Присъда по дело №2251/2019 на Софийски градски съд

Мотиви по НОХД № 2251/2019 г. по описа на СГС, НО, 8 с-в

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу А.М.А. и Б.М.А.  за това, че от неустановена дата през лятото на 2018г. до 04.10.2018г. в гр. София, в къща, находяща се на ул. „********, в условията на продължавано престъпление – с повече от две деяния, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна продължение на предшестващите се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст – К. М.М. – на 13г. (ЕГН:***********), като пострадалата била принудена към това чрез сила и заплашване, и деянията са извършени от две и повече лица, а именно: А.А. и Б.А. и още две неустановени по делото лица и принудата по отношение на пострадалата К.М. била осъществена от подс. А.А., както следва:

1.                На неустановена дата през периода от неустановена дата през лятото на 2018г. до 04.10.2018г. в гр. София, в къща, находяща се на ул. „******** подс. А.А. и подс. Б.А. се съвкупили с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст – К.М., като пострадалата била принудена към това чрез сила от А.А., който я вързал за стол, а след като я отвързал, я бутнал на леглото, съблякал насила дрехите й, ударил я с юмрук в лицето и й нанесъл удари с ръце и различни предмети по тялото и лицето, и заплашване – казал й, че ако „шукне“, е свършено с нея, като деянието е извършено от две лица – с нея се съвкупил както А.А., така и Б.А..

2.                На неустановена дата през периода от неустановена дата през лятото на 2018г. до 04.10.2018г. в гр. София, в къща, находяща се на ул. „********,  подс. А.А. и подс. Б.А. се съвкупили с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст – К.М., като пострадалата била принудена към това чрез сила от страна на А.А., който я вързал на леглото, съблякъл насила дрехите й, удрял я по цялото тяло, и заплаха – при опит от страна на пострдалата да се съпротивлява, й казал със заплашителен тон да прави каквото й каже, като деянието е извършено от повече от две лица – с нея се съвкупи подс. А.А. и подс. Б.А., както и две неустановени по делото лица.

3.                На неустановена дата през периода от неустановена дата през лятото на 2018г. до 04.10.2018г. в гр. София, в къща, находяща се на ул. „********, А.А. се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст – К.М., като я принудил към това със сила – казал й да ляга на леглото, за да я почва, като при последвалия отказ от страна на пострадалата, А.А. й ударил шамар и юмрук в лицето - престъпление по чл.152, ал.4, т.1 вр. ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят на СГП поддържа обвинението спрямо подс. А.А. и подс. Б. А. за извършено от всеки един от тях престъпление по чл. по чл.152, ал.4, т.1 вр. ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. Застъпва становището, че в хода на проведеното съдебно следствие по безспорен начин се  е изяснила факическата обстановка, подробно изложена във внесения обвинителен акт, като намира за логично  главният доказателствен източник по делото да са показанията на пострадалата К.М., дадени по реда на чл.223 от НПК. Въпреки преживения о пострадалата емоционаен стрес, намира показанията й за логични и житейски правдиви, като същевременно намират доказателствена опора в показнаията на св. М.М., както и в тези на разпитаните по делото социални работници и педагози, вкл. и от структурите на МВР. Като причина за констатираните „съобщавания на неистина“ от страна на св. К.М., представителят на СГП изтъква  изключително младата й възраст, преживения стрес, както и продължителяния контакт с един от подсъдимите. По отношение на дадените обяснения от страна на подсъдимите излага тезата, че същите се явяват изолирани и са средство за защита. В заключение моли съдът да признае и двамата подсъдими за виновни по така повдигнатите им обвинения, тъй като са докзаани както от обективна, така и от субективна страна. Касателно индивидуализацията на наказанието предлага същото да бъде наложено при превес на отегчаващите обстоятелства и предлага да бъде „лишаване от свобода“ над средния размер, по –скоро – в близост до максимума.

            Защитата на подс. А.А. – адв. Й. – прави много подробен анализ на доказателствената съвкупност по делото, като обръща специално внимание на показанията на пострадалата, като ги намира за противоречиви, непоследователни и некореспонидарщи с другите доказателства по делото. Подчертава, че при анализа на гласните докзаателсевени средства (показанията на свидетелите, които са социални работници, психолози) следва да се обърне внимание на факта, че същите са производни и съдържат информация, която самата пострадала М. им е съобщила. От наличната доказателствена маса никой от разпитаните свидетели не е съобщил с категоричност, че пострадалата К. М. да им е споделила за изнасилване. На следващо място акцентира на заключението на изготвената СМЕ, от което се установява, че установените белези и наранявания по тялото на пострадалата, са с давност повече от 6 месеца, както и на факта, че вагината на девствената ципа е стара дефлорационна щърбина. Досежно обясненията на подс. А.А. намира същите за годно доказателство, което следва да бъде кредитирано от съда, тъй като са обективни и непротиворечащи с останалите доказателства по делото. Счита, че не е нормално едно момиче, ако е преживяло насилие от някакъв мъж, да продължи да стои доброволно там. В заключение твърди, че такамповдигнатото обвинение остава недоказнао, като въз основа на целия доказателствен материал не се установява подс. А.А. и подс. Б.А. да са извършили деянието, за което са предадени на съд. На основание чл.304 от НПК моли съдът да оправдае двамата подсъдими.

Защитата на подс. Б.А. – адв. А. – поддържа заявеното от неговия колега. Твутрди, че по делото липсват свидетелски показания, от които да се установи участието на подзащитния му в инкриминираното деяние, като единственото доказателство се явява обстоятелстото, че подс. Б.А. е живял с брат си – подс. А.А.. В заключение намира, че обвинението остава недоказано по категоричен начин, поради което моли съдът да признае подзащитния му за невиновен.

В правото си на лична защита подс. А.А. и подс. Б.А. поддържат заявеното от своите защитници.

При последната си дума подс. А.А. заявява, че не е виновен за нищо и моли да бъде оправдан.

При последната си дума подс. Б.А. твърди, че е невинен и желае да бъде оправдан.

 

От фактическа страна:

 

Подсъдимият А.М.А., с ЕГН:**********, е роден на ***г. в гр. ***, ром, български гражданин, с адрес: гр. София, ул. „********, без образование, неженен, реабилитиран.

 

Подсъдимият Б.М.А., с ЕГН: **********, е роден на ***г. в гр. ***, ром, български гражданин, с адрес: гр. София, ул. „********, с начално образование, неженен, осъждан.

Двамата подсъдими са братя и живеят заедно в къща, находяща се в гр. София, ул. „********.

През лятото на 2018г. свидетелката К. М.М., с ЕГН:**********, била малолетна, а именно – на 13-годишна възраст. Живеела с майка си – св. М.М.. Имала сериозни проблеми с вграждането си в училищната среда, като от втория срок на учебната 2017-2018г. преминала на индивидуална форма на обучение. Във връзка с тези си трудности и по инициатива на майка си (св. М.М.) малолетната свидетелка К.М. започнала да посещава и психолог – св. Т.Т..

На неустановена дата през лятото на 2018 г., в градския транспорт, свидетелката К.М. се запознала с подс. А.А., като му споменала, че е на 13 години. Подсъдимият я поканил в дома си, където след известно време, прекарано в разговори, двамата извършили сексуален акт, след което св. К. М. си тръгнала. Междувременно майка ѝ – св. М.М. търсила неколкократно дъщеря си по мобилния телефон, като дори потърсила съдействието на полицията и я обявила за издирване. По пътя към вкъщи св. К. М. била пресрещаната от полицейски патрул, който я уведомил, че майка ѝ я издирва и я откарал до 06 РУ – СДВР, където се срещнала с майка си, като същевременно отказала да даде обяснения къде и с кого е била. Свидетелката К.М. продължила да поддържа отношения с подс. А.А. – както да се чува с него по телефона, така и да го посещава в дома му – дори занесла свои вещи там – учебници за седми клас, дрехи, бельо. Често започнала да закъснява вечер и майка ѝ – св. М. М. търсела съвети от свои приятелки, на които споделила за проблемите с дъщеря си – свидетелите Н. и Х., както и пускала сигнали за изчезването на дъщеря си.

Свидетелката М.М. разговаряла с подсъдимия А.А. по телефона, тъй като той често търсел дъщеря ѝ и го уведомила за нейното малолетие, и настояла той да спре да поддържа контакти с нея.

На неустановена дата през лятото на 2018г., когато малолетната К.М. отново се намирала в обитаваната от подс. А. къща, двамата осъществили полов акт.

На 04.10.2018г. свидетелката К.М. била настанена в Център за закрила на лица, пострадали от насилие, където останала до 12.12.2018 г. По време на престоя си там свидетелката споделила на социалните работнички към асоциация „Деметра“ – свидетелите М.И. и Ж.Т., че поддържа взаимоотношения с А.А., че познава и брат му Б.А., за наличието и на други мъже, като всички са се възползвали сексуално от нея. Малолетната свидетелка споделила, че изпитва страх от подс. А.А., защото последният разполагал с нейни голи снимки, като същевременно знаел къде живее тя и членове на нейното семейство.

К.М. подновила посещенията си при психолога Т., който констатирал, че последната имала посттравматично стресово разстройство по повод случилото се, което представлявало болезнена за нея тема, развивала фалшив отговор на неистини и фантазии.

Подсъдимият А.А. е вменяем, като разбира свойството и значението на постъпките си и може да ги контролира. Няма данни за отклонения в сексуалното си развитие или сексуалното си функциониране.

Към инкриминирания период К.М. била достигнала репродуктивната си полова зрялост, като липсват данни за някакви отклонения в сексуалното ѝ развитие или функциониране. При извършен медицински преглед на К.М. към 12.12.2018 г. са установени белези от стари наранявания на шията, дясната предмишница и дясното бедро с давност повече от шест месеца преди датата на прегледа, както и точковидни охлузвания на дяснята предмишница, получени преди повече от 4-5 дни преди датата на проведения преглед.

Към 12.12.2018 г. в организма на К.М. не е установено наличие на наркотични или упойващи вещества.

 

По доказателствата:

 

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за категорично установена посредством събраните в хода на наказателното производство доказателства: гласни доказателствени средства: свидетелските показания на А.Н. (л.223 от СП), на Т.Т. (л.224-231 от СП), на М.И. (л.231-234 от СП), на Ж.Т. (л.234-238 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.42 от ДП), на Е.Н. (л.238-242 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.43 от ДП), на С.Х. (л.242-246 от СП), на К.М. (л.304-312 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.280, ал.6 от НПК (л.127-133 от ДП, дадени пред съдия по реда на чл.223 от НПК), на А.А. (л.312 от СП), на св. А. Кирев (л.359-360 от СП), на М.М. (л.360-370 от СП и л.347-351 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.1 от НПК (л.115 от ДП), на С.С. (л.352-354 от СП), на С.А., приобщени по реда на чл.281, ал.5 от НПК (л.190-191 от ДП), обясненията на подс. А.А. (л.313-315 от СП); писмени доказателства: справка за съдимост на подс. Б.А. (л.62 от СП), справка за съдимост на подс. А.А. (л.72-73 от СП), служебна бележка от работодател на подс. А.А. (л.169 от СП), досие на К.М. от Националната комисия за борба с трафика на хора (л.282-299 от СП), саморъчно написани писма от К.М. (л.356-357 от СП); заключението от изготвената СМЕ (л.47-49 от ДП), заключението от изготвената съдебна химикотоксикологична експертиза (л.204-205 от ДП), заключението от изготвената биологична експертиза (л.248-249 от ДП), заключението от изготвената съдебно техническа експертиза (л.257-259 от ДП), заключението от изготвената СППЕ на пострадалата К. М. (л.136-141 от ДП), заключението от изготвената съдебно-сексологична експертиза на подс. А.А. (л.164-166 от ДП), заключението от изготвената съдебно-сексологична експертиза на пострадалата К. М. (л.168-172 от ДП), заключението от изготвената микробиологична експертиза (л.110-111 от ДП), както и други писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

В началото на своето изложение и доказателствен анализ съдът намира за необходимо да отбележи следното: в случаи като процесния, когато са налице взаимоизключващите се твърдения на две или повече лица - т.нар. „дума срещу дума”, изясняването на обективната истина по делото налага събирането на доказателства за множество контролни по отношение на главния факт на процеса обстоятелства с оглед извършването на преценка за достоверност на противостоящите версии в свидетелските показания, респ. обяснения на подсъдимия, като априори не може да бъде изключена правдивостта на което и да било от тях. Предвид изложеното съдът счете за необходимо да изследва както характера и динамиката на взаимоотношенията между двамата подсъдими А. и св. К.М. към инкриминираната дата, така и съответствието на застъпената от всеки от тях версия с останалия събран по делото доказателствен материал, житейската им правдивост и вътрешна убедителност, произтичаща от последователността и логичността им. При анализа на преките и първични доказателства съдът ще използва и редицата събрани косвени и производни доказателства, които ще бъдат внимателно съпоставени с първичните такива, за да бъде установена обективната реалност към инкриминирания период. В правната доктрина, а и в съдебната практика не е спорно, че производни доказателства е възможно да бъдат ползвани, но само и единствено с цел установяване на съществуването на първични такива, заместване на същите (когато последните не могат да бъдат събрани) или с цел проверка на вече събрани първични доказателства.

