№ 14358
гр. ......, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:..
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от .. Гражданско дело № 20241110161565 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ....., със седалище и адрес на
управление гр. ..., представлявано от .. – Изпълнителен директор и ... – Председател на
Управителния съвет, чрез процесуален представител юрисконсулт ..., против А. Н. С., ЕГН:
**********, и Д. Т. С., ЕГН: **********, двамата с адрес: ..
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД).
Ищецът .. твърди, че на 13.06.2024 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А. Н. С. и Д. Т. С.. Искането е за суми,
представляващи стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от м.05.2021 г.
до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, мораторна лихва за забава от 15.08.2022 г. до 20.05.2024 г. в размер на 554,60
лева, както и суми за дялово разпределение: 27,78 лева главница за периода от м.05.2021 г.
до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, и 6,37 лева лихва за периода от 16.07.2021 г. до 20.05.2024 г.. Дружеството е
уведомено на 17.09.2024 г., че са постъпили възражения от двамата длъжници, поради което
предявява настоящия иск за установяване на вземането си. Ищецът твърди, че ответниците,
като собственици на топлоснабдения имот, са клиенти на ТЕ съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и
са длъжни да заплащат цена за ТЕ по Общите условия за продажба на топлинна енергия от
... на клиенти за битови нужди в гр. ......, които имат силата на договор и са влезли в сила от
10.07.2016 г.. Според Общите условия, месечните дължими суми за ТЕ се заплащат в 45-
1
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ищецът твърди, че ответниците
не са погасили задължението си за доставената топлинна енергия. Заявява, че сградата е
сключила договор за дялово разпределение на ТЕ с .... Сумите за ТЕ са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Ответниците А. Н. С. и Д. Т. С. чрез процесуалния си представител адвокат Р. Р., оспорват
исковата молба като неоснователна. Твърдят, че не е установено доверителите им да са
собственици или титуляри на ограничено вещно право върху имота. Правят възражение за
изтекла тригодишна давност за част от претендираните вземания, тъй като се касае за
„периодични вземания" по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Оспорват претенцията за лихва
за забава, като твърдят, че не са изпаднали в забава. Позовават се на Общите условия от
2016 г., според които за изпадането в забава не е нужно отправянето на покана от ищеца , и
обезщетение за забава се дължи след 45 дни от периода на изравнителната сметка, като тези
ОУ не уреждат възникването на вземане за обезщетение за забава върху прогнозно
определени суми. Считат, че поради неиздаването и неоповестяването на общите фактури в
срок, е налице забава на кредитора (ищеца) по чл. 95 и чл. 96 от ЗЗД, което освобождава
длъжника от последиците на собствената му забава. Твърдят, че ищецът не ги е канил да
платят задълженията си. Оспорват и претенцията за цена на услуга „дялово разпределение"
и лихвата за забава върху нея , тъй като ищецът не доказва как е разпределил цената на
услугата между етажните собственици , и считат, че претендираната сума е произволно
определена и се различава от договорно определената с фирмата за дялово разпределение
(ФДР). Заявяват, че ОУ не установяват падеж за плащане на задължението за дялово
разпределение, поради което за да изпаднат в забава, е трябвало да бъдат поканени. Не
възразяват да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Не оспорват издаването на фактури и
осчетоводяването им, както и че до имота е доставено твърдяното количество ТЕ , поради
което молят да не се допуска съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза.
Третото лице-помагач ....., със седалище и адрес на управление .... представлявано от
Изпълнителния директор .., чрез пълномощника си юрисконсулт ..., е конституирано на
страната на ищеца. В свое изложение твърди, че разпределението на топлинната енергия в
сградата се извършва по система за дялово разпределение, съобразно чл. 139, ал. 1 от ЗЕ.
Начислението на потребената ТЕ за имота за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г. е
определено съгласно законовите нормативи. Посочва, че за имота е налице липса на
присъединени към разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатори, наличие на
една щранг-лира в банята и един индивидуален водомер за топла вода. Клиентът е
консуматор на ТЕ от сградна инсталация, щранг-лира и за подгряване на топла вода.
Количеството ТЕ от сградната инсталация и щранг-лирата се определя по емпиричен път. За
периода 05.2021 г. – 04.2022 г. делът за топла вода е изчислен по норма за разход на
потребление (140 л/обитател/денонощие) на база двама потребители, поради липса на
пластмасова пломба на входящ холендър на водомера. За период 05.2022 г. – 04.2023 г. делът
за топла вода е определен по норма (двама потребители) до м. септември 2022 г., а след това
2
по показание на водомера, тъй като на 24.10.2022 г. е осъществено пломбиране и
нередността е отстранена. Поддържа становище, че при определяне разхода на ТЕ са спазени
нормативните изисквания.
СЪДЪТ, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представения Нотариален акт за продажба на недвижим имот, издаден на 29.12.2006 г., се
установява, че .... е продал, а Д. Т. С., ЕГН **********, и А. Н. С., ЕГН **********, са
купили апартамент № 35 (тридесет и пет) на 5 (пети) етаж в жилищната сграда на блок №
134 (сто тридесет и четири), вход Б, находящ се в гр. ......, ... община, район ....., ж.к. „.....“.
Този документ еднозначно доказва собствеността на двамата ответници върху процесния
топлоснабден имот. Предвид липсата на изрична уговорка за различно разпределение на
собствеността в нотариалния акт, съдът приема, че съсобствеността е по 1/2 идеална част
за всеки от ответниците.
От горното съдът приема за установено и доказано , че между .. и ответниците А. Н. С. и Д.
Т. С. е налице облигационно правоотношение, възникнало на основание Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от .... на клиенти в гр. ......, които имат
силата на договор и са влезли в сила от 10.07.2016 г.. Ответниците, като собственици на
топлоснабдения имот, са клиенти на ТЕ съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. По силата на тези
Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия и за услугата дялово разпределение. Ответниците не проведоха обратно насрещно
доказване в съдебното производство и така възраженията им останаха недоказани относно
това, че не са собственици на процесния топлоснабден обект.
За процесния период от м. май 2021 г. до м. април 2023 г. ищецът претендира главница за
топлинна енергия в размер на 3410,14 лева, мораторна лихва в размер на 554,60 лева,
главница за дялово разпределение в размер на 27,78 лева и лихва за дялово разпределение в
размер на 6,37 лева. Тези суми са разпределени поравно между двамата ответници съгласно
Заповед за изпълнение № 21325 от 09.07.2024 г..
От представените Общи фактури за период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и за период
01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. се установява начислената стойност на топлинната енергия.
Съгласно извлечение от сметки, общата сума за главница е 3437.92 лева, а за лихви 560.97
лева, с общ размер 3998.89 лева.
Съдът намира, че не е налице спор по отношение на размера и цената на доставената
топлинна енергия и извършените дялови разпределения, тъй като това обстоятелство е
безспорно. Ответниците изрично са заявили в писмения си отговор, че не оспорват
доставеното количество топлинна енергия, нито издадените фактури и тяхното
осчетоводяване. Поради това, съдът е оставил без уважение исканията за съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертиза, тъй като за изясняване на тези обстоятелства
не са необходими специални знания.
3
По възражението за липса на покана за дължимостта на лихвата за забава, съдът
намира същото за неоснователно. Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение
на едно парично задължение е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му без
покана. В настоящия случай, Общите условия за продажба на топлинна енергия, които имат
силата на договор между страните, изрично определят падежа на месечните задължения за
топлинна енергия – 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2 от ОУ ). Задълженията по изравнителните сметки също имат определен падеж – 45 дни
след края на април на съответната година (обикновено 15 юни). Този определен падеж е
достатъчен, за да настъпи забава на длъжника, без да е необходимо ищецът да отправя
допълнителна покана. Възражението на ответниците, че ОУ не уреждат възникването на
вземане за обезщетение за забава върху прогнозно определени суми, е ирелевантно, тъй като
изравнителните сметки окончателно определят размера на задължението, а не създават ново
такова, и забавата е настъпила по силата на закона и договора, а не е обусловена от покана.
По отношение на дяловото разпределение:
Услугата дялово разпределение на топлинна енергия е задължителна за сгради в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция. В конкретния случай, етажната
собственост, в която се намира имота на ответниците (блок 134, ж.к. .....), е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ....
Този договор е сключен на 19.08.2002 г. между „Топлоснабдителна агенция и енергиен
сервиз ... (предшественик на ..) и етажната собственост, представлявана от .., упълномощен с
Протокол от Общо събрание на етажните собственици от 29.07.2002 г.. Съгласно Общите
условия на „.... ......” (чл. 22, ал. 2), клиентите заплащат на топлопреносното предприятие
стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. В
изпълнение на тази нормативна рамка, „.... ......“ ЕАД и .. също имат сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, озаглавен "ДОГОВОР
ПРИ ОБЩИ УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА УСЛУГАТА ДЯЛОВО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
НА ТОПЛИННАТА ЕНЕРГИЯ, ПО ЧЛ. 139В ОТ ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКА", сключен на
03.06.2020 г.. Този договор изрично предвижда, че Изпълнителят (..) извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата (чл. 1 от
договора), а „.... ......“ ЕАД заплаща извършената услуга съгласно ценоразпис (чл. 3, т. 1 от
договора). На свой ред, „.... ......“ ЕАД начислява тази услуга на крайните клиенти.
От представените писмени доказателства и изложението на третото лице-помагач ... се
установява, че начислението на потребеното количество топлинна енергия за отопление и
топла вода в апартамент № 35 за процесния период е определено съгласно действащите
законови нормативи. ... е предоставило индивидуални справки от изравнителни сметки за
сезони 2021/2022 г. и 2022/2023 г. за абонатен № ..., обслужващ имота на ответниците. Тези
справки детайлизират разхода за топлинна енергия за щранг-лирата и за топла вода, като
отчитат специфичното състояние на имота (липса на радиатори, наличие на щранг-лира и
индивидуален водомер).
Изложението на ... детайлно описва методологията за изчисляване на дяла за топла вода. За
4
периода май 2021 г. – април 2022 г., поради констатация за липса на пластмасова пломба на
входящ холендър при посещение на представител на ..., делът за топла вода е изчислен
съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба за топлоснабдяването, на база двама потребители
(норма от 140 л/обитател/денонощие). За периода май 2022 г. – април 2023 г., делът за топла
вода е определен на база двама потребители от май до септември 2022 г., а след 24.10.2022
г., когато е осъществено пломбиране и нередността е отстранена, разходът е определен въз
основа на показанията на водомера за топла вода. Това показва, че дяловото разпределение е
съобразено с нормативните изисквания и актуалното състояние на измервателните уреди,
както и с правилата за определяне на потребление при неизправни или неопломбирани
уреди.
Тъй като ответниците изрично не оспорват доставеното количество топлинна енергия и
редовността на фактурите, а фирмата за дялово разпределение е потвърдила спазването на
нормативите при разпределението, съдът приема, че претендираните суми за дялово
разпределение са правилно начислени и дължими.
По отношение на възражението за давност, съдът съобразява трайната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно която вземанията за топлинна енергия и свързаните с тях услуги
представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност. Началният момент на давностния срок за всяко отделно месечно
задължение е неговият падеж, а не датата на годишната изравнителна сметка, тъй като
последната само уточнява размера на вече възникнало и изискуемо задължение. Датата, на
която давността е прекъсната, е 13.06.2024 г. с подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Приложеният анализ на давността показва, че:
Месечните задължения за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ стават
изискуеми в 45-дневен срок след края на съответния месец на потребление.
Задължението за месец май 2021 г. (01.05.2021 г. - 31.05.2021 г.) има падеж на
15.07.2021 г. (45 дни след 31.05.2021 г.). Тъй като тази дата (15.07.2021 г.) е след
13.06.2021 г. (три години преди прекъсването на давността), вземането за месец май
2021 г. не е погасено по давност.
Всички следващи месечни главници за топлинна енергия и дялово разпределение за
периода до 30.04.2023 г., както и мораторните лихви, претендирани от 15.08.2022 г. и
16.07.2021 г. съответно, също имат падежи или начални дати на натрупване, които са
след 13.06.2021 г..
Следователно, нито една от претендираните главници за топлинна енергия и
дялово разпределение, както и съответните мораторни лихви, не са погасени по
давност. Възражението на ответниците за изтекла давност се явява неоснователно.
По тези съображения, съдът намира, че: Исковете за главница за топлинна енергия и
5
дялово разпределение както и лихва са доказани по основание.
По отношение на разноските:
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски В настоящия случай искът
е изцяло уважен, поради което ищецът има право на пълно присъждане на направените от
него разноски. Ищецът е претендирал разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За държавна такса е внесена сума от 79,98 лв., която е разпределена по
39,99 лв. за всеки ответник в Заповедта за изпълнение № 21325 от 09.07.2024 г..
Юрисконсултското възнаграждение е определено в размер на 25,00 лв. за всеки ответник в
Заповедта за изпълнение № 21325 от 09.07.2024 г., както и всеки един следв ад заплати
сумата в размер на по 50 лв - юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в размер на
по 39,99 BGN (тридесет и девет лева и 99 стотинки)- направените по делото разноски в
исквото производство.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Н. С., ЕГН: **********, че дължи на
....., сумите, както следва:
Главница за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. в размер на 1705,07 (хиляда седемстотин и пет лева и седем стотинки)
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.06.2024 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.08.2022 г. до 20.05.2024 г. в размер на 277,30 (двеста седемдесет и седем лева и
тридесет стотинки) лева.
Главница за суми за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в
размер на 13,89 (тринадесет лева и осемдесет и девет стотинки) лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 13.06.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането.
Мораторна лихва за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 20.05.2024 г. в
размер на 3,18 (три лева и осемнадесет стотинки) лева, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 21325 от
09.07.2024 г. по ч.гр.д. № 36052/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Т. С., ЕГН: **********, че дължи на
....., сумите, както следва:
Главница за стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. в размер на 1705,07 (хиляда седемстотин и пет лева и седем стотинки)
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.06.2024 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.08.2022 г. до 20.05.2024 г. в размер на 277,30 (двеста седемдесет и седем лева и
тридесет стотинки) лева.
Главница за суми за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в
размер на 13,89 (тринадесет лева и осемдесет и девет стотинки) лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 13.06.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането.
Мораторна лихва за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 20.05.2024 г. в
размер на 3,19 (три лева и деветнадесет стотинки) лева., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 21325 от
09.07.2024 г. по ч.гр.д. № 36052/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав.
ОСЪЖДА А. Н. С., ЕГН: **********, и Д. Т. С., ЕГН: **********, да заплатят на .....,
направените по делото разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на
по 39,99 BGN (тридесет и девет лева и 99 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на по 25,00 BGN (двадесет и пет лева), както и всеки един сумата в размер на по 50
лв - юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в размер на по 39,99 BGN (тридесет
и девет лева и 99 стотинки)- направените по делото разноски в исквото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7