№ 12296
гр. София, 17.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
Гражданско дело № 20221110156562 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
След изпълнение разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК на поименното
повикване в 11:30 ч. се явиха:
Ищцата Е. Т. С. – редовно призована от предходно съдебно заседание,
явява се лично, представлява се от адв. В., с пълномощно по делото.
Ответникът В. Л. И. – редовно призован от предходно съдебно
заседание, явява се лично, не се представлява.
АСП-ДСП „Слатина“ – редовно призовани, не се представляват.
В залата се явява гл. социален работник Л.Д., с днес представено
пълномощно от ДСП „Слатина“.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Адв. В. – Да се даде ход на делото.
Ответникът В. Л. И. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушване на детето В.В.И.., на 12 г., роден
на 02.08.2010 г., в отсъствието на страните и техните процесуални
представители, които бяха изведени от залата. Изслушването се осъществи в
1
присъствието на съда, съдебния секретар и социалния работник.
СЪДЪТ ОСИГУРИ на детето необходимата информация за формиране
на мнението му и го уведоми за евентуалните последици от неговите желания
и от поддържаното мнение.
ДЕТЕТО В.В.И.. – Знам за какво съм извикан днес. За делото,
доколкото знам, за да мога да пътувам. Пътувал съм извън България преди
много години и не помня нищо. Знам, че брат ми също е пътувал извън
България, когато беше съвсем малък. На мен много ми се пътува извън
България, искам да виждам други държави. Искам да се разхождам на други
места, а и също така от училище ме канят да пътувам в чужбина, например
вчера ме поканиха в Италия да говоря с други деца да се борим срещу
насилието. Аз уча в 119-то училище в София. То е едно по-хубаво училище и
често участва в международни проекти, където канят ученици като нас. Аз
също така ходя на футбол, където преди 3-4 години имахме един лагер в
Гърция, на който бях поканен, но не отидох, защото нямам разрешение.
Тогава баща ми не ми разреши да замина за Гърция. Той е човекът, който
принципно не ми разрешава аз да пътувам извън България. Не съм говорил
лично с него, но той знае, че искам да пътувам. Като той не ми е казвал, защо
не разрешава това да се случи. Майка ми обаче ми дава да пътувам. Много
пъти ми е споделяла как е говорила с баща ми да даде разрешение да пътувам,
но той отказва, същото се отнася и за брат ми. Брат ми ми е споделял, че и на
него му се пътува. Искам да кажа, че баща ни не ни разрешава да пътуваме, а
ние много искаме да пътуваме.
След изслушването, СЪДЪТ изведе детето от съдебната зала.
Страните бяха въведени в залата и СЪДЪТ ги запозна със
съдържанието на протокола от изслушването на децата.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушване на социалния работник по
повод изслушването на децата.
Социалният работник Л.Д. – Детето беше спокойно. Изчерпателно
отговаряше на всичко. Нямаше нещо в поведението му, което да ме е смутило
при изслушването.
СЪДЪТ освободи социалния работник от залата.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на водените от страните свидетели.
2
СЪДЪТ сне самоличността на водените от страните и допуснати от
съда свидетели, както следва
Свидетелят Р.С.А., 45 г., неосъждана без дела и родство със страните.
Съдът провери самоличността на свидетеля по представената от същия
лична карта № *********, издадена на 08.03.2017 г. от МВР София.
Свидетелят В.В.И., 65 г., неосъждана, без дела със страните, майка на
ответника – баба по бащина линия.
Съдът провери самоличността на свидетеля по представената от същия
лична карта № *********, издадена на 24.06.2021 г. от МВР Хасково.
СЪДЪТ върна личните карти на свидетелите.
СВИДЕТЕЛИТЕ, ПРЕДУПРЕДЕНИ ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА
ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 290 НК, А ИМЕННО, ЧЕ ПРИ
ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА НЕИСТИНА, ИЛИ ЗАТАЯВАНЕ НА ИСТИНА
ЗАКОНЪТ ПРЕДВИЖДА ДО 5 ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ И ПРАВАТА на В.В.И. ПО ЧЛ. 166 ОТ ГПК.
Свидетелите (поотделно) – Разбрахме наказателната си отговорност
обещаваме да кажем истината.
