№ 16270
гр. София, 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110137981 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу Н. Г. Н. и Г. Г. О.
кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят разделно всеки един от тях
по 1/2 от сумата в общ размер на 861,59 лв., от които 712,62 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ), доставена в
имот: гр. София, район „Люлин“, АДРЕС, аб. № 149231 за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
132,71 лв. - мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018
г. до 04.06.2021 г., както и сума за извършена услуга дялово разпределение
(УДР) в размер на 13,22 лева - главница за периода от м. 05.2018 г. до м.
03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането и 3,04 лева - мораторна
лихва върху главницата за УДР за периода от 01.07.2018 г. до 04.06.2021 г.,
дължими в условията на разделна отговорност поравно за всеки от тях.
Ищецът твърди, че е било налице облигационно отношение, възникнало
с починалата Г. М. З. в качеството и на собственик на процесния имот въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
1
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил
за процесния период топлинна енергия, като ответниците/наследодателя им не
са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово
разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок от датата на
публикуването им в страницата на дружеството. С оглед гореизложеното моли
за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото
разноски.
С Молба вх. № 83662/13.03.2024 г. ищецът е уточнил, че УДР се
извършва от него, респ. няма сключен договор с фирма за дялово
разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Н. Г. Н., който оспорва иска в едната му част и го признава в
останалата. Оспорва задълженията за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
за сумата от 516,89 лв., тъй като счита, че същите са погасени по давност.
Оспорва исковете за мораторна лихва, доколкото е уведомен за дължимостта
на сумите с исковата молба. Признава задължения за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., като представя платежно нареждане за погасяването им чрез
плащане за сумата от 344,70 лв.
В съдебно заседание, проведено на 09.04.2024 г. ответникът Н. е заявил,
че той управлява имота и той живее в него, а другият ответник е негова
сестра, неоспорва, че имотът е топлоснабден и че в него се доставя топлинна
енергия, не оспорва, че е собственик. Оспорва единствено, че част от
вземанията и за периода, които са посочени в отговора на исковата молба, са
погасени по давност.
Ответницата Г. Г. О. не е депозирала отговор на исковата молба.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150
2
и чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ в
тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване:
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през
исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е
доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника
е да докаже положителния факт на плащането на дълга.
По възражението за давност в тежест на ищеца е било да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и
положителния факт на плащането.
Страните по делото не спорят относно наличието на предпоставките
обуславящи основателността на исковата претенция. С оглед на което съдът
намира, че исковата претенция е установена по своето основание.
Единственото оспорване на ответниците е, че задълженията за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. са погасени по давност.
За периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. вземането се признава.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
3
предявяване на иск относно вземането. В разглеждания случай искът е
предявен на 30.06.2021 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди тази дата 30.06.2021 г., са погасени по давност. В случая предвид
оспорването на ответниците, съдът намира, че вземанията за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително са погасени по давност. За
определяне размера на непогасените по давност вземания съдът е назначил
ССЕ.
Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът намира за обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява, че общия размер на дължимите
суми за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. възлиза на сумата от 687,17
лв., от които 575,08 лв. за главница за ТЕ, 95,83 лв. за мораторна лихва върху
главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 04.06.2021 г., 13,22 лв. за
главница за УДР и 3,04 лв. за мораторна лихва.
Т. е. всеки един от ответниците дължи следните суми, а именно:
- Н. Г. Н. – сумата от 289,04 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия (ТЕ), доставена в имот: гр. София, район
„Люлин“, АДРЕС, аб. № 149231 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 47,92 лв. – мораторна лихва
върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до 04.06.2021 г., както и
сума за извършена услуга дялово разпределение (УДР) в размер на 6,61 лева -
главница за периода от м. 05.2018 г. до м. 03.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането и 1,52 лева – мораторна лихва върху главницата за УДР за периода
от 01.07.2018 г. до 04.06.2021 г., като исковете следва да бъдат отхвърлени за
разликата над 289,04 лв. до пълния предявен размер от 356,31 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия и за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и за разликата над 47,92 лв. до пълния
предявен размер от 66,36 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за ТЕ като погасени по давност;
- Г. Г. О. – сумата от 289,04 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия (ТЕ), доставена в имот: гр. София, район
„Люлин“, АДРЕС, аб. № 149231 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.,
4
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 47,92 лв. – мораторна лихва
върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до 04.06.2021 г., както и
сума за извършена услуга дялово разпределение (УДР) в размер на 6,61 лева -
главница за периода от м. 05.2018 г. до м. 03.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането и 1,52 лева – мораторна лихва върху главницата за УДР за периода
от 01.07.2018 г. до 04.06.2021 г., като исковете следва да бъдат отхвърлени за
разликата над 289,04 лв. до пълния предявен размер от 356,31 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия и за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и за разликата над 47,92 лв. до пълния
предявен размер от 66,36 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за ТЕ като погасени по давност.
Същевременно ответниците са заплатили сумата в общ размер на 344,70
лв., за което са представили платежно нареждане от 13.09.2021 г. Същото е
отразено в доклада по делото, който е приет без възражения от страните, респ.
фактът на извършеното плащане на тази сума не се оспорва от ищеца.
Доколкото ответниците не са посочили изрично какви точно задължения
са погасили с плащането на сумата от 344,70 лв., последната следва да се
разпредели съгласно разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД.
Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, този, който има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви, кое от тях погасява. Основанието, на което е
извършено едно плащане, т. е. причината, поради която плащането е
извършено, е от съществено значение в отношенията между платеца и
получилото плащането лице, като меродавна за това е волята на платеца и
кредиторът е длъжен да се съобрази с неговия избор.
В мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълк.
дело № 3/2017 г., на ОСГТК на ВКС, е прието, че условията и поредността за
погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат,
ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за
прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието от
кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора
или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка
5
между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице
условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото
еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай че длъжникът
не е направил избор, погасяването се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2
или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на
длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително
паричните. Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които
или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките се процедира по следния начин. При плащане, достатъчно да погаси
изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое
задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 от ЗЗД и на чл.
76, ал. 2 от ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-
обременителното задължение, а след него следващото по обременителност
задължение в реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД; ако задълженията са еднакво
обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по
възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
Предвид квотата на всеки от ответниците от общия размер на дълга,
съдът на основание чл. 162 от ГПК определи, че след приспадане на сумите
погасени по давност и на платената част от непогасените по давност
задължения всеки един от ответниците поотделно остава да дължи следните
суми, а именно: сумата от 172,74 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия (ТЕ), доставена в имот: гр. София, район
„Люлин“, АДРЕС, аб. № 149231 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 289,04 лв. от датата на депозиране
на исковата молба – 30.06.2021 г. до датата на плащането – 13.09.2021 г., в
размер на 6,10 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 172,74 лв.
от датата на плащането – 13.09.2021 г., до окончателното й изплащане, и ведно
със законната лихва върху сумата от 6,61 лв. от датата на депозиране на
исковата молба – 30.06.2021 г. до датата на плащането – 13.09.2021 г., в размер
на 0,14 лв., като исковете следва да бъдат отхвърлени за разликата над
сумата от 172,74 лв. до пълния претендиран размер от 356,31 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, за сумата от 66,36
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от
6
15.09.2018 г. до 04.06.2021 г., за сумата от 6,61 лева, представляваща главница
за услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2018 г. до м. 03.2019 г.,
както и за сумата от 1,52 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за ФДР за периода от 01.07.2018 г. до 04.06.2021 г.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в общ размер на 500,00 лв., от
които 200,00 лв. за ДТ, 200,00 лв. за вещо лице и 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, от които на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК има право на
400,52 лв., респ. всеки един от ответниците следва да заплати разноски в
размер на 200,26 лв.
Ответниците не претендират и не доказват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. Н., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
********** следните суми, както следва: сумата от 172,74 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ), доставена в
имот: гр. София, район „Люлин“, АДРЕС, аб. № 149231 за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от
289,04 лв. от датата на депозиране на исковата молба – 30.06.2021 г. до датата
на плащането – 13.09.2021 г., в размер на 6,10 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от 172,74 лв. от датата на плащането – 13.09.2021 г., до
окончателното й изплащане, и ведно със законната лихва върху сумата от
6,61 лв. от датата на депозиране на исковата молба – 30.06.2021 г. до датата на
плащането – 13.09.2021 г., в размер на 0,14 лв., като ОТХВЪРЛЯ исковете,
както следва: за разликата над сумата от 172,74 лв. до пълния претендиран
размер от 356,31 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия, за сумата от 66,35 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до 04.06.2021 г., за сумата от 6,61
лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода
от м. 05.2018 г. до м. 03.2019 г., както и за сумата от 1,52 лв., представляваща
7
мораторна лихва върху главницата за ФДР за периода от 01.07.2018 г. до
04.06.2021 г.
ОСЪЖДА Г. Г. О., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
********** следните суми, както следва: сумата от 172,74 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ), доставена в
имот: гр. София, район „Люлин“, АДРЕС, аб. № 149231 за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от
289,04 лв. от датата на депозиране на исковата молба – 30.06.2021 г. до датата
на плащането – 13.09.2021 г., в размер на 6,10 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от 172,74 лв. от датата на плащането – 13.09.2021 г., до
окончателното й изплащане, и ведно със законната лихва върху сумата от
6,61 лв. от датата на депозиране на исковата молба – 30.06.2021 г. до датата на
плащането – 13.09.2021 г., в размер на 0,14 лв., като ОТХВЪРЛЯ исковете
както следва: за разликата над сумата от 172,74 лв. до пълния претендиран
размер от 356,31 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия, за сумата от 66,35 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018 г. до 04.06.2021 г., за сумата от 6,61
лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода
от м. 05.2018 г. до м. 03.2019 г., както и за сумата от 1,52 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за ФДР за периода от 01.07.2018 г. до
04.06.2021 г.
ОСЪЖДА Н. Г. Н., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ********** разноски в размер на
200,26 лв.
ОСЪЖДА Г. Г. О., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ********** разноски в размер на
200,26 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8