РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Бургас, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20252000500219 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-
02-05-1950/26.03.25г. на СлОС от „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1172,
бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б.И. и Ж.К., чрез адв. И.Ц.,
против решение № 24/13.02.2025г., изменено в частта по разноските с
определение № 289/08.05.2025г. и двете по гр.д.№ 22/2024г. по описа на
СлОС, с което е уважен изцяло предявеният частичен иск на С. А. А. против
въззивника за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а също
е уважен изцяло предявеният иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, претърпени при ПТП от 04.09.2023г., около 15:40ч., в
гр.Ямбол, в района на кръстовището на ул.„Търговска“, с обходен път-изток.
Твърди, че решението не е правилно. Позовава се на прекомерност на
приетото за справедливо обезщетение, както за неимуществени, така и за
имуществени вреди, присъдени в полза на пострадалата от процесното ПТП.
Въвежда оплаквания, че съдът не зачел съпричиняване, в резултат от
1
неспазване на ЗДвП от страна на пострадалата за поставяне на обезопасителен
колан. Поддържа, че събраните гласни доказателства са общи и бланкетни,
каквито всеки човек би споделил в случай на смърт на близък човек; оплаква
се, че липсват доказателства относно това кои удари вътре в купето са
предизвикали смъртоносните увреждания за починалия и прочее.
Моли за отмяна на решението изцяло и отхвърляне на исковете, а при
условие на евентуалност – за намаляване на присъдените обезщетения.
Претендира разноски за двете инстанции, няма доказателствени искания.
В разпоредителното заседание по чл. 267 от ГПК съдът е дал указания
за конкретизиране на въззивната жалба, по причина, че изложените
оплаквания не съответстват на фактическата обстановка по делото.
Указанието не е изпълнено, затова съдът приема, че се атакува решението в
неговата цялост.
Въззиваемата С. А. А. оспорва въззивната жалба, чрез процесуалния си
представител адв. Б.К. от АК - С., в надлежно приложения отговор по реда на
чл. 263 ГПК. Твърди, че въведените с въззивната жалба възражения на
Застрахователя не почиват на действителните факти и обстоятелства. Твърди
правилност на решението в обжалваната част и моли за потвърждаването му.
Излага подробни аргументи и претендира разноски за настоящата инстанция,
включително за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано
лице, против акт, подлежащ на въззивен контрол, пред надлежната по
правилата на функционалната подсъдност инстанция и е допустима.
Предявените искове пред БОС са с правно основание чл. 432 ал. 1 от
КЗ, вр. чл. 45, чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД.
Производството пред СлОС е образувано по искова молба от С. А. А.,
чрез адв. Б.К., против „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, гр.София, с
предявени искове за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени
вреди в размер на 26 000лв., частично предявен от иск с размер 50 000лв.,
както и за имуществени в размер на 1 148лв., ведно със законната лихва върху
двете обезщетения, считано от 15.09.2023г., до окончателното изплащане на
сумите. Разноски се претендират за адвокатско възнаграждение от страна на
процесуалния представител на въззиваемата, по реда на чл.38 ЗА.
2
Твърди се, че на 04.09.2023г. в гр.Ямбол, в района на кръстовището на
ул. „Търговска“, с обходен път-изток, е извършено ПТП. Водачът на
л.а.“Тойота Приус“ с рег.№ ****** Б. В. К., управлявал ППС, застраховано
към датата на събитието при ответното дружество със задължителната
застраховка „ГО“ на автомобилистите. При нарушение на ЗДвП, водачът се
движел по обходен път и предприел пресичане на дясна пътна лента, без да
пропусне движещия се по път с предимство л.а. „Пежо“. В резултат от това
настъпил удар между двата автомобила. Твърди се в исковата молба, че при
удара били нанесени телесни повреди – подробно описани в
обстоятелствената й част, на пасажерката на предна дясна седалка –
въззиваемата С. А.
