Р Е
Ш Е Н
И Е
№584
14.07.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №495 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от ЕТ E.2016-A.A.“със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от A.M.A., подадена чрез пълномощника му адв.А.Г.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-152-0122957/23.03.2023 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят
намирал обжалваната заповед за незаконосъобразна, тъй като същата била издадена
в несъответствие с целта на закона и при издаването й не бил спазен принципът
на съразмерност по чл.6 от АПК. Твърди, че съображенията на данъчните органи не
обосновавали срока, за който е наложена процесната ПАМ. Предвид законово
регламентираното правомощие на административния орган да действа при условията
на оперативна самостоятелност по отношение срока на мярката, на съдебен контрол
подлежало съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на
тази самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на
административния акт при правилно приложение на закона. В тази връзка смятал,
че оспореният акт е издаден в нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Следвало да се има предвид, че срокът на всяка ПАМ не трябвало да засяга
правата и интересите на адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за
постигане на целта на закона. В случая административният орган бил издал акта
си без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществените
интереси, като бил направил такава само за наличието на обществен интерес от
налагането й, и изцяло игнорирал засегнатите права на оспорващия. Тежестта на
нарушението и съществуващата в обекта организация за отчитане на дейността били
разгледани единствено в тежест на проверяваното лице, без обсъждане на другите
обстоятелства по случая, като например липсата на предходни нарушения,
съществуващото регистрирано и работещо ФУ, липсата на установена практика за
нарушаване на данъчното законодателство и изключително ниския дневен оборот. В
случая преценката на административния орган за продължителността на ПАМ се
основавала на изразени в мотивите на акта предположения, касаещи неиздаването
на фискални касови бележки за извършени продажби и съществуваща в тази връзка
организация в търговския обект, без да се държи сметка за икономическия ефект
от мярка с продължителност 14 дни. При избора на срока били засегнати
прекомерно правата и интересите на търговеца. Определеният в оспорения акт срок
се явявал необосновано дълъг, предвид спецификите на конкретния случай. В
случая не се твърдяло и не се установявало извършеното нарушение да е довело до
укриване на някакви приходи от страна на жалбоподателя, нямало и реално
имуществено ощетяване на фиска, при което запечатването на обекта дори за срок
от 14 дни не съответствало на нито една от целите на принудителната
административна мярка, посочени в чл.22 от ЗАНН. Не бил мотивиран в достатъчна
степен превантивния характер на наложената на жалбоподателя ПАМ, като не било
ясно по какъв начин същата щяла да осуети възможността за извършване на други
подобни нарушения. Изложените в заповедта съображения за местоположението и
големината на обекта сами по себе си не обосновавали извод за действителна
възможност за извършване на нови нарушения.
Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена.
Ответникът, Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си, навежда в писмено становище съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Протокол за извършена проверка в обект (ПИП) сер.АА №0122957, на 17.06.2023 г. в 09.12 часа в гр.***, на адрес ул.***, длъжностни лица в ЦУ на НАП София, ГДФК, ОД Пловдив, са извършили проверка на търговски обект – магазин, стопанисван от ЕТ E.2016-A.A.“гр.***. Проверката е извършена в присъствието на A.M.A., собственик на ЕТ и на представител на ИП – РУ Свиленград. Според вписаното в протокола, при извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 1,20 лева, платени в брой от проверяващия на лицето A.M.A., не е издаден фискален касов бон от намиращото се в обекта ФУ, или от кочан с ръчни касови бележки. Посочена е касова наличност 0.00 лв. по данни от ФУ и 25.60 лв. фактическа наличност на парични средства. Протоколът е подписан от съставилите го лица и от присъствалото лице. Приложени са документи – Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, изготвен от A.M.A., Дневни отчети и др.
На 17.03.2023 г. от инспектор по приходите в Национална агенция по приходите при Централно управление, е съставен Акт за установяване на административно нарушение №F699863 дата: 17.03.2023 г., срещу „Е. 2016 – А. А.“ ЕТ, за това, че при извършена оперативна проверка на 17.03.2023 г. в 09:11 ч. на обект – Хранителен магазин, находящ се в гр.*** стопанисван от ЕТ E.2016-A.A.“е констатирано, че същият търговец, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. В АУАН е посочено, че за извършената контролна покупка на 1 брой минерална вода на стойност 1,20 лв., платени в брой на лицето А.М.Т.от проверяващия преди легитимация, не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ „DATECS“ DP-150 с ИН на ФУ DT933886 и ФП 02933886, или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Посочено е, че извършеното нарушение се доказва и от установеното наличие на касова разлика в размер на 25,60 лв. между наличните парични средства в касата, съгласно приложен опис , и тези, маркирани във ФУ. Посочено е, че извършеното нарушение е установено и документирано с ПИТ №0122957/17.03.2023 г. и е довело до неотразяване на приходи, с което е нарушил разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Съгласно приложената разписка, АУАН е връчен на A.M.A. като собственик на едноличния търговец на 17.03.2023 г.
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-152-0122957/23.03.2023 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на ЕТ E.2016-A.A.“гр.***, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – хранителен магазин, находящ се в гр.***, ул.***, стопанисван от ЕТ E.2016-A.A.“гр.***, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Видно от представената разписка, заповедта е връчена срещу подпис на собственика A.M.A. на 18.04.2023 г.
Жалбата на срещу заповедта е подадена в съда на 24.04.2023 г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е при спазване на предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок за обжалване, насочена е срещу годен за съдебно оспорване административен акт и изхожда от надлежна страна, адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваната
заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си, като актът е
издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност.
Съгласно чл.186,
ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1, т.е. запечатване на
обект, се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, или от
оправомощено от него длъжностно лице. Обжалваната Заповед е издадена от
Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен
като орган по приходите в чл.7, ал.1, т.3 от Закона за НАП, както и е надлежно
оправомощен, съгласно т.1 от приетата като доказателство по делото Заповед
№ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, да издава заповеди за
налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
В заповедта са
посочени фактически
и правни основания за издаването й. Приложената
правна норма, посочена в административния акт като основание за налагане на
ПАМ, е тази на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, съгласно която разпоредба, в
приложимата й редакция (изм.ДВ бр.104 от
2020 г., в сила от 12.12.2020 г.), принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за
продажба по чл.118.
Като фактическо
основание в заповедта е посочено, че при извършена на 17.03.2023 г. в 09.11
часа съвместна оперативна проверка с органите на РУ-Свиленград и БАБХ, на
търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, представляващ хранителен
магазин, находящ се в гр.***, ул.***, стопанисван от ЕТ E.2016-A.A.“гр***, е
констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки
от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на чл.3, ал.1 от същата наредба. За извършената контролна покупка на 1
брой минерална вода на стойност 1,20 лева, платена в брой преди легитимацията
от проверяващия Вълков, на лицето A.M.A., управител в търговския обект, не е издаден
фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство (ФУ) Datecs DP-150, с рег.№ на ФУ
4605002, с ИН на ФУ №DT933886 и ИН на
ФП №02933886, или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Посочено е, че извършеното нарушение се
доказва и от установената положителна касова разлика в размер на 25,60 лв.
между наличните парични средства в касата – 25,60 лв. и разчетената касова
наличност – 00,00 лв. общ оборот по данни на ФУ. От констатацията следва, че ЕТ
„Е. 2016 – А. А.“ не издава съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС.
Разпоредбата на
чл.118, ал.1 от ЗДДС предвижда задължение за всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл.118,
ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС, условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на
типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, се определят
с Наредба, издавана от Министъра на финансите.
Такава е Наредба
№Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (по
нататък само Наредбата), издадена от министъра на финансите, обн.ДВ бр.106 от
27.12.2006 г.
Според чл.3, ал.1
от същата Наредба, в приложимата редакция (ДВ бр.68 от 2020 г., в сила от
31.07.2020 г.) всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
От събраните по
делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че за
извършената на 17.03.2023 г. покупка на стока на стойност 1,20 лева, заплатена
в брой, не е била издадена касова бележка от наличното в търговския обект на
жалбоподателя ФУ, нито друг измежду
предвидените в чл.118 от ЗДДС документи за регистриране и отчитане на извършената
в търговския обект продажба. Самият жалбоподател не оспорва този факт, който
несъмнено представлява неспазване на изискването да се издаде съответен
документ за продажба по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС,
респективно представлява предпоставка за прилагане на принудителната
административна мярка от вида на процесната.
При установеното
по съответния ред неспазване на задължението за издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, административният орган правилно е
приел извършено от ЕТ „Е. 2016 – А. А.“ нарушение, за което е предвидено
прилагане на принудителна административна мярка „запечатване на обект и забрана
за достъп до него“ спрямо обекта, където същото е извършено и установено.
Наличието на
констатираното нарушение обаче не освобождава административния орган от
задължението да издаде административен акт, който да отговаря на изискванията
на чл.186, ал.3 от ЗДДС. За да е законосъобразна заповедта за налагане на
принудителна административна мярка с правно основание чл.186, ал.1 от ЗДДС,
административният орган трябва да се мотивира във всеки отделен случай и защо е
избрал определения от него срок за налагане на принудителната административна
мярка, така че да става ясно по какъв начин този срок е съобразен с целта на закона
и дали той е съразмерен.
В процесния случай
определеният в заповедта срок за налагане на ПАМ е 14 дни, и попада в рамките
на законоустановения – до 30 дни, но изложените от административния орган мотиви
във връзка с определянето на срока са недостатъчно конкретни, за може въз
основа на тях да бъде определен точно този срок за прилагане на ПАМ.
Като мотиви
относно продължителността на срока в заповедта е посочено, че са взети предвид
тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, свързани с
препятстването извършването на данъчната проверка и водещо до укриване на
приходи и намаляване размера на внесените данъци; вида на търговския обект,
неговата големина, работно време, продавани артикули и цени, които били
предпоставка за реализиране на големи обороти. Отчетено е, че така извършеното деяние
демонстрира поведение на лицето, насочено срещу установената финансова
дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел
спазването на данъчното законодателство. Посочено е, че ако не бъде приложена
ПАМ, съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска
ще настъпят трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата
поради неотразяване на реално извършените продажби, водещи до неправилно
определяне на дължимите налози. Посочено е също, че срокът е съобразен с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта
му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като
прекият резултат е правилно отразяване на оборота.
Така изложените в
оспорения акт аргументи във връзка с продължителността на срока на
принудителната административна мярка обаче са общо формулирани и бланкетни
относно целта на наложената ПАМ, относно организацията в търговския обект и
посочената съществуваща възможност от извършване на ново нарушение, засягащо
пряко интересите на държавата. Същите представляват напълно формални изявления,
т.е. нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания
относно целите на принудителните административни мерки. В конкретния случай,
независимо от констатираната касова разлика между
наличните парични средства в касата – 25,60 лв. и разчетената касова наличност
– 00,00 лв. общ оборот по данни на ФУ, която е индиция за поведение на лицето, насочено срещу установената
финансова дисциплина, срокът на наложената ПАМ не може да се приеме за
съразмерен на извършеното нарушение и съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в търговския обект, тъй като не
е мотивирано по какъв начин налагането на ПАМ за срок именно от 14 дни би
гарантирало законосъобразното отчитане на продажбите в търговския обект чрез
фискално устройство. Освен това не е
посочена очакваната и дължима промяна в начина на организиране на дейността в
обекта, така че констатациите за това да са критерий при индивидуализирането на
мерките за административна принуда.
Определеният
14-дневен срок в случая се явява несъразмерен на констатираното нарушение, при
което не е издаден фискален бон за сумата от 1,20 лева. Този срок не е
съобразен с конкретната обществена опасност на установеното деяние, изразяващо
се в неиздаване на касов бон за покупка на една стока на минимална стойност, и
не става ясно как конкретният избор на срока на наложената мярка постига целите
на превенцията. Въобще не е дефинирана адекватно тежестта на нарушението, както
и няма твърдения и данни за предходни нарушения, извършени от дружеството.
Ето защо съдът
счита, че в случая прилагането на ПАМ не е съобразено с целите, регламентирани
в чл.22 от ЗАНН, както и с принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6, ал.2
от АПК, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. При конкретно определената продължителност на
срока на процесната ПАМ се засяга съществено правната сфера на адресата и се
игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на
адекватни на нарушението мерки.
По изложените
съображения оспореният административен акт е незаконосъобразен – издаден е при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила от гледна точка
на неговото мотивиране, в отклонение от целта на закона и при нарушаване на
принципите за съразмерност и истинност по чл.6, ал.2 и чл.7, ал.1 от АПК,
поради което следва да бъде отменен.
Отделно от това следва
да бъде съобразено постановеното от Съда на ЕС Решение от 04.05.2023 г. по дело
С-97/21 по преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 от ДФЕС от
Административен съд – Благоевград, според което решение Член 273 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския
съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след
провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице
може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на
търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото
посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо
да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на
посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички
наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.
За извършеното от
дружеството жалбоподател административно нарушение, едновременно с предвидената
в чл.186, ал.1, т.1, б.„а“, вр. чл.118 от ЗДДС ПАМ, в нормативната уредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС,
вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, е предвидена и мярка имуществена санкция. По делото е
приложен и съставеният АУАН от 17.03.2023 г., с който е установено извършено от
ЕТ „Емилия 2016 – Асен Асенов“ административно нарушение на разпоредбите на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006
г., във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС – извършено именно с неиздаването на
фискален касов бон, констатирано при проверката в търговския обекта, за което е
наложена и процесната ПАМ. От това следва, че с налагането с процесната заповед
на принудителна административна мярка запечатване на търговския обект е приложена
национална правна уредба, несъответна на Директива 2006/112/ЕО.
При този изход на
спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да се
присъдят, платими от ответника, своевременно поисканите и направени в
производството разноски – 50 лв. внесена държавна такса и 1000 лв. реално
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по
Договор за правна защита и съдействие от 24.05.2023 г., което по направеното от
ответника възражение съдът не намира за прекомерно, тъй като съответства на
размера, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №ФК-152-0122957/23.03.2023 г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр.София, да
заплати на ЕТ E.2016-A.A.“ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.***, разноски по делото в размер на 1050 (хиляда и петдесет) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: