№ 3906
гр. София, 14.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110152013 по описа за 2021 година
като разгледа гр.д. №52013/2021 г., намери следното:
Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 415 ГПК от малолетния М. Б., гражданин на Руската федерация, роден на ********** г.
срещу ФИРМА установителни искове с правно основание по чл. 7, параграф 1, буква „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за
закъснение на полет № LB220 по направление летище Внуково, Москва - летище Варна от
02.06.2018г., ведно със законната от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и иск с правно основание по чл. 86
ЗЗД за сумата от 207,34 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.09.2018г. до
30.04.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 23.06.2021г. по ч.гр.д. № 29390/2021г. по описа на СРС, 113 състав.
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК, при която съдът намира, че делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
На основание чл. 129, ал. 1 вр. с чл. 127, ал. 1 т. 2 вр. с чл. 28, ал. 4 ГПК на ищеца
следва да се укаже в нарочна писмена молба до съда да посочи имената на законния
представител на малолетния ищец.
По възраженията на ответника за недопустимост на претенцията и нередовност на
исковата молба на изложените в писмения отговор основания следва да се посочи, че
разпоредбата чл.127, ал.4 ГПК намира приложение по отношение на осъдителните искове.
Предявените по делото искове са установителни, поради което посочването на банкова
сметка за заплащане на претендираните суми не е сред изискванията за редовност на
исковата молба. Наред с това както в заявлението по чл.410 ГП, така и в издадената въз
основа на него заповед за изпълнение, препис от която е надлежно връчен на длъжника-
ответник в настоящето производство, е посочена банкова сметка.
На следващо място неоснователно е и възражението за нередовност и недопустимост
на предявените искове поради отсъствието на надлежно учредена представителна власт в
полза на подалия я адвокат. Ангажирани са доказателства за представителната власт на адв.
В. - същият е упълномощен от ищеца, действаща чрез своя пълномощник „Компенселър“
ЛТД. За представителната власт на това дружество е представено пълномощно с
упълномощител М. Б., действащ чрез неговия законен представител Иля Б.. С последното
дружеството е изрично упълномощено да завежда съдебни дела за събиране на вземане за
1
обезщетение по Регламент /ЕО/ 261/2004 г. и да преупълномощава адвокати с тези права
(т.1.у). Подалият исковата молба адвокат е сред лицата по чл.32 ГПК, комуто законодателят
е признал право на процесуално представителство по пълномощие, не е налице твърдяното
несъответствие с тази разпоредба на процесуални закон по отношение на пълномощника.
Съгласно приетото в Решение №44/18.06.2020 по дело №962/2019 на ВКС, ТК, II т.о.”
Пълномощник, който не е в кръга на лицата по чл. 32 ГПК, но има пълномощно за
сключване на всякакви договори, извършване на правни действия и представляване на
упълномощителя по съдебни дела в защита на негови имуществени и други интереси, може
да упълномощи адвокат за извършване на процесуално представителство с оглед
разпоредбата на чл. 32 ГПК при наличие на някоя от предпоставките на чл. 43 ЗЗД: 1/ ако
пълномощникът е изрично овластен да преупълномощава трети лица; 2/ когато
преупълномощаването е необходимо за запазване интересите на упълномощителя. Съгласно
приетото в решение № 586/1996г. на ВКС „пълномощник, който няма качество на
процесуален представител, тъй като не е от кръга на лицата, посочени в чл. 20, ал. 1, б. „а“ –
„д“ ГПК отм. (понастоящем чл. 32, т. 1 – 4 ГПК) може да предяви иска, но не може по-
нататък да бъде процесуален представител на ищеца”. В определение № 337/14.05.2013г. по
ч. т. д. № 2081/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че не може да бъде споделена тезата, че
след като преупълномощителят не е от кръга на лицата по чл. 32 ГПК, той не може да
преупълномощи лице, притежаващо съответните качества по чл. 32 ГПК за
представителство пред съд; изискванията по чл. 32 ГПК са приложими за лицата, които
осъществяват самото процесуално представителство, а не по отношение на пълномощника,
на когото страна е възложила преупълномощаването. В определение № 765/10.07.2012г. по
ч. т. д. № 232/2012г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 33/28.02.2013г. по гр. д. № 1284/2012г.
на ВКС, ГК, ІV г. о. и др. е възприето разбирането, че в материалния закон /чл. 43 ЗЗД/ са
уредени две предпоставки за преупълномощаване: при изрично овластяване на
пълномощника да преупълномощава или когато преупълномощаването е станало
необходимо за запазване интересите на упълномощителя”. Ето защо, възраженията на
ответника в тази насока са неоснователни. Представяне на твърдения договор между ищеца
и „Компенселър“ ЛТД не обуславя наличие на процесуална легитимация на ищеца за
завеждане на иска. Последната се основава на твърденията в исковата молба, а по - рано и в
заявлението, за наличие на обстоятелства, породили вземане за обезщетение в полза на
ищеца. Твърдения и доказателства за правоприемство между ищеца и това дружество
отсъстват, поради което наведените доводи от ответника в тази връзка са ирелевантни.
По направените от страните доказателствени искания
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им по делото. На основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се дадат
указания да приведе в съответствие с изискването на чл. 183 ГПК представените писмени
доказателства, като ги завери за вярност с оригинала до датата на първото открито съдебно
заседание по делото.
Следва да се приложи ч.гр.д. № 29390/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 113 състав.
Исканията на ответника за задължаване на ищеца да представи билетите на пътника и
банково удостоверение за титуляра на посочената банкова сметка следва да се оставят без
уважение, тъй като уважаването им не би допринесло за правилното разрешаване на
повдигнатия правен спор.
Без уважение следва да се остави и искането на ответника за допускане изготвянето
на графологична експертиза на подписа на ищеца в представените пълномощни като
ирелевантно за предмета на доказване, тъй като на ненадлежно представителство в
производството може да се позовава само и единствено представляваната страна. Интерес от
това за ответника не е налице.
2
Съдът намира, че следва да задължи ищеца да представи доказателства за
правосубектност на „Компенселър“ ЛТД.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 1 вр. с чл. 127, ал. 1 т. 2 вр. с чл. 28, ал. 4 ГПК на
ищеца в срок не по-късно от насроченото първо открито съдебно заседание по делото в
нарочна писмена молба до съда да посочи имената на законния представител на малолетния
ищец, като го предупреждава, че при неизпълнение исковата молба подлежи на връщане.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства, като УКАЗВА
на основание чл. 101, ал. 1, вр. с чл. 183 ГПК на ищеца най-късно до датата на насроченото
първо открито съдебно заседание да завери същите за вярност с оригинала, като го
предупреждава, че при неизпълнение ще бъдат изключени от доказателствата по делото.
ПРИЛАГА ч.гр.д. №29390/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 113 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника за задължаване
на ищеца да представи по делото билетите на пътника и удостоверение за банкова сметка,
както и искането за допускане изготвянето на съдебно-графологична експертиза на подписа
на ищеца под представените пълномощни.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ищеца в срок до датата на
насроченото открито съдебно заседание по делото да представи в заверен от него препис
доказателства за правосубектността на „Компенселър“ ЛТД, като в тази връзка му указва, че
при неизпълнение съдът може да приеме, че исковата молба е депозирана без надлежна
представителна власт на пълномощника.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 06.04.2022 г. от
14,20ч., за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 415 ГПК от малолетния М. Б., гражданин на Руската федерация, роден на ********** г.
срещу ФИРМА установителни искове с правно основание по чл. 7, параграф 1, буква „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. за сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за
закъснение на полет № LB220 по направление летище Внуково, Москва - летище Варна от
02.06.2018г., ведно със законната от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и иск с правно основание по чл. 86
ЗЗД за сумата от 207,34 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.09.2018г. до
30.04.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 23.06.2021г. по ч.гр.д. № 29390/2021г. по описа на СРС, 113 състав.
Ищецът твърди, че за горепосочените суми е депозирал заявлението по чл.410 ГПК
на 26.05.2021г., по което било образувано ч.гр.д. № 29390/2021 г. по описа на СРС, III ГО,
113 състав. Tвърди, че сключил с ответното дружество договор за въздушен превоз на
пътници за полет с № LB220B по направление летище Внуково, Москва - летище Варна.
Сочи, че излитането по разписание е следвало да се осъществи в 18:30 часа на 02.06.2018 г.,
3
но самолетът реално излетял на 03.06.2018 г. в 9 ч., поради това пристигнала в крайния
пункт с повече от три часа закъснение - кацането било планирано за 21:00 часа местно време
на 02.06.2018 г., но се осъществило в 12:07 часа на 03.06.2018 г. Твърди, че се е явил
своевременно на гишето за регистрация на летище Москва, Внуково преди излитане на
полета, съгласно потвърдена регистрация. Твърди реално полетът да е забавен при излитане
и пристигнал в крайния пункт със закъснение над три часа. Вследствие на това в негова
полза възникнало правото на парично обезщетение съгласно чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент
/ЕС/ 261/2004г. в размер на 400 евро, тъй като разстоянието между двете летища, изчислено
по метода на дъгата на големия кръг е 1 534 км. Посочва, че е предявил извънсъдебно
претенция към ответника за заплащане на обезщетение, вземането било признато, но
плащане не било извършено. Претендира лихва върху дължимото обезщетение от дата на
депозиране на заявлението до окончателното плащане и мораторна лихва в размер на 207,34
лева за периода от 20.09.2018 г. до 30.04.2021 г. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът е депозирал такъв, с който оспорва
исковите претенции като недопустими, прави възражения за нередовност на исковата молба
и оспорва исковете като неоснователни по подробно изложени съображения. Възразява, че
адв. В. не разполага с представителна власт за завеждане на производството, липсват
доказателства съществуване на „Компенселър“ ЛТД, а ищецът не притежава активна
процесуална легитимация за завеждане на иска. Твърди, че исковата молба е нередовна,
доколкото в нея не е посочена банкова сметка, по която да се заплати претендираното
вземане. Възразява, че правото на принудително изпълнение на вземането е погасено с
изтичане на двугодишен давностен срок, считано от датата на осъществяване на полета.
Оспорва твърдението на ищеца за явяване на пътника навреме за регистрация. Възразява, че
не е налице извънсъдебно признание на исковете, доколкото представената по делото
кореспонденция не е водена със служители на ответното дружество.
За основателност на иска с правно основание по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. в тежест
на ищцовата страна е да докаже, при условията на пълно и главно такова, валидно
възникнало между страните облигационно отношение във връзка с договор за въздушен
превоз, по който ответникът се е задължил на 02.06.2018 г. да изпълни полет с номер LB220
по направление летище Внуково, Москва - летище Варна, кацането на полета е било
извършено след повече от три часа от предвиденото по разписание, че е изправна страна по
договора, в това число явяването му на гишето за регистрация до четиридесет и пет минути
преди обявения час на излитане и размер на претендираното обезщетение.
Ищецът не сочи доказателства за явяването си навреме пред гишето за регистрация.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора, съгласно уговореното /в
уговореното време до уговореното място, точно изпълнение в темпорално отношение/,
съответно да докаже възраженията си, включително плащане на обезщетението и
твърдените обстоятелства, обосноваващи неприложимост на Регламент (ЕО) 261/2004 г.
По иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението
за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на законово основание за спирането или
прекъсването й.
Ответникът не носи доказателствена тежест по възражението за давност.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за
които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
С оглед становището на страните безспорни и ненуждаещи се от доказване са
4
обстоятелствата, че ответното дружество е изпълнило полет №LB220В, планиран за
02.06.2018г. с твърдяното от ищеца закъснение от повече от три часа, както и
обстоятелствата, че разстоянието между летище Внуково и летище Варна е повече от 1 500
км.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5