Твърди се също, че в деня на ПТП-то А. била хоспитализирана в средно
тежко общо състояние, с травма на дясна гръдна половина и с оплаквания от
болки в зоната, засилващи се при дишане и фрактура на 7-мо, 8-мо и 9-то
ребра вдясно и плеврални изливи. На 07.09.2023г. била изписана, с назначено
медикаментозно лечение. Твърди, че в резултат от травмата получила трайно
затруднение на снагата и дълго време била неспособна да се грижи сама за
себе си, като се нуждаела от чужда помощ за задоволяване на елементарните
битови нужди. Твърди, че и към завеждане на исковата молба изпитва
дискомфорт, като всяко вдишване и издишване й причиняват силни болки.
Освен това изживяла и силен психологически стрес, който ще остане за цял
живот в нейното съзнание. Твърди, също така претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в заплащане на престоя в болнично заведение, по
причина, че била неосигурена. Моли да й бъдат присъдени обезщетения в
горепосочените размери за имуществени и неимуществени вреди, ведно с
лихвата за забава, считано от датата на уведомяване на Застрахователя –
15.09.2023г. претендират се разноски за процесуално представителство на
основание чл.38 ЗА. Ангажира доказателства.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл.131 ГПК, „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, гр.София оспорва
исковете. Признава наличието на застрахователно правоотношение към датата
на инцидента за л.а.“Тойота Приус“ с рег.№ А 4464 НМ, участвал в ПТП-то.
Въпреки това заявява, че претенциите на С. А. са изцяло неоснователни,
понеже няма данни на коя седалка пътувала в лекия автомобил. Искът за
3
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се оспорва като
неоснователен и прекомерно завишен, несъответен на претърпените болки и
страдания. Въвежда се аргумент за съпричиняване, а именно – пътуване без
правилно поставен предпазен колан, а впоследствие – поради непровеждане
на процедури по рехабилитация.
Оспорва и претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, като ги счита за прекомерно завишени. Оспорва и началната дата, от
която се дължи законна лихва върху главницата.
Моли за постановяване на решение в горния смисъл, също ангажира
доказателства и претендира разноски.
Страните не спорят, затова съдът приема за установено по реда на
чл.153 ГПК, че със застрахователна полица № BG/30/123002695472, между
застрахователя и трето, неучастващо по делото лице, е сключен валиден и
действащ към датата на настъпване на събитието договор за застраховка „ГО
на МПС“ за л.а.“Тойота Приус“ с рег. ******************.
Също така е безспорно, че на 04.09.2023г., през есенния период, около
15.40ч., при нормална видимост, в светлата част на денонощието,
застрахованият при ответника водач управлявал в гр.Ямбол л.а.“Тойота
Приус“ с рег. № ******. На кръстовището на ул. „Търговска“ с обходен път
„Изток“ настъпил удар между л.а. „Тойота Приус“ и л.а. „Пежо 308“ с
украински рег. № ********. Това било в резултат от неспазване на правилата
на ЗДвП от страна на водача на л.а. „Тойота Приус“ и по-конкретно неспазване
на знак „Стоп“, за да осигури преминаване на движещото се по път с
предимство друго ППС.
В резултат от ПТП-то пасажерката на предна дясна седалка до водача,
получила травматични увреждания.
От неоспореното и прието по надлежния ред заключение на в.лице по
назначената СМЕ се установява, че въззиваемата получила контузия на гръден
кош и фрактура на VII, VIII и IX ребра вдясно, без разместване на
фрагментите и без усложнения.
От назначеното лечение се установява, че е само медикаментозно, като
след дехоспитализацията следвало да продължи в домашни условия с
аналгетици, витамини и антибиотик. От приетата по надлежния ред СМЕ
4
става ясно, че след травмата въззиваемата имала нормално възстановяване, без
последваща бронхопневмония, както често се случвало в аналогични случаи и
без срастване на плеврата. Според вещото лице, към извършване на
експертното заключение белият дроб е изцяло разгънат, плевралните изливи
са изцяло резорбирани и при ПТП-то А. не е получила травма на белия дроб.
От разпита на св. Б. В. - водач на лекия автомобил, в който пътувала
А., непосредствено след катастрофата, тя плачела от болка и не можели да я
извадят от колата. Докато пристигне линейката, не излязла от автомобила и
само плачела. След това я приели в болницата, където била придружена от
свидетеля В. Той я обслужвал изцяло, понеже не можела да се движи и докато
била в болницата била на подлога. След изписване от болницата не можела да
се движи, всяко движение й причинявало болка. Според неговите показания –
за тоалет, за къпане, обличане през първия месец след ПТП-то не можела да се
справи без неговата помощ. Наложило се той да я придружава до тоалетна, до
баня и до края на годината той извършвал цялата домакинската работа.
През първия месец А. приемала много болкоуспокоителни и
успокоителни, защото била много притеснена. След изтичането на този първи
месец двамата заминали за А., понеже свидетелят работел и трябвало да се яви
на работа. На летището наели асистент с инвалиден стол. Пълното
възстановяване настъпило, според този свидетел едва през м. януари на
следващата година.
Пред съда е разпитана и св. А. М. - без родство с въззиваемата. Тя е
поддържала, че когато видяла С.А. след катастрофата, пострадалата едва
вървяла. Освен ребрата, било ударено и рамото й. Не можела да спи, да лежи
нормално, спяла полулегнала. Когато ходела до тоалетна – мъжът й я
обслужвал с подлога и отново той се грижел за личната й хигиена. Инак
можела да се храни сама, но не много. Когато тръгнали за Англия, към
началото на м.октомври същата година, А. вече била доста по-добре, но не
дотолкова, че да се движи спокойно. Що се отнася до изживения стрес - тази
свидетелка знае, че докато била в Р. Б., С. А. приемала само мента, глог и
валериана, нищо друго във връзка с тревожността.
За установяване на претърпените травми по делото е назначена и
приета СМЕ. От заключението и разпита на в.лице д-р Х. се потвърждава
изложеното в исковата молба, че в резултат от инцидента С. А. претърпяла
5
физически болки и страдания. Според вещото лице, обаче, те са най-силни
през първите 10 дни. След това започват да отшумяват, като обичайно при 2-3
счупени ребра, възстановителният период е около 2 -2.5 месеца. През това
време пострадалото лице може да се движи, макар и движението му да е
ограничено и да изпитва болка. Това, обаче, не го препятства да ходи само до
тоалетна и да се движи. Действително, за къпане и обличане се нуждае от
чужда помощ, но може да става и да върви.
Също така може и само да се храни и няма нужда от жена или някой,
който да я гледа, но в началото на периода се налага да спи полуседнало,
поради естеството на травмата.
При всичко изложено, съдът приема, че ангажирането на асистент,
който да придружи А. от самолета до изхода на летището в А. не е било така
наложително, както се твърди, понеже въззиваемата е можела да върви сама и
без чужда помощ.
Тук съдът посочва, че от заключението на в.лице и приложените
медицински документи не се установява травма на рамото на А., както се
твърди, а също така става ясно, че е налице пълно възстановяване на
пострадалата.
В исковата молба е изложено, че в резултат от ПТП-то С. А. изживяла
изключително силен стрес, приемала успокоителни и след завръщането й в А.
започнала да посещава психотерапевт.
От приетите доказателства не се установи по време на престоя й в Р. Б.
и по-конкретно непосредствено след инцидента да е посетила психиатър и да
й е назначено медикаментозно лечение. От изготвената пред СлОС
съдебнопсихологична експертиза се установява, че пътният инцидент е
изиграл единствено роля на отключващ фактор по отношение на стари и
непреодоляни травми на лицето от далечното му минало. Били отключени
травматични спомени от детските години, свързани
***********************************************************************************************.
Въпреки това в.лице е заявило, че няма данни какво е било състоянието й
преди ПТП-то.
От СПсЕ се установява, че А. приема медикаменти против тревожност,
а също така посещава EDMR – терапия, която включва движение на очите,
слухови стимули и др.подобни, като методи на десенсибилизация, но не и
6
медикаменти.
При така описаното, съдът приема, че е основателно ангажиране на
отговорността на Застрахователя по исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ за
обезщетяване на причинените на С. А. А. имуществени и неимуществени
вреди, в резултат от ПТП от 04.09.2023г., около 15:40ч., в гр. Ямбол, в района
на кръстовището на ул. „Търговска“, с обходен път-изток. За да приеме
горното заключение съдът взе предвид, че в конкретния случай е установено
нарушение на ЗДвП, извършено от водач, управлявал МПС, в което А. била
пасажер на предна дясна седалка. По дефиниция, - чл. 429 КЗ: „С договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие“, като съгласно чл. 432,
ал. 1 КЗ искът може да бъде насочен и пряко срещу застрахователя. Ето защо
въззивникът-ответник е материално-правно легитимиран да отговаря по
заведените искове за заплащане на обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди, в резултат от преживените болки и страдания от С. А.
По делото са безспорни и нанесените телесни повреди, подробно
описани в изготвената и приета по надлежния ред СМЕ – стр.110 и сл. по гр.д.
№ 22/2024г. на СлОС, довели до преживените физически болки, уплаха и
имуществени вреди, в резултат от престоя на въззиваемата в лечебно
заведение.
По отношение на основателността на иска за заплащане на
имуществени вреди съдът съобрази следното:
С исковата молба са приложени писмени доказателства за заплатени в
полза на МБАЛ „Свети Пантелеймон“ АД – гр. Ямбол 1079.63лв. по фактура
№ **********/05.09.2023г., с приложен фискален бон и сумата от 68.37лв. по
приложени фискалн бонове за закупени непосредствено след ПТП-то
медикаменти. От извършената САТЕ и СМЕ се установява, че А. е пътувала с
правилно поставен предпазен колан, ето защо в конкретния случай не може да
се обоснове възражението на въззивната страна за наличие на съпричиняване.
Сумата е заплатена, понеже пострадалата не е била здравноосигурена.
При така изложеното настоящият състав споделя извода на СлОС за
7
основание за пълната й компенсация от страна на Застрахователя, защото
безспорно е налице вреда, виновно поведение от страна на застрахованото при
въззивника лице - водач на л.автомобил, в който пътувала С.А. и пряка
причинно-следствена връзка между деликтното поведение и намаляването на
имуществото на въззиваемата. Ето защо сумата се дължи в пълен размер и в
тази част решението на СлОС следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до претърпените неимуществени вреди, изразяващи се
във физически болки и емоционални страдания настоящият състав приема
следното:
Към датата на инцидента С. А. е била на навършени ** години, с
установена ****************************, с назначено лечение – стр. 10 по
гр.д.№ 22/2024г. СлОС. Според в.л. оздравителният период за травмата –
фрактури на VII, VIII и IX ребра вдясно, без разместване на фрагментите и без
усложнения, е за срок по-голям от 30 дни. Болката е най-силна
непосредствено след травмата, през първите 10 дни. Впоследствие, след около
10 дни болевият синдром започва да отзвучава и според в.лице
възстановяването изисква около 2 до 2.5 месеца, през което време пациентът е
ограничен в движенията си, но може да върви, да става, макар и със
затруднение, да се храни сам, да ходи сам до тоалетна.
В конкретния случай от събраните гласни доказателства се установява,
че св. В. изцяло подпомагал въззиваемата през първия месец след ПТП-то, по
отношение на всички битови нужди, включително и я къпел, помагал й в
тоалетната, водел я дотам, обличал я и извършвал цялата домакинска работа в
къщи до края на годината.
Съдът кредитира показанията му и приема, че това е било
действителното положение, защото той е лицето, което е полагало преки
грижи за А. След този първи месец, обаче, макар и да е изпитвала болка,
въззиваемата не е ползвала помощ за обичайните си битови нужди, с
изключение на домакинската работа, още повече, че травмата е в дясната
половина. Съдът също така дава вяра и на аналогичните показания на св. М.,
която има преки наблюдения за периода на първия месец след ПТП-то.
