Р Е Ш Е Н И Е

 

2020/10.5.2019 г. 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

   ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,   четиринадесети състав  в публично съдебно заседание, проведено на девети април  две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                      Районен съдия: Даниела Павлова 

 

 

   при участието на секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17886 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

   

     Подадена е молба с която е предявен са предявени иск с пр.осн.чл.150 СК и чл.86 ЗЗД за увеличение на  издръжката, дължима от Д.К.Щ.  с ЕГН ********** в полза на непълнолетния му син В.Д.Щ.  с ЕГН **********, действащ със съгласието на неговата майка и  законен представител Т.В.Т.,  определена по гр.д.№ 13332/16 г. на РС Варна  от 150.00 лева на 250 лева, считано от подаване на молбата – 23.11.2018 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката ведно със законна лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на сумата, на падеж 5-то число на месеца за който се дължи издръжката;

    Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са, че с протоколно определение от 28.04.2017 г.,  постановено по гр.д.№ 13332/2016 на РС Варна е прекратен гражданският брак на родителите му  и бащата се е задължил да заплаща  месечна издръжка  в полза на сина си  В.Щ.  в размер на 150 лева,  на  падеж  до пето число на месеца, за който се дължи, считано от 01.04.2017 г. до настъпване на законна причина за отмяна или изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка неизплатена вноска, до окончателното й изплащане.

    От определянето на издръжките е изминала една година и 6 месеца и нуждите на детето са нараснали с увеличаване на възрастта му. Предвид инфлационните процеси в страната и увеличението на стоките и услугите, за задоволяване нуждите на непълнолетния  се е увеличила и неговата издръжка. Детето има диагностицирано заболяване от ранна детска възраст, което налага редовно посещение на консултативни прегледи и медикаментозно лечение за които майката заплаща ежемесечни разноски. Бащата не е осигурявал други средства освен определената му издръжка. Той има възможности да дава издръжка в по-голям размер, тъй като не издържа други лица, работи и получава доходи, които му позволяват да заплаща издръжка в по-голям размер.  

     Ищецът моли за уважаване на молбата и за заплащане на разноски за производството. 

     В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на молбата от ответника с който оспорва предявеният иск по размер  като сочи, че доходите му не позволяват да заплаща издръжка в претендирания размер, тъй като има задължения за малолетната си дъщеря Ая Данаилова Щерева, която има вродена сърдечна аномалия. Не оспорва твърденията, че е баща на ищеца, че има задължение за издръжка към него съгласно определение на съда в размер на 150 лева. Оспорват се твърденията в молбата за нарасналите нужди на ищеца за периода след определяне на предходната издръжка до подаване на исковата молба. Ответникът твърди, че работи по трудов договор  с брутно месечно възнаграждение в размер на 606.62 лева и нетно такова 470 лева. Със съдебно решение по гр.д.№ 15507/2017 г. на РС е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетната си дъщеря Ая Щерева в размер на 140 лева. Общо задължението му за издръжка в полза на  двете деца  е в размер на 290 лева. Няма други доходи освен тези по трудово правоотношение в размер на 606.62 лева брутно възнаграждение и нетно такова в размер на 470 лева. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството.

     В съдебно заседание ищецът поддържа молбата и моли да се уважи.

     Ответникът поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.

     Д „СП“ Варна изразяват становище за основателност на молбата, като молят за постановяване на решение с което съдът увеличи издръжката на ищеца, като съобрази доходите на бащата.

     Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, въз основа на закона и по вътрешно убеждение,  намира за установено следното от фактическа и правна  страна:

             С влязло в сила определение от 28.4.2017 г., постановено по гр.д.№ 13332/2016 г. на ВРС, 39 състав е одобрена съдебна спогодба с която  съдът

             „ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето В.Д.Щ., ЕГН:********** на неговата майка Т.В.Т., ЕГН:**********.

             ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето В.Д.Щ., ЕГН:********** при майката Т.В.Т., ЕГН:********** на адрес: ***, ж.к.Младост, бл.116, вх.Б, ет.5, ап.15.

             ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д.К.Щ., ЕГН:**********, с адрес: *** с детето В.Д.Щ., ЕГН:**********, както следва: бащата има възможност да вижда и взема детето всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 16:00 часа, както и десет дни през лятото, когато майката не е в платен отпуск.

             Бащата Д.К.Щ., ЕГН:**********, с адрес: *** СЕ ЗАДЪЛЖАВА ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето В.Д.Щ., ЕГН:**********, роден на *** г., чрез неговата майка и законна представителка Т.В.Т., ЕГН:**********,***, ж.к.Младост, бл.116, вх.Б, ет.5, ап.15, издръжка за минало време за периода от 01.11.2015 г. до 31.10.2016 г. в общ размер от 1800.00 лв. /хиляда и осемстотин лева/,  по 150 лв. /сто и петдесет лева/ месечно. Общият размер на претендираната издръжка за минало време, ведно със сумата натрупана за периода от завеждането на исковата молба до подписването на настоящото споразумение, т.е. до 31.03.2017 г., възлиза на 2 550 лв. От посочената сума бащата ще заплати, веднага след подписване на споразумението, сума в размер на 1 350,00 лв. /хиляда триста и петдесет лева/.

            Бащата Д.К.Щ., ЕГН:**********, с адрес: *** СЕ ЗАДЪЛЖАВА ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето В.Д.Щ., ЕГН:**********, роден на *** г., чрез неговата майка и законна представителка Т.В.Т., ЕГН:**********, с адрес: ***, ж.к.Младост, бл.116, вх.Б, ет.5, ап.15 остатъкът до 2 550 лв. или сума в размер на 1 200,00 лв. до 01.11.2017 г., издръжка за минало време, ведно с лихва за забава за времето на отсрочката в размер на още 60 лв. или на 01.11.2017 г. сума в общ размер на 1 260,00 лв.

            Бащата Д.К.Щ., ЕГН:**********, с адрес: *** СЕ ЗАДЪЛЖАВА ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето В.Д.Щ., ЕГН:**********, роден на *** г., чрез неговата майка и законна представителка Т.В.Т., ЕГН:**********,***, ж.к.Младост, бл.116, вх.Б, ет.5, ап.15, месечна издръжка в размер на 150,00 лв. / сто и петдесет лева/, считано от 01.04.2017 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, платима на пето число от месеца, за който се дължи издръжката до настъпването на законно основание за нейното изменение или прекратяване“.

            От удостоверение за раждане,  издадено въз основа на акт за раждане № III-554 от 17.9.2001 г. се установява, че ответникът Д.К.Щ. е баща на ищеца В.Д.Щ..

            От медицински документи, издадени от МЦ „Юник“, гр.Пловдив, а именно ЕПИ – контролен преглед от 25.2.2019 г., ЕПИ-Контролен преглед от 21.5.2018 г., ЕПИ-Контролен преглед от 19.3.2018 г. и от Епикриза от 12.03.2016 г. и Епикриза от 04.02.2016 г., двете издадени от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр.Варна се установява, че ищецът В.Щ. има диагностицирано заболяване „Ювенилна миоклонична епилепсия. ДД-лявооклипитална епил. Назначен е следващ преглед след 9 месеца. Ищецът е хоспитализиран по спешност на 01.02.2016 г. и на 12.03.2016 г. във Втора детска клиника – Катедра по педиатрия на МБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр.Варна.

              В подкрепа на възраженията си ответникът е представил удостоверение от осигурител „Неттех Варна“ ООД, издадено на 02.01.2019 г. с което се удостоверява, че за периода м.08-м.12.2018 г. на Д.Щ. са изплатени трудови възнаграждения бруто 606.62 лева и нето 470.73 лева месечно.                 

             От удостоверение за раждане,  издадено въз основа на акт за раждане № 1023 от 15.6.2017 г. се установява, че ответникът Д.К.Щ. е баща на малолетното дете Ая Данаилова Щерева, родено на *** г.

              С решение № 198/18.01.2018 г., издадено по гр.д.№ 15507/2017 г. на ВРС, 46 състав, влязло в сила на 09.02.2018 г., се установява, че ответникът  Д.К.Щ. е осъден да заплаща в полза на  детето Ая Данаилова Щерева с ЕГН **********, родено на ***г., чрез неговата майка и законен представител Наталия Иванчева Величкова, с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 140 /сто и четиридесет/ лева, дължима считано от предявяване на иска – 12.10.2017г., платима до 5-то число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването плащането на издръжката.

             От справка от ТД на НАП Варна се установява, че към 11.03.2019 г.  няма данни за регистрирани участия в търговски дружества и няма данни за регистрирани банкови сметки на ответника Д.К.Щ..

             От показанията на свидетелят Емилиян Кънински, които съдът преценява като логични, последователни, обективини и основани на непосредствени впечатления се установява, той  е в близки отношения с майката на ищеца и със самия ищец, тъй като го познава от 4-годишна възраст. Знае, че  В. от осми клас страда от епилепсия и получава припадъци.  Втория път, той го е носил до болницата,  защото не можели да го вдигнат.  Майката Т. смятала, че в „Терапията“ претупват лечението на сина й и решила да го лекува при един  професор в гр. Пловдив. Откакто го лекува  този професор, В.  е чувствително по-добре и даже започнали да му намалят лекарствата. Има подобрение и не е получавал припадъци.  Най-малко по три пъти в годината ходят на прегледи в Пловдив, тази година ще ходят по-често, защото В. иска да кара шофьорски курсове, но това професора ще реши дали ще може. Обикновено престоя в гр. Пловдив е по три дни и наемат квартира. Първия ден пътуват,  на  следващия детето   трябва да бъде отпочинало, трябва да му се измие главата, защото му се прави ЕЕГ, мажи се  с някакви  медикаменти. Не може да отидат в гр. Пловдив, веднага да го прегледат и да си тръгнат обратно. Задължително има определено време за спане, защото В. трябва  да е отпочинал определено време, след това има процедура за изследванията и чакат за прегледа. Случвало се е да имат час  за 14 часа, а да се приберат в 22 часа в квартирата. Минимум три дни са необходими за престой в  гр. Пловдив, като на третия ден пътуват обратно. Разноските не са под 350 лема.  За прегледа се плаща  по  70 лв., по 20 лв. на човек на вечер за преспиване и транспорта стават около 350 лв. В. ходи и на английски език, който също се заплаща. Детето посещава извънкласни занимания като математика, английски и български език, а сега иска и немски език да учи, тъй като има желание  да учи в университет извън България. След работа свидетелят го взема от училище и се прибират заедно.  Познава бащата на детето, но не го е виждал от 2017 г.  Той не се е обаждал откакто баба му починала, тоест на В. прабаба му, която се казва Виктория Иванова преди  7-8 години. Майката го търсила  когато детето припаднало за първи път. От 2017 год. до сега  бащата не е търсил  В., не се е обаждал, не се е интересувал. Това го знае от В.. Свидетелят Кънински и В. са много близки през последните години, заедно са постоянно, споделят си  „мъжки работи“, които не могат да се обсъждат с майката. Свидетелят полага  грижи за  момчето, ходи с тях  в гр. Пловдив, като пътуват с неговата кола.  Често В. се е разстройвал пред свидетеля заради баща си и не искал майка му да разбере, тежало му, че баща му не го търси.  В момента В.  е  в 11-ти клас и догодина завършва.  

             Законодателят е обусловил основателността на претенцията за изменение размера на присъдена издръжка от доказване наличието на трайно и съществено изменение на обстоятелствата, а именно във възможностите на задълженото по изплащане на издръжката лице и на нуждите на издържаното дете.

     В настоящият  случай от присъждането на последната издръжка до иницииране на настоящото производство са изминали две години, през който период неминуемо са настъпили съществени изменения в нуждите на детето, което към момента е на 17 години и е ученик.

     В тази връзка съдът приема, че са настъпили изменения в неговите  нужди, които са обусловени, освен от посоченото обстоятелство, така и от по-голямата възраст,  но и от променената икономическа обстановка  в страната през изминалия период от време.  Съдът приема, че непълнолетният  има нужда  от средства за образование, което е предпоставка и база за пълноценното му  развитие. По изложените съображения се налага извода, че са настъпили изменения в потребностите на детето  от облекло, храна и други текущи разходи, налагани от ежедневието и неговата  възраст. Безспорно е, че заболяването на младежа изисква стриктно спазване както на медикаментозен, така и на хранителен режим, като  детето трябва да се предпазва от физическо натоварване и от емоционално напрежение. Безспорно е че разходите на едно момче на 17 години са се увеличили в сравнение с разходите през предходните години. В интерес на непълнолетния ищец е той да посещава образователни курсове, свързани с неговото обучение и бъдещо кандидатстване в университет, каквото желание има момчето,  както и да посещава други форми на образователни и развлекателни занимания, които биха допринесли за неговото физическо и психическо здраве, както и за доброто му емоционално състояние. От изложеното,  съдът намира, че предявения иск е основателен. 

      По отношение размера на претендираната издръжка съдът намира следното:

             Установи се от доказателствата по делото, че ответникът получава възнаграждение по трудов договор в размер над МРЗ 452 лева и същият е  ангажирал доказателства в подкрепа на възражението му, че  има  задължения за издръжка към  лица, имащи право  на издръжка от него на основание чл.140 СК и по реда на чл.141 СК. Д.Щ.  има задължения за издръжка, установени със съдебно решение към малолетната му дъщеря Ая Данаилова Щерева в размер на 140 лева месечно. 

             Даването на издръжка  към други  лица на които ответникът дължи издръжка  не го освобождава  от задълженията му по чл. 143, ал.2 СК към ненавършилото пълнолетие негово дете, независимо дали е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. 

             От събраните в производството доказателства, съдът намира, че бащата предвид неговата възраст, здравословно състояние  и образование е в състояние да реализира доходи в размер на средната РЗ за страната. Предвид изложеното, като взе предвид нуждите на детето и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че необходимата месечна издръжка на детето е в размер на 300 лева,  от които ответникът следва  да  заплаща  180 лева в полза на непълнолетния си син.  Бащата следва да участва с по-голям дял в издръжката на сина си,  тъй като  майката участва в издръжката на детето като предоставя непосредствени и  постоянни  грижи, както за храна и облекло, така и за отопление, лекарства, лечение  и други необходими текущи разходи.  Размерът на издръжката е определен съгласно императивната норма на чл.142 СК. Предявеният иск е частично основателен за сумата от 180 лева като за горницата до претендираните  250 лева същият следва да се отхвърли като   неоснователен.

             Увеличеният размер на издръжката се дължи, считано от датата на предявяване на иска – 23.11.2018 г.  ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи същата.

   На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22/28.02.2008 г. в сила от 01.03.2008 г., ответникът следва да  заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на  50 лева.

 

    По въпроса за разноските:

    При този изход на спора и молба по чл.78 ГПК, ответникът дължи на ищеца разноски за производството в размер на направените разходи съгласно представения списък по чл.80 ГПК, а именно за заплатено възнаграждение на адвокат по договор за правна защита и съдействие, което за уважената част на иска е 90 лева.

   Ответникът също има право на разноски за отхвърлената част на иска по молбата му  с пр.осн.чл.78 ГПК в размер на направените разходи съгласно представения списък по чл.80 ГПК, а именно за заплатено възнаграждение на адвокат по договор за правна защита и съдействие, което за отхвърлената  част на иска е 210 лева.

 

     Мотивиран от  изложеното, съдът 

 

Р Е Ш И :

 

            ИЗМЕНЯ размера на определената по гр.д.№ 13332/16 г. на РС Варна  издръжка,  дължима от Д.К.Щ.  с ЕГН ********** в полза на непълнолетния му син В.Д.Щ.  с ЕГН **********, действащ със съгласието на неговата майка и законен представител Т.В.Т., като УВЕЛИЧАВА издръжката  от 150.00 лева на 180 /сто и осемдесет/ лева, считано от подаване на молбата – 23.11.2018 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката ведно със законна лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на сумата, на падеж 5-то число на месеца за който се дължи издръжката, на осн.чл.150 СК и чл.86 ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 180 лева до претендираните 250  лева.

 

           ОСЪЖДА Д.К.Щ.  с ЕГН ********** да заплати на В.Д.Щ.  с ЕГН **********,   действащ със съгласието на неговата майка и законен представител Т.В.Т. разноски за производството в размер на 90 /деветдесет/  лева, на осн.чл.78 ГПК.

 

           ОСЪЖДА В.Д.Щ.  с ЕГН **********,   действащ със съгласието на неговата майка и законен представител Т.В.Т. да заплати на Д.К.Щ. с ЕГН ********** разноски за производството в размер на 210 /двеста и десет/  лева, на осн.чл.78 ГПК.

 

 

 

           ОСЪЖДА Д.К.Щ.  с ЕГН ********** да заплати държавна такса за производството по сметка на РС Варна  в размер на 50 /петдесет / лева на осн. чл.78, ал.6 ГПК, вр.с чл.7, т.2 от Тарифа за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

 

 

           Решението  подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.  

 

 

 

                                    Районен съдия: