№ 1231
гр. София, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Михаела Касабова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100508662 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 7127/05.05.2023 г., постановено по гр.д. № 23501/2022 г.
по описа на СРС, 58 състав, са отхвърлени предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********. против Л. Г. И., ЕГН
**********, осъдителни искове за: 664,51 лв. стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот с аб.№ 384530 в периода 01.10.2018-
30.04.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 04.052022 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 122,64 лв. за забава в периода от
15.09.2019 г. до14.04.2022 г., както и 0,01 лв. – лихва върху цена на услуга
дялово разпределение.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в която се поддържа, че обжалваното
решение е необосновано и постановено при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че претенцията е била
заведена срещу Л. Г. И., но от събраните и неоспорени от ищеца
доказателства се установило, че собственик на процесния имот е И.В.И..
Въззивникът сочи, че в първото по делото о.с.з. предприел действия по
оттегляне на исковете срещу Л. Г. И. и насочването им към И.В.И., но
първоинстанционният съд отказал без основание. Навежда се, че не е било
необходимо съгласие от първоначалния ответник, тъй като оттеглянето на
иска било заявено в първото по делото о.с.з. Въззивникът сочи, че ако
1
замяната е била допусната, то исковете му спрямо И.В.И. щели да бъдат
напълно основателни, доколкото той е действителният собственик на имота,
респ. потребител на топлинна енергия. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния
съд, както и присъждане на сторените разноски.
Въззиваемият Л. Г. И. е подала отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Излага доводи за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение и моли същото да бъде потвърдено, като
бъдат присъдени и сторените разноски.
Не е постъпило становище по въззивната жалба от третото лице –
помагач „МХ Елвеко” ООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.
По отношение оплакванията на въззивника, свързани с допуснати
процесуални нарушения по отношение на конституирането на страните в
процеса, съдът намира следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„Топлофикация София” ЕАД срещу „наследниците на А.В.И.“ осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и с правно
основание 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на дължими суми за потребена топлинна
енергия, за извършена услуга дялово разпределение и за начислени лихви
върху главниците за имот – таван 4, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб.№
384530. С уточнителна молба от 26.08.2022 г. ищецът е посочил като
ответник по исковете си наследника по закон на А.В.И., а именно неговата
майка Л. Г. И., което уточнение е допуснато от съда с разпореждане от
05.09.2022 г. С отговора на исковата молба е представено завещание от
29.01.2020 г., съставено в Щат Кънектикът, Окръг Феърфийлд, Стамфорд,
САЩ (снабдено с Апостил, надлежно оформен) от А.В.И., по силата на което
същият е завещал цялото си имущество на И.В.И.. Представено е и решение
2
от 07.03.2022 г., постановено по гр.д. № 2211/2021 г. на СГС, ГО, 18 състав
/без отбелязване да е влязло в сила/, по сила на което е отхвърлен
предявеният от Л. Г. И. срещу И.В.И. иск за по чл.42, б. „б“ ЗН за
прогласяване нищожността на завещанието и иск по чл.124,ал.1 ГПК за
признаване правото на собственост върху посочени недвижими имоти, вкл.
процесния таван 4. Документите не са оспорени от ищеца, който не оспорва
твърдението, че ответницата не е наследила процесния имот от А.В.И., респ.
че не е собственик на имота и потребител на топлинна енергия.
В първото по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
юрисконсулт Соларова е заявила, че „заявяване изменение на иска – чрез
замяна на ответника, като оттегляме предявения иск против Л. Г. И., на
основание чл.228 ГПК, и насочваме претенцията си към И.В.И., ЕГН
********** във вр. с универсалното завещание, което е представено с
отговора, като иска против първоначалния ответник оттегляме“.
Процесуалният представител на ответника адв. Д. е заявила, че на основание
чл.228 ГПК не е съгласна с исканата замяна, поради което и с протоколно
определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за
замяна на ответника.
Съгласно чл.228, ал.1 ГПК изменяне на иска чрез заменяне на някоя от
страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата
инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като
страна по делото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба - съгласието на
ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него.
Допустимостта на замяна на първоначална страна е обусловена от
съгласуваните изявления на страните по първоначалния иск и на новата
страна, които са насочени към заменянето или на ищеца с нов или на
ответника с нов. С оглед на това когато се иска заменяне на досегашния
ответник с нов, съгласието на първия не е необходимо, когато ищецът се
отказва от иска спрямо него (чл. 228, ал. 2 ГПК), т.е., от аргумент за
противното, когато се прави само оттегляне на иска, то съгласието на
ответника е необходимо. Предпоставките за замяна на страна са изрично
уредени в нормата на чл.228 ГПК, като хипотезата е различна от оттеглянето
на иска по чл.232 ГПК, респ. правилата на чл.232 ГПК са неприложими в
случая. Съгласно изричната разпоредба на чл.228 ГПК съгласието на
първоначалния ответник винаги е необходимо за допускане на замяната му в
3
хипотезите, когато ищецът оттегля иска спрямо него, независимо дали е
извършено в първото по делото о.с.з. Ето защо и първоинстанционния съд е
процедирал законосъобразно, като е оставил без уважение искането за замяна
на ответника с оглед изразеното от него несъгласие и заявеното от ищеца, че
оттегля /а не че се отказва/ от исковете си спрямо него. По изложените
съображения и обжалваното решение е допустимо като постановено между
надлежните страни по спора. Доколкото между страните не се спори, че Л. Г.
И. не е собственик на процесния недвижим имот, същата не е била и клиент на
топлинна енергия, поради което и всички предявени срещу нея искове се
явяват неоснователни.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7127/05.05.2023 г., постановено по гр.д.
№ 23501/2022 г. по описа на СРС, 58 състав.
ОСЪЖДА Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
основание на чл.78,ал.3 ГПК на Л. Г. И., ЕГН **********, разноски за
въззивното производство в размер от 400 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „МХ
Елвеко” ООД, на страната на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4