Съдът взема предвид фактът, че през първия месец въззиваемата е
изпитвала неудобството да спи полуседнала, понеже в противен случай се
затруднява дишането й, а също и това, че освен прием на болкоуспокоителни,
8
друго лечение не може да бъде приложено, нито да бъде провеждана
физиотерапия, понеже тя е неприложима за подобни травми.
Ето защо не може да се направи извод, че с поведението си
въззиваемата е предизвикала удължаване на оздравителния период и е
проявила неглижиране на здравето си.
След изтичането на един месец, А. отпътувала със св. В. за А., като се
придвижили до гр. С. с автомобил, нает от В. Самият факт, че е пътувала с
автомобил в продължение на няколко часа, след което предприела пътуване
със самолет, също продължило няколко часа, мотивира съда да приеме, че А. е
била в подходящо за пътуване и по суша и по въздух физическо и психическо
състояние. Още повече, че отново била пътник в МПС и в самолет, като
второто пътуване обичайно е свързано с по-големи опасения сред
мнозинството от хората. Самият факт, че предприела двете последователни
пътувания водят до извод за настоящия състав, че психическата травма към
датата на пътуването е започнала да отшумява.
Въпреки това, от показанията на св. В. се установява, че след като се
прибрала в А., С. А. станала раздразнителна, понякога плачела, нещо, което не
се случвало преди това.
От извършената СПсЕ се установява, че ПТП-то отключило стари
травми – коментирани по-горе в решението, свързани с далечното минало на
въззиваемата и предходния й живот. От заключението на в.лице, разпитано в
с.з. на 02.12.2024 г. се установява, че при възприемане на автомобила от ПТП-
то въззиваемата се затваря в себе си, но в.лице е категорично, че
травматичните й преживявания не са свързани с конкретния инцидент, а той
само е отключил детските й спомени.
В този контекст съдът приема, че самото ПТП не е причинило
последвалите депресивни преживявания, а има косвена връзка с него.
Психическите и физическите преживявания следва да бъдат
компенсирани чрез заплащане на обезщетение, макар и парите да не могат да
репарират изцяло горните вреди, поради тяхното естество. Така, като съобрази
момента на причиняване на вредите, претърпените физически болки и
душевни страдания, шока от ПТП-то, както и фактът, че е налице пълно
физическо възстановяване, без оперативни намеси, макар и да е изпитано
чувство за страх, напрежение и болка, приема, че обезщетение в размер на 25
9
000 лв. съответства на интензитета на преживяното, като се отчете, че
възстановителният период не е продължителен. Действително, след
увреждането въззиваемата е била препятствана да извършва същите
физически дейности, които извършвала преди това, но става въпрос за около
два и половина месеца, през които постепенно се е подобрявала.
За да приеме крайния размер на дължимото обезщетение, съдът взе
предвид датата на застрахователното събитие, от която възниква основанието
за обезщетяване на вреди - 04.09.2023 г., когато в страната вече бяха
започнали инфлационните процеси, но не се бяха задълбочили така, както към
постановяване на съдебния акт.
Налага се заключение за отмяна отчасти на атакуваното решение
относно размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди.
Следващият въпрос, който се поставя, е относно дължимите разноски.
Предявени са два иска: за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1 148 лв. и за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 40 000 лв., частично от общо 50 000 лв.
Съгласно Решение № 131 от 23.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. №
342/2018 г., II т. о., ТК, разноските следва да бъдат изчислени не пряко върху
присъдената сума, а съобразно предявения интерес. По отношение на иска за
заплащане на имуществени вреди:
Искът е уважен изцяло. По правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, по този иск в полза на процесуалния
представител на въззиваемата страна се дължи възнаграждение по реда на
чл.38 ЗА в размер на 414.80лв., но от адв. Б. К. - *АК се претендира
възнаграждение в размер на 400 лв. и сумата е присъдена от
първоинстанционния съд. За настоящата инстанция се следва сума в размер на
414.80 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата.
По отношение на иска за заплащане на неимуществени вреди: искът е
предявен за 40 000 лв. частично от общо 50 000 лв. Уважен е за 25 000 лв. По
тройното правило и съобразно разясненията по цитираното по-горе решение
на ВКС, се изчислява, както следва: 3850 х 25 000 / 40 000 = приема, че
адвокатският хонорар за процесуално представителство пред окръжния съд е в
размер на 2 406.25 лв. Или общо за адвокатско възнаграждение по реда на чл.
10
38 ЗА за първата инстанция се дължат 2 806.25 лв.
За настоящата инстанция, при положение, че решението се обжалва в
неговата цялост се дължи изчислената по-горе сума от 414.80 лв. и 2 406.25
лв. по всеки от исковете или общо 2 821.05 лв.
Общо за двете инстанции на адв. Б.К. се дължи сума в размер на 5
627.30 лв. С първоинстанционното решение е присъдена сума в размер на 4
250 лв. Затова с настоящото ще бъде присъден остатъкът от 1 377.30 лв.,
кръгло - 1377 лв.
Присъдената в полза на С. А. А. сума за разноски от 180 лв. следва да
бъде намалена до размера от 114.38 лв., изчислени както следва: 180 х ( 1148
+ 25 000) / (40 000 + 1148).
В полза на въззивната страна се дължат разноски за първата инстанция
в размер на 767.35 лв. ( 15 000 х 2 105 / 41 148 ), съобразно отхвърлената част
от иска. За настоящата инстанция се следват разноски в размер на 291.63 лв. (
15 000 х 800 8 41 148) или общо за двете инстанции се следва сума в размер на
1058.98 лв. - кръгло 1059 лв.
Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 24/13.02.2025 г., изменено в частта по
разноските с определение № 289/08.05.2025г. и двете по гр.д.№ 22/2024г. по
описа на СлОС, в частта, с която „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1172,
бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б. И. и Ж. К., е осъдено да
заплати на С. А. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. “Е. Б.“ бл. *, вх. *,
ап. **, обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП от
04.09.2023 г., около 15:40 ч., в гр. Ямбол, в района на кръстовището на ул.
„Търговска“, с обходен път-изток, за размера над 25 000 лв. до размера от 40
000 лв., предявени като частичен иск от иск с общ размер от 50 000 лв., както
и в частта, с която е присъдена законна лихва върху отхвърлената част от
главницата от 15 000 лв., считано от 15.09.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска в горната част.
11
ОТМЕНЯ решение № 24/13.02.2025 г., изменено в частта по
разноските с определение № 289/08.05.2025 г. и двете по гр.д.№ 22/2024 г.
по описа на СлОС, в частта, с която „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172,
бул. “Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от Б. И. и Ж. К., е осъдено да
заплати д.т. по с-ка на СлОС за размера над 1 045.92 лв. до присъдения
размер от 1 600 лв.
ОТМЕНЯ решение № 24/13.02.2025 г., изменено в частта по
разноските с определение № 289/08.05.2025 г. и двете по гр.д.№ 22/2024 г.
по описа на СлОС, в частта, с която „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172,
бул. “Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от Б. И. и Ж. К., е осъдено да
заплати на С. А. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. “Е. Б.“ бл. *, вх. *,
ап. **, разноски пред първата инстанция за размера над 114.38 лв., като
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в останалата част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, бул. “Г. М. Димитров“
№ 1, представлявано от Б. И. и Ж. К., да заплати на адв. Б. С. К. *АК, с адрес
гр. С., ул. “И. Г. Б.“ № **, вх. *, ап. ** сума в размер на 1377 лв. за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата допълнително за
двете инстанции общо, освен присъдената с първоинстанционното решение
сума.
ОСЪЖДА С. А. А. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. “Е. Б.“ бл. *,
вх. *, ап. **, да заплати на „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, бул. “Г.
М. Димитров“ № 1, представлявано от Б. И. и Ж. К., сумата от 1059 лв.
разноски общо за двете инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13