№ 13666
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110161291 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Г. С. срещу „*, с която са
предявени искове за прогласяване нищожността на клауза за начисляване на неустойка
в размер на 193,90 лева по сключен между страните договор.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски
кредит, като по силата на Транш № *** към договора на А. С. бил отпуснат кредит в
размер на 300,00 лева с договорна лихва в размер на 31,45 лева и срок за погасяване от
02.08.2023 г. до 30.11.2023 г. чрез заплащането на пет месечни вноски. Съгласно
договора, ищцата следвало да предостави обезпечение по кредита чрез поръчителство
на две лица или банкова гаранция. При непредставяне на обезпечение се дължала
неустойка в размер на 193,90 лева, като в този случай погасителната вноска по кредита
възлизала на сумата от 105,07 лева. Ищецът твърди, че уговорката за начисляване на
такава неустойка била нищожна като противоречаща на добрите нрави, както и поради
противоречие с разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, като са изложени
подробни доводи в подкрепа на тези твърденията. Отправено е искане за уважаване на
предявения иск и за осъждане на ответника да заплати сторените от ищеца разноски по
делото.
1
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „*, като с
подадения в срок отговор ответникът не оспорва наличието на сключен между
страните договор за кредит с параметри, съответни на посочените в исковата молба.
Оспорва, обаче, твърденията на ищеца за нищожност на процесната неустойка, като
излага подробни доводи в тази връзка. Отправя искане за отхвърляне на предявените
искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са установителни искове, съединени в условията на
евентуално съединяване, за прогласяване нищожност на клауза за начисляване на
неустойка в размер на 193,90 лева по сключен между страните на 03.07.2023 г. Транш
№ *** към Договор за потребителски кредит „***“ № ****** с правно основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП – поради неравноправност на клаузата за неустойка, и с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави.
Така предявените искови претенции съдът намира за допустими, тъй като за
ищеца е налице правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо нищожността
на процесната клауза, доколкото в противен случай и по силата на сключения между
страните договор ищцовата страна следва да заплати установената чрез клаузата
неустойка в размер на 193,90 лева.
За основателността на предявените искове ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване сключването на договора със съдържание,
идентично с описано в исковата молба, и наличието на посочените в исковата молба
основания за нищожност на процесната клауза. В тежест на ответника е да докаже
наличието на валидно основание за заплащане на процесната неустойка в размер на
193,90 лева по възникналото между страните договорно правоотношение.
С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 16.04.2024 г.
открито съдебно заседание, са отделени като безспорни между страните
обстоятелствата относно наличието на сключен между тях на 03.07.2023 г. Транш №
*** към Договор за потребителски кредит „***“ № ******, по силата на който на
ищеца е предоставен в брой кредит в размер на 300,00 лева при уговорена
възнаградителна лихва от 31,45 лева и неустойка за непредоставяне на обезпечение по
кредита в размер на 193,90 лева.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че процесната договорна клауза, въз
основа на която е предвидено плащането на неустойка при непредставяне на
2
обезпечение, има неравноправен характер и противоречи на добрите нрави, поради
следното:
Спрямо сключения между „* и А. Г. С. Договор за потребителски кредит „***“
№ ****** и Транш № *** към него от 03.07.2023 г. приложение намират правилата на
ЗПК и на чл. 143 - чл. 147б ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител, като установява, че това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са
установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки
изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Като клауза уговорена в договора, неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея
страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо
да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а
в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът
е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/.
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при
иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Разяснено е по-
нататък, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка,
3
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските
и търговските правоотношения, като примерно са изброени следните критерии, които
следва да се съобразят при преценката дали конкретна клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на непарични и размерът
на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и
вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност
на неустойката, могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид
конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Размерът на процесната неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение има неравноправен характер и противоречи на добрите
нрави, тъй като размерът възлиза на повече от 64 % от размера на предоставения
заем (193,90 лева при предоставен заем в размер на 300,00 лева), а същевременно
начисляването се обосновава с неизпълнение на вторично за договора за заем
задължение. Основното задължение на заемател по договор за паричен заем е да върне
на датата на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. С
оспорената в настоящото производство договорна клауза (чл. 6.6 от договора), обаче, е
уговорена компенсаторна неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на
заемателя – да върне заетата сума на датата на падежа, а на задължението в срок до
края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита
(съгласно чл. 6.1 от договора), да представи обезпечение за кредитора.
Съобразявайки изложеното в съответствие с критериите на Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, и приложимата в
случая законодателна уредба в защита на потребителя, съдът намира, че процесната
неустойка излиза извън присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на
задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена, сочи, че
заемателят всякога ще дължи неустойка, ако в краткия еднодневен срок от получаване
на заемната сума не осигури обезпечение, дори и когато той е изправна страна по
отношение на основното си задължение – да върне на датата на падежа главницата
ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по
договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получи главницата и
възнаграждението си – същият ще има право да получи и допълнително неустойка,
която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем и
не обезпечава реално претърпени вреди. По тези съображения съдът намира, че
4
неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Процесната клауза представлява и начин да се уговори допълнително
възнаграждение за кредитора по договора за кредит, в нарушение на изискванията на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така уговорената такса не е
включена в ГПР по кредита. В случай че размерът бъде съобразен при определянето
на ГПР, действителният ГПР по кредита би бил значително по-висок от посочения в
договора за кредит. Това обстоятелство, съобразено с факта, че тази неустойка е
начислена за вторично спрямо предмета на договора задължение на заемополучателя,
води до извод, че същата представлява по своята същност разход по кредита, който е
следвало да бъде включен в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Невключването му в ГПР
е довело до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаване на
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. По този
начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите,
които следва да направи по обслужване на заема, като е калкулирана допълнителна
печалба към договорената възнаградителна лихва по договора за заем. По съществото
си процесната клауза въвежда допълнително възнаграждение за кредитора по договора
за потребителски кредит, чието възникване е било известно при сключването на
договора.
Въз основа на изложеното съдът намира процесната неустоечна клауза за
нищожна, от което следва, че предявеният иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора по делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, като в нейна полза бъдат присъдени такива за платена държавна
такса в размер на 50,00 лева. В полза на процесуалния представител на ищцата следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, клауза за начисляване на неустойка в размер на 193,90 лева по
сключен между „*, ЕИК:***, и А. Г. С., ЕГН: **********, на 03.07.2023 г. Транш №
*** към Договор за потребителски кредит „***“ № ******.
5
ОСЪЖДА „*, ЕИК:***, да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на А. Г. С.,
ЕГН: **********, сумата от 50,00 лева, представляваща сторени по делото разноски
за държавна такса по подадената искова молба.
ОСЪЖДА „„*, ЕИК:***, да заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на адвокат М. В. М., Адвокатска колегия - **, с адрес гр. ***,
сумата от 480,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно
оказана правна защита и съдействие на ищеца в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6