Решение по КНАХД №2236/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на А. М. А. с [ЕГН], с адрес: гр. Хасково, [улица], ет.4, ап.14, депозирана чрез адвокат И., против Решение № 940 от 21.08.2025г. на Районен съд-Пловдив, постановено по АНД № 1508 по описа на същия съд за 2025г., с което е потвърдено Наказателно постановление №24-1030-010756/02.01.2025г. на Началник група в ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на А. М. А. с [ЕГН], на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат аргументи за отмяна решението на районния съд поради нарушение на материални и процесуалния закон. Претендира се отмяната на съдебното решение на Районен съд Пловдив, респективно отмяната на Наказателно постановление №24-1030-010756/02.01.2025г. на Началник група в ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив. Алтернативно се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото на друг съдебен състав при ПРС.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Претендира и съдебни разноски.

Ответната страна – Началник група в ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, не изразява становище по касационните оплаквания.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Пловдивският административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Районен съд – Пловдив е установил следната фактическа обстановка: На 10.12.2024 г., около 13:10 часа, в гр.Пловдив на [улица]до № 61Б, А. М. А. управлявал лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № [рег. номер], собственост на Г. А. с [ЕГН].

На това място, при приближаване на пешеходната пътека, обозначена с пътна маркировка и пътен знак, А. М. А. не пропуснал преминаващия пешеходец. Поведението на водача било възприето от св.С. Г. Ф., командир отделение при Сектор „Специализирани полицейски сили“ Пловдив към ОД на МВР Пловдив, който го квалифицирал като нарушение на разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП. В присъствието на нарушителя съставил АУАН с № 359787/10.12.2024г. Същият е подписан без възражения. В указания законоустановен срок не е депозирано писмено възражение срещу акта по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Последвало издаването на Наказателно постановление №24-1030-010756/02.01.2025г. на Началник група в ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на А. М. А. с [ЕГН], на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Районният съд е събрал писмени и гласни доказателства и ги е обсъдил в тяхната хронология и логическа последователност.

Районният съд е проявил процесуална активност в изискуемия обем, подробно и обстойно е обсъдил в мотивите си всички относими доказателства. Извършвайки тези действия, е приел, че административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е законосъобразно ангажирана, тъй като АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат необходимите реквизити, налице е съответствие между словесното описание на нарушението и посочените като нарушени разпоредба, не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, извършването на нарушението е безспорно установено и правилно квалифицирано, а наложеното административно наказание е определено в предвидения фиксиран размер. Посочил е, че липсват основания за отмяна на процесния акт и не са налице условията за квалифициране на случая като маловажен такъв.

Касационният съд намира изводите на ПРС за правилни и законосъобразни, поради следните съображения:

Съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДвП /в действащата редакция към момента на установяване на нарушението/, при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.

Обективният състав на нарушението се изразява в бездействие – при налично задължение на водача на МПС да намали скоростта или спре, същият не сторва това, въпреки че на пешеходната пътека има преминаващ пешеходец. В случая, видно от установеното от районния съд от фактическа страна, касационният жалбоподател не е пропуснал стъпило на пешеходната пътека лице, с което е изпълнил състава на нарушението, доколкото не е осигурил предимство на същия. Нарушението е коректно описано както в АУАН, така и в НП. Следва изрично да се изясни, че в правилата по ЗАНН и по ЗДвП липсва задължение актосъставителят да описва всички свидетели на ситуацията, респ. липсва задължение за описание на лицата, имащи качеството "пешеходци". При налично оспорване на водача е могло същите да бъдат описани, в случай, че лицето не е било съгласно с констатираното, но прави впечатление, че в случая АУАН е подписан без възражения от страна на А.. Следователно още на място същият се е съгласил с описаното в АУАН, а именно – че не е пропуснал преминаващия пешеходец.

Приложена е правилната санкционна норма – чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, като размерът на наложената глоба от 100 лв. се явява абсолютно определен и не подлежи на коригиране.

Действително адвокат И. е депозирала на 17.04.2025г. молба до районния съдия, но в същата се посочва изрично, че не възразява да се даде ход на делото, а в следващото изречение се иска делото да бъде насрочено за друга дата. Правилно районният съд е възприел, че волята й е противоречива и е дал ход на делото. При това подробно е разпитан и актосъставителят в съдебно заседание от районния съд.

Като е достигнал до идентични правни изводи районният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXI състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №940 от 21.08.2025г. на Районен съд-Пловдив, постановено по АНД № 1508 по описа на същия съд за 2025г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.