РЕШЕНИЕ
№ 680
гр. Кюстендил, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря В. Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20231520101497 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на К. Ц. П. срещу К. В. П. и Н. С.
Н..
В исковата молба се твърди, че ищецът живее и работи в гр. София, но
притежава недвижим имот с адрес в гр. ****, който периодично посещава.
Заявява се, че през месец септември 2021г. ищецът К. П. предприел ремонтни
дейности в жилището като вследствие на това и най-вече предвид свързания с
ремонта шум, отношенията му със съседите, живеещи в *** на етажа – К. В.
П. и съпругата му И. К. П., се влошили. Твърди се, че на 08.01.2022г. ищецът
заедно с неговите семейни познати Е. Д. и В. Д. почиствали дворното място,
прилежащо към сградата на адрес гр. ***, като ищецът изрязал намиращи се в
двора храсти и тръни, сред които и няколко розови растения. След това, около
16:00 часа, ищецът, неговата съпруга Р. Г. А.-П., Е. Д. и В. Д. били в жилището
на първия, когато на вратата почукали ответниците и гръмко поискали
обяснение от ищеца П. защо е отрязал растенията пред сградата. Заявява се, че
К. П. хванал К. П. за дрехата и започнал да го тресе, а ответниците отвели
ищеца навътре в апартамента и го нападнали, хващайки го за гушата и
нанасяйки му редица удари с ръце и крака, както и блъскайки го в стените и
други предмети в апартамента, след което го заплашили, че ще го хвърлят
през терасата.
Твърди се още, че на 10.01.2022 г. ищецът подал сигнал в Районна
прокуратура – Кюстендил, а на 12.01.2022г. се явил пред съдебен лекар към
1
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където били констатирани следните
увреждания: охлузване на дясното коляно и дясната подбедрица. Посочва се,
че по подадения сигнал била образувана преписка № 75/2022 г. по описа на
Районна прокуратура – Кюстендил, приключила с постановление за отказ от
образуване на досъдебно производство, тъй като били събрани данни за
осъществени престъпления от частен характер, а именно нанасяне на лека
телесна повреда. В резултат на подадения сигнал било отправено полицейско
предупреждение от РУ на МВР – гр. Кюстендил до К. П. да се въздържа от
агресия спрямо ищеца. Твърди се, че след случилото се на 08.01.2022г. ищецът
изпаднал в невъзможност да извършва трудоемката си работа, изразяваща се в
изработка, монтаж и демонтаж на кахлени печки, комбинирани с камини. Тази
дейност, оценена като призвание на ищеца, била затруднена, тъй като месеци
след побоя болките в дясното коляно и подбедрица не му позволявали да
работи ефективно. С оглед възрастта на пострадалия към момента на
увреждането се твърди, че интензитетът на същото бил по-голям от
обичайния. В резултат на случилото се неколкократно били отменяни поръчки
за изработка на кахлени печки, а ищецът изпаднал в тежко депресивно
състояние, самоизолация, и се отдал на умопомрачителни мисли, в насока че
никога повече няма да може да се занимава с любимия си труд. Сочи се, че
ищецът изгубил своето виждане за света и обществото, бил крайно притеснен
и уплашен от възможната човешка агресия и изпитвал страх от това да не се
повторят събитията от 08.01.2022г., поради което значително намалил
посещенията си в град Кюстендил. Не можел да заспи, представяйки си
реализацията на отправената заплаха да бъде бит и изхвърлен от терасата.
Поддържа се, че ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
силни физически болки и страдания от причинените травми и силен шок;
тежка депресия; затруднена социализация и променено отношение към света в
негативен аспект; силен страх от посещение на апартамента в кв. **** и като
цяло на град Кюстендил; неудобство от необходимостта да бъде обгрижван от
своите близки в периода на възстановяването; чувство на безполезност, както
и че е в тежест на всички свои близки; притеснения за възстановяването и
неизвестността от бъдещето.
С оглед горното се поддържа искане съдът да постанови решение, с
което в условията на солидарност да осъди ответниците да заплатят на ищеца
сума в размер на 5 000 лева, претендирана частично от 50 000 лева,
представляващи справедливо обезщетение за претърпените от последния
неимуществени вреди от деянието, извършено на 08.01.2022г. в гр.
Кюстендил, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното плащане. Претендират се и направените разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.
В подадения от името на ответника К. В. П. писмен отговор е заявено, че
предявените искове са процесуално допустими, а по същество неоснователни.
Претенциите се оспорват по основание и размер. Счита, че няма данни за
извършено противоправно деяние, което да обуслови ангажиране на
2
деликтната отговорност на ответниците. Посочва се, че твърдяното от ищеца
засягане на емоционалната му сфера не може да бъде зачетено. Направени са
възражения срещу доказателствените искания на ищеца.
Ответникът Н. С. Н., чрез назначения му особен представител, е взел
становище за допустимост, но неоснователност на иска. Оспорват се всички
твърдени от ищеца обстоятелства, на които се основава исковата претенция.
С Определение № 652/13.05.2024 г. съдът освободи на основание чл.83,
ал.2 ГПК ищеца К. Ц. П. от разноски в производството.
В проведените открити съдебни заседания страните, чрез своите
представители, поддържат исковата молба, респ. писмените отговори. По
делото са разпитани свидетели и са ангажирани писмени доказателства.
Изслушани са вещите лица, изготвили допуснатата комплексна съдебно-
психиатрична експертиза.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложена пр. пр. вх. № 75/2022 г. по описа на Районна
прокуратура – Кюстендил, образувана по жалба на К. Ц. П. от 10.01.2022 г.
Видно от Постановление от 16.06.2022 г. по преписката прокурорът е отказал
да образува досъдебно производство по случая за извършено престъпление от
общ характер. Съставен е протокол за предупреждение от 11.02.2022 г. на
основание чл.65 ЗМВР до К. В. П. да не се саморазправя и да не отправя
закани към К. П. и членовете на неговото семейство.
Видно от копие на съдебномедицинско удостоверение № 32/2022г.,
изготвено от д-р М. Георгиева – лекар-специализант от Клиника по съдебна
медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, на 12.01.2022г.
е бил извършен преглед на ищеца, при който са констатирани настъпили
увреждания – охлузване на дясното коляно, охлузване на дясната подбедрица,
и същите могат да бъдат получени по време и начин, както съобщава
прегледания.
От показанията на свидетеля Р.Г. А. – П., съпруга на ищеца, поради
което съдът цени показанията й с оглед нормата на чл.172 ГПК и
потенциалната й заинтересованост от изхода на делото, се установи следното.
Свидетелката и ищецът притежават апартамент на адрес ****, в който на
25.09.2021 г., започнали ремонт, за което предупредили съседите и поели
задължение да спазват общоприетите часове за почивка между 14.00 часа и
16.00 часа. Свидетелката заяви, че на 08.01.2022 година около 13.00 часа
ответниците нахлули в дома им докато съпрузите били в коридора. Хванали
ищеца за гърлото и започнали да го душат и бият като това не било
предизвикано по никакъв начин от К. П.. Счупили му очилата. Вкарали ищеца
в кухнята, като К. П. го държал и казал на зет си (втория ответник) да удря и
3
рита ищеца, на което последният не реагирал. Сочи, че след тази случка
ищецът, както и тя, не се чувствали добре. К. П. посетил лекар в първия
работен ден след инцидента. Страхувал се да влезе в къщата, непрекъснато
говорел за случката от осми януари. Преустановил всички ремонтни
дейности. На процесната дата в дома на ищеца и съпругата му имало
строители, които работели в банята, от което неминуемо се вдигал шум, но в
часовете, в които се били разбрали със съседите. На двора съпрузите чистили
тръни и К. П. казал на съпруга й, че ще го хвърли от третия етаж. След
ответниците в дома на свидетелката и ищеца влязла и жената на К. П..
Съпрузите подали жалби в полицията и до прокуратурата. След инцидента К.
П. ги заплашил, че ако пипат електрическото табло ще ги убие. Сочи, че
съпругът й водел дела с ответниците.
Свидетелят П. В. Ф., бивш колега на К. П., заяви, че преди около две
години и половина, през зимата, бил на гости на същия в дома му. Ответникът
излязъл на терасата и когато се върнал заявил, че съседът му е свалил мрежата
и изрязал цветята и ще отиде да го попита защо, след което излязъл.
Свидетелят чул викове. На стълбищната площадка се водел спор между ищеца
и К. П. като и двамата твърдели, че ще се обърнат към полицията. Сочи, че
свидетелката Р. А. – П. стояла пред затворената врата на апартамента си.
Свидетелят си тръгнал и след около седмица бил извикан за разпит в
полицията по случая.
Свидетелят Е. А. Д. заяви, че работил при К. П. със съпругата си.
Работата се състояла в разбиване на банята и изхвърляне на отпадъци от
третия етаж надолу, на двора. Съседите, които живеят в същата сграда, им
казали да не изхвърлят боклука, защото минават деца. Двама мъже влезли в
дома на ищеца, но свидетелят и жена му веднага си тръгнали и не разбрали
какво е последвало.
Свидетелят В. К. Д. посочи, че познава ищеца П., защото преди известно
време работила със съпруга си при него – помагали му като изхвърляли
отпадъци. Някакъв човек им казал да не хвърлят боклук от терасата, но
ищецът им казал да продължат. Двама мъже влезли при последния да се карат,
а свидетелката и мъжът й си тръгнали.
От заключението по допуснатата комплексна съдебно-психиатрична
експертиза, изготвена от д-р В. Р. – специалист-психиатър, и С. М. – клиничен
психолог, което съдът кредитира като компетентно и обективно съставено, в
съответствие с останалия събран доказателствен материал, се установи
следното. У ищеца е налице хронично психично разстройство – „***“,
стартирало през 2005 г. и регистрирано с ЕР на ТЕЛК № 1576 от 07.07.2017 г.
с диагноза „****“. Към момента на изследването от вещите лица е
констатирано, че психозата е медикаментозно контролирана и е в ремисия.
Липсват данни за психотично състояние и мисловни разстройства, които да се
свързани с неадекватно възприемане на действителността. Ищецът е вменяем,
със съхранена годност за ориентация и оценка на действителността, годен
4
правилно да възприема фактите по делото. Вещите лица посочват, че след
инцидента от 08.01.2022 г. у К. П. са възникнали симптоми на страх, на
чувство на застрашеност с последваща очакваща тревожност и опасения,
свързани с обекта на закана, които могат да бъдат квалифицирани като
„реакция на стрес с разстройство на адаптацията“, възникнали са причинно-
следствено от преживения инцидент и са предизвикани от чувство за
безпомощност, невъзможност за защита и чувството за безнаказаност на
нарушението на етичните правила, споделяни от ищеца. Сочи се, че
споделеното от ищеца чувство на тревожно очакване при среща с участниците
в конфликта може да обостри симптомите на страх и чувството за
застрашеност, както и да доведе до обостряне на придружаващото психично
заболяване с параноидни нагласи. При изследването на лицето е констатирана
личностово обослувена склонност да пресеверира и ескалира преживяванията
си.
При изслушването си в открито заседание вещото лице д-р Р. заяви, че у
ищеца не се откриват симптоми на тежко депресивно състояние, а чувството
на тревожност не може да се дължи на заболяването му. Посочва, че към
настоящия момент ищецът е възстановен, но остава фиксацията към
преживяното, която води и до избягващо поведение и фобиен страх.
От заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза,
изготвено от д-р Е. Л., на което съдът дава вяра, се установява, че получените
от ищеца увреждания на 08.01.2022 г. – охлузвания в областта на дясната
колянна става и по външната повърхност на дясната подбедрица в горната
трета, могат да бъдат квалифицирани като лека телесна повреда без опасност
за живота и без разстройство на здравето като тези увреждания са му
причинили болка и страдания – по-силни през първите 7-10 дни и
отшумяващи напълно след около 2-3 седмици. Би могло тези травми да са
получени по време и начин, описани в исковата молба. Сочи се, че не следва
тези увреждания да са оставили траен отпечатък върху начина на живот на
пострадалото лице.
При така събраната доказателствена съвкупност, съдът намира за
установено следното от правна страна.
Предявен е частичен иск по чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
деликта до окончателно изплащане на вземането. Исковата молба е редовна, а
предявеният с нея иск е процесуално допустим.
Уважаването на осъдителната претенция по чл.45 от ЗЗД, изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно деяние,
извършено виновно от ответника и настъпването на вреди за ищеца, които да
са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние. Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД, се презюмира единствено вината на
делинквента и тя не е в тежест за установяване от ищцовата страна.
5
По отношение на това дали са налице всички предпоставки за уважаване
на претенцията на ищеца, съдът намира следното: По делото беше
категорично установено, че на 08.01.2022 г. е избухнал спор между ищеца и
ответника К. П. като съседи в жилищна сграда, находяща се на адрес ул. „****,
в последствие на което се включил и другият ответник – Н. С. Н.. Несъмнено е
социално неприемливо неразбирателството между съсобственици по битови
въпроси да ескалира до скандали, още повече до саморазправа и употреба на
груба сила. По делото обаче беше доказана не само размяна на реплики между
страните по повод отрязването от ищеца на растящи в двора розови храсти,
премахване на оградна мрежа и изхвърляне на строителни отпадъци от
терасата на третия етаж на жилищната сграда, но нанасянето на удари върху
тялото на ищеца, довели до наранявани, причинили му болки и страдания и
представляващи лека телесна повреда. До този извод съда стигна с оглед на
разпита на свидетеля Р.Г.А.– П., от който се установява, че на процесната дата
ответниците са нахлули в дома им, както и че двамата са участвали в
причиняването на нараняванията на ищеца. Въпреки, че посоченият свидетел
е съпруга на ищеца и като такава се явява заинтересовано от изхода на спора,
същата е пряк очевидец на станалото, като нейните показания се подкрепят от
показанията на свидетелите – Е. А. Д. и В. К. Д., в частта, в която същите
свидетелстват че са видели как двама мъже са влезли в апартамента на ищеца,
че се касае за комшии на ищеца и че са си тръгнали веднага, защото
последните почнали да се карат с ищеца. От заключението на изготвената
СМЕ, която съдът кредитира като компетентно и добросъвестно изготвена, се
установява, че на ищеца са му били нанесени наранявания, представляващи по
естеството си леки телесни повреди. Прието е като доказателство по делото и
съдебномедицинско удостоверение за преглед извършен на третия ден след
процесния случай – 12.01.2022г., от което се установява, че по тялото на ищеца
е имало охлузвания – върху дясното коляно и подбедрицата, които могат да
бъдат причинени по начина, описан от ищеца. Съответно, съдът счита, че
показанията на единствения свидетел очевидец се подкрепят от множество
косвени доказателства, които в своята съвкупност се явяват достатъчни, че да
опровергаят показанията на свидетеля П. В. Ф., че е бил налице само словесен
спор между страните, разразил се на междустълбищната площадка. От
заключението на приетата КСППЕ се установява, че с оглед на преживяното за
ищеца е възникнала психотравма, довела до реакция на стрес с разстройство
на адаптацията, което представлява „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“. По отношение на начина на извършване на
нараняванията, съдът го счита за доказан с оглед на показанията на свидетеля
Р.Г.А. – П. като съответстващ на изложеното в исковата молба. Свидетелят
Р.Г.А.– П. като най-близък до ищеца е възприела и продължава да възприема
негативното отражение върху чувствата и емоциите на ищеца вследствие на
процесния случай. Установи се, че и начинът на живот на ищеца се е
променил, доколкото същият продължава да изпитва страх и да не желае да
продължи ремонта на къщата им в гр. Кюстендил.
6
Относно заключението по допуснатата по делото КСППЕ, видно от
същото ищецът е претърпял психотравма, довела до реакция на стрес с
разстройство в адаптацията, което представлява временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Съобразявайки целия събран по делото
доказателствен материал, както и наблюденията на експертите при
изследването на ищеца, съдът достига до извод, че тази травма е в пряка
причинно-следствена връзка с противоправно поведение на ответниците.
Действително, налице е ескалирало неразбирателството между страните
поради съседски недоразумения във връзка с разчистването на двора на
къщата им, но последното в никакъв случай не следва да оправдае
причиняването на физическо насилие, извършено върху ищеца. Не на
последно място, касае се нападение върху един възрастен човек от страна на
двама по-млади мъже, случило се в собствения апартамент на ищеца, а оттам
поведението на ответниците се явява още по-укоримо.
Съответно, съдът да счита, че ищецът е понесъл неимуществени вреди
от случилото се на 08.01.2022г., които следва да бъдат обезщетени от страна
на извършителите, с изключение на твърдението, че е изпаднал в тежка
депресия, доколкото това състояние беше отхвърлено да е налице с оглед на
заключението по приетата КСППЕ.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието „справедливост“
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от
Постановление №4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/, като например –
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е
получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално
положение.
В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на
преживените от ищеца увреждания, които съгласно заключението на
изготвената СМЕ са му причинили болка и страдания, като те са били по-
силни за първите 7-10 дни, след което започват намаляват и за период от 2-3
седмици следва да са отзвучали напълно.
От друга страна следва да бъде отчетен фактът, че неимуществените
вреди не се ограничават в рамките на обичайните човешки реакции на
подобно травматично увреждане, доколкото от заключението на КСППЕ се
установява, че понастоящем ищецът е с нарушена адаптация, доколкото е
7
налице травматично преработване на преживяваното, което продължава да
влияе на социалната му адаптация като цяло и да поддържат спомена за
преживяност, като у ищеца продължават да персистират преживявания,
изцяло подчинени на болезненото преживяване на инцидента, който го е
лишил от неговата сигурност и самочувствие. С оглед и възрастта на ищеца
/66 години към датата на деянието/, както и с оглед на здравословното му
състояние – наличие на психично заболяване, което може да бъде обострено
за в бъдеще, ако не се подобри комуникацията и междусъседските отношения
на страните, както е прието в заключението по приетата КСППЕ, на ищеца все
още му е трудно да преодолее психологическите последици от нанесената
травма.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото,
включително с оглед размера на минималната работна заплата за страната,
следва да бъде определен на 2000 лева. До този размер следва да бъде уважен
предявеният иск, а за разликата до пълния претендиран размер от 5000 лева
/частично от 50 000 лева/, искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат всички страни. На
основание чл.78, ал.1 ГПК на К. П. се дължат разноски, съобразно уважената
част от иска. Ищецът е представил в срок списък по чл.80 ГПК. Направил е
следните разноски по делото: 200 лева – заплатена държавна такса; 800 лева –
депозит за възнаграждение на особения представител на ответника Н. С. Н.;
1200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна
защита и съдействие от 14.06.2023г. /л. 177 от делото/. Доказано сторените
разноски възлизат на сумата от общо 2200 лева. Съответно, ответниците в
условията на солидарност следва да бъдат осъдени да му заплатят сумата в
размер на 880 лева.
Разноски претендира и ответникът К. В. П., представил в срок списък по
чл.80 ГПК, в който фигурира сумата от 800 лева – адвокатски хонорар.
Представени са доказателства за действителното му заплащане, поради което
съдът ще присъди разноските в размер на 480 лева с оглед на уважената част
от иска.
Ответникът Н. С. Н. не е сторил разноски по делото – представляван е от
особен представител.
На следващо място разноските в тежест на бюджета на съда са в размер
на 1010 лева за възнаграждения на вещи лица и 5 лева за издаване на
изпълнителен лист. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК с оглед уважената част от
иска ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза и по сметка на
РС – Кюстендил сумата от 404 лева.
8
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН **********, адрес: гр. **** и Н. С. Н., ЕГН
**********, адрес: гр. ****, да заплатят в условията на солидарност на К. Ц.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, на основание чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от
2000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от деянието, извършено на 08.01.2022г. в гр.
Кюстендил, изразяващи се в силни физически болки и страдания от
причинените травми и силен шок; затруднена социализация и променено
отношение към света в негативен аспект; силен страх от посещение на
апартамента в кв. *** и като цяло на град Кюстендил; неудобство от
необходимостта да бъде обгрижван от своите близки в периода на
възстановяването; чувство на безполезност, както и че е в тежест на всички
свои близки; притеснения за възстановяването и неизвестността от бъдещето,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от деянието,
извършено на 08.01.2022г. в гр. Кюстендил, изразило се тежка депресия, както
и за разликата над 2000 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева
/частично от 50 000 лева/.
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН **********, и Н. С. Н., ЕГН ********** да
заплатят солидарно на К. Ц. П., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата от 880 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН **********, и Н. С. Н., ЕГН ********** да
заплатят солидарно в полза и по сметка на Районен съд – Кюстендил на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 404 лева, представляваща сторените по
делото разходи от бюджета на съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, К. Ц. П., ЕГН **********, да
заплати на К. В. П., ЕГН **********, сума в размер на 480 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9