В.В.И. (лично) - Разбрах и правата си по чл. 166 от ГПК.
СЪДЪТ изведе от съдебната зала свидетелката В.В.И. и остави
свидетелят Р.С.А..
Свидетелят Р.С.А. на въпросите на адв. В. – Познавам Е. от детските
си години, учили сме заедно и заедно сме завършили гимназия, от тогава до
днес имаме приятелска връзка. Познавам много добре двете й момчета, които
са на сходна възраст с моите две момчета. Ние в момента поддържаме много
близка връзка, доколкото децата играят заедно и имаме много общи неща.
Доколкото ми е известно Е. е искала да пътува с децата в чужбина, искали
сме да направим общи планове да отидем в Гърция, което е близко и удобно
за пътуване, както и до Италия съм й предлагала – като по удобна дестинация,
но от нея знам, че не може, тъй като сме коментирали, защото бащата не
разрешава на децата. Споделяла ми е когато сме коментирали, че няма
никакъв положителен отговори или положителна реакция от негова страна на
нейните опити да обясни защо иска и защо е нужно разрешение от негова
страна на децата да пътуват. И тук не става въпрос само за екскурзии, а за
3
много активности и възможности на децата за ходене в чужбина, например
както и моите, и неините деца спортуват. Когато от спортния клуб отиват на
състезания дори в близки Балкански държави, които са много удобно и се
правят често, всъщност нейното дете голямото Виктор никога не може да
пътува и никога не може да се яви на тези състезания. Той практически няма
шанс да се развива, въпреки енергията, времето и средствата, които влага в
спорта. Това се случи и с малкия им син. Училищата организират спортни и
езикови лагери в Гърция например, това е честа практика, моят голям син ще
ходи през юни тази година, нейният няма да ходи за пореден път. Нашите
деца не учат в едно и също училище, но и двете училища се организират
такива дейности. Детето не може с приятелите си в една подходяща за тях
социална среда свързана с активности да прекара някакво свободно време и
да развива умения извън тези, които се развиват в семейството. Ние не
коментираме това несъгласие, аз съм разведена, но нямам несъгласие със
съпруга си, при нас всичко е уредено. Стараем се пред децата да не говорим
негативно за отношенията на бащите им към тях, въпреки че то се вижда. Не
мисля, че мойте деца са говорили с нейните деца на тази тема, или поне не са
ми споделили. Аз на 100% мога да се поставя в нейната ситуация, това е
изключително травмиращо, първо като родител, аз лично го намирам за
много травмиращо, както за майката, така и за децата. Като гледам и
реакциите на децата, те никога нямат опцията да се ползват от възможността
да пътуват извън граница независимо с какво е свързано.
Свидетелят Р.С.А. на въпросите на В. Л. И. – Моите деца учат в 18-то
училище, те са на 9 и 12 години. През години ми е споделяла, че няма
положителен отговор за излизане на децата в чужбина, тъй като ние се
виждаме постоянно и се чуваме всяка седмица преди Ковида, и след Ковида
беше последният път, в който тя категорично не можа да получи никакво
одобрение, въпреки опитите от нейна страна за това. Ние лично сме се
запознавали с В. Л. И. на откриването на един от магазините на Ели в Мол
Парадайс. Виктор спортува футбол.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят остана в съдебната зала.
Свидетелят В.В.И. на въпросите на В. Л. И. – Аз живея в гр. Хасково,
4
поддържаме често контакти с моят син, 2-3 пъти месечно се виждаме, когато
той идва в Хасково и аз идвам в София, а отделно се чуваме и по телефона
почти всеки ден. Ответникът никога не ми е споделял по въпросите за децата
ищцата да е искала неговото съгласие, абсолютно всичко обсъждаме и
считам, че нямаше да пропусне да ми го каже, защото децата са общата болка
и на двамата. Синът ми не осъществява контакти с децата повече от година и
половина, понеже майката не позволява такива контакти. Аз като баба не съм
ги виждала от 3 години, сега видях внучето си за първи път отвън. Опитах да
разговарям с него, но то не желае, дърпа се. В началото на учебната 2022/2023
г. синът ми беше извикан от учителка с оплакване за лошо поведение на
детето Виктор, на другия ден синът ми се отзова, там детето го е нарекло
„Господине“, не „Татко“. Реакцията й беше един разговор, който е записан по
телефона, като основното се акцентираше: „Ти кой си, бе?“, „Ти никой не си,
бе!“, „Ти не си баща на децата.“. Това са думи на майката – имам записан
разговор. След срещата майката се обажда на моят син, защо е отишъл, че той
няма право да ходи в училище. Това аз съм го чула. На 15.09.2022 г. също
отидох в двора на училището, за да видя децата, като това е единственият
начин да видя децата. Видях малкото внуче, което като ме видя и избяга пред
целия строй. Тогава говорих с Е., защо така се държат децата и бях обвинена,
че не се интересувам от децата вече 2 години и даже не знаем, че Виктор е
претърпял операция. От къде да знаем, ние не знаем тя къде живее.
Постоянно сменя квартири и не се регистрира. Към момента не ми е известно
къде живеят децата.
Свидетелят В.В.И. на въпросите на адв. В. – Известно ми е, че преди
години бащата имаше съдебни заповеди да не доближава до тях.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят напусна съдебната зала.
Адв. В. – Няма други доказателствени искания.
Ответникът В. Л. И. – Представям и моля да приемете като писмено
доказателство по делото, с препис за другата страна, втори Спешен сигнал.
Нямам други доказателства и доказателствени искания.
Адв. В. – Не възразявам да се приеме, но да не се цени по същество.
5
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА представеното от ответника писмено доказателство.
СЪДЪТ като съобрази изявленията на страните, че нямат други
доказателствени искания и няма да сочат други доказателства НАМИРА
делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. В. – Моля да уважите молбата, така както е предявена с
направените уточнения, няма да представям писмени бележки, тъй като
смятам, че казусът беше изцяло изяснен от фактическа страна. Представям и
моля да приемете списък с разноски и да ми присъдите такива.
Ответникът В. Л. И. – Противопоставям се за списъка с разноски, тъй
като делото е изцяло по нейна инициатива. Както вече казах аз не съм давал
поводи за такова дело, тъй като тя самата пред мен не е поставяла въпроса за
пътуване на децата в чужбина и той изобщо не е бил обсъждан. Аз като
родител с равностойни права на ищцата имам право да участвам при вземане
на такова важно решение, изхождайки от конкретната ситуация, възрастта и
нагласата на децата. Доказал съм, че съм добър родител и баща, и мога да
преценя децата кога, и в кой момент са готови, и кога е в техен интерес да
пътуват извън България, с цел туризъм или други цели. Не бих отказал да дам
съгласие ако това е в интерес на децата, но както посочих такова изобщо не е
било търсено от мен. Общо заявеното искане да бъдат разрешени
неограничени пътувания на децата с цел туризъм, не считам, че е в техен
интерес. Споделям разбирането и на съдебната практика до момента, че за
всяко конкретно пътуване, извън пределите на България двамата родители
трябва да вземат общо решение, съответно ако се налага заместване на
решението на един родител, такова трябва да бъде за конкретно пътуване и за
конкретен период, а не както е посочено, тъй като тази година детето ни
Виктор навършва 13 години, след 5 години ще бъде на 18 години, т.е. от сега
се иска веднъж за винаги съда да разреши пътуване на детето Виктор до
навършване на 18 годишна възраст, което не считам, че е в интерес на детето,
6
нито в мой интерес. Аз в момента не знам къде живеят децата ми, стана ясно
от сигналите, които подадох в Отдел за „Закрила на детето“, че ищцата си е
сменила адреса, не знам настоящият й адрес, считам че това ме поставя в една
ситуация на стрес и притеснение, без да знам във всеки един момент къде се
намират и живеят децата ми, без да знам тяхното здравословно състояние.
Стана ясно от показанията на моя свидетел, че е имал здравословни проблеми
сериозни, стана ясно, че детето е влизало в болница, за което не съм бил
уведомен и до този момент не съм уведомен лично от ищцата за тези
здравословни проблеми. От тази гледна точка считам, че молбата е
неоснователна, заради което моля и същата да бъде отхвърлена. Моля да ми
бъде издадена служебна бележка пред работодател за явяването ми в
днешното съдебно заседание.
СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ СЪДЪТ
ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
Да се издаде служебна бележка.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:58
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7