Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 20.07.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря П.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №12597 по описа за 2012 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Г.В.В., с която е предявен срещу Н.Б.Б.А.З. иск
с правно основание чл.284, ал.1, т.1, вр. ал.2 КЗ (отм.) за сумата от 200000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от произшествие, осъществено на 25.09.2007 г. от К. Е. М. в Република
Гърция при управление на тежкотоварен автомобил ЕКЕ-2459 и ремарке ****. При
условията на евентуалност претендира сумата от ДЗИ – О.З. АД на основание чл.269,
ал.4 КЗ (отм.) – в качеството му на представител на за уреждане на претенциите
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на собственика на
тежкотоварен автомобил ЕКЕ-2459 и ремарке ****. Претендира законната лихва от
деликта и разноските.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 25.09.2007 г. на
територията на Република Гърция по вина на лице, чиято гражданска отговорност е
застрахована при гръцки застраховател, чиите български представител е отказал
плащане на застрахователно обезщетение. Претендира обезщетение за неимуществени
вреди.
Ответниците
оспорват иска, твърдят, че произшествието е настъпило по вина на ищеца, за
което последният е осъден с наказателна присъда в Република Гърция.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Установява се от писмените
доказателства (Протоколи и скици, изготвени от гръцките разследващи органи) и
автотехническата експертиза – основна и допълнителна, че на 25.09.2007 г. в
Република Гърция на главен междуградски път М. – С. на кръстовището с пътя П. –
Т. е настъпило пътно-транспортно произшествие при следния механизъм: по главния
път М. – С. се е движил със скорост около 75 км/ч тежкотоварен автомобил Скания,
управляван от К. Е. М., а по
второстепенния път П. – Т. се е движил със скорост около 80 км/ч лек автомобил с водач –
ищецът Г.В.В. и пътници А.С.Д. и Х.Н.К.. Ищецът, при наличие на знак „Стоп“, е
навлязъл в кръстовището, с което е отнел предимството на тежкотоварния
автомобил, в следствие на което е настъпил удар на предната част на
тежкотоварния и дясната страна на лекия автомобил. Съгласно събраните гласни
доказателства – разпита на свидетелите Д. и К. и заключението на вещото лице по
допълнителната експертиза, най-вероятна причина за настъпване на произшествието
са действията на ищеца, който дори и поради ограничена видимост и при спиране
на стоп-линията да не е възприел приближаващият се тежкотоварен автомобил, е
навлязъл в кръстовището без да се убеди, че може да премине безпрепятствено, а
в последствие – при възприемане на товарния автомобил, вместо да предприеме
аварийно спиране, е продължил пътя си, за което говори наличието на 14-метров
спирачен път за тежкотоварния автомобил и никакъв за лекия (виж допълнителната
експертиза). Съгласно заключението на вещото лице, ударът е бил непредотвратим
за водача на тежкотоварния автомобил и предотвратим за ищеца, в случай че
последният е навлязъл бавно в кръстовището.
Видно от съдебно решение
№349/2012 г. от 30.04.2012 г. на наказателния съд в М. – Х., ищецът е признат
за виновен в това че на 25.09.2007 г. на процесното кръстовище при управление
на автомобила си и поради неспазване на правилата за движение – нарушил
забранителен знак „Стоп“, причинил телесни повреди на А. Д. и е осъден на лишаване
от свобода за срок от 8 месеца. Това съдебно решение няма значението на присъда
по смисъла на чл.300 ГПК, тъй като не е проведено производство по реда на
чл.463 и сл. НПК за признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд, а
по силата на чл.4, ал.3 НПК влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга
държава и непризната по реда на българското законодателство, не подлежи на
изпълнение от органите на Република България. Независимо от това не може да се
игнорира обстоятелството, че чуждестранните правоохранителни органи
(разследващ, прокуратура и съд) са достигнали до същия извод, до който достигна
настоящия състав след анализа на събраните писмени и гласни доказателства и
приетите експертизи, а именно – че произшествието се дължи на виновно поведение
на ищеца, а не на водача на тежкотоварния автомобил.
При така установените факти
съдът приема, че ищецът, в съответствие с доказателствената си тежест, не е
установил настъпване на застрахователното събитие, представляващо деликт,
извършен от лице, застраховано при член на международната система „Зелена
карта“.
По изложените съображения
съдът приема, че в полза на ищеца не е възникнало претендираното вземане за
обезщетение за неимуществени вреди и предявените главен и евентуален иск са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
На ответниците
следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, депозит
за вещи лица, такси и преводни възнаграждения – за сумата от 14595,20 лв. на
главния ответник и за сумата от 4450 лв. на евентуалния ответник.
Поради което Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В.В., ЕГН:**********,
срещу Н.Б.Б.А.З.,
адрес: гр.*********, иск с правно основание чл.284, ал.1, т.1, вр. ал.2 КЗ (отм.) за сумата
от 200000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 25.09.2007 г. от К. Е. М.
в Република Гърция при управление на тежкотоварен автомобил ЕКЕ-2459 и ремарке ****
и предявения при условията на евентуалност срещу ДЗИ – О.З. АД, ЕИК:*****, адрес: гр. ********, иск с правно
основание чл.269, ал.4 КЗ (отм.) за сумата от 200000 лв., представляваща дължимо от
ответника обезщетение за неимуществени
вреди в качеството му на представител на за уреждане на претенциите на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на собственика на
тежкотоварен автомобил ЕКЕ-2459 и ремарке ****.
ОСЪЖДА Г.В.В., ЕГН:**********,
да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Н.Б.Б.А.З., адрес: гр.*********, сумата от 14595,20 лв., представляваща съдебни разноски и на ДЗИ – О.З. АД, ЕИК:*****, адрес: гр. ********,
сумата от 4450 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: