№ 266
гр. Плевен, 03.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиан Д. К.
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Кристиан Д. К. Гражданско дело №
20244430103130 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 405, ал. 1 и чл. 409 от КЗ.
Образувано е по искова молба, подадена от А. М. К. ЕГН: **********
срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ***.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключена застраховка
„КАСКО НА МПС“, полица № 93002310023150, на лек автомобил ***, с рег.
№ ***, със застраховатлена сума от 35 000 лв. и премия от 2011,70 лв., с
период на покритие от 18.05.2023 г. до 17.05.2024 г. Страните уговорили
премията да бъде заплатена на четири вноски – 18.05, 18.08, 18.11.2023 г. и
18.02.2024 г. Ищецът твърди още, че е закупил и придобил собствеността
върху гореописаното МПС с договор за покупкопродажба от 03.01.2024 г. С
Анекс №2 към застрахователната полица от 11.01.2024 г., полицата била
прехвърлена на ищеца като нов собственик и на 18.02.2024 г. ищецът заплатил
застрахователната премия. Ищецът сочи още, че на 03.03.2024 г. в периода на
застрахователното покритие в гр. Плевен, на кръстовището на бул. ***
настъпило ПТП, вследствие на което настъпили щети по застрахованото МПС.
Стойността на ремонта според направеното от ищеца проучване възлизало в
размер на 10 392.02 лв. Ищецът твърди, че е завел претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по образувана щета №14-1201-24-48, но
застраховател отказал с писмо №2568/22.03.2024 г. Отказът бил обоснован с
това, че ищецът като нов собственик не е встъпил в правата по договора, тъй
като не е представил съгласно т.13.2 от ОУ автомобила за оглед и заснемане
при смяна на собствеността.
1
Ищецът формулира довод за неоснователност на отказа на
застрахователното дружество, тъй като съгласно чл. 413 от КЗ
застрахователния договор е запазил своето действие и е настъпила промяна в
страна по правоотношението, която следва да уведоми застрахователя
писмено в 7-дневен срок съгласно чл. 415, ал. 1 от КЗ. В случая ищецът счита,
че е придобил собствеността на МПС-то при действието на сключен договор
за имуществена застраховка „Каско“, а сключеният анекс № 2 към
застрахователна полица удовлетворявал изискването на чл. 415, ал. 1 от КЗ,
тъй като материализира съгласието на застрахователя за продължаване
действието на договора. Ищецът счита още, че дори при изтекъл 7-дневен
срок за уведомление, застрахователят не можел да се позовава на чл. 415, ал.
1, изр. 2 от КЗ, тъй като е знаел за прехвърлянето на правото на собственост
или е изтекъл срокът по чл. 414, ал. 1 от КЗ за отправяне на предизвестие за
прекратяване на договора.
Ищецът формулира довод за недействителност на клаузите на т. 13, т.
13.1 и 13.2 от ОУ касаещи прехвърлянето на собствеността на застрахованото
имущество, тъй като противоречало на закона на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД. В закона била предвидена разпоредба, която урежда отношенията при
смяна на собственик, а поставянето с ОУ на допълнителни изисквания – анекс,
оглед и заснемане, и автоматично прекратяване на договора, ищецът счита за
неправомерно. Дори и да се приемело, че е налице неизпълнение на общите
условия, то би представлявало основание за ответника да прекрати договора с
писмено предизвестие, но ответникът не бил упражнил това свое право
съгласно чл. 415, ал. 1 от КЗ.
В заключение ищецът счита, че договорът за застраховка „Каско на
МПС“ е в сила и е породил действие между страните, поради което
застрахователят дължат претендираното обезщетение и обезщетение за
забава.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове
по основание и размер. Посочва, че въз основа на писмено уведомление от
06.03.2024 г. на А. К. за настъпило застрахователно събитие е образувана
ликвидационна преписка по щета №14-1201-24-48. На 06.03.2024 г.
ответникът извършил оглед на превозното средство за установяване на
уврежданията по него в резултат от декларираното като настъпило на
03.03.2024 г. ПТП. Установени били увреждание по преден ляв калник, фар,
облицовка на предна броня, спойлер предна броня и обли, капак лява дюза,
преден капак и лява решетка на предна броня. За лекият автомобил имало
сключена застраховка „Каско“, застрахователна полица № 93002310023150,
със срок на действие от 00.00ч на 18.05.2023 г. до 24.00ч на 17.05.2023 г., която
ответникът счита, че е прекратена автоматично на основание т.13 от ОУ. Тази
клауза предвиждала автоматично прекратяване на договора при промяна в
собствеността върху МПС, от момента на настъпване на основанието за
придобиване на собствеността от новия собственик. Поради това ответникът
2
счита, че към датата на установяване на увредите по детайлите на автомобила,
е нямало валидно сключена застраховка „Каско“.
Ответникът не отрича твърдението, че на 11.01.2024 г. е издаден Анекс
№ 2, като изрично в него обаче е записано, че същият влиза в сила след оглед и
заснемане на лекия автомобил съгласно т. 13.2 от ОУ, т.е. ищецът знаел за тези
изисквания при сключване на анекса. Застрахованият автомобил обаче не бил
предоставен за оглед и заснемане своевременно и с писмо № 3743/02.05.2024
г. собственикът е уведомен, че поради неизпълнение на задължение по т.13.2
от ОУ липсва основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
Ответникът оспорва размера на предявения иск за вреди, тъй като не
отговарял на действителните претърпени вреди, като счита, че размерът
следва да бъде определен по методиката на Наредба №24 за задължителното
застраховане, приложима към момента на събитието съгласно чл. 386, ал. 2 от
КЗ. Оспорва представената проформа фактура между Тандер Аутомотив ЕАД
и Автостил ЕООД. Въвежда възражение за прекомерност на основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Видно от Полица за застраховка „Каско“, приложена по делото, лек
автомобил с рег. № *** е застрахован със застраховка "Каско" при ответника
със застраховатлена сума от 35 000 лв. и премия от 2011,70 лв., с период на
покритие от 18.05.2023 г. до 17.05.2024 г.
Видно от приложения по делото Договор за продажба на моторно
превозно средство от 03.01.2024 г. процесния лек автомобил *** е закупен на
датата на договора от ищеца по делото.
Видно от Анекс № 2 към застрахователна полица № 23028009, сключен
на 11.01.2024 г., застрахователната полица е прехвърлена на ищеца на
11.01.2024 г.
Видно от Сметка № Р018136170 застрахователната премия е заплатена
на 18.02.2024 г. , като полицата е платена до 17.05.2024 г.
Видно от АУАН № 1212523 ищецът е реализиран на 03.03.2024 г. ПТП с
процесния аавтомобил, вследствие на което настъпили щети по
застрахованото МПС.
Видно от фактура от Тандер Аутомотив ЕАД стойноста на ремонта
възлиза на 10 398, 02 лева.
Видно от №2568/22.03.2024 г, ответникът е отказал на ищеца
заплащане на обезщетение по заведената щета №14-1201-24-48.
Съгласно заключението по съдебна авто-техническа експертиза по
автомобил *** с рег. № СХ 6274 ВК вследствие на ПТП, реализирано на
03.03.2024 г. , са причиенени увреждания по опис, като цената на авточастите,
необходими за ремонт, съвпада с данните от проформа фактура от „Тандер
3
Аутомотив“ ЕАД, и е на обща стойност 10 398, 02 лева.
Съгласно заключението по допълнителна съдебна авто-техническа
експертиза размера на щетата по средни пазарни цени на авточастите е 6 331,
52 лева, като тази стойност включва часттите, труда и боята на автомобила. А
Съгласно втора допълнителна съдебна авто-техническа експертиза
стойността на частите и ремонта за възстановяване на щети с нови оригинални
авточасти е 8 228,20 лева с включено ДД. Стойността на частите и ремонта за
възстановяване на щети по средни пазарни цени на авточасттите е 6 331,52
лева с включено ДДС, а размерът на щетата с алтернативни авточасти е 5
895,50 лева с включено ДДС.
От работна карта 000211, издадена от „Авто делукс“ 2024 г., се
установява, че ремонтът на процесния автомобил *** е коствал 8536,08 лева.
От показанията на свидетеля П. Е. П. се установява, че ремонтът е
действително извършен, като всички части са сменени и ремонтът отговаря
изцяло на работна карта 000211, издадена от „Авто делукс“ 2024 г.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира
следното от правна страна:
След допуснато изменение на иска в о.с.з. от 30.01.2025 г. са предявени
осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на
застрахователни обезщетение за причинени на застрахования имуществени
вреди в резултат от настъпване на застрахователно събитие по застраховка
"Каско" в размер на 8 536, 08 лева и осъдителен иск с правно основание чл.
409 от КЗ за заплащане на лихва за забава в размер на 251.80 лева.
Основателността на исковете предполага съществуване на валидно
застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка
"Каско" към датата на настъпване на застрахователните събития,
осъществяване на застрахователните събития, описани в исковата молба,
настъпването на имуществени вреди за ищеца и наличието на
причинноследствена връзка между застрахователните събития и причинените
имуществени вреди. Тези правопораждащи юридически факти следва да
бъдат установени по делото посредством пълно и главно доказване, като
тежестта за това е на ищеца.
Съществуването на валидно облигационно правоотношение между
страните по договор за застраховка "Каско" не е спорно, а и се установява от
представената по делото застрахователна полица, сключена в писмена форма,
имаща необходимото съдържание, носеща подписите на страните по сделката
и надлежно обвързваща същите. Прехвърлянето на правата по
застрахователната полица на ищеца се установява от представения по делото
№ 2 към застрахователна полица № 23028009, сключен на 11.01.2024 г.
Настъпването на застрахователното събитие по претенцията се
установява от писмените доказателства по делото – препис по щета № 0014-
1201-24-000048и на следващо място от заключението на съдебната авто-
4
техническа експертиза, изготвено от вещото лице. Заключението на вещото
лице установява и механизма на настъпване на щетите, както и стойностите за
ремонт при оригинални части, при алтернативни части и по среднопазарни
цени.
Спорен по делото е въпросът дали процесният автомобил е бил с
валидна застраховка „Каско“ към датата на настъпване на застрахователното
събитие. В тази връзка съдът намира следното:
Видно от приложения по делото Договор за продажба на моторно
превозно средство от 03.01.2024 г. процесния лек автомобил *** е закупен на
датата на договора от ищеца по делото. Представен е и Анекс № 2 към
застрахователна полица № 23028009, сключен на 11.01.2024 г., видно от който
застрахователната полица е прехвърлена на ищеца на 11.01.2024 г.
Съгласно чл. 413, ал. 1 от КЗ „ако по време на действието на
застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено,
приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по
застрахователния догово“. Именно и в тази хипотеза попада настоящия
случай.
Съгласно чл.414, ал. 1 от КЗ „В случаите по чл. 413, ал.
1 застрахователят има право да прекрати застрахователното правоотношение с
приобретателя на застрахованото имущество с едномесечно писмено
предизвестие. Правото на прекратяване от страна на застрахователя се
погасява, когато не бъде упражнено от негова страна, в рамките на един месец
след узнаване за промяната в правото на собственост на застрахованото
имущество“.
Съгласно чл. 415, ал. 1 от КЗ „Прехвърлителят или приобретателят
уведомява писмено застрахователя за прехвърлянето в 7-дневен срок от
прехвърляне на правото на собственост. Ако не е извършено уведомяване по
изречение първо, застрахователят не е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, в случай че застрахователното събитие е настъпило след
изтичането на един месец от датата на прехвърляне на правото на собственост
и при условие че той не би сключил съществуващия договор с приобретателя
поради съществено увеличение на риска.
Съгласно чл. 415, ал. 2 от КЗ „Застрахователят не може да се позовава
на ал. 1, изречение второ, когато към момента на настъпване на
застрахователното събитие е знаел за прехвърлянето на правото на
собственост или е изтекъл срокът по чл. 414, ал. 1 за отправяне на
предизвестие за прекратяване на застрахователния договор от страна на
застрахователя и той не го е прекратил“.
В настоящия случай е безспорно, че към момента на на настъпване на
застрахователното събитие – 03.03.2024 г. застрахователят е знаел за
прехвърлянето на правото на собственост, предвид сключеният с ищеца Анекс
№2 от 11.01.2024г., а освен това и няма твърдения или данни ответникът да се
е ползвал от правото си по чл. 414, ал. 1 от КЗ да прекрати застрахователното
5
правоотношение с приобретателя на застрахованото имущество с
едномесечно писмено предизвестие.
Предвид изложеното дотук съдът намира за безспорно установено, че
към датата на настъпилото застрахователно събитие между ищеца и
ответника е било налице валидно застрахователно правоотношение, с оглед на
което и ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ дължи
на ищеца заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от
застрахования автомобил щети.
Застрахователното обезщетение съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Средната пазарна стойност на разходите за ремонт на застрахованото МПС, в
т.ч. вложени материали и труд, съгласно експертното заключение възлиза на 6
331, 52 лева. Следователно застрахователят следва да заплати на ищеца в
качеството му на застрахован собственик на увредения автомобил
застрахователно обезщетение по претенцията претенциите в установения по
делото размер по среднопазарни цени, с оглед на което предявения главен иск
се явява частично основателен и следва да бъде уважен до сумата в размер на
6 331,52 лева и съответно да бъде отхвърлен в частта от 6 331,52 лева до
претендираната от ищеца сума в размер на 10 398, 02 лева.
Съгласно чл. 409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по
чл. 405 от КЗ, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. В случая срокът е
изтекъл на 22.03.2024 г. – датата на писмо с изх. № 2568 и съответно
ответникът дължи законна лихва за забава от тази дата до датата на исковата
молба – 06.06.2024 г. върху дължимото от застрахователя обезщетение в
размер на 6 331,52 лева. В тази връзка съдът служебно изчисли, вземайки
предвид уважената претенция в размер на 6 331, 52 лева, че искът за
обезщетение за забава следва да бъде уважен като основателен до сумата от
186,75 лева, като за разликата от 186,75 лева до до 306,73 лева следва да бъде
отхвърлен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК разноските по делото следва
да бъдат разпределени между страните предвид частичното уважаване на
претенциите на ищеца.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част
от исковата претенция в размер на 1245,72 лв., представляващи държавна
такса, адвокатско възнаграждение, депозит за свидетел и възнаграждение на
вещо лице.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото разноски, съобразно уважената
част от исковата претенция в размер на 449,75 лв., представляващи адв.
6
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд -
Плевен
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 405, ал. 1 и чл. 409 от КЗ „ЗК ЛЕВ ИНС“
АД ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на А. М. К.
ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. ***, застрахователно обезщетение в
размер на 6331,52 лева, представляващо обезщетение по заведената щета
№14-1201-24-48, както и обезщетение за забава - мораторна лихва в размер на
186,75 лв. за периода от 22.03.2024 г. - датата на отказа на застрахователя да
изплати застрахователно обезщетение, до датата на депозиране на исковата
молба – 06.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска по чл.405 ал.1 от КЗ за разликата над 6331,52 лева
до 10 398,02 лева и ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 409 от КЗ за
разликата над 186,75 лева до 306,73 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на А. М. К. ЕГН:
********** с постоянен адрес гр. ***, сумата от 1245,72 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. М. К. ЕГН: ********** с
постоянен адрес гр. ***, да заплати на ЗК ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: гр. ***, сумата от 449,75 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд - Плевен
в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците
им.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7