Р А З П О Р Е
Ж Д А Н Е
№………./ 05.04.2022 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 04.04.2022 г., в състав:
СЪДИЯ:
MАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 230 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.405 и сл. от ГПК.
Образувано
е по молба на „ДМ-х.ВИ“ ООД, ищец по спора с искане съдът да
издаде изпълнителен лист по влязлото в сила решение на ОС Варна „за разликата
над присъдените 17 985.78 лева с първоинстанционния съдебен акт до
22 388.29 лева, присъдени с решението по въззивно търговско дело № 91/2020
г. на Апелативен съд Варна, съставляваща подлежаща на връщане сума от
пълномощник, действащ въз основа на учредена представителна власт по пълномощие
в периода 02.04.2016 г. до 27.12.2016 г., на осн. чл. 284 ал.2 от ЗЗД, както и
за разликата над присъдената от ОС Варна лихва за забава в размер на 169.87
лева до присъдените с горепосоченото решение на Апелативен съд от 211.45 лева“,
както и за деловодните разноски.
Съдът е уважил искането
за издаване на ИЛ за присъдените във всички инстанции разноски.
Досежно искането за
издаване на ИЛ по решението, с което е разрешен материално правния спор съдът счита,
че следва да постанови отказ, доколкото ИЛ в полза на ищеца е издаден за сумата
от 27898 лева главница и за сумата от 248.48 лева лихви въз основа на
разпореждане № 780/01.06.2018 г., след постановяване на съдебния акт при
първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд /възз.т.д. № 122/2018
г./.
Вярно е, че цитираното
разпореждане и издаденият ИЛ е по невлязло в сила съдебно решение, което е
обезсилено с Решение на ВКС по т.д. № 2211/2018 г. Също така, при повторното
разглеждане на спора от апелативния съд, присъдените в полза на ищеца суми след
частичната отмяна на решението на ОС Варна са различни /по-малки по размер/ от
тези, присъдени по възз.т.д. № 122/2018 г. по описа на ВнАС.
В конкретния случай се
установява, че по издаденият ИЛ е образувано изпълнително дело и предприети
изпълнителни действия.
Вярно е, че ИЛ се обезсилва, когато признатото с
него право за принудително изпълнение се окаже, че не е съществувало или се
погаси, но отсъстват твърдения от страна на молителя и няма данни за
прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433 ал.1 т.4 от ГПК, и като
последица от това обезсилване на ИЛ, че да се издава втори такъв за част от
вземането, което като размер се включва в това по вече издадената процесуална
ценна книга и не препятства реализацията на изпълняемото право след влизане в
сила на решението по въззт.д. № 91/2020 г. по описа на Апелативен съд Варна.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ молба вх. №
262027/31.03.2022 г. на „ДМ х.ВИ“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна за издаване на
изпълнителен лист за следните суми: „за
разликата над присъдените 17 985.78 лева с първоинстанционния съдебен акт по
т.д. № 230/2017 г. по описа на ОС Варна до 22 388.29 лева, присъдени с
решението по въззивно търговско дело № 91/2020 г. на Апелативен съд Варна,
съставляваща подлежаща на връщане сума от пълномощник, действащ въз основа на
учредена представителна власт по пълномощие в периода 02.04.2016 г. до 27.12.2016
г., на осн. чл. 284 ал.2 от ЗЗД, както и за разликата над присъдената с
цитираното по-горе решение лихва за забава в размер на 169.87 лева до
присъдените с решението на Апелативен съд по възз.т.д. № 91/2020 г. от 211.45
лева“.
Разпореждането може да се обжалва от молителя в
двуседмичен срок от връчването му, с частна жалба пред Апелативен съд Варна.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: