Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мариана Кадиева
и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД № 103 по описа на КАС за
2020 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба
от „Еко тур 2006“ ЕООД, ***, ЕИК ***,
чрез пълномощник, срещу Решение №81/16.06.2020 г. постановено по анд №18/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград. В жалбата се твърди
незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие със събраните
по делото доказателства. Касаторът твърди, че не е извършил нарушението, описано в НП, тъй като изпълнил задължението
си да сключи трудов договор с работника и в законоустановения
тридневен срок е подал и уведомление до ТД на НАП. Счита също, че административнонаказващият
орган не е доказал реалното престиране на труд от
лицето, намиращо се в контролирания обект. Сочи неправилно приложение на
разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ, като твърди, че за прилагането на последната било
необходимо на работника да не са предоставени както екземпляр от трудовия
договор, така и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ. В случая, на
работника е бил връчен екземпляр от сключения трудов договор, а не било връчено
само уведомление, поради което следвало нарушението да бъде квалифицирано като
такова по чл.4, ал.3 от Наредба №5/2002г. Освен това, за процесното
нарушение на чл.63, ал.2 КТ, е следвало да се издаде задължително предписание,
и едва след това и ако не бъде изпълнено последното, да се пристъпи към
налагане на санкция. Излага подробни съображения за маловажност на случая,
която не била отчетена нито от наказващия орган, нито от районния съд,
постановил решението. В тази връзка сочи, че невръчването на уведомление по
чл.63, ал.2 КТ, не представлява деяние с висока степен на обществена опасност,
не ограничава и нарушава права, поради това, че не води до неблагоприятни
последици за работника. По горните съображения иска отмяна на оспореното решение,
както и на потвърденото с него наказателно постановление. Алтернативно, прави искане за изменение на
решението, и намаляване на наложената имуществена санкция до минимума от 50
лв., предвиден в чл.415в КТ.
Ответникът по касация – Директор на Дирекция ”Инспекция по
труда”, Кърджали,
в писмено становище, депозирано от пълномощник, намира касационната жалба за
неоснователна. Претендира деловодни
разноски.
Окръжна
прокуратура – Кърджали, в представено писмено заключение намира оспореното решение за законосъобразно. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд,
след като извърши проверка
на обжалваното решение, във връзка със заявените
в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е допустима – постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано
лице - страна по анд №18/2020
г. по описа на РС-Момчилград.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С оспореното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 09-002342/ 27.12.2019 г.,
издадено от директора на Д „ИТ” – Кърджали,
с което на основание чл.416, ал.5 вр.
чл.414, ал.3 от КТ, на „Еко тур 2006” ЕООД, ***, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.,
за нарушение на чл.63,
ал.2 от КТ.
За да постанови решението
си,
районният съд е приел за
безспорно установено,
че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 01.11.2019 г. е допуснал до работа, лицето
Н. Т., преди да й
връчи копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 КТ,
заверено от ТД на НАП.
Решението
на районния съд е правилно.
Не е налице соченото касационно основание, водещо до неправилност
на оспореното решение. Описаните в АУАН и в НП факти, които са от значение за установяване
на процесното нарушение, в т.ч. и тези, свързани с осъществяването на трудова дейност от работничката
Т., кореспондират със събраните доказателства. Съдът е събрал необходимите гласни и писмени доказателства, обсъдил ги е подробно,
и по същество
стигнал до извода, че визираното в АУАН и в НП нарушение е доказано.
Този извод на съда напълно
се споделя от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 КТ, за нарушение
на която е санкционирано дружеството,
работодателят няма право да допуска
до работа работника, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов
договор и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
ТД на НАП. По смисъла на горната разпоредба,
неизпълнението на всяко едно от задълженията, както на това за предоставяне на екземпляр от сключения
договор, така и на това за предоставяне на копие от уведомлението по чл.62,
ал.3 КТ, представлява нарушение на последната разпоредба и основание за ангажиране
на отговорността на работодателя.
Безспорно е по делото, че на 01.11.2019
г., около 11.50 часа,
служители на Д “ИТ“-Кърджали извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство
в обект –хотелски комплекс „***“, ***, стопанисван от дружеството - касатор, при която констатирали, че към момента на проверката, лицето Н.
Т. работи като ***- приготвя заготовки в кухнята на ресторанта. шивачка. Според декларираното на 01.11.2019 г., в 12.00 часа, от Т., последната
работи в обекта от 01.11.2019г., на
длъжност „***“; с работно време от 8:00 ч. до 17:00
часа, срещу месечно трудово възнаграждение в размер на *** лв.; няма сключен трудов или
граждански договор. Обстоятелството, че на 01.11.2019 г.,
лицето е започнало да полага
труд, като ***, при процесния работодател,
се потвърждава и от съдържанието на представения трудов договор №***/*** г., в който е посочено изрично, че лицето следва да постъпи на работа на 01.11.2019
г. В тази връзка, неоснователни са възраженията на касатора,
че не било доказано реалното престиране на труд от
лицето, намиращо се в контролирания обект.
От
приложената справка и писмо от ТД на НАП, офис Кърджали, се установява по категоричен
начин, че уведомлението до ТД на НАП, за сключения трудов договор, е подадено
от работодателя на 01.11.2019 г. в 20:17 часа, или след извършване на проверката,
поради което е обективно невъзможно последното да е връчено на
работника на 01.11.2019 г., около 12:00 часа, когато е установено,
че лицето е престирало труд.
Неоснователни са доводите
на касатора, че установеното деяние представлява нарушение по чл.4, ал.3 Наредба
№5/2002г., т.к. в случая безспорно е установено, че работникът не е получил
уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, преди да постъпи на работа. Разпоредбата на
чл.4, ал.3 от Наредбата касае случаите, в които на работника е връчено
уведомление, но това не е било удостоверено по начина, указан в чл.4, ал.3 от
приложимата наредба, а именно - с подписа на работника или служителя срещу
името му в справката за заверените уведомления. В тази връзка, неоснователни
са и възраженията за маловажност на
случая. По силата на чл.415в, ал.2 КТ, институтът на
маловажния случай е изключен, и е неприложим за нарушенията
по чл.63, ал.2, за каквото нарушение
е наказан касаторът. Освен това, не се
установи деянието да се отличава с по-ниска степен на засягане на обществените
интереси, от обичайните за този вид нарушения. В случая е безспорно, че
уведомлението за сключен трудов договор е регистрирано в ТД на НАП, след
започване на проверката по спазване на трудовото законодателство.
По отношение на доводите,
че за процесното нарушение на чл.63, ал.2 КТ, е
следвало да се издаде задължително предписание, и едва след това и ако не бъде
изпълнено последното, да се пристъпи към налагане на санкция, следва да се
отбележи, че двете производства са различни и самостоятелни и нито едно от тях
не е предпоставка за реализиране на другото.
По
горните съображения, касационната жалба
е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на районния съд
– законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати
нарушения на материалния закон. При извършената проверка
по чл. 218, ал. 2 от АПК, се установява,
че обжалваното решение е и валидно и допустимо, поради което, въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави
в сила.
При този изход на спора, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, предвид
заявеното от ответната страна искане, касаторът
следва да заплати на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда", гр.София,
деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран така и на основание
чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №81/16.06.2020 г. постановено по анд №18/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград.
ОСЪЖДА „Еко тур 2006“ ЕООД, ***, ЕИК ***, да заплати на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда"- София, деловодни разноски в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.