на
насрещната страна относно разноските за процесуално представителство на
ищеца. Ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Съобразявайки липсата на правна и фактическа
сложност на делото, наличието на изобилна съдебна практика по спора, това,
че в съдебно заседание не е присъствал представител на ищеца, както и
постановеното по дело C-427/16 на СЕС, съдът определя адвокатско
възнаграждение за реално положения труд на пълномощника на ищеца в
размер на 300,00 лв.
Съобразно разпоредбата на 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати
по сметка на РС - Русе сумата 208.96 лева държавна такса по делото.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
6
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски
кредит № 853087 към искане № 9202981 от 28.04.2023 г. и Договор за
потребителски кредит № 748649 към искане № 9130853 от 12.10.2022 г.,
сключени между Е. П. А., ЕГН ********** с адрес: гр. ********, и „Сити
Кеш" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от K.M.M., на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК.
ОСЪЖДА Сити Кеш" ООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Л.
К. Б. с ЕГН **********, от САК, с адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет.
3, офис № 311, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата 300 лева - адвокатско
възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ в
настоящото производство.
ОСЪЖДА Сити Кеш" ООД, ЕИК *********, да заплати по сметка на
Районен съд - Русе сумата 208.96 лева - държавна такса по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7