№ 4265
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Т. Д.
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20251100502556 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Т. Г. С. срещу решение №
21879/02.12.2024г., постановено по гр. д. № 68148/2023г. на СРС, 151 с-в.
Решение се обжалва в частта, в която СРС е признал за установено по
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б, установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК, че Т. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ.
„Красно село“, ул. *********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Ястребец” №
23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 4394, 56 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 21.07.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 410, 98 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за период от 16.10.2021 г. до 06.07.2023 г., сумата от 33, 59
лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
1
лихва за период от 21.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
41124/2023 г. по описа на СРС, 151-ви състав, и които представляват
задължения по абонатен номер 90382 за апартамент номер 17, находящ се в гр.
София, общ. „Красно село“, ул. „*********
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в
обжалваната част. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е
допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението
да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в
обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Третото лице помагач не е подало отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
2
доказателства.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивни-ят
съд намира следното.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания,
т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през
посочения период, както и че през този период е доставил в имота на
ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в
съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна соб-
ственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоя-телно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка
на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно те са
задължени да заплащат продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респективно те са встъпили в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество.
От приетите пред СРС доказателства се установява, че ответницата е
собственик на топлоснабдения имот. С нотариален акт № 163/16.03.1990г.
жалбоподателката е придобила собствеността върху топлоснабдения имот.
Действително изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
3
изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие
и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. Същевременно, законът предвижда хипотеза на
договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а
именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна
енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал.
1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че
договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота.
Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има
сключен договор за същия обект. Договорът за доставка на топлинна енергия
за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и
презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот
през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В случая обаче не се установява, жалбоподателката да се е разпоредила с
правото си на собственост върху имота преди исковия период, нито че в полза
на трето за спора лице, е учредено право на ползване върху същия. Не е
представена и декларация за откриване на партида на името на друго лице,
поради което неоснователни са тези възражения на въззивника. Именно негова
е била доказателствената тежест да установи прехвърляне на имота на трето
лице, а в случая липсват и такива твърдения. След като не са събрани
4
доказателства да е настъпила промяна в собствеността, респективно друго
лице да е сключило договор с въззиваемия, то съдът приема, че
облигационната връзка е възникнала между Т. С. и „Топлофикация София“
ЕАД.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото
производство съществува действително правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се
счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни
действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ. За процесния период между въззиваемия и
жалбоподателите съществува облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия, като неоснователни са възраженията на жалбоподателката в
тази връзка.
Неоснователни са и доводите за липса на идентичност на имота, описан
в нотариалния акт за собственост и в издадените фактури. Видно от
нотариален акт № 163/16.03.1990г. жалбоподателката е придобила
собствеността върху апартамент № 17, в сградата на ЕС „Политокомисар“, вх.
А, находяща се в гр. София, ул.“********* Съгласно удостоверение от ГИС
София жилищна сграда с два входа – ЕС „Политокомисар“ има настоящ адрес
ул.********* - северозападен вход. Именно за този адрес са издавани
фактурите. В представените от третото лице помагач документи – протоколи
за неосигурен достъп „********* за ап. № 17, апартаментът на ответницата, е
посочен с абонатен № 90382. Това е абонатният номер, който е посочил
ищецът в подаденото заявлението по чл. 410 ГПК. Именно за този абонатен
номер са и изготвените и приети съдебно – техническа и съдебно - счетоводна
експертиза.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото
събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно
Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл.
149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от приложения по делото протокол
на ЕС, като е избран „Термокомплект“ ООД. Ето защо, фирмата за дялово
разпределение е поело задълженията на топлинен счетоводител за процесната
сграда по силата на сключен договор. Отделно, следва да се посочи и че
когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от
5
Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно
методиката по приложението към наредбата.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна
експертиза пред СРС, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и
мотивирано, се установява, че ФДР е разпределяло ежегодно ТЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собстве-ност,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топло-мери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Установява се и, че сумите за топлинна енергия за имота е изчислена в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
Установява се от приетата СТЕ, че сградата, където се намира
топлоснабденият имот, е топлофицирана, изчислено е и точно доставеното
количество енергия до имота на ответницата.
С оглед изложеното, относно дължимата главница правилно е било
възприето заключението на вещото лице по СТЕ, тъй като главницата е
изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и без
изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за
услугата дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е установило реално
потребеното количество топлоенергия за процесния период и я е
остойностило. Назначеното по делото СТЕ, е изготвена от експерт,
притежаващ необходимите специални знания в областта на съответните науки,
изпълнил е обективно и пълно поставените задачи, като не са налице
основания съдът да не даде вяра на същите и да не ги ползва за разрешаване
на правния спор, предмет на делото.
Неоснователни са и оплакванията, че съдът не е взел предвид
направеното възражение за погасяване по давност.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение
№ 168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др., вземанията
6
на търговски дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено
задължение по договор, поради еднородния и падежиран характер на
задължението са периодични плащания и се погасяват с изтичане на кратката
тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от
м. 08.2016г./, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 –
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 21.07.2023г. Съобразно
посоченото по – горе, сумата за м. 07.2020г. /началният период/ е станала
изискуема на 15.09.2020г. и давността изтича на 15.09.2023г. Следователно,
към датата на подаване на заявлението, вземането за процесния период не е
погасено по давност, както правилно е приел и СРС. Неоснователни са
възраженията, че не заявлението, а исковата молба прекъсва давността.
Установителният иск е продължение на заповедното производство, като след
както същият е предявен в срок, давността започва да тече именно от датата
на подаване на заявлението.
Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което
съдът е ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
По разноските:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер
на 100 лв. за юрисконсулстко възнаграждение и 400 лв. депозит за особен
представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 21879/02.12.2024г.,
постановено по гр. д. № 68148/2023г. на СРС, 151 с-в.
ОСЪЖДА Т. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, общ. „Красно
село“, ул. ********* да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
7
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната
инстанция в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Т. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, общ. „Красно
село“, ул. ********* да заплати в полза на СГС сумата от 96.78 лв.,
представляваща държавна такса за въззивна жалба.
В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД - „Термокомплект” ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8