№ 18392
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20251110101787 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Д.-О.З.“
ЕАД, искова молба, насочена против „Е.М.З.“ АД, с която е предявен осъдителен иск
с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с искане ответникът да се осъди да заплати на
ищеца сумата от 1 105,00 лева, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разходи в размер на 15,00 лв.,
ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 13.01.2025 г.
до окончателно изплащане на задължението.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
между него и М. Ц. Ц. на 24.11.2023 г., е сключена застраховка „Комфорт за дома“ за
апартамент (заедно с имуществото в него), находящ се в гр. В., /адрес/, със срок на
действие от 25.11.2023 г. до 24.11.2024 г., с покрити рискове за апартамента „клаузи A,
А1, Б, Д2, Д15”; за домашно имущество „клаузи A, А1, Б, Д2, Д15”; за недвижимо
имущество „клауза Д1”; за движимо имущество „клауза Д1”, както и клаузи Д9, Д16 и
ГО. Твърди, че на 14.02.2024 г. вследствие на токов удар е изгоряла сушилня в
застрахования апартамент, както и два климатика. С оглед настъпилото
застрахователно събитие М. Ц. Ц. завел претенция, за което била образувана щета №
11122132400895. По щетата били представени документи и декларации, от които
ставало ясно, че М. Ц. Ц. е собственик на увредените Климатик марка „NEO” фабр. №
1В225ВМ1003М11800210/1В011НМ1003М11500103, климатик марка „SANG” фабр. №
4Е9273000/45658300565, сушилня марка „ARISTON HOTPOINT”, модел
FTCF87B6PY1 (EU), сериен номер *********. Излага, че са били представени и
Констативен протокол за техническо състояние на сушилня марка „ARISTON
HOTPOINT”, модел FTCF87B6PY1 от 15.02.2024 г., съставен от Д. Д., Гаранционна
карта, Протокол за техническо състояние на климатична система от 14.02.2024 г. за
климатик марка „НЕО”, съставен от К.Г. и Протокол за техническо състояние на
климатична система от 14.02.2024 г. за климатик марка „САНГ”, съставен от К.Г.,
Фактура № **********/12.03.2024 г. за сервиз на климатична техника, от която било
видно, че цената на ремонта на двата климатика възлиза на 600 лева. Сочи, че във
връзка със застрахователното събитие, М. Ц. Ц. е подал и заявление регистрирано с
вх. № **********/15.02.2024 г., относно прекъсвания в електрозахранването чрез
имейл до ответното дружество. След извършена проверка, било установено, че на
1
14.02.2024 г. има регистрирано непланирано прекъсване в електрозахранването на
съоръженията, към които е присъединен обектът (апартаментът на увреденото лице).
Сочи, че съгласно констатациите на К.Г. - ръководител на сервизна база на „Б.т.”
ЕООД, отразени в изготвените протоколи на 14.02.2024 г., техниката е спряла да
работи, като вследствие на токов удар е изгоряла външна електроника. От проведена
кореспонденция с ответника ставало ясно, че той също признава наличието на два
токови удара на 14.02.2024 г. в съоръженията, към които е присъединен апартаментът
на увреденото лице. Ищецът аргументира, че в изпълнение на договорните си
задължения е изплатил в полза на застрахованото лице М. Ц. Ц. застрахователно
обезщетение в размер на 1090 лв. на 11.04.2024 г., като направил и 15,00 лв.
ликвидационни разходи за обработване на щетата. Сочи, че между застрахованото
лице и ответното дружество е съществувало облигационно правоотношение по
договор за използване на електроразпределителната мрежа при ОУ за обект, находящ
се в гр. В., /адрес/. Излага, че съгласно чл. 89, т. 2 ЗЕ за лицензионната територия,
обхваната от електроразпределителната мрежа, операторът на
електроразпределителната мрежа е длъжен да осигурява непрекъснатост на
електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия. Твърди, че е
изпратил регресна покана с изх. № 0-92-10176/21.07.2024 г. до ответното дружество,
но с писмо с вх. №0-92-13141/11.10.2024 г., ответникът макар и да признава за
прекъсване на електрозахранването, отказал да възстанови заплатеното
застрахователно обезщетение, позовавайки се на „непреодолима сила”. При тези
твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът оспорва наличието на
договорни отношения между него и М. Ц. Ц., като твърди, че титуляр на партида с кл.
№ 310192457811 е Т.Х. Ц.а. Оспорва вредите да са причинени поради прекъсване в
електрозахранването – токов удар на 14.02.2024 г. Излага, че липсват доказателства
относно точната дата и час на настъпване на твърдяното увреждане. Твърди, че
доставяната ел. енергия на процесната дата е била без отклонения от изискуемото
качество и показатели, както и че не са постъпили оплаквания от потребители от
района, което счита, че е косвена индикация, че на процесната дата не е настъпил
твърдения от ищеца вредоносен резултат. Счита, че причина за настъпилите
увреждания са процеси, възникнали в съоръженията на М. Ц. Ц. след границата на
собственост, поради неинсталирана защита срещу пренапрежение, ниско напрежение
или претоварване. Сочи още, че не е спазена процедурата по чл. 64, ал.1 от Общите
условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на ЕРМ
Запад, съгласно която „Пострадалата страна е длъжна в срок до 5 (пет) дни от
узнаването писмено да уведоми другата страна в случаите, когато е претърпяла вреди
от действие и бездействие на другата страна.“ При тези твърдения моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение срещу причинителя на вредата, в това число и в случаите вреди,
произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличие на валиден
договор за застраховка „Комфорт за дома“ за апартамент (заедно с имуществото в
него), находящ се в гр. В., /адрес/ между него и пострадалото лице, настъпване на
застрахователно събитие, причинени вреди – вид и размер, причинна връзка между
събитието и вредите, плащане на дължимото застрахователно обезщетение; наличие на
сключен договор между пострадалия и ответника за използване на
2
електроразпределителната мрежа при ОУ за обект, находящ се в гр. В., /адрес/ и
неизпълнение на договорните задължение от ответното дружество; отправена и
получена покана за плащане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението, както и наведените с отговора на
исковата молба възражения, в частност – че причина за настъпилите увреждания са
процеси, възникнали в съоръженията на М. Ц. Ц. след границата на собственост,
поради неинсталирана защита срещу пренапрежение, ниско напрежение или
претоварване.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между ищеца и М. Ц. Ц., е
сключена застраховка „Комфорт за дома“ за апартамент (заедно с имуществото в
него), находящ се в гр. В., /адрес/, както и че ищецът е заплатил в полза на М. Ц. Ц.
застрахователно обезщетение в размер на 1090 лв. на 11.04.2024 г.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото
дружество и пострадалото лице М. Ц. Ц. се установява и от приложеното на л. 4 по
делото копие на застрахователна полица, с предмет застраховане на движимо и
недвижимо имущество, касаещо процесния ап. ****, находящ се в гр. В., /адрес/.
От приложеното по делото на л. 5 копие на уведомление за щета се установява,
че М. Ц. е завел при ищеца щета за настъпило застрахователно събитие – изгоряла
сушилня и два климатика, поради токов удар.
От приложеното на л. 15 по делото копие на платежно нареждане се установява,
че ищцовото дружество, в качеството му на застраховател е изплатило застрахователно
обезщетение по процесната преписка в размер на 1090.00лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е спазена
процедурата по чл. 64, ал. 1 от Общите условия за договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на ЕРМ Запад, в частност че пострадалият не го е
уведомил писмено за претърпените вреди, доколкото това твърдение се опровергава от
приложеното на л. 93 по делото копие на заявление, което е входирано при ответника
на 15.02.2024г., тоест един ден след настъпване на застрахователното събитие.
Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 14 копие на писмо, изпратено
от ответника до пострадалото лице, се установява, че на 14.02.2024г., е регистрирано
непланирано прекъсване в електрозахранването на съоръженията към които е
присъединен процесния обект, представляващ ап. ****, находящ се в гр. В., /адрес/
С протоколно определение от 20.06.2025г. / протокол л. 95/, докладът по делото
е допълнен, като е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответното дружество е в облигационна връзка за доставка на
електрическа енергия до процесния апартамент № ****, находящ се в гр. В., /адрес/.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не отговаря,
доколкото облигационното правоотношение за доставка на ел. енергия не е с
пострадалия М. Ц. Ц., а с Т.Х. Ц.а.
От показанията на свидетеля М. Ц. Ц. / протокол л. 95/ се установи, че Т.Х. Ц.а е
негова съпруга, като имат брак от 17 години. Установи се, че вещите са закупени по
време на брака, респективно същите са СИО /съпружеска имуществена общност/.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 21 СК вещните права, придобити по
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
По силата на посочения договор ответникът като оператор на
електропреносната мрежа е имал задължение съгласно чл. 86, ал. 4 ЗЕ по всяко време
да действа така, че да осигури наличността на необходимите му ресурси за изпълнение
на дейността по преноса по подходящ и ефективен начин и за развитие и поддръжка на
3
ефективна, сигурна и икономична преносна мрежа. Съгласно чл. 12, т. 2 от ОУ на
договора за използване на електроразпределителната мрежа на ответника, които са
публично известни (одобрени от ДКЕВР с Решение № 0У – 056 от 07.11.2007 г. и
изменени с Решение № 0У – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР (отм.), но действащи за
исковия период), електроразпределителното дружество се е задължило по договора да
осигурява на потребителите си ел. енергия в съответствие с изискванията за качество и
безопасност, до границите на собствеността на електрическите съоръжения. Съгласно
чл. 12, т. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на "Е.М.З." ЕАД дружеството се задължава да
осигурява на ползвателите електрическа енергия в съответствие с изискванията за
качество и безопасност, приети от ДКЕВР. Видно от чл. 3. 2 от Методика за отчитане
изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на
електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори,
обществените доставчици и крайни снабдители, приета с протоколно решение № 87 от
17.06.2010 г. на ДКЕВР, при нормални работни условия напрежението трябва да
съответства на БДС 50160: 2007 "Характеристики на напрежението на ел. енергия,
доставяна от обществените разпределителни електрически системи". В чл. 3.2.1. и чл.
3.2.3. от цитираната Методика е посочено какви следва да са характеристиките на
захранването с ниско напрежение, каквото е захранването на обекта. Съгласно чл.
3.2.1. 3. 1 измененията в захранването с ниско напрежение могат да варират до +/- 10
%. Съгласно чл. 12, т. 4 ел. разпределителното дружество е длъжно да уведомява най-
късно 48 часа предварително потребителите за времето и продължителността на
прекъсване на захранването или ограниченията в снабдяването с ел. енергия. В чл. 42
и следващите от ОУ на договора са предвидени хипотезите, при които ответното
дружество носи имуществена отговорност за причинени вреди при прекъсване на ел.
захранването или нарушения в непрекъснатостта на захранването, като съгласно чл.
44, т. 3 независимо от уредените размери на обезщетенията, отговорността на ел.
преносното предприятие за по-големи вреди не е изключена.
По делото се установява неизпълнение на задължение за осигуряване на
непрекъснатост на електрозахранването и доставка на електрическа енергия,
отговаряща на изискванията за качество и безопасност, доколкото е имало прекъсване
на електрозахранването до процесния обект.
От приетата по делото съдебно-техническата и показанията на разпитания по
делото свидетел се установява причинната връзка между прекъсването на
електрозахранването и повредата в увреденото имущество.
В отговор на задача № 3 от заключението експертът е посочил, че не може да се
посочи категорично дали прекъсването на електро подаването, случило се на
14.02.2024г., е причината за авариите, но предвид броя на дефектиралите уреди,
събитията свързани с прекъсването са най-вероятната причина.
Съгласно практиката на ВКС ако вещите лица посочат релевантна за
отговорността причина като най-вероятна, от това не следва пряко извод за липса
на пълно и главно доказване. От решаващо значение е дали останалите причини
следва да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства, установени по
делото, извън предмета на заключението или на основание констатации в него,
съобразно приетите доказателства, включително свидетелски показания. Затова и
преценката на всички доказателства по делото, в това число при извод за
изграждане на причинно-следствена връзка, е задължение на съда. / Решение № ****
от 15.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 508/18.06.10
по г. д. № 1411/09, III ГО на ВКС, Решение № 457/1.07.2010 г. по г. д. № 1264/2009 г.,
III ГО на ВКС,/, която настоящият състав споделя.
В случая при изслушването му експертът посочи, че ако има токов удар, няма
пречка да изгорят уредите само в един от апартаментите, с което отговори на
възражението на ответника, че в блока няма други изгорели уреди.
4
Вещото лице при изслушването посочи и че е възможно в един самостоятелен
обект да изгорят само част от уредите, доколкото ще бъдат засегнати тези уреди, които
са включени към момента в мрежата.
В отговор на задача № 2 от САТЕ, вещото лице сочи, че при прекъсване на
електроподаването може да настъпи кратковременна промяна в нивата на
напрежението на електрическата мрежа, което да доведе до увреждане на
електроуредите.
В отговор на задача № 7 експертът е изключил възможността повредата да е
причинена от амортизация на уредите, доколкото същите са изгорели едновременно.
Изводът, че причина за настъпване на застрахователното събитие е токов удар
намира опора и в показанията на разпитания по делото свидетел, а именно
пострадалото лице М. Ц., който посочи, че на процесната дата съпругата му се е
обадила и му е казала, че сушилнята е започнала да пуши, а двата климатика не са
работили, като след като се е прибрал е установил, че е имало токов удар, както и че
на същия етаж са сменени три електромера на процесната дата. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, като последователни, хронологично издържани и
кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
В заключение, след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, настоящият съдебен състав намира, че ответникът не е изпълнил свое
договорно задължение да поддържа напрежението при подаването ел. енергия в
границите на изискванията за качество и безопасност, предвидени в закона, ОУ и БДС
EN 50160, по причина, за която отговаря съгласно сключения договор.
За пълнота следва да се посочи, че по делото не се установява в апартамента да
е монтирана допълнителна защита, но не е и задължително за клиента на
електроразпределителното дружество съгласно Наредба № 3 от 09.06.2004г. за
устройството на електрическите уредби и електропроводните линии в подстанциите и
трафопостовете /ТП/ за инсталиране на устройства срещу пренапрежения, поради
което това не може да се разглежда като неизпълнение на негово задължение, с което
да е допринесъл за вредите. При това положение неоснователни се явяват доводите на
ответника, че ищецът не е осигурил добра защита на вътрешната ел. инсталация и на
самата система.
От заключението на вещото лице се установява, че действителната стойност за
ремонт на уредите е 950.00лв. / отговор задача 4/, към която сума следва да се
прибавят и 15.00лв. – ликвидационни разноски.
По изложената аргументация следва извода за частична основателност на
претенцията за сумата от 965.00лв., като над тази сума до максимално предявения
размер от 1105.00лв. или за разликата от 140.00лв. искът се явява неоснователен.
По разноските:
Предявена е искова претенция в размер на 1105.00лв., уважената част е в размер
на 965.00лв., респективно отхвърлената част е в размер на 140.00лв., при каквото
съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Ищецът претендира разноски в размер на 761.00лв., от които 411.00лв. –
адвокатско възнаграждение, 200.00лв. – депозит вещо лице, 100.00лв. – депозит
свидетел и 50.00лв. – държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на иска в размер на 664.58лв.
На ответника следва да се признаят разноски в общ размер 500.00лв., от които
400.00лв. – депозит вещо лице и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
5
разноски с оглед отхвърлената част на иска в размер на 63.34лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.М.З.“ АД, ЕИК **********, да заплати на „Д.-О.З.“ ЕАД , ЕИК
**********, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата от 965.00лв. – регресно
вземане по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
11122132400895, във връзка с настъпило на 14.02.2024г., застрахователно събитие –
увредено движимо имущество вследствие на прекъсване на електрозахранването -
сушилния марка „Ariston“, климатик марка „Neo“ и климатик марка „Sang“, находящи
се в гр. В., /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
13.01.2025г. до окончателно изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска, в частта,
за сумата от 140.00лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Е.М.З.“ АД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 664.58лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8
ГПК, да заплати на „Е.М.З.“ АД, ЕИК **********, сумата от 63.34лв. – разноски.
Решението е постановено при участието трето лице -помагач на страната на
ответника „Е.“ АД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6