№ 1437
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100513544 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 19.09.2022 г., гр.д. 14513/2021 г., СРС, 82 с-в се осъжда М.
Н. К.-Л. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 1 037,05 лева, представляваща
главницата за доставена топлинна енергия за периода 12.03.2018 г. –
30.04.2020 г., с включена сума за дялово разпределение за периода 01.10.2019
г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 12.03.2021 г. до изплащане на
вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 147,87 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 14.09.2018 г. – 09.02.2021 г., с
включена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за
топлоснабден имот в гр. София, жилищна група ****, аб. № 400836, отхвърля
иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ над сумата от 1 037,05 лева до
пълния претендиран размер от 1 454,51 лева, с включена сума за дялово
разпределение и за периода 01.05.2017 г. – 11.03.2018 г. и иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД над сумата от 147,87 лева до пълния претендиран размер от 207,40 лева, с
включена мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, като
1
осъжда ответницата да заплати на ищеца разноски от 601,88 лева.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответницата по тях М. Н. К.-Л.. Релевира оплаквания, че не
се установява насрещните страни да са обвързани от облигационно
правоотношение за доставяне на топлинна енергия. Недоказано е
количеството на доставена топлинна енергия. Иска се отмяна на решението в
тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Бруната България“ ООД не изразява
становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само
на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Обстоятелството, че ответницата по исковете М. Н. К.-Л. е потребител
на топлинна енергия за битови нужди се установява с притежаваното от нея
право на собственост върху топлоснабдения. В тази насока е договор за
2
покупко-продажба от 25.10.2007 г., обективиран в нот. акт № 64, т. ХII, нот.д.
1925/2007 г., н-с рег. № 040 НК, чрез който придобива топлоснабдения имот в
гр. София, жилищна група ****. Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ,
че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение. По силата на законовата
разпоредба, насрещните главни страни по делото са обвързани от
облигационно правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за
битови нужди, както и от Общите условия на ищеца.
Неоснователно е оплакването, че експертизата е основана само на
едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено количеството
на доставена топлинна енергия. Видно от приетата съдебно-техническа
експертиза, вещото лице проверява едновременно изходяща от ищеца, но и от
дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и
технологични загуби. Установени са прогнозните стойности на ползвана
топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните
разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна
уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането
на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на
технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие
с приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани
съгласно методиките за дялово разпределение. При съобразяване на
изравнителните сметки на дяловия разпределител се изчислява окончателната
стойност на неплатените и дължими главница и лихва.
Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница и
мораторна лихва са основателни до уважените размери с обжалваното
решение.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата отхвърлителна част като необжалвано е влязло
в сила.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
3
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с която
претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.09.2022 г., гр.д. 14513/2021 г., СРС, 82
с-в в частта, с която се осъжда М. Н. К.-Л. да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 1
037,05 лева, представляваща главницата за доставена топлинна енергия за
периода 12.03.2018 г. – 30.04.2020 г., с включена сума за дялово
разпределение за периода 01.10.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 12.03.2021 г. до изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 147,87 лева, представляваща мораторна лихва за периода
14.09.2018 г. – 09.02.2021 г., с включена мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение, за топлоснабден имот в гр. София, жилищна група
****, аб. № 400836.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Бруната България“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4