№ 16458
гр. ......., 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110168534 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е от В. П. И. ЕГН ********** /конституиран по реда на чл.227 ГПК
като наследник на ищеца П. В. И. ЕГН **********, поч.на ..., след депозиране на
исковата молба/ срещу ............... ЕАД с ЕИК ............, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от
118.........01 лв. главница за периода м.11.2011 г. до м.04.2012 г. по представляваща
начислена от ответника цена за топлинна енергия в имот с аб..............., находящ се в гр.
............... Ищецът излага доводи, че не дължи процесната сума, тъй като не се явява
потребител на топлинна енергия за процесния имот за процесния период от време, а
при условията на евентулност- като погасена по давност. Обосновава правния си
интерес от предявяване на иска с изпращането на фактури от ответника. Претендира
разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като
неоснователни. Поддържа, че ищецът притежава качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на процесния недвижим имот за исковия
период, поради което дължи заплащане на сумите за ТЕ, предмет на иска.
Алтернативно, навежда, че ищецът не е заявил пред ответното дружество искане за
сключване на споразумение, с което приема и се съгласява да не заплаща погасени по
давност суми. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски, като моли за
тяхното разпределение съобразно правилото на чл.78 ал.2 ГПК, като поддържа, че
ответникът не е станал повод за завеждане на иска.
1
Третото лице- помагач на страната на ответника – .........“ ООД, не заявява
становище по исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от проведено на 14.06.2023 г. открито съдебно
заседание на основание чл.227 ГПК съдът е конституирал В. П. И. в качеството му на
син и единствен наследник по закон на първоначалния ищец П. В. И. ЕГН **********,
поч.на ..., за което е представено удостоверение за наследници изх.№ РБЕ23-ЕВ00-
1010/25.05.2023 г. на СО- р-н Възраждане. С допълнителна молба вх.№
175903/20.06.2023 г. ищецът чрез пълномощника адв. С. Д. от САК е заявил изрично,
че поддържа предявените искове.
От представения по делото нотариален акт за собственост върху жилище,
предоставено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ №6/25.04.1975 г., н.д.№1406/1985 г. по описа на нотариус С.М........, I нотариус
при СРС става видно, че третото неучастващо по делото лице ................ и
наследодателя на ищеца П. В. И. са придобили правото на собственост по отношение
на недвижим имот- апартамент ...... находящ се в гр........, ........, ет. III, вх.А, със
застроена площ от 83,91 кв.м. Представено е от ответника по делото удостоверение за
наследници изх.№ РПД23-ТД26-57/16.01.2023 г. се установява, че ................ ЕГН
********** е починала на 21.01.2016 г., като нейни наследници по закон са П. В. И. –
съпруг и В. П. И. – син. От същото удостоверение за наследници се установява, че П.
В. И. е единствен наследник по закон на своя син Светлин П. И., поч.на 02.09.2020 г.,
неженен, без деца.
На фона на горното съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим за
сумата в размер на 984,18 лв., равняваща се припадащата се на наследодателя на ищеца
В. П. И.- П. В. И., квота от 5/6 ид.ч. в съсобствеността по отношение на процесния
недвижим имот, а за разликата над посочената сума исковата молба следва да бъде
върната, а производството – да бъде прекратено като недопустимо поради липса на
правен интерес. Депозираната от ищеца уточняваща молба вх.№ 175903/20.06.2023 г.
дава основание за извод, че защита се търси за правата, произтичащи от наследяването
на бащата на ищеца, като липсва уточнение дали ищецът търси да защити и правата,
следващи му се по наследяване от майка му, а не само от баща му.
Предвид разпоредбата на чл.154 ГПК, при предявен отрицателен установителен
иск в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца
вземане съществува. С оглед наведените в исковата молба основания за недължимост
на сумата, в тежест на ответника е установи възникнало между страните облигационно
правоотношение, по силата на което ответникът е доставил на ищеца топлинна енергия
2
за процесния период, стойността на които възлиза в посочения в исковата молба
размер. По наведеното възражение за изтекла давност в тежест на ответника е да
установи наличието на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Предвид изричното оспорване от ищеца, че вземането срещу него като потребител
на топлинна енергия е възникнало, в тежест на ответника-кредитор е да докаже, че в
исковия период е доставял топлинна енергия до имота по съществуващо между
страните облигационно отношение, каквато му е била разпределена с доклада по
делото.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § .........
т. 42 (отм.); ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § ......... т. 2а от ДР ЗЕ
2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съобразно § ......... т. 41б ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е:
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк.д.№
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
3
нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна
свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди“.
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства-
нотариален акт за собственост върху жилище, предоставено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №6/25.04.1975 г. и удостоверение
за наследници изх.№ РПД23-ТД26-57/16.01.2023 г., се установява несъмнено, че
наследодателят на ищеца П. В. И. е бил собственик на 5/6 ид.ч. от процесния
недвижим имот, поради което и ищецът В. И. се явява страна по договора за продажба
на топлинна енергия по силата на закона и без да е необходимо неговото изрично
волеизявление, съответно – на основание чл.150, ал.2 ЗЕ е обвързан от Общите