Най-съществените противоречия в  доказателствения материал касаят естеството и развитиеото на отношенията между св. К.М. и подсъдимите, вкл. наличието/ отсъствието на сексуалните контакти между  тях и предшествани ли са същите от използвана от подс. А. принуда  и по-конкретно – използвана ли е физическа сила или психически тормоз над пострадалата с цел да бъде сломена волята и съпротивата ѝ и така да бъде осъществен полов акт.

Спецификата на казуса поставя в центъра на доказателствената съвкупност информацията, получена чрез разпитите на свидетелката К.М.. Настоящият състав подходи изключително внимателно към това гласно доказателствено средство. На първо място, защото като пострадала от престъплението, следва да бъде изключена по категоричен начин евентуална нейна заинтересованост и тенденциозност при депозиране на показания, още повече, че е разпитвана няколко пъти в различните фази на процеса. Освен това, обстоятелство, което следва самостоятелно да бъде преценено, е младата ѝ възраст с характерните за тях възможни недооценъчност, внушаемост и зависимост. Не на последно място, значение в случая имат и чувствата, които пострадалата е изпитвала и изпитва по повод на случилото се – от една страна страх от подсъдимия А. А., примесен със съчувствие и жал, а от друга – любов и загриженост.

Съдът  подходи с особена предпазливост към обвинителните твърдения на свидетелката М.. Макар в настоящия случай естеството на деянията, в които подсъдимите А. и Б. А. са обвинени, да са такива, че да предполагат присъствие на пострадалата, не и на трети лица и да не е установено друго лице, което да е способно на базата на собствени възприятия да свидетелства, че възпроизведените от К.М. случаи са имали място в действителността, по делото са налице редица косвени и производни доказателства, които да послужат за проверка на различните аспекти от заявеното от пострадалата.

В настоящия случай показанията на св. К.М. относно участието на подсъдимите в инкриминирането деяние се дискредитират на собствено основание поради вътрешни неясноти и разминавания, както и поради липса на корелация в основните им за предмета на доказване части с останалите доказателства. На първо място, съдът при проверката на показанията на тази свидетелка отчете обстоятелството, че същата е разпитвана и в хода на досъдебното производство, вкл. пред съдия, и в хода на съдебното следствие, като заявените от нея факти и обстоятелства в различните фази са противоречиви и нехомогенни. Така в досъдебната фаза на процеса при разпита си пред съдия по реда на чл.223 от НПК свидетелката е категорична, че отивайки в дома на подс. А.А. последният е упражнявал  насилие спрямо нея („той ми посегна, шамар ми удари и каза каквото ми каже, това да правя“, „той ме удари с юмрук в лицето“, „А. ме е удрял с предмети, с колан, с юмрук в лицето”, „удряше ме с колан по раменете, по гърба“, „ Държеше ме в неговата къща, заключи вратите и ме върза с въжета да не бягам за стола.“), като същото е било последвано от сексуални актове против волята на пострадалата. В показанията си твърди, че е била принуждавана, вкл. чрез заплахи да има полови контакти освен с подс. А.А. и брат му – подс. Б.А. (единствено първата вечер), така и с други двама мъже, неустановени по делото, като „Никога не съм искала да правя секс с тези мъже. Въобще не ми е било приятно дори с А. да правя секс, камо ли с тях“. На следващо място в показанията си от досъдебната фаза св. М. твърди, че пресечната ѝ точка с подс. А. А. е била в социалната мрежа и покрай общуването ѝ със св. С.  А. (племенник на подс. А. А.), както и че е казала на подс. А. А. действителната си възраст, така и че пряко и недвусмислено е изразила нежеланието си да има сексуални контакти с него. Така поднесената от св. К. М. информация изцяло противостои на депозираните от същата показания в съдебната фаза на процеса. В разпитите си в досъдебното производство свидетелката при липсата на хронологична последователност е описвала действия, които подсъдимият А. А. е извършвал с нея – упражнена принуда (както физическа, така и психическа), последвана от сексуални контакти както с него, така и с други присъствали в дома на подсъдимия мъже, сред които и подс. Б.А.. При описанието на отделните инкриминирани по делото случаи, св. К. М. не е конкретна в необходимата степен относно времевата рамка и действията на подсъдимия А. А. (подс. Б. А. е споменат в показанията й спорадично, като лице, с което е имала насилствен сексуален контакт първата вечер от посещението си в дома на подс. А. А.), посредством които е осъществено изпълнителното деяние. Така тя съобщава за няколко съвкупления против волята ѝ, вкл. с лица, които не познава, но са присъствали в дома на подсъдимия, но не помни кога точно последните са правили секс с нея.

В хода на съдебното следствие свидетелката К. М. демонстрира предпазлива нагласа към това, което съобщава спрямо подсъдимия, като липсва детайлен разказ за случилото се. Дори самата тя в своите показания заявява, че е искала да защити подсъдимия А. А., както и че редица пъти доброволно е посещавала дома на последния. (вкл. след посочения в обвинителния акт период  и излизането си от Кризисния център).  Очевидна е объркаността на К. М. по повод бушуващите в нея емоции, което е обяснимо с оглед ниската ѝ възраст и липса на социален и емоционален опит. Изложението в показанията ѝ е нехармонично и непоследователно, както и нееднакво подробно в най-важните за предмета на доказване части. Преценени в структурен и в съдържателен аспект, нейните показания нямат нужните характеристики, за да бъдат кредитирани с пълно доверие. При разпита си в хода на съдебното следствие св. К. М. посочва, че се е запознала с подс. А. А. в градския транспорт, като това ѝ твърдение намира доказателствена опора в обясненията на подс. А. А., както и в показанията на св. С., на когото св. М. е споделила именно тази версия като първата ѝ пресечна точка с подс. А. А.. На следващо място св. К. М. посочва, че действително има случаи, в които сама е отивала в дома на подс. А. А. поради наличието на чувства към същия и е имала сексуални контакти с него, някои от които и доброволни. („Имаше секс и от двата вида – и доброволен, и с насилие.“). Не без значение е и обстоятелството, че в хода на разпита ѝ в съдебната фаза на процеса св. К. М. твърди, че е излъгала подс. А. досежно действителната си възраст, като му се е представила за по-голяма – „ казах му, че съм на 14 години“, както и че никога не е имала сексуални отношения с подс. Б.А..

Липсата на спомен у пострадалата за това точно на кои дати от лятото до есента на 2018 г., през който период К. М. твърди, че била обект на сексуални посегателства, предшествани от насилие, намира своето обяснение в изминалия период от време, наситеността на преживяванията и преживения стрес, в каквато насока за показанията на св. Т.Т., Ж. Т., М. И., както и досието на К. М. от престоя й в Кризисен център за деца и лица, жертви на насилие.

Действително съдът констатира, че показанията ѝ от досъдебната фаза съдържат подробности относно упражнената сила  - удари по лицето и тялото, завързване за стол, вербални заплахи, но при разпита си в хода на съдебното следствие свидетелката е значително по-лаконична и фрагманетарна при описанието на конкретните действия по принуда, упражнени от подс. А.А.. Съдът отчете и факта, че се касае за разпит на малолетна свидетелка, чиито словесен подбор и възможност за напълно хронологично подреден разказ са обусловени от младата ѝ възраст и емоционална и социална незрялост. За обективен коректив при анализа на показанията на св. К. М. настоящият съдебен състав използва заключенията от изготвените съдебно-сексологична и комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертизи на пострадалата. От заключението на вещото лице по КСППЕ се установява, че пострадалата е психично здрава и е способна да се ориентира правилно във фактическата обстановка и е налице психична годност за даване на свидетелски показания. Същевременно от така изготвеното експертно становище се установява и фактът, че възможностите за концетрация, превключваемост и разпределяемост на вниманието са съответни на възрастта, като са повлияни от доминиращата емоция. С оглед така изложените констатации и след като съобрази изложените противостоящи си от свидетелката факти, вкл. относно динамиката и естеството на собствените ѝ чувства и контакти с подс. А.А., съдът намира, че показанията на св. К. М. в значителните им части, вкл. за упражнена спрямо нея принуда непосредствено преди сексуалните актове, са недостоверно отражение на реално стеклите се събития. 

Внимателното проучване на нейните показания и обективната тяхна оценка поставя под сериозно съмнение съответствието на твърденията ѝ с действителното ѝ убеждение и усещане  относно сексуалните ѝ контакти с подс. А. А.. Настоящият съдебен състав намира показанията на св. К.М. досежно осъществени сексуални контакти против нейната воля, предхождани от насилие, за ненадежден източник на информация поради явната им нестабилност, нехомогенност, вътрешна противоречивост и емоционална наситеност. В най-важната им за доказването на обвинителната теза част са колебливи и ненамиращи необходимата доказателствена опора. За да не кредитира показанията на св. К. М. в по-голямата им част, вкл. досежно упражнена принуда непосредствено преди сексуалните актове, съдът се довери и на заключението от изготвената съдебно-сексологична експертиза, в която се констатира, че „малолетната жертва на сексуално посегателство може да се опитва да оневини извършителя, както и обратното. Подтиквана да защити сексуалната си неприконсовенст, тя може да придаде на извършените неправомерни сексуални действия срещу нея, допълнителен елемент на насилие и жестокост.“.   

С оглед разнопосочността на заявената от св. К. М. информация, настоящият съдебен състав кредитира само онази част от нея, която кореспондира с други доказателствени източници, а именно – съдът дава вяра на показанията й в частта относно начина на запознанство с подс. А.А., а именно – в градския транпорт – това й твърдение изцяло кореспондира със заявеното от самия подсъдим, като същевременно се подкрепя и от показанията на св. С.. Съдът приема с доверие и изнесената информация касателно осъществени в дома на подсъдимия А. А.  сексуални актове между него и пострадалата, както и относно престоя на св. К.. М. в дома на подсъдимия, вкл. оставянето там на свои лични вещи. В тази си част показанията ѝ намират доказателствена опора в редица доказателства, сред които свидетелските показания на М. М., Т. Т., Ст. С., както и в изготвените съдебно-сексологични експертизи, обясненията на подс. А. А., така и в протокола за претърсване и изземване в дома на подс. А. А. и протокола за оглед на иззетите веществени доказателства.

Друг коректив при преценката на обективността на показанията на св. К. М. се явяват показанията на св. С.С., който в качеството си на дългогодшен инспектор в „Детска педагогическа стая“ и редица контакти с пострадалата има преки впечатления касателно естеството на нейните проблеми и начин на справяне на същите. Съдът счита, че показанията му са обективни, информативни и нетенденциозни, доколкото той е незаинтересовано от изхода на делото лице, а разказът му е  житейски издържан и се намира в унисон с безспорно кредитирани от съда доказателства.  На първо място съдът прие с доверие изнесената от свидетеля информация относно честите консултации и работа с пострадалата, многобройните пъти, в които последната е била обявявана за издирване, настаняването й в различни социални центрове и институции.  Тази част от показанията кореспондира със свидетелските показания на М. М., С. Х.,  М. И., Ж. Т. и Ел. Н., както и с личното досие на К. М.  от  Кризисния център за Деца жертви на насилие и писмените доказателства по делото (молби до РПУ от страна на св. М. М. с молба за съдействие при издирването на дъщеря й К. М.). По отношение на основните факти, интересуващи процеса, показанията на С.  спомагат за изясняване на наличието на сексуален контакт между подс. А. А. и св. К. М., макар че в тази си част са производно доказателство. Съдът намира, че показанията му носят важна доказателствена информация  и относно противоречивостта в поведението и изнесената от пострадалата информация. Така св. С. споделя за забелязаната от него у св. К. М. склонност към фантазиране и лъжи. По отношение на подс. Б. А. свидетелят С. възпроизвежда споделената му от пострадалата информация, че го познава, че е брат на подс. А. А. и че живеят заедно, но не и същата да е имала сексуални контакти с него. Твърденията на свид.  С.,  че се е случвало да хваща св. К. М. да лъже за някои неща, както и че обича да фантазира и да е център на вниманието, са от естество да повлияят върху преценката на достоверността на показанията на К. М.. В изготвената СППЕ е посочено, че възприятийните й процеси не страдат от качествени нарушения, но характерно за възрастовия диапазон е афектната оцветеност на възприятието. На следващо място, в експертното становище е отчетено обстоятеството, че възможностите за концетрация, превключваемост и разпределяемост на вниманието са съответни на възрастта, като са повлияни от доминиращата емоция.

Съдът счита, че по делото има множество доказателства, от които може да се заключи, че отношенията между подс. А. А. и пострадалата са динамични и полюсни, вкл. отношението и чувствата на самата пострадала към подсъдимия. В тази насока са освен поведението и показанията на самата пострадала, така и показанията на св. Н., на която самата К. е споделила, че отношенията ѝ с подсъдимия А.А. са с различен интензитет и с различен тип усещане от нейна страна. („Първоначално тя (К. М.) е смятала, че има някакви чувства към него, но след като е започнала да получава лошо отношение“ е „започнал нейния ад“ и че „трябва да намери начин да се измъкне от тази ситуация“). На следващо място, от показанията на св. М.И. и непосредствените й впечателния по повод работата й с К.М. се констатира от една страна, че действително подстрадалата е споделила за понесен бой от страна на подс. А. А., а от друга – по време на престоя си в Кризисния център св. К. М. е изписала на ръката си малкото име на подсъдимия, което безспорно е индиция за емоционална привързаност и силни чувства към него. За амбивалентността в отношението на К. към подс. А. А. говорят и показанията на св. С., който, разговаряйки неколкократно с пострадалата в качеството си на инспектор „Детска педагогическа стая‘ е констатирал, че при въпрос  от негова страна „Какво става с А.?“ един път К. започва да сияе и да се смее, а друг път – „Остави го тоя.“

След надлежна проверка и съпоставка на наличната доказателствена маса съдът намира, че са налице индиции, въз основа на които  може да се направи обоснован извод за упражнена принуда спрямо пострадалата, в каквато насока са редица доказателства (заключението от изготвената СМЕ, свидетелските показания на К. М., Т. Т., М. И., Ж. Т., Н.). Остава обаче неизяснен генезисът на самата принуда – нейните проявни форми (физическа и/или психическа, или и двете), интензитет, време на прилагане – дали е съпътствала осъществяването на сексуалните контакти между подс. А. А. и пострадалата, имала ли е принудата цел да сломи съпротивата на малолетното момиче и да улесни последвалите полови актове.  Съдът положи всички възможни усилия, за да издири обективната истина, вкл. да установи имало ли е упражнена принуда (в т.ч. нейните параметри) спрямо пострадалата с цел сломяване на съпротивата ѝ за осъществяване на полов акт, но намира, че въпреки множеството доказателства по делото, в съдържателен план единствено показанията на св. К. М. представляват източник на преки доказателства за упражнено насилие, което е имало за своя цел да сломи съпротиватата й, така че подс. А. А. и Б. А. да пристъпят към сексуално посегателство над личността ѝ. В принципен план не съществува пречка всички елементи от главния факт да бъдат изследвани с възможните доказателства и доказателствени средства, включително и само със свидетелски показания, доколкото съгласно изискванията на процесуалния закон доказателствата и доказателствените средства нямат предварително установена сила. Предвидените в НПК способи за установяването на факти по делото са равностойни по своята доказателствената  сила, стига да са събрани по реда, предвиден в НПК, както и ако са издържали проверката за достоверност. В настоящия случай обаче, показанията на св. К.М. относно упражнена спрямо нея принуда непосредствено преди сексуалните актове с подс. А. А. съдът намира за неубедителни и тенденциозни, плод на моментното ѝ отношение към подсъдимия А. А.. Действително, данни за наличие на оказано върху пострадалата М. насилие се съдържат освен в нейните показания, така и в тези на майка ѝ – св. М.М., така и в независими доказателствени източници, каквито са показанията на  свидетелите И., Т. и Т., работили с К.М.. В подкрепа на този извод е установеното по делото, че тази група свидетели  независимо един от друг, при работата си с пострадалата, са установили данни за упражнено спрямо нея насилие, макар и пряко да не са възприели нито неговите параметри и интензитет, нито неговия автор. Така св. Т. счита, че пострадалата има „посттравматично стресово разстройство", което му мнение намира доказателствена опора в заключението от изготвената съдебно-сексологична експертиза на пострадалата, според което при нея „присъстват признаци на посттравматична стресова реакция.“. В съдържателен план показанията им съдържат факти, от които се установява, че действително К.М. е била обект на агресия и насилие, но поради своята лаконичност и липса на конкретика, не може да се стигне до единствено възможния извод, че насилието върху пострадалата е било упражнено именно във връзка и непосредствено е предхождало и/или съпровождало извършването на полови актове и е имало за цел сломяване на евентуална или налична съпротива на пострадалата срещу половите актове; не може да бъде изключена възможността случаите на упражнявано насилие върху пострадалата да представляват паталогичен елемент от противоречивата й интимна връзка с подс. А.А. и да не са свързани пряко с извършването на сексуални актове.

На следващо място, показанията на свидетелите М.И. и Ж.Т. спомагат за изясняване на обстоятелства, свързани с приема на св. К. М. като дете в риск в Кризисен център и естеството на работа с нея, и резултатите от същата. Голяма част от дадените от тях показания съдържат първични впечатления относно емоционалното и душевно състояние на К.М., доколкото пряко са работили и обшували с нея при престоя  й в Кризисния център (и двете свидетелки са категорични, че при постъпването си К. е била разтревожена и дистанцирана, като комуникацията с нея е била трудна, но впоследствие е започнала да споделя факти, вкл. такива, свързани с инкриминираното деяние). Именно в тази най-важна част от показанията им, касаеща главния предмет на доказване, заявеното от свидетелките се явява производно доказателство, доколкото преразказва споделени от самата пострадала обстоятелства - наличието на отношения между пострадалата К.М. и подс. А.А., вкл. сексуални такива, както и действително пребиваване от страна на пострадалата в дома на подсъдимия в различни периоди от време с различна продължителност, случаи на упражнено насилие спрямо нея от страна на подсъдимия А.А., но без конкретизиране на времевите му интервали и механизъм. Показанията им съдържат и информация, касаеща намесата на различни институции, вкл. правоохранителни и социални, с цел овладяване на ситуацията и поведението на пострадалата (бягствата й от вкъщи, обтегнати взаимоотноешения с майката – св. М.М.). В тази си част показанията им намират опора в приобщеното досие на К.М. от Националната комисия за борба с трафика на хора, както и в показанията на св. Т.Т. и М.М..

За достоверността на разказите, изложени от св. М. И., Ж. Т. и Т. Т.,  може да се съди по тяхната логичност, хронологична подреденост и взаимна кореспонденция. Като цяло те се отличават с непосредственост и непредубеденост. За да кредитира показанията им в частта относно данни за упражнено спрямо пострадалата М. насилие и наличието на изживян стрес, съдът отчете тяхната взаимна съгласуваност, както и корелацията им с показанията на самата пострадала.

От значение за изясняване на обективната истина по делото са и показанията на св. М.М. – майка на пострадалата. Съдът подходи внимателно при анализа на заявеното от тази свидетелка, като съобрази евентуалната нейна заинтересованост от изхода на делото поради роднинските взаимоотшошения с пострадалата (майка и дъщеря). Този факт сам по себе си обаче е недостатъчен, за да обуслови априори дискредитиране на свидетелските й показания, а е нужно последните да бъдат съпоставени с останалата доказателствена маса и корелацията й със същата, както и вътрешната съгласуваност и житейска издържаност. Свидетелката е разпитвана няколко пъти както в съдебната, така и в досъдебната фаза на процеса. При проследяване в съдържателен план на споделената от нея информация съдът констатира, че липсва тенденциозност и надграждане, а  напротив – по отношение на основните факти св. М. М. е последователна и добросъвестно излага известните й по случая факти. От показанията на св. М. М. се установява времето, когато тя е узнала за наличието на отношения между дъщеря й (св. К. М.) и подс. А. А., както и  нееднократното търсене на съдействие както от институции (полиция, социални), така и от приятели (св. Н. и св. Х.) с цел справяне с проблема – честите закъснения и бягства от страна на пострадалата и поддържаните от нея взаимоотношения с подс. А. А..  В съдържателен план показанията на св. М. М. са важни, доколкото установяват, че свидетелката като майка на пострадалата неведнъж е уведомявала подс. А. А. за малолетието на дъщеря си и го е предупреждавала да прекрати контактите си с нея. От показанията й се установява и обстоятелството, че св. К. М. е била настанявана в Кризисни центрове (вкл. след инкриминирания в обвинителен акт период), посещавала е сеанси при психолог, както и че сама и доброволно е търсела компанията на подс. А. А. (ходила е в дома му, носела му е пари). Част от показанията на св. М. М. са неотносими към предмета на доказване, доколкото съдържат данни за събития след инкриминирания времеви период или такива относно поведението на пострадалата (нейните бягства от вкъщи, работа със социални служби и др.) с оглед на което съдът не намира за необходимо да ги коментира изцяло. Касателно главния предмет на доказване, а именно – упражнена принуда и осъществен сексуален контакт – показанията на св. М. М. не носят значима доказателствена информация – самата тя заявява, че „подробности по случая не знам“, „Кари трудно споделя такива интимни подробности с мен, не ги е споделяла, само ми е казвала най-общо“. Все пак в тази си част показанията й, макар и недетайлни и представляващи производно доказателство, съдържат информация за това, че след употреба на алкохол подс. А. А. е упражнявал насилие спрямо св. К. М. – „имало е насилие, имало е изнасилване и то не веднъж.“.

Касателно свидетелските показания на С.А. съдът намира същите в по-голямата им част за неинформативни и неотносими към главния предмет на доказване, доколкото съдържат данни за личните му отношения и контакти с пострадалата М.. От показанията му се установява фактът на осъществен полов акт между подс. А.А. и св. К. М.. Макар че в тази си част показанията му са производни, доколкото почиват на споделена от самия подсъдим информация, съдът счита, че намират безспорна доказателствена съответност в останалите доказателства по делото, с оглед на което и я кредитира. На следващо място показанията му подкрепят застъпената от св. К. М. и подсъдимия А. А. версия за време и начин на запознанството им – лятото на 2018 г. в градския транспорт.

На следващо място в съдържателен план показанията на св. С.Х. и св. Е.Н. носят информация досежно изразени притеснения на св. М. М., свързани с поведението на дъщеря й и нейните изчезвания от вкъщи (св. К. М.), сигнализирането на различни институции, наличието на страх у св. К. М. от подс. А. А..  В показанията си, депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, св. Н. съобщава за това, че в късен разговор по телефона с пострадалата М. е възприела агресивна и груба реторика, използвана спрямо последната от страна на лице от мъжки пол. Тези й показания се намират в корелация с показанията на св. Х., която също е ставала свидетел на „изключително арогантно“ отношение по телефона от страна на мъж, който е заявил на св. М. М., че „К. е с него и че той ще прецени кога ще я доведе вкъщи.“

Касателно показанията на св. А.Н., дадени в хода на съдебното следствие, съдът намира същите за неиформативни и негодни да изяснят обстоятелства от предмета на доказване. На следващо място за съда е налице и обективна невъзможност да се ползва от показанията на св. Н., дадени в досъдебната фаза на процеса поради факта, че същите не са били дадени пред компетентен орган по смисъла на чл.194 от НПК, с оглед на което ги изключи от доказателствената съвкупност.

Показанията на свидетеля А.А., както и отразеното в протоколите за претърсване и изземване от обитаваното от подс. А. А. жилище послужиха  на настоящия съд да формира еднозначни и категорични изводи относно посещенията на св. К. М. в дома на подс. А. А. и оставянето на нейни лични вещи там. Настоящият съдебен състав цени показанията на свидетеля А.  като достоверно отражение на проведеното действие по разследването, а именно – претърсване и изземване в обитавания от подс. А. А. имот и закрепеното в протокола към него съдържание. Доколкото свидетелят е участвал като поемно лице, незаинтересовано от изхода на делото,  и  непосредствено е присъствал и възприел извършването на това процесуално-следственото действие и неговото развитие, съдът намира показанията му за обективни и добросъвестни.

Не на последно място въззивният съд счита обясненията на подсъдимия А.А., които внасят информация, интересуваща процеса, не единствено като средство за защита, но и като годно доказателствено средство. Този доказателствен източник се характеризира със своята двойствена природа, която априори не може да доведе до игнориране на споделеното от привлечениото към наказателна отговорност лице. Доказателствената годност на обясненията следва да се преценява при внимателна оценка на тяхната последователност, вътрешна безпротиворечивост, логичност и житейска издържаност, както и при съпоставка с целия събран по делото доказателствен материал. Преценявайки годността им съдът следва да съобрази и доказателствените правила, според които обясненията на подсъдимото лице, за да бъдат определени като средство за защита, следва да бъдат опровергани от доказателствения материал или да съдържат житейски неправдива и невъзможна версия. Подсъдимият А. е категоричен, че не е прилагал насилие спрямо пострадалата, но не отрича да е имал сексуални контакти с последната, които обаче били доброволни. Така изложената от подсъдимия А. версия търпи надлежна проверка при съпоставката му с останалия доказателствен материал (свидетелски показания, вкл. показания на самата пострадала, в които съобщава за доброволни сексуални контакти с подсъдимия). Следва да се отбележи, че обясненията на подсъдимия в тази им част, макар логично да излагат възможна защитна теза, пресъздават една житейски възможна ситуация, като същевременно не противоречат на събраните по делото доказателства. Това е така, доколкото в хода на съдебното производство не бе установено в кой точно момент – дали непосредствено преди сексуалните актове като начин за сломяне на съпротивата или по друго време подс. А. А. е упражнил принуда по отношение на пострадалата К. М..  В тази връзка, както беше изложено по-горе, показанията на св. К. М., депозирани както в досъдебното, така и в съдебното производство са неясни и нехомогенни, а съпоставени помежду си - и противоречиви.

Практически относно авторството на деянието в лицето на подс. Б.А., за което е ангажирана наказателната му отговорност, е налице оскъден доказателствен материал и не е пресилено да се каже, че в конкретния случай единствено свидетелските показания на пострадалата К. М., дадени по реда на чл. 223 от НПК и обстоятелството, че той живее заедно с другия подсъдим по делото, са довели до ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия Б. А.. С оглед наличните противоречия в събраната и проверена доказателствена маса и съобразявайки това обстоятелство в контекста на неубедителността на показанията на ключовия свидетел – К. М., настоящият съдебен състав счита, че авторството на извършеното престъпление от страна на подс. Б. А.  не е доказано по  безспорен начин. При констатацията, че съответното гласно доказателствено средство в по-голямата си част противоречи или остава изолирано и неподкрепено от други доказателствени материали, съдът го отхвърля и не го използва за достоверен източник на информация за престъпната деятелност на подс. Б. А..

Софийски градски съд в този му състав кредитира изцяло и заключенията на изготвените и приети по делото експертизи, като намира същите за пълни, обективни и обосновани.

 

Oт правна страна:   

 

В рамките на установената и доказателствено обезпечена фактология настоящият съдебен състав приема, че инкриминираното поведение на подс. А.А. се субсумира от обективна и субективна страна от престъпния състав на чл.151, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, а не под този, посочен в обвинителния акт, а именно – чл.152, ал.4, т.1 вр. ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Престъплението е срещу личността, и по-конкретно срещу обществените отношения, свързани с половата неприкосновеност на малолетните, чиято физическа и психическа незрялост и опасностите за бъдещото им развитие, са поставени в основата на предвидената по закон засилена наказателноправна защита срещу всякакви посегателства, изразяващи се в престъпно съвкупление с тази категория лица, дори и с тяхно съгласие.

Съдържимите се в очертаната и приета от съда правна норма признаци визират умишлено съвкупление с лице, ненавършило 14-години (извън обсега на криминализираните в чл. 152 НК хипотези на изнасилване), на каквато дейност сочи конкретиката по настоящото дело. От неустановена дата през лятото на 2018 г. до 04.10.2018 г. на две неустановени дати, в гр. София, в къща, находяща се на ул. „********, в условията на продължавно престъпление, подс. А.А. е осъществил полови актове  с малолетната свидетелка К.М. (на 13 години към инкриминирания период) при изискуемите се интелектуални и волеви характеристики на предвидената форма на вина. Двете деяния подсъдимият е осъществил през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, като във всеки от двата случая е действал виновно, с пряк умисъл, като по този начин са налице условията на чл.26, ал.1 от НК за квалифициране на деянието като извършено при условията на продължавано престъпление, доколкото действията на подсъдимия са осъществени спрямо една и съща личност и не е налице изключението по чл.26, ал.6 от НК.

Действително по делото има данни за оказана от подс. А.А. принуда над св. К.М., но съдът не може да заключи по категоричен начин нито нейното естество и проявни форми, нито времето на нейното упражняване над пострадалата. За да може принудата да бъде квалифицирана като част от изнасилването, то същата трябва да предхожда престъпното съвкупление и да е оказана над жертвата именно с цел нейната съпротива да бъде сломена. В настоящия случай, с оглед изключително противоречивитите показания на самата пострадала К. М., единствен пряк свидетел на случващото се, както и изнесените от самата нея обстоятелства, свързани с доброволни сексуални контакти с подс. А.А. и динамичните им отношения, за съда не съществуват нито преки, нито верига от косвени доказателства, въз основа на които да заключи, че подс. А.А. чрез принуда е сломил съпротивата на малолетаната към онзи момент К.М., като по този начин я е принудил да се съвкупи с него.

От субективна страна – подсъдимият А.А. е действал при условията на пряк умисъл, като е знаел, че пострадалата към онзи момент е била малолетна, доколкото последната макар и с добре развити за възрастта си полови белези, се е познавала с подсъдимия и му е споделила за възрастта си, общували си известен период от време, вкл. пострадалата е прекарвала вечери в дома на подсъдимия, стигало се е до намеса на полицейски органи; от друга страна майката на пострадалата неколкократно се е намесвала във взаимоотношенията между двамата, предупреждавайки подс. А. за малолетието на пострадалата. Подсъдимият А.А. е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на същите  - да се съвкупи с малолетно лице, макар и с негово желание и без оказване на съпротива, без да се съобразява с половата, емоционалната и социалната й незрялост. Съгласно заключението на изготвената СППЕ подсъдимият А.А. е имал психофизическата зрялост и необходимата интелектуална и волева възможност да възприеме, осъзнае и ръководи своите действия и постъпки, но въпреки това е предприел действия по полови съприкосновения с малолетаната към онзи момент К.М..

