Решение по гр. дело №3613/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 1265

 

гр. Сливен, 12.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3613 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Ищците твърдят, че на основание Договор за покупко-продажба от 09.12.1996 г., сключен с Нот. акт № 25, т. XII, дело № 3114/1996 г., придобили в режим на СИО недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в с. Скобелево, общ. Сливен, състоящо се от 1765 кв. м., за който е отреден парцел V-105 в кв. 33 по плана на с. Скобелево, общ. Сливен, при граници парцели IV-106, VI-104 и от двете страни улици, ведно с находящите се в имота: жилищна сграда, със застроена площ 50 кв. м. на два етажа, състояща се от 5 стаи, килер и сервизни помещения, както и една стопанска сграда, застроена върху 70 кв. м. Твърди се, че ответникът е собственик на имот VI-104, съседен от юг на техния имот. Излагат се твърдения, че през пролетта на 2018 г. ответникът разорал южната част на дворното място на ищците, изкоренил овощни дръвчета, разположени по южната граница на имота им и премахнал оградата между двата имота. В разговор с ответника, същият заявил, че тази част от земята е негова, която според ищците била в размер на около 500 кв. м. от южната част на дворното им място по протежение на цялата свободна южна граница на имота. В началото на пролетта на 2019 г. ответникът отново разорал същата част от дворното място на ищците. Последните потърсили съдействие от кмета на селото, като на 28.03.2019 г. било извършено замерване на двата имота и била обозначена южната граница на процесния имот, но ответникът отказал да признае замерването. Ето защо ищците претендират от съда да признае за установено, че ищците са собственици на процесния имот и да осъди ответника да им върне владението върху частта от имота, която владее без основание.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Излага твърдения, че никога не е оспорвал собствеността на ищците върху процесния имот, като съответно оспорва да е премахвал оградата между съседните имоти, да е изкоренявал овощни дръвчета на ищците и да е завладял 500 кв. м. от тяхното дворно място. Ответникът твърди, че е израснал на това място и отлично знае къде се намира границата между двата имота, която твърди да е неправилно определена от служителя на общината и оспорва изготвения протокол, поради това, че служителят не е представил лиценз за извършване на геодезическа дейност, нито документ, че е служител на Община Сливен. Оспорва и начина на осъществяване на измерването с рулетка и определянето на отправните точки.

В съдебно заседание се явява лично ищецът Д.Н., като двамата ищци се представляват от пълномощник - адвокат, чрез който поддържат предявения иск, молят да бъде уважен и претендират направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Чрез своя пълномощник - адвокат, изразява становище за неоснователност на иска и моли да бъде отхвърлен. Депозирал е и писмена защита по делото.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:

Видно от представените преписи на Нотариален акт № 25, т. XII, дело № 3114/1996 г., удостоверение за данъчна оценка и удостоверение за сключен граждански брак, на 09.12.1996 г. ищците Д. и А. Ненчеви придобили в режим на СИО собствеността върху дворно място, находящо се в с. Скобелево, общ. Сливен, състоящо се от 1765 кв. м., за който е отреден парцел V-105 в кв. 33 по плана на с. Скобелево, общ. Сливен, при граници парцели IV-106, VI-104 и от двете страни улици, ведно с находящите се в имота: жилищна сграда, със застроена площ 50 кв. м. на два етажа, състояща се от 5 стаи, килер и сервизни помещения, както и една стопанска сграда, застроена върху 70 кв. м.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че е собственик на имота, за който е отреден парцел VI-104, съседен от юг на процесния имот на ищците.

Видно от показанията на св. С.П. ***, които съдът кредитира изцяло като обективни и незаинтересовани, в края на м. март 2019 год. е била уговорена среща между ответника И.Н. и ищеца Д.Н. по повод урегулиране на граничната линия между двата имота, на която е присъствал строителният техник към Община - Сливен - И.И., както и свид. П., поканен в качеството си на кмет на селото. На срещата присъствала и дъщерята на ищците - свид. Галина Стоева и свидетелят Георги Маринов - брат на съпругата на ответника. Свид. П. излага, че докато строителният техник определял мястото на границата с рулетка, възникнал спор, от страна на свид. Георги Маринов и дошлия малко по-късно ответник И.Н. защо с ролетка се дава линия, а не чрез джипиес, поради което границата нямало да е там, където техника я определи. На оспорването техникът отвърнал, че е давал много линии досега и не е грешил, че има трайни репери, има стопанска постройка в ъгъла на западната страна и с ъгъла на източната постройка не може да се промени границата. Свидетелят П. изтъква още, че двата имота на страните са били изоставени, обрасли с растителност и дървета, като преди 2 години свид. Георги Маринов е наел багер, изкоренил част от диворастящите дървета и засадил картофи. Според свид. П. е имало преминаване от ответника в имота на ищците, имало е засегната част от имота на ищците от багера, била образувана една дъга. Свидетелят излага също, че навремето може би е имало някаква ограда между двата имота, но не си е личала, тъй като много години не са били обработвани имотите.

Показанията на свид. П. по отношение на осъществената между страните среща по повод урегулиране на граничната линия между двата имота през м. март 2019 г. се подкрепят и от представения като писмено доказателство протокол от извършена процедура по определяне на граница между два съседни имота. За тази среща свидетелства и свид. Галина Стоева, която описва също, че преди години между имотите е имало ограда, не масивна, а такава от забити дървени колчета с опъната мрежа като по цялата ограда е имало малинови храсти. Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Стоева, макар и да отчете евентуалната нейна заинтересованост от изхода на спора, предвид близката й роднинска връзка с ищците, тъй като изложеното от нея кореспондира с показанията на незаинтересования свидетел С.П., че навремето може би е имало някаква ограда между двата имота, но не си е личала, тъй като много години не са били обработвани имотите.

От показанията на свид. Георги Маринов се установява, че той е започнал да обработва имота на ответника с негово съгласие от 2 години. Свидетелят описва, че границата на имотите е документална, но физически никога не е съществувала и той не я е виждал. Излага, че е определил докъде да обработва земята по думите на ответника, който имал свои ориентири къде се намира точната граница между имотите. Свид. Маринов описва по идентичен със свидетелите П. и Стоева начин осъществилата се през м. март 2019 г. среща между страните по повод определянето на границата, като свидетелят обяснява, че не е бил съгласен с методите на замерване от страна на общинския служител, поради което и не е подписал изготвения от свид. Стоева протокол.

По делото е разпитан и свид. В.В., собственик на имота, за който е отреден съседния на страните парцел VI-106. От неговите показания се установява, че предният собственик на имота на ответника е имал животни и е заградил двора с ниска ограда, за да не влизат в парцела на ищеца.

По делото е изготвено заключение на допусната съдебно-техническа експертиза, според която при посещение от вещото лице на място, границата между имотите VI-104 и VI-105 не е била обозначена на място, съществуващата в плана обща граница е била трасирана на място, за което страните са подписали протокол, приложен към експертното заключение.

Видно от този протокол, трасираната от вещото лице граница между двата имота на страните съвпада със съществувалата и до този момент документална граница между имотите, видно от заверено копие на скица № 519/01.04.2019 г., издадена от Община Сливен и копие на извадка от плана на с. Скобелево, приложен към експертното заключение на съдебно-техническата експертиза.

Що се отнася до наличие на навлизане в имота на ищците от страна на ответника, по данни от всяка от страните, на място, вещото лице е изготвило скици, като от Комбинирана скица № 3, приложена към заключението, се установява, че според ответника навлизането в имота на ищците е на реална площ от 67 кв. м., обозначена с точки 1, 4 и 6 и оцветена в жълт цвят, а според ищците навлизането в имота им от страна на ответника е на реална площ от 210 кв. м., заключена между точки 3, 5 и 9 и оцветена в син цвят. Изслушан в съдебно заседание, вещото лице описва, че обективните критерии, по които е съдил за заснемане на тези две описани от страните площи, са съответно края на вадите и опънатите маркучи за капковото напояване по отношение на посочената от ответника площ, оцветена в жълто на комбинирана скица № 3 и разчистената от растителност територия по отношение на оцветената в синьо площ, посочена от ищците.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим, а по същество съдът го намира за основателен.

Основателното провеждане на предявения ревандикационен иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 ЗС, а именно: право на собственост на ищците, придобито на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от ответника върху част от спорния имот с намерение за своене, както и липса на правно основание за това.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че ищците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот.

При защитата си срещу иск по чл. 108 ЗС ответникът следва да докаже, че не владее и не държи вещта или че я владее и държи на правно основание. Следва да се отбележи, че ответникът не е оспорил факта на осъществявана от него чрез свидетеля Георги Маринов фактическа власт върху реална част от процесния имот с площ от 67 кв. м. Ответникът не доказа да е извършвал гореописаните действия на владение на правно основание.

Свидетелят Георги Маринов, който обработва имота на ответника с негово съгласие, сам излага в показанията си, че границата между имотите е била документална, от което може да се направи изводът, че и ответникът, и свид. Маринов са били наясно къде точно минава съществуващата граница между имотите.

В случая дори и да се приеме, че към момента, когато свид. Георги Маринов е започнал да обработва имота на ответника, между процесните съседни имоти VI-104 и VI-105 не е съществувала реална физическа ограда, от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ответникът е бил наясно с точното местоположение на границата и въпреки това е навлязъл и в реална част от имота на ищците, която е започнал да владее с намерение да свои.

Съдът намира, че ответникът упражнява фактическа власт без правно основание именно върху реална част от имота на ищците с площ от 67 кв. м., обозначена с точки 1, 4 и 6 и оцветена в жълт цвят на Комбинирана скица № 3 от експертното заключение на съдебно-техническата експертиза. Действително е установено по делото от вещото лице, че от страна на ответника е била разчистена реална част от имота на ищците с площ от 210 кв. м., заключена между точки 3, 5 и 9 и оцветена в син цвят на Комбинираната скица № 3, но съдът намира, че това разчистване ответникът, чрез свид. Маринов, е извършил именно, за да упражнява безпрепятствено фактическа власт с намерение да свои реалната част от имота на ищците с площ от 67 кв. м., обективно видима според вещото лице, поради намиращия се в нея край на вадите и опънатите маркучи за капковото напояване.

Ответникът черпи защитата си в аргумента, че според Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, допустимите стойности за урбанизирани територии на грешката в абсолютното положение на подробна точка и грешката в разстоянието между две подробни точки за точки от трайно материализирани граници на поземлени имоти, сгради от основното застрояване и на съоръжения на техническата инфраструктура, е по-малка или равна на 30 см. Това възражение на ответника, че по специалната наредба към ЗКИР е допустимо отклонение на границата от 30 см., съдът намира за неоснователно. Посоченото отклонение е допустимо при самото определяне на границата, а не оправдава след трасирането й страните произволно да я местят с по 30 см. в една или друга посока.

С оглед изложеното, съдът намира предявения ревандикационен иск за основателен и като такъв следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените от тях разноски по делото в общ размер на 930,00 лева, от които 50,00 лева - държавна такса, 200 лева - депозит за вещо лице, 30 лева - депозит за призоваване на свидетел и 650 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът намира искането на ответника за присъждане на част от разноските, съразмерно с обстоятелството, че ищците са твърдели, че ответникът владее 500 кв. м. от имота, а е установено по делото, че ответникът владее реална площ от имота от 67 кв. м., за неоснователно. В случая не е налице отхвърлена част от иска и произнасяне на съда с отхвърлителен диспозитив, поради което и не се дължат разноски на ответника, съразмерно с отхвърлена част от иска.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Г.Н., ЕГН: ********** и А.А.Н., ЕГН: **********, двамата с адрес ***, са собственици на реална част с площ от 67 кв. м., обозначена с точки 1, 4 и 6 и оцветена в жълт цвят на Комбинирана скица № 3 от експертното заключение на съдебно-техническата експертиза (л. 58 от д.) и намираща се в южната част на дворно място, находящо се в с. Скобелево, общ. Сливен, състоящо се от 1765 кв. м., за който е отреден парцел V-105 в кв. 33 по плана на с. Скобелево, общ. Сливен, при граници парцели IV-106, VI-104 и от двете страни улици, и ОСЪЖДА  И.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, ж. к. „Кольо Фичето“, бл. 11, ап. 4 да предаде на Д.Г.Н., ЕГН: ********** и А.А.Н., ЕГН: **********, двамата с адрес ***, владението върху реална част с площ от 67 кв. м., обозначена с точки 1, 4 и 6 и оцветена в жълт цвят на Комбинирана скица № 3 от експертното заключение на съдебно-техническата експертиза (л. 58 от д.) и намираща се в южната част на дворно място, находящо се в с. Скобелево, общ. Сливен, състоящо се от 1765 кв. м., за който е отреден парцел V-105 в кв. 33 по плана на с. Скобелево, общ. Сливен, при граници парцели IV-106, VI-104 и от двете страни улици, на основание чл. 108 от Закона за собствеността.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И.Н.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, ж. к. „Кольо Фичето“, бл. 11, да заплати на Д.Г.Н., ЕГН: ********** и А.А.Н., ЕГН: **********, двамата с адрес ***, сумата от 930,00 лв. /деветстотин и тридесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: