Решение по КНАХД №392/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „АВС ЕЛЕКТРИК“ ООД, със седалище в гр. Добрич, представлявано от управителя С. П. С., чрез адв. Р. С., ДАК, срещу Решение № 132/ 23.06.2025 г., постановено по НАХД № 188/ 2025 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 08-2400276/281 от 09.01.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН и процесуално нарушение – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Касаторът прави оплакване, че при постановяване на съдебното решение въззивният съд не е обсъдил въведеното от дружеството възражение, че датата на нарушението е неправилно определена, което според касатора води до неустановяване и недоказване на фактическите обстоятелства, относими към обективната съставомерност на деянието.

Твърди, че така или иначе във ведомостите за заплати е начислено трудово възнаграждение на работника, което изключва възможността да бъде санкционирано дружеството по чл. 128, т. 1 от КТ. Претендира, че квалификацията на деянието е неправилна и счита, че при необходимост от доначисляване на трудово възнаграждение е приложима единствено нормата на чл. 404, ал. 1, т. 8 от КТ, от което извежда, че административнонаказващият орган не е имал право да налага имуществена санкция за нарушение на чл. 128, т. 1 КТ на дружеството.

Възразява, че съдът не е обсъдил и довода, че работодателят не е допуснал вмененото му нарушение, тъй като от това, че в платежно нареждане от 25.03.2024 г. като основание е посочено – „заплата“, не следва, че тази сума представлява само трудовото възнаграждение на работника, съответно, че не са няколко задължения на работодателя, които той е изплатил наведнъж. В тази връзка сочи, че работниците са били командировани в чужбина, при което работодателят им е изплащал пари за дневни, за квартира и аванси, които суми са били превеждани по банков път с едно платежно.

Б. неглижирани и други възражения на дружеството, вкл. обстоятелството, че всички данни били в компютъра на счетоводителката, която била в продължителен отпуск по болест, което съдът също не бил съобразил.

При горните доводи иска да бъде отменено Решението на ДРС и да бъде постановено друго, с което да се отмени НП. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се представлява. С вх. № 3240/ 01.10.2025 г. е постъпила молба, в която процесуалният му представител изразява становище по същество на спора. Не представя и няма искания за нови доказателства, а акцентира само върху твърдението за неправилна квалификация на деянието като основание за отмяна на първоинстанционното решение, а респ. и на НП.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Г. Н., който оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Добрич, I касационен състав, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 132/ 23.06.2025 г., постановено по НАХД № 188/ 2025 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП № 08-2400276/ 09.01.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, с което за извършено от касатора административно нарушение по чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), във връзка с чл. 128, т. 1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

За да потвърди НП, ДРС е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените срокове, от компетентното длъжностно лице, в отсъствие на представляващия санкционираното дружество, съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, връчен е надлежно на представляващия и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. По отношение НП е отразил, че е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентния административнонаказващ орган, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.

Първоинстанционният съд е счел, че фактическите обстоятелства в АУАН и в НП безспорно сочат на обвинение за извършено нарушение по чл. 128, т. 1 от КТ. Според ДРС в АУАН и в НП са налице релевантните обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират деянието като нарушение именно по чл. 128, т. 1 от КТ. В този смисъл е направил извода, че е изложено подробно и ясно описание на нарушението, като това описание кореспондира със съответната материалноправна норма.

При горното съдът е приел за установена представената в двата акта фактическа обстановка. Отбелязал е, че при извършване на проверката от служителите на ДИТ – Добрич, на 19.11.2024 г., в 22:34 часа, на електронната поща, са получени ведомости за работни заплати за периода от м. януари 2024 г. до м. август 2024 г., а на 18.10.2024 г. са получени платежни нареждания за изплатени заплати за периода м. януари – м. август 2024 г. на освободените работници А. В. А., Г. Г. Г., Д. Х. Й., Ж. Г. Г., И. З. Т. и С. Г. В.. При тези доказателства съдът е установил, че според платежно нареждане на 25.03.2024 г. на И. З. Т. са преведени 4694 лв. (тук е допусната техническа грешка, тъй като според платежното нареждане сумата е 4506 лв.), като основанието за превода е „заплата“, а начисленото трудово възнаграждение, според съдържанието на ведомостта за заплати за месец февруари 2024 г., е в нетен размер за същия работник от 1862.35 лв. или брутно възнаграждение от 2400.00 лв. Отчел е, че съгласно трудовия договор на работника заплатите се изплащат до 20-то число на следващия месец. С оглед на това е счел, че правилно актосъставителят и административнонаказващият орган са счели, че работодателят не е начислил във ведомостта за месец февруари 2024 г. целия размер на изплатената на И. З. Т., [ЕГН], назначен на длъжност „електротехник, строителен“ заплата, съответно, че правилна е датата на нарушението – 21.03.2024 г. Изводите си е обосновал с еднопосочните писмени, представени от работодателя, доказателства, както и с гласните доказателства по делото.

Съдът е изложил мотиви относно размера на санкцията и липсата на предпоставки за приемане случая за маловажен по привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като не са отстранени вредните последици от нарушението.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства, от правна страна намира следното:

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като при пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства ДРС е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Нарушенията на трудовото законодателство имат за обект субективни права на работниците. Конкретно за случая, правото на работника е да му бъде начислено в пълен обем трудовото възнаграждение за положения от него труд. На работника е изплатено възнаграждение в по – голям почти повече от два пъти размер от нетния му начислен такъв. По – малкият размер начислено възнаграждение води до по – малък размер осигуровки за конкретното лице, а по този начин засяга осигурителните му права.

Неоснователно е възражението на касатора за неправилна квалификация на деянието. Неначисляването на цялата или част от работната заплата представлява неизпълнение на задължението по чл. 128, т. 1 от КТ. Вярно е, че в случаите на неначисляване на пълния размер заплата законодателят е предвидил и принудителни административни мерки за работодателя по смисъла на чл. 404, ал. 1, т. 8 от КТ, но те не изключват неговата административнонаказателна отговорност.

Неоснователно е възражението и относно датата на нарушението. Съгласно приложения трудов договор заплатата се изплаща до 20-то число на следващия месец, в случая до 20.03.2024 г., ежемесечно. Следователно задължението за начисляване на трудовото възнаграждение, като предхождащ изплащането му етап, също следва да се извършва ежемесечно. Нещо повече, съобразно чл. 128, т. 1 от КТ във ведомостите за заплати е необходимо да се начисли възнаграждението за положения от работниците труд, което впоследствие им се изплаща. В съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП е прието, че датата на извършване на административното нарушение е 21.03.2024 г. Както беше посочено по – горе, съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 1 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд. По делото няма спор, че И. З. Т. е бил в трудови правоотношения с касатора и е изпълнявал трудовите си задължения през месец февруари 2024 г. Не са представени доказателства, че в изплатената на 25.03.2024 г. сума от 4506 лв. (записана в АУАН и НП, съответно в решението като 4694 лв.) с посочено основание „заплата“ са включени и други дължими суми на работника, което прави безспорен фактът, че във ведомостта не му е начислен пълният размер на изплатеното трудово възнаграждение, с оглед на което е доказано, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 128, т. 1 от КТ. От съдържанието на трудовия договор, че работната заплата се изплаща не по-късно от 20-то число на месеца, следващ месеца, за който е положен трудът, се налага изводът, че до 20.03.2024 г. най-късно следва да бъде извършено и начисляването на работната заплата, с оглед на което правилно е прието, че нарушението е било извършено на 21.03.2024 г., доколкото е формално, на просто извършване и съобразно константната съдебна практика винаги е довършено в деня, следващ този, в който изтича срокът.

Не са налице предпоставките за квалифициране нарушението като маловажно. Както правилно е приел и РС, нарушението не е било отстранено веднага след установяването, а и към настоящия момент също не са представени доказателства за отстраняването му. От друга страна, обществената опасност на конкретното деяние не се различава съществено от тези на неговия вид, които са преценени от законодателя като значително накърняващи обществените отношения по повод предоставянето на работната сила. С процесната материална норма се защитават основни права на работниците по трудови правоотношения - на възнаграждение; на осигуряване за редица рискове на ДОО, за да получават парични обезщетения; доходът от трудовия договор да се вземе предвид при изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст; права по здравно осигуряване, като, както вече беше отразено, по – ниският начислен размер е довел до по – нисък размер осигуровки, с което неизменно са нарушени правата на работника. Предвид това конкретното деяние не е малозначително по смисъла на чл. 9 от НК, нито маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съответно изцяло се споделят мотивите на съда за неприложение на привилегирования състав, тъй като не са изпълнени и двата кумулативни елемента, визирани в хипотезата на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

В рамките на служебната проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, касационният състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с приложимия материален закон.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в касационното производство, чийто размер, съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя на 130.00 лв. с оглед влязлото в сила изменение на Наредбата, считано от 01.10.2025 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административния съд – Добрич, I касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 132/ 23.06.2025 г., постановено по НАХД № 188/ 2025 г. по описа на Районен съд – Добрич.

ОСЪЖДА „АВС ЕЛЕКТРИК“ ООД, [ЕИК], със седалище в гр. Добрич, представлявано от управителя С. П. С., да заплати на Д. И. по труда - Добрич сумата от 130.00 лв. (сто и тридесет лева) разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.