Решение по дело №1197/2009 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 490
Дата: 30 юли 2009 г. (в сила от 19 август 2009 г.)
Съдия: Светлана Николаева Янева Рачева
Дело: 20092120101197
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1081                                        27. 07. 2009 година                        гр. Бургас                        

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                         петнадесети граждански  състав

На петнадесети юли                                       две хиляди и девета година

 

В публично заседание

 в следния състав:                         Председател: С.Р.-Я.                                                           

при секретар: К.К.      

като изслуша докладваното от  съдия:  С.Р.-Я. гражданско дело № 1197/2009 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 310, т. 5 от ГПК и е по исковата молба на П.Х.А., ЕГН ********** *** действаща със съгласието на своята майка М.А., ЕГН ********** против Х.П.А., ЕГН **********,***, к-с ‘Славейков” № 60, вх.3, ет.15 с назначен особен представител адв. А.Д., с която се претендира увеличаване на присъдената с решение на РС – Бургас № 72/ 22.02.1996г. по гр. дело № 390/ 1995г. в тежест на ответника издръжка от 300 недоминирани лева на 80 лева месечно, считано от 27.02.2009г. – датата на подаване на исковата молба до настъпването на основания за нейното изменение или прекратяване. Твърди се, че присъдената издръжка, която след деноминацията е в размер от тридесет стотинки е абсолютно недостатъчна да задоволи нуждите на ищцата, която от ученичка в средно учебно заведение. Твърди се още, че ищцата живее с майка си безработна към момента на сезиране на съда, единствено грижеща се за алиментите на дъщеря си. Излагат се съображения за необходимостта от изплащане на редовна месечна издръжка от ответника, който работи в чужбина от години и въпреки това не е участвал по никакъв начин в грижите за дъщеря си. Претендира се решение, с което да се измени задължението от 0.30 лева на 80 лева месечно от датата на подаване на исковата молба до настъпването на причини, обуславящи нейното изменяване или прекратяване. Сочат се доказателства, претендират се разноски.    

В срока за отговор е депозиран такъв от особения представител на ответника, с който искът се оспорва като се твърди, че е завишен размера на издръжката. Не ангажира доказателства.    

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 86 от СК.

П.А. е дъщеря на ответника Х.П.А., което се установява от удостоверение за раждане № 005473 на Община Бургас, издаден въз основа на акт на раждане III-188/ 28.06.1993г. на Община Бургас.

С Решение № 72/ 22.02.1996г., постановено по гр. дело № 390/ 1995г. по описа на районен съд Бургас, бащата е осъден да изплаща на детето си П. месечна издръжка в размер на триста недоминирани лева от 07.03.1996г. чрез нейната майка. От влизането в сила на този съдебен акт досежно издръжката са изминали повече от тринадесет години. Към настоящия момент детето е на шестнадесет години видно от доказателствата към исковата молба.   

От удостоверение с датата 25.02.2009г., издадено от директора на СОУ с хуманитарно естетически профил ‘Св. св. Кирил и Методий” гр. Бургас, неоспорено от ответната страна е видно, че през изминалата 2008/2009г. учебна година ищцата е била ученика в девети клас редовна форма на обучение. Ноторно е, че момичето има нужда от учебни пособия и ежедневни джобни средства за закупуване на храна през времето, в което посещава училище. От събраните гласни доказателства, които съдът кредитира се установява, че ищцата заедно с майка си от 1998г. и до момента живее в домакинството на своята баба като за нея се грижат, включително и със заплащането на издръжка нейната баба и майка. Свидетелката сочи още, че от близо десет години ответникът не е участвал в грижите за дъщеря си като дори и не я посещавал. Сочи се още, че М. – майката на ищцата е безработна от близо година и издръжката на П. се поема преди всичко от доходите на нейната баба. Установява се, че момичето има текущи разходи, сред които облекло, обувки, обзавеждане за стаята й книжарски пособия, лизингови вноски по закупуването на мобилен телефон и пр., видно от приложените писмени доказателства. По делото се установява, че майката не работи, а не се събраха доказателства и за доходите на ответника, тъй като има данни, че той от години работи в чужбина. 

При тези факти съдът намира следното от правна страна: За да бъде уважен иск с правно основание чл. 86 от СК, е необходимо да се установи трайно изменение в обстоятелствата, съществували при предишното определяне на издръжката, изразяващо се в продължително и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Безспорно е налице такова съществено изменение в нуждите на ищцата. Решението на съда, с което е определена първоначално дължимата за изплащане издръжка е постановено преди повече от тринадесет години, когато П. е била на три години и при коренно различна икономическа обстановка. По настояще тя е младо момиче в тийнейджърска възраст, с разходи за облекло, обзавеждане, храна, учебници и други, които е ноторно, че са със значителни пазарни цени. Живее с майка си, която е безработна без да получава никаква включително и финансова подкрепа от баща си. Общоизвестно е, че икономическите условия в страната са коренно различни от преди десет години – покачени са цените на всякакви стоки и услуги, променени са критериите за жизнен стандарт в страната. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, при съблюдаване на доходите, очертани в рамките на ПМС № 288/ 2002г., освен ако не се установят изключителни нужди за правоимащия.   

Установеното по-горе налага недвусмислено извода, че са налице условията за изменение на издръжката при наличието на визираните от законодателя предпоставки. Предвид липсата на доказателства за доходите на ответника и доказателства, че майката на ищцата е безработна то съдът при определяне размера на издръжката ще вземе в предвид ноторното обстоятелство, че минималната за страната работна заплата е в размер от 240 лева. За покриване на ежемесечните нужди на момичето заплащането на издръжка от 80 лева месечно ще бъде напълно достатъчно като седемдесет лева от тях следва да бъдат поети от ответника, при когото не живее П., а остатъкът от 10 лева следва да се поеме от майката. Издръжката в новия размер ще се дължи от датата на предявяване на иска – 27.02.2009г. до настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяване на плащанията или промяна на размера им.

Мотивиран от така изложеното настоящият състав следва да уважи частично предявеният иск и да увеличи размера на присъдената ежемесечна издръжка за П. от 300 недоминирани лева на 70.00 лв. като осъди бащата да заплаща на дъщеря си издръжка от 70,00 лв. ежемесечно, считано от датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяване на плащанията или промяна на размера, а искът в останалата му част за горницата до общо претендирания размер от 80,00 лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 83, ал. 1 от ГПК осъденото лице следва да заплати дължимата държавна такса по водене на делото, която се определя съгласно чл. 1, във с чл. 7, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и е в размер на 4 % върху сбора от платежите за три години на така определения размер на издръжката, а именно – 115,20 лева, вносими по сметката на БРС. А съгласно направената от ищцата претенция за заплащане на разноски по делото, същата е основателна до размера на уважения иск, а именно за 132 лева адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.   

Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 72/22.02.1996г. по гражданско дело № 390/ 1995г. по описа на Бургаски районен съд ежемесечна издръжка за непълнолетното дете П.Х.А., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка М.Й.А., ЕГН ********** ***, заплащана от нейния баща Х.П.А., ЕГН **********,*** с назначен по делото особен представител като я завишава от 300 недоминирани лева ( триста недоминирани лева ) на 70.00 лв. ( седемдесет лева)

ОСЪЖДА Х.П.А., ЕГН **********,*** с назначен особен представител да заплаща на непълнолетното дете П.Х.А., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка М.Й.А., ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка в размер на 70,00 (седемдесет лева), считано от 27.02.2009г. – датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяване на плащанията или промяна на размера като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за горницата до общо претендирания размер от 80,00 / осемдесет /лева.  

ОСЪЖДА Х.П.А., ЕГН **********,*** с назначен особен представител да заплати държавна такса в размер на 115.20 лв. ( сто и петнадесет лева и двадесет стотинки ) по сметка на БРС.

ОСЪЖДА Х.П.А., ЕГН **********,*** с назначен особен представител да заплати сумата от 132 / сто тридесет и два лева / разноски по делото, включващи заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител. 

Решението е обжалваемо пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.    

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: