РЕШЕНИЕ
№ 24.07.2019
г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І-ви граждански състав
На 19.07. 2019 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена
Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Тодорова
гражданско дело № 1813 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 8 във вр. с чл. 12 от Закона за защита от домашното
насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от М.А.И., ЕГН **********, лично
и в качеството ѝ на майка и законен представител на децата Я.П.Н. с ЕГН **********
и Н.П.Н. с ЕГН **********, тримата с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Кр. М.,
със съдебен адрес:*** против П.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и адрес по
месторабота: ***, с. Д.. Молителката
твърди, че с ответника П.Н.Н. заживели на съпружески начала през 2005 г. От
съвместното им съжителство се родили две деца: Я.П.Н., родена на *** *** –
13-годишна и Н.П.Н., роден на *** *** – 12-годишен. Сочи, че през всички години
на съжителството им имали проблеми. Обидите и заплахите към нея били ежедневие.
Ответникът многократно ѝ нанасял побои. Веднъж стрелял по нея с газов
пистолет. Абсолютно всяка вечер пиел алкохол, след което ставал агресивен към
молителката и децата. Твърди, че пускала жалби до прокуратурата, но получавала
постановления за отказ да се образува досъдебно производство с указание, че
можела да търси правата си по Закона за защита от домашно насилие. Въпреки, че
полицията идвала на адреса им и въпреки, че бил предупреждаван от тях, П. не
преставал да я тормози. Много често децата били свидетели на техните скандали.
Този тормоз бил непрестанен. През всичките години се разделяли за определен
период от време, но после пак заживявали заедно. Твърди, че от около един месец отново били разделени и П. живеел на адреса
на неговата майка в ***. Разбрала, че живеел с друга жена. На 26.06.2019 г.
тази жена се прибрала при мъжа си и още на същия ден, П. дошъл да се моли да го
прибере. Сочи, че в интерес на децата, отново се съгласила да се съберат.
Съжителството им продължило само два дена. На 28 юни си тръгнал и казал, че
искал да си помисли дали ще живеят заедно. На следващия ден - 29 юни, П.
заявил, че не я обича и не желаел да живеят заедно. Въпреки това се разбрали да
вземе децата при него за няколко дена. На 30.08.2019 г., малко преди 00,00
часа, децата ѝ звъннали и ѝ казали, че баща им бил ядосан и идвал
към дома ѝ за да ѝ „пръсне мозъка“, като взел със себе си сап за
брадва. Тогава звъннала на двамата си братя, които по това време били в с. Д..
Те отишли веднага при молителката. Минути след това се появил и П., като спрял
колата си до дома ѝ. В колата седяла и жената, с която заживял преди
това. Часът бил малко преди 00,00 часа. Тогава П. слязъл от колата и започнал
да рита по портата и да крещи: „Боклук. Отваряй вратата“. Двамата ѝ братя
излезли и започнали да се разправят на вратата. Видяла как по-малкият ѝ
брат изтръгнал от ръцете на П. някакъв кол, който по-късно се оказало, че бил сап
за брадва. Много се изплашила и звъннала на тел. 112. Видяла, че жената, с
която бил П. избягала, а малко по-късно си тръгнал и самият П.. Когато полицаите
дошли всичко било приключило, но колата на П. била там. Тогава видели, че в
багажника имало още един кол и един нож. Веднага след като се прибрал в дома на
майка му, П. започнал да крещи на децата и да ги гони. Около 00,15 часа
молителката и полицаите видели двете ѝ деца да тичат към тях. Полицаите я
посъветвали да си потърси правата в съда. Малко след това молителката и децата
се прибрали вкъщи. Около 01,50 часа същата нощ, П.
ѝ звъннал по телефона и ѝ казал, че щял да дойде да прибере колата
и че щял ги избие всички. Цялата се разтреперила. През всички
години на съжителство с този човек разбрала, че бил опасен и можел да им
причини много нещастия. От този момент живеела в постоянен страх за живота си.
Страхувала се, лицето П.Н.Н. да не прояви отново акт на физическо или
психическо насилие, с което същият ограничавал личния ѝ живот, личната
ѝ свобода и личните ѝ права. Не желаела да я доближава и следи.
Нямала личен живот. Дори започнала да се страхува да се движи до работното си
място и обратно. Децата също били разстроени и уплашени и не желаели да го
виждат или чуват. Моли за съдействието на съда, за да им бъде осигурен спокоен
живот, на молителката и децата, които постоянно били свидетели на тази агресия
от страна на баща им. Датата на последния акт на домашно
насилие била 30.06.2019 г. около 00,00 часа изразяващ се в опит да нахлуе в
дома на молителката с кол в ръцете и викове: „Боклук. Отваряй вратата“, както и
на същата нощ около 01,50 часа изразяващ се в отправени заплахи по телефона с
думите: „Ще дойда да си взема колата и ще ви избия всичките“. Спрямо децата
актът на домашно насилие се изразявал в гоненето им от дома му в късните часове
на нощта, около 00,00 часа и отправените заплахи, че ще ги избие всички. Моли съда, след като се увери в горепосоченото от
молителката, да издаде заповед за незабавна защита и да задължи извършителя да
се въздържа от извършване на домашно насилие, да забрани да приближава
молителката и децата им Я.П.Н. и Н.П.Н., както и жилището им, находящо се в ***
на по-малко от 20 метра за срок от 3 /три/ месеца.
Молителката и децата на страните Я.П.Н. и Н.П.Н.,
редовно призовани за датата на съдебното заседание, се явяват лично и чрез
процесуалния си представител, поддържат изложеното в молбата.
Редовно
призован за съдебното заседание ответникът не се явява лично, но чрез
процесуалния си представител – адв. И.Н. признава за извършения акт на домашно насилие
спрямо молителите, като заявява, че съжалява за стореното и е съгласен за срок
от три месеца да не приближава молителите и дома, който обитават.
Съдът, след
като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
От съжителството си страните имат родени две деца – Я.П.Н.,
ЕГН **********, родена на *** г. и Н.П.Н., ЕГН **********, роден на *** г.,
обстоятелства, които се установяват от Удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № *** г. на
Община К. и Удостоверение за раждане, серия КК, № ***, издадено въз
основа на акт за раждане № ***г. на Община К..
На основание
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителката М.А.И. в лично качество и като майка и законен представител на децата Я. и Н.
представи заедно с
молбата си до съда и подписана от нея декларация, в която е отразила, че спрямо
нея били извършени актове на домашно насилие от лицето П.Н.Н., ЕГН **********,
с който били във фактическо съжителство, както следва: на 30.06.2019 г., около
00,00 часа, опит да нахлуе в дома ѝ с кол и викове: „Боклук. Отваряй
вратата.“ и на 01.07.2019 г., около 01,50 часа, изразяващ се в отправени
заплахи по телефона с думите: „Ще дойда да си взема колата и ще ви избия
всичките.“ Спрямо децата им актът на домашно насилие се изразявал в гоненето им
от дома му в късните часове на нощта, около 00,00 часа и отправените заплахи,
че ще ги избие всички.
По делото е
изготвен социален доклад от Д. „С.п.“ – К. В хода на социалното проучване е
установено, че през годините грижите по
отглеждане, възпитание и задоволяване на нуждите на децата се осъществявали от
двамата родители. От около два месеца родителите били във фактическа раздяла,
като грижите за малолетните Я. и Н. били поети от тяхната майка М.И.. Същата
осигурявала за децата базисните им потребности, необходимите здравни грижи и
емоционална подкрепа. В хода на социалното проучване се установило, че
взаимоотношенията между родителите през годините били изключително динамични,
като периодично се разделяли след възникване на битов скандал, след което
отново се събирали и заживявали съвместно. По време на влошените
взаимоотношения между родителите, децата ставали свидетели на случващото се,
което довело до негативно отражение върху психическото им развитие и лишило
децата от спокойна домашна атмосфера. В хода на проведените разговори с децата
били събрани данни за отправени заплахи за живота и здравето на майка им на
30.06.2019 г., на което децата станали преки свидетели. При проведена среша с
г-н Н., същият заявил, че не желае да вижда децата и да поддържа
взаимоотношения с майка им по какъвто и да било повод.
От приетото
като доказателство по делото свидетелство за съдимост на Районен съд - К. на
ответника П. Н. се установи, че същият
не е осъждан.
Съдът като взе предвид специалните правила в производството по ЗЗДН, както
и общите приложими такива, приема от правна
страна следното:
РС-К. е
родово и местно компетентен да се произнесе по молбата, която е подадена в
предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и
следователно е процесуално допустима.
Съдът следва
да провери дали по отношение на молителите е осъществено противоправно
действие, което може да се подведе под законовото определение за домашно
насилие, съгласно чл. 2 от ЗЗДН. За
преценката си съдът изхожда от
твърденията в молбата и събраните доказателства - декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН и писмени доказателства.
Съгласно
законовата дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, то
представлява акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат
молителите и ответникът.
В хода на
настоящото производство съдът намира, че са налице достатъчно събрани
доказателства, от които се установява извършването от ответника П.Н.Н. на твърдените в молбата по чл. 8, т.
1 ЗЗДН актове на домашно насилие. По делото се установи, че страните са били
във фактическо съжителство, от което имат родени две малолетни деца Я.П.Н., родена на *** г. и Н.П.Н., роден на *** г., но към датата на инцидента 30.06.2019г. са били разделени. След съвкупен
и задълбочен анализ на събраните в хода на процеса доказателства, настоящият
съдебен състав, приема, че на 30.06.2019 г., около 00,00 часа, ответникът опитал
да нахлуе с кол и викове: „Боклук. Отваряй вратата.“ в дома на бившата си
съжителка и майка на децата му М. А.И. ***. На 01.07.2019 г., около 01,50 часа
отправял заплахи по телефона с думите: „Ще дойда да си взема колата и ще ви
избия всичките.“ Спрямо децата им
Я.П.Н. и Н.П.Н. актът на
домашно насилие се изразявал в гоненето им от дома му в късните часове на
нощта, около 00,00 часа, и отправените заплахи, че ще ги избие всички.
Ответникът П.Н. признава, че на
процесните дати е буйствал и отправял заплахи срещу бившата си съпруга и двете
им деца. Поради това съдът приема за доказани така извършените актове на домашно
насилие.
По вида на
мерките за защита.
В конкретния
случай, молителите са поискали да бъдат наложени спрямо тях мерките по чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН чрез задължаването на ответника да се въздържа от домашно
насилие.
Установи се,
че отношенията между страните са обтегнати, като ответникът предприел актове на
физически и психически тормоз над молителката и двете им деца. Всичко изложено
следва да обоснове извода за налагането на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН
чрез задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие /в каквато е
да е проявна форма/. Целта на защитните мерки срещу домашно насилие е не да
накажат необосновано насилника, а да предотвратят бъдещи актове на домашно
насилие, съхранявайки здравето и живота на пострадалите.
Спрямо
ответника следва да бъдат приложени мерките по чл. 5, ал.1, т.1, т. 3 от ЗЗДН, чрез които ще се даде защита на
пострадалите лица. В конкретния случай, предвид характера и тежестта на
извършеното домашно насилие и последиците от него, съдът счита, че възможните,
с оглед ефективност и превенция мерки за защита, са тези по чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, които ще създадат достатъчно гаранции за пострадалите лица, че в бъдеще
няма да бъдат отново обект на домашно насилие. Следва да се има предвид, че
проявите му и условията, при които са извършени са насочени към психическото
здраве на пострадалите лица и се характеризират с незачитане на законите в държавата.
Съдът счита, че следва на основание чл. 5,
ал.2 ЗЗДН да постанови наложените мерки по чл. 5, ал.1, т. 3 ЗЗДН да са по
отношение на молителката и децата на страните и с времетраене от три
месеца. Срокът на налагане на мерките по
чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН тече от датата на постановяване на решението, тъй като
обжалването му не спира изпълнението (чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН). На ответника по
молбата следва да бъде забранено да приближава на по-малко от 20 метра:
молителката – М. А.И. и двете им деца Я.П.Н. и Н.П.Н., жилището което обитават тя и децата - в *** за горепосочения срок от три месеца.
По размера
на глобата.
Съгласно чл.
5, ал.4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При
определянето на размера на глобата съдът следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Като съобрази, характера на акта на домашно насилие,
степента на интензивност на деянията, че обект на домашно насилие са станали
бившата съжителка и децата на ответника, а от друга страна и трудоспособната
възраст на ответника, неговото чисто съдебно минало и неустановено имотно
състояние, съдът намира, че следва да му бъде наложена глоба в размер на 200
лева.
Относно
държавната такса и разноските за делото.
Като
съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал.2 ЗЗДН, във вр. с чл. 16
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
следва да осъди ответника по молбата да заплати по сметка на РС-К. държавна
такса в размер на 25 лв.
Молителят
претендира присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора, съдът
преценя, че на молителката следва да бъдат присъдени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв..
На основание изложеното, РС-К.
Р Е Ш И:
Постановява мерки за защита
на М.А.И., ЕГН ********** и на децата Я.П.Н., ЕГН **********
и Н.П.Н., ЕГН **********, тримата с адрес: ***, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, П.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и адрес по месторабота: ***, с. Д.,
общ. К. да се въздържа от извършване
на домашно насилие по отношение на М.А.И., ЕГН ********** и на децата Я.П.Н., ЕГН **********
и Н.П.Н., ЕГН **********, тримата с адрес: ***.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, на П.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** и адрес по месторабота: ***, с. Д., общ. К., да приближава на по-малко
от 20 метра: пострадалите лица М.А.И., ЕГН **********, Я.П.Н., ЕГН **********
и Н.П.Н., ЕГН **********,*** за срок от 3 /три/ месеца, считано от датата на постановяване на
решението - 24.07.2019 година.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** и адрес по месторабота: ***, с. Д., общ. К., че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на П.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***
и адрес по месторабота: ***, с. Д., общ. К., на
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на 200 /двеста/ лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, П.Н.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** и адрес по месторабота: ***, с. Д., общ. К., да
заплати по сметката на РС-К. държавна такса в размер на 25,00 лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на осн. чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН
заповед за защита на М.А.И., ЕГН **********
и на децата Я.П.Н., ЕГН ********** и Н.П.Н., ЕГН **********, тримата с адрес: ***, въз основа на решението.
ОСЪЖДА П.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***
и адрес по месторабота: ***, с. Д., общ. К. да заплати на М.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***
сторените по
делото разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ адвокатско
възнаграждение.
Решението и заповедта да се
връчат на страните по делото и на РУП по
местоживеене на извършителя и на пострадалите лица.
Решението подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред ОС-Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: