Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 241
гр.
Варна, 07.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на втори
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : Д. МАРКОВА
М. ХРИСТОВА
при секретаря Е.
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Р.Славов в.т.д.№505 по описа за
2019г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 73/21.05.2019год. по т.д. № 9/2019год. на ДОС, съдът е: Осъдил „МИШЕЛ“ ЕООД гр.Г. Т., ул. „Г. К.“ № 41, общ. Г. Т.,
област Добрич, ЕИК *********, „МИШЕЛ – ИМПЕКС“ ЕООД гр. Г. Т., ул. „Г. К.“ №
41, общ. Г. Т., област Добрич, ЕИК **********, М.Т.Д. ЕГН ********** с пост. и
наст. адрес гр. Г. Т., ул. „Г. К.“ № 41,
общ. Г. Т., област Добрич и Г.М.И. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр.
Г. Т., ул. „Г. К.“ № 41, общ. Г. Т., област Добрич солидарно да заплатят на „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет. 3, сумата от
50 279.49 лв., представляваща
неплатена сума по договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г. сключен
между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД като цедент и „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София като
цесионер, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на
предявяване на иска – 11.01.2019 г., до окончателното й изплащане, както и 2
011.18 лв. разноски по делото и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Недоволни
от решението са останали ответниците по делото, които го обжалват чрез
процесуален представител.
Считат
решението за неправилно- поради необоснованост и незаконосъобразност на същото,
по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново,
с което исковете да бъдат отхвърлени
изцяло.
Относно
оплакването за необоснованост на решението,
излага следното: Съдът необосновано е приел, че физическите лица- М.Т.Д. и Г.М.И. са длъжници по
процесния договор за кредит. Посочените лица се появяват за първи път в Анекс №
3/26.11.2010год. в който е предвидено те да встъпят в задължението по договора
за кредит, на основание чл.101 от ЗЗД. Влизането в сила на този анекс обаче е
поставено в абсолютна зависимост от едно конкретно формулирано отлагателно
условие-някой измежду длъжниците да заплати при подписване на договора, но
не-по-късно от 15.12.2010год. по
сметката, която обслужва Кредита сумата от 500лв. От материалите по делото е видно, че това
условие не е изпълнено, съответно същият не е влязъл в сила. За това и не са
настъпили предвидените в него правни последици, сред които и встъпването в
дълга като солидарни длъжници на ответниците М.Д. и Г.И..
Оспорват
също като незаконосъобразен извода на съда, че претенцията на ищеца не е
погасена по давност. Поддържат изразеното становище пред ДОС, че ответниците са
изпаднали в забава на 21.05.2011год.-това е датата, на която според
извлечението от счетоводните сметки на кредитора, длъжниците са изпаднали в
забава за главното задължение. Това е и
датата, от която следва да се приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост
на цялото задължение по договора за кредит и е започнал да тече давностния срок
по чл.110 ЗЗД, който е изтекъл на
21.12.2016год. Поддържат и направеното в
условията на евентуалност,възражение за
погасяване по давност на част от исковата претенция:-за всички отделни вноски
по кредита, чийто падеж е настъпил до 11.01.2016год., респ. 11.01.2014год.,
като твърдят, че началният момент, от който започва да тече давността за всяка
вноска поотделно е падежът на съответната вноска. От това се прави извод, че от
настъпването на падежа на всяка вноска, започва да тече както давностния срок,
след който не може да се търси принудиетелно изпълнение, така и преклузивния
срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, като не е необходимо да се чака настъпването на падежа
на последната вноска, или да се обявява предсрочната изискуемост на цялото
задължение. За това считат, че всички вноски по процесния договор, чийто падеж
е настъпил преди повече от три, евентуално пет години преди датата на завеждане
на иска-11.01.2019год. са погасени по давност, което прави претенцията за
неоснователна.
С
жалбата се иска решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени
изцяло.
Насрещната
страна -„Мелон България ” ЕАД, чрез
писмено становище на процесуален представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата, по изложени съображения.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
В
съдебно заседание въззивниците, чрез процесуалният си представител поддържат
жалбата.
Въззиваемата
страна с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна, по изложени
съображения.
Съдът
намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от
надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите
изисквания за редовност.
Съдът
не констатира процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Съдът
по предмета на спора съобрази следното:
Производството
пред ДОС е образувано по предявени искове от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София, с
която при условията на субективно съединяване срещу е предявен иск за плащане
на сумата от 50 279.49 лв., с която при
условията на субективно съединяване срещу „МИШЕЛ“ ЕООД гр.Г. Т., „МИШЕЛ –
ИМПЕКС“ ЕООД гр. Г. Т., М.Т.Д. и Г.М.И. е предявен иск за плащане на сумата от
50 279.49 лв., представляваща неплатена сума по договор за прехвърляне на
вземания от 03.08.2017 г. сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД като цедент и
„МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София като цесионер, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на предявяване на иска – 11.01.2019 г., до
окончателното й изплащане, претендиран на основание чл. 99 във вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че по договор за цесия на 21.06.2017 г. „ЮРОБАНК“ АД като
цедент е прехвърлила всички свои вземания и права по Договор за банков кредит (
продукт „Бизнес револвираща лииня“ ) № BL17258/10.05.2008 г., заедно с
привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите принадлежности в полза
на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД като цесионер. По договора банката е предостаавила на в
пълен размер банков кредит в размер на 40 000лв.
Сумата
е изцяло усвоена от кредитополучателя по неговата сметка.
Към
договора са сключени допълнителни споразумения от: 16.07.2008 год., съгласно
който размера на предоставения кредит се увеличава на 50 000лв. и като
съдлъжник встъпва „МИШЕЛ –
ИМПЕКС“ ЕООД гр. Г. Т.: С Анекс № 3 като съдлажници са встъпили и М.Т.Д. и Г.М.И.. Със сключените
Анекси 2 и 3 се предоговаря начина на
погасяване на задължението съгласно погасителен план, като крайната дата е
13.05.2018год.
Поради
неплащане от страна на кредитополучателя на погасителни вноски, считано от 21.05.2011год. е в
просрочие, към 03.08.2017год. включително. С иска се претендира вземане по договора
за кредит в размер на 50 279,49лв.-падежирала главница, ведно със
законната лихва, от предявяване на иска, съставена от всички непогасени
падежирали вноски за главница за периода от 21.12.2011год.-13.05.2018год. по договора за кредит.
Оспорва възраженията
на ответниците, дадени в писмения отговора, че не са възникнали условията за
встъпване като съдлъжници
на М.Т.Д. и Г.М.И., както и възражението за пълно и в евентуалност частично погасяване
по давност на вземането за главница, като неоснователни, по изложени
съображения.
Ответникът с
писмени отговори и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че не са възникнали условията за
встъпване като съдлъжници
на М.Т.Д. и Г.М.И.-според т.2.1 от Анекс 3-в срок до 15.12.2010год. да бъде
внесена сумата от 500лв. по сметката, която кредитът обслужва:
Позовават
се на изтекла в тяхна полза погасителна
давност за претендираните суми изцяло, в евентуалност частично, породи следното:
Твърдят, че ответниците
са изпаднали в забава на 21.05.2011год.-това е датата, на която според
извлечението от счетоводните сметки на кредитора, длъжниците са изпаднали в
забава за главното задължение. Това е и
датата, от която следва да се приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост
на цялото задължение по договора за кредит и е започнал да тече давностния срок
по чл.110 ЗЗД, който е изтекъл на
21.12.2016год. Поддържат и направеното в
условията на евентуалност,възражение за
погасяване по давност на част от исковата претенция:-за всички отделни вноски
по кредита, чийто падеж е настъпил до 11.01.2016год., респ. 11.01.2014год.,
като твърдят, че началният момент, от който започва да тече давността за всяка
вноска поотделно е падежът на съответната вноска. От това се прави извод, че от
настъпването на падежа на всяка вноска, започва да тече както давностния срок,
след който не може да се търси принудиетелно изпълнение, така и преклузивния
срок по чл.147 ал.1 ЗЗД. За това считат, че всички вноски по процесния договор,
чийто падеж е настъпил преди повече от три, евентуално пет години преди датата
на завеждане на иска-11.01.2019год. са погасени по давност, което прави
претенцията за неоснователна за пълно и в евентуалност частично погасяване по давност на вземането за
главница, като неоснователни.
Предявеният
иск е с правно основание чл.99 вр.79 и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай
съдът намира, че постановеното от Окръжен съд Добрич решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Между
страните по делото не е налице спор относно следните факти, установени надлежно при разглеждане на
производството пред ДОС, както следва:
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД в качеството си на
кредитор и „МИШЕЛ“ ЕООД в качеството си на кредитополучател са
сключили Договор за банков кредит ( продукт „Бизнес револвираща линия“ ) № BL17258/10.05.2008 г., по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя банков кредит в размер на сумата от 40 000.00 лв. за
посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а кредитополучателят се е задължил да
го върне, заедно с дължимите лихви, в срок от 120 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка и при условията на договора – чл. 1 от Договора за
банков кредит.
По силата на Анекс № 1/16.07.2008 г. банката е увеличила
размера на предоставената на кредитополучателя кредитна линия със сума в размер
на 10 000.00 лв., а като съдлъжник на задължението на кредитополучателя
„МИШЕЛ“ ЕООД при условията на чл. 101 ЗЗД е встъпил „МИШЕЛ – ИМПЕКС“ ЕООД.
Представен е Анекс № 3/26.11.2010 г., по който като съдлъжници на задължението на
кредитополучателя „„МИШЕЛ“ ЕООД“ ООД при условията на чл. 101 ЗЗД е посочено че
встъпват М.Т.Д. и Г.М.И., които са подписали анекса като съдлъжници. Представено е бордеро от 16.11.2010год. за
внасяне на сумата от 500лв. по сметката на длъжника /стр.78/, за което ищецът
твърди, че с него е изпълнено условието отразено в т.2.1 от анекса.
На 21.06.2017 г.
„ЮРОБАНК“ АД като цедент е прехвърлила всички свои вземания и права по
Договор за банков кредит ( продукт „Бизнес револвираща лииня“ ) №
BL17258/10.05.2008 г., заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и
другите принадлежности в полза на ищеца „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД като цесионер.
Вземането, произтичащо от Договор за банков кредит (
продукт „Бизнес револвираща линия“ ) № BL17258/10.05.2008 г. е отразено в
Приложението към договора за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г. под
сделка № 893774.
Не е спорно, че към датата на предявяване на иска,
процесните суми не са платени от длъжниците. Съобразно неоспореното
извлечение от счетоводните сметки на
кредитора /стр.46/ датата на изпадане в забава за главницата е 21.12.2011год. и
за лихвата-21.05.2011год. Преоформения
размер на главницата съобразно Анекс № 3 от 26.11.2010год. е в размер на
52 940,20лв.
Предвид изложеното, съдът прави следните изводи:
От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – договора за кредит,
допълнителните споразумения към него, се установява, че страните са обвързани
от валидно договорно правоотношение по процесния договор за кредит №
BL17258/10.05.2008 г.№82/07.07.2005г.
Както
се изложи, в настоящия процес страните спорят относно следното:
Съдлъжници
ли са М.Т.Д. и Г.М.И.
и погасени ли са претенциите на ищеца по давност, поради настъпила предсрочна
изискуемост на задължението на 21.12.20011год.:
Съдът
намира за неоснователни посочените възражения, поради следното:
При анализ на съдържанието на Анекс № 3/26.11.2010 г.,
по който като съдлъжници на задължението
на кредитополучателя „„МИШЕЛ“ ЕООД“ ООД при условията на чл. 101 ЗЗД е посочено
че встъпват М.Т.Д. и Г.М.И., следва да се направят следните изводи, относно пасивната
легитимация на посочените като ответници-физически лица:
Действително, в т.2.1 от Анекс № 3 е поето задължение
от Кредитополучателят и съдлъжниците са се задължили при подписване на анекса,
но не по- късно от 15.12.2010год. да внесат еднократно по обслужващата кредита
сметка сумата от 500лв., като внасянето на тази сума е задължително условиеза
влизане в сила на анекса и започване на периода на облекчено погасяване на
дълга. Съобразно т.2.2 Текущият размер на редовната главница по кредита се увеличава
с всички просрочени задължения по кредита, а според т.2.3, след изпълнение на условията по т.2,
кредитополучателят ще ползва 12 м. период на облекчено погасяване на дълга.
От това съдържание на анекса, следва извода, че
внасянето на сумата от 500лв. е основание единствено за настъпване на периода
за облекчено погасяване на дълга. Това става ясно от отразения с различен шрифт пасаж от т.1 от
договора-стр.39, освен това в 1 и в т.2.1 наред с кредитополучателят, като
съдлъжници са посочени и М.Т.Д. и Г. Михайрлова И.-т.е. същите са подписали
анекса като страни по договора за кредит, без тяхното конституиране да е
поставено в зависимост от внасянето на сумата от 500лв. Следователно, внасянето
на тази сума е условие за настъпването
единствено на облекчените условия за погасяване на кредита. Това следва и от
съдържанието на чл.8а т.1 според която като съдлъжници при условията на чл.101 ЗЗД в задълженията на кредитополучателя встъпват и М.Т.Д. и Г.М.И.. Според
т.11. от анекса, кредитът ще се обслужва от посочена сметка, с титуляр Г. М.И..
Следователно, ответниците физически лица са встъпили без условие като
съдлъжници с подписване на Анекс № 3. В допълнение следва да се отбележи и
следното. Страните по договора безспорно са приели, че Анекс № 3 е произвел
своето действие и относно т.2.1 от същия. Представено е бордеро от
16.11.2010год. за внасяне на сумата от 500лв. по обслужващата сметка на
длъжника. Действително, датата предхожда сключването на Анекс 3, но условието
по него е сумата да бъде внесена към
подписването на анекса или до 15.12.2010год. Следователно, към
подписване на анекса сумата е била внесена, респективно банката а и страните са
приели, че Анекса е произвел своето действие, съответно са настъпили
облекчените условия за погасяване на кредита. Че страниете са приели действието
на Анекс 3 следва и от представенот извлечение от сметки, което не е
оспорено, и според което главницата е
преоформена съгласно Анекс № 3.
За това, следва извода, че с подписванетио на Анекс 3,
при условията на чл.101 ЗЗД в задълженията на кредитополучателя встъпват и М.Т.Д.
и Г.М.И., като дори поледната се е съгласила, кредитът да се обслужва от нейна
разплащателна сметка. За това възражението за липса на пасивна легитимация в
процеса на М.Т.Д. и Г.М.И., се явява
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Относно възражението за погасяване на исковите
претенции –изцяло поради настъпила давност: Въззивтника основава възражението
си на извлечението от счетоводните книги, според които длъжниците са изпаднали
в забава на 21.12.2011год. Според въззивника това е и датата, на която е
настъпила предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора за кредит и
е започнал да тече давностния срок по чл.110 от ЗЗД, който е изтекъл на
21.12.2016год. Това възражение е неоснователно. Изпаданеуто на забава за
определени вноски не поражда автоматична предсрочна изискуемост за целия
кредит. За да се обяви един кредит за предсрочно изискуем е необходимо изрично
уведомление за предсрочна изискуемост, с което да бъдат уведомени
длъжниците-този извод е съобразен с т. 18 от ТР № 4/2013год. от 18.06.2014год.
на ОСГТК на ВКС. Безспорно, не е налице обявяване на кредита сза предсрочно
изискуем и съответно уведомяване на длъжниците за това от страна на кредитора.
За това не е налице погасяване на цялата претенция поради изтекла погасителна
давност.
Относно евентуалното възражение за частично
погасяване на задължението за вноските,
чийто падеж е настъпил до 11.01.2016год.
Възражението е частично основателно, поради следното:
Процесният
договор е за банков кредит и като такъв обхваща задължението за връщане на
отпуснатата сума, поради което не се касае за периодично плащане, макар да е
уговорено изпълнение на части. Приложима към същото е общата петгодишна
давност, по смисъла на чл.110 от ЗЗД, която тече за всяко просрочено
задължение, поради което погасени по давност са вземанията за падежиралите
вноски за главница които попадат извън пет годишния период, предхождащ подаването на исковата
молба – 11.01.2019г. /така и според решение по т.д.№ 1157/2018г. на ВКС, 2-ро
т.о./. Следователно, погасени са дължимите непогасени падежирали вноски до
11.01.2014год., респективно искът е основателен за вноските, дължими за периода
11.01.2014год.-13.05.2018год. Съобразно приетият от страните погасителен план,
дължимата обща сума на падежиралите вноски за главница за посочения период е в
размер на 39 409,01лв.
Следователно
непогасения размер от претенцията за главници по договора за кредит е сумата от
39 409,01лв. Предявеният размер на претенцията следва да бъде уважен срещу
всички ответници за сумата от 39 409,01лв., която съобразно направено
искане се дължи с обезщетение за забава, считано от подаването на
иска-11.01.2019год. За разликата до предявения размер от 50 279,49лв.
претенцията се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Решението на ДОС, с
която претенцията е уважена в тази част следва да се отмени като незаконосъобразно,
ведно със съответните последици.
Разноски:
Съобразно изхода от спора, на ищеца следва да бъдат редуцирани присъдени
разноски: Така за държавна такса следва да се признаят и присъдят разноски в
размер на 1576,36лв., а за процесуално представителство –сумата 117,57-за
юрисконсултско възнаграждение.
На
ответниците, съобразно чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски съобразно отхвърлената
част от иска. Разноски от по 1 000лв. за процесуално представителство са
представили ответниците М.Т.Д. и Г.М.И.. За това, на всеки от тях се дължат разноски в размер на
220лв.
Разноски
за настоящата инстанция:
Въззивницата
Г.М.И. е направила следните разноски: 1005,58лв.-за държавна такса и
1 000лв. за адвокатски хонорар. Съобразно отхвърлената част от иска,
следва да се присъдят следните суми: сумата от 221,23лв. за държавна такса и
220лв.-за адвокастски хонорар. Въззиваемата страна претендира разноски в размер
на 150 лв.-за юрисконсултско възнаграждение –сумата от 117,57лв.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №73/21.05.2019г., постановено т.д.№9/2019г. на ДОС, в частите, с които:
ОСЪЖДА „МИШЕЛ“ ЕООД гр.Г. Т., ул. „Г. К.“ № 41, общ. Г. Т., област Добрич, ЕИК
*********, „МИШЕЛ – ИМПЕКС“ ЕООД гр. Г. Т., ул. „Г. К.“ № 41, общ. Г. Т.,
област Добрич, ЕИК **********, М.Т.Д. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Г. Т., ул. „Г. К.“ № 41, общ. Г. Т.,
област Добрич и Г.М.И. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр.
Г. Т., ул. „Г. К.“ № 41, общ. Г. Т., област Добрич солидарно да заплатят на „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет. 3, за разликата над
39 409,01ЛВ. до уважения размер сумата от 50 279.49 лв.,
представляваща неплатена сума по договор за прехвърляне на вземания от
21.06.2017 г. сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД като цедент и „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София като цесионер, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на предявяване на иска – 11.01.2019 г., до
окончателното й изплащане, както и за разликата над 1576,36лв.-до сумата от 2
011.18 лв. разноски по делото и за разликата над 117,57лв. до 150.00 лв., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София,
бул. „Мария Луиза“ № 100, ет. 3, срещу „МИШЕЛ“ ЕООД гр.Г. Т., ул. „Г. К.“ № 41,
общ. Г. Т., област Добрич, ЕИК *********, „МИШЕЛ – ИМПЕКС“ ЕООД гр. Г. Т., ул.
„Г. К.“ № 41, общ. Г. Т., област Добрич, ЕИК **********, М.Т.Д. ЕГН **********
с пост. и наст. адрес гр. Г. Т., ул. „Г.
К.“ № 41, общ. Г. Т., област Добрич и Г.М.И. ЕГН ********** с пост. и наст.
адрес гр. Г. Т., ул. „Г. К.“ № 41, общ. Г. Т.,
област Добрич солидарно да заплатят
сумата представляваща разликата над 39 409,01ЛВ. до сумата от
50 279.49 лв.- като сумата се
претендира като неизплатено задължение на ответниците към цедента по Договор за банков кредит ( продукт „Бизнес револвираща
линия“ ) № BL17258/10.05.2008 г., което е
прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания
от 21.06.2017 г. сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД като цедент и „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София като цесионер, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на предявяване на иска – 11.01.2019 г., до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА
„МИШЕЛ“ ЕООД гр.Г. Т., ул. „Г. К.“ № 41, общ. Г. Т., област Добрич, ЕИК
*********, „МИШЕЛ – ИМПЕКС“ ЕООД гр. Г. Т., ул. „Г. К.“ № 41, общ. Г. Т.,
област Добрич, ЕИК **********, М.Т.Д. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Г. Т., ул. „Г. К.“ № 41, общ. Г. Т.,
област Добрич и Г.М.И. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр.
Г. Т., ул. „Г. К.“ № 41, общ. Г. Т., област Добрич да заплатят на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София, бул. „Мария Луиза“
№ 100, ет. 3 сумата от 117,57лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА
„МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет. 3, да заплати на Г.М.И.
ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Г. Т., ул. „Г. К.“ № 41, общ. Г. Т.,
област Добрич сумата от 220лв. представляващи дължими разноски за адвокатско
възнаграждение и пред окръжния съд, съобразно отхвърлената част на иска на
основание чл.78 ал.3 ГПК:
ОСЪЖДА
„МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет. 3, да заплати на Г.М.И.
ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Г. Т., ул. „Г. К.“ № 41, общ. Г. Т.,
област Добрич сумата от 220лв. представляващи дължими разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция и сумата от 221,23лв. дължими
разноски, съобразно отхвърлената част на иска от въззивната инстанция, на
основание чл.78 ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, при условията
на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.