 

Досежно участието на две или повече от две лица в инкриминираните деяния, настоящият съдебен състав намира този пункт от обвинението за изцяло недоказан поради гореизложения доказателствен анализ.

 

По отношение на подс. Б.А.:

 

При така установената фактическа обстановка Софийски градски съд намира, че подс. Б.А. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд, а именно – по чл.152, ал.4, т.1 вр. ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат подсъдимия за виновен в извършване на посоченото по-горе престъпление.

За да отговори на един от основните въпроси по чл. 301, ал. 1 от НПК, а именно дали подсъдимият Б.А. е автор на престъплението, за което е бил привлечен да отговаря, съдът обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Изложените обективни факти показват, че тезата в обвинителния акт, че подсъдимият Б. А. е автор на деянието, може да бъде една от възможните, но не единствена хипотеза за изясняване въпроса за авторството. Истината като отражение на външно проявени човешки действия обаче винаги е обективна и конкретна, а не вероятна и възможна. Съгласно константната практика на ВКС в наказателния процес е допустимо изграждането на всякакви хипотези при планиране и провеждане на разследването, но правно значение имат само онези, които са проверени и подкрепени с конкретни и безусловни доказателства. Едва тогава хипотезата губи характера си на предположение и се превръща във фактология на престъплението. При липсата на такива доказателства, както това е в разглеждания случай с тезата на прокуратурата, хипотезата остава едно от възможните предположения за събитието на престъплението и не може да обуслови постановяването на осъдителна присъда.

Доколкото за съставомерността на едно деяние е необходимо то да отговаря изцяло на всички визирани от законодателя обективни и субективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент от противното, неосъществяването на който и да е от признаците на състава на престъплението, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст от конкретния подсъдим.

Предвид липсата на категорични и неопровержими доказателства доказателственият стандарт за постановяване на осъдителна присъда спрямо подс. Б.А. не може да бъде покрит. С оглед това и съобразявайки разпоредбата на чл.304 от НПК, настоящият съдебен състав оправда подс. Б. А. по така повдигантото му обвинение.

 

По наказанието:

 

За престъплението по чл.151, ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от две до шест години.

Като обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия съставът на СГС взе предвид  психологическите преживявания на пострадалата, имайки предвид нейната млада възраст и формиращите се все още у нея морални и житейски възгледи. (св. К. М. е посещавала психолог с цел справяне с преживяното); обстоятелството, че подсъдимият А. А. е осъществил две отделни деяния спрямо пострадалото лице за кратък период от време; фактът, че подс. А. има деца, за които не полага  грижи, което говори за лична безотговорност и недооценъчност на последиците от собственото му поведение; данните за упражнено насилие спрямо пострадалата. За отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът отчита и многократните молби от страна на майката на пострадалата – св. М. М., подсъдимият да остави дъщеря й на мира, но въпреки тези й намеси той е продължил да има контакт с нея, вкл. от сексуален характер.

Като смекчаващи обстоятелства настоящият съдебен състав третира чистото му съдебно минало, доколкото подс. А. е реабилитиран по отношение на предишните му осъждания – на основание чл.86 от НК и чл.88а от НК, както и трудовата му ангажираност.

С оглед така констатираните особености на случая съдът намира, че справедливо и годно да изпълни целите на наказанието би се явило наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от три години.

С оглед конкретиката по делото не са налице предпоставките за прилагане на чл.55 от НК и за определяне на наказание лишаване от свобода под най-ниския размер, предвиден в закона за престъплението, за което призна подсъдимия А.А. за виновен. Не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или някое изключително по своето естество, като според настоящия съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени от закона би отговаряло и съдействало за постигане целите на наказанието съгласно чл.36 от НК. За приложението на чл.55  от НК и определяне на наказание под минимума определяща е важността на смекчаващите обстоятелства, с оглед на която и най-лекото предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко. Касае се за две кумулативно дадени предпоставки, едновременното наличие на които е необходимо, за да се слезе под минимума на предвиденото за съответното престъпление наказание или да се премине към друг, по-лек вид наказателна санкция.

Касателно приложението на чл.66, ал.1 от НК съдът намира, че не са налице основания за отлагане на така определеното наказание, макар същото да е в размер от три години „лишаване от свобода“. Действително, съгласно справката за съдимост на подс. А.А., същият е реабилитиран и се счита за неосъждан, и формално са налице основанията за приложение на визираната норма. Макар да са налице формалните предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.66 от НК , а именно чисто съдебно минало на подсъдимия и наказание до три години, в процесния случай не би могло да приеме, че по този начин биха се постигнали целите, визирани в чл. 36 НК. В тази насока бяха отчетени вече посочените по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства, очертаващи подсъдимия като личност с по-висока обществена опасност. Изрично следва да се отбележи и че престъплението представлява тежко посегателство спрямо личността и при очертаната по-горе конкретна тежест на същото, несъмнено се налага извода, че поправителното въздействие спрямо подсъдимия А. и предупредителното такова спрямо обществото, би се постигнало само с ефективното му изтърпяване. В тази насока съдът отчете и факта, че за предходни осъждания, независимо от настъпилата реабилитация, на подсъдимия вече е било налагано наказание лишаване от свобода с отлагане на изтърпяването му в три отделни случая, което очевидно не е допринесло за окончателното му превъзпитаване, а по-скоро обратото – развило е в подсъдимия чувство за безнаказаност. Поради тези съображения и принципното разбиране, че при решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието се налага индивидуална преценка, формираща се при отчитане на всички вече посочени обстоятелства от значение за отговорността, съдът прие за справедливо изолирането на лицето от обществото. Не на последно място, съдът взема предвид и целите на генералната превенция. Ноторно известен факт е, че в социалната среда на подс. А., се неглижират и подценяват осъдителните съдебни актове, чиито наказания са отложени по реда на условното осъждане. Отлагането на изпълнението на наказанието по реда на чл.66 от НК в настоящия случай би осуетило предупредителното въздействие на наложеното наказание спрямо други членове на социалната група на подсъдимия.

 

По разноските:

 

 

С оглед на обстоятелството, че подсъдимият А.А.  бе признат за виновен и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия А. да заплати направените по делото разноски.

 

 

                             Съдия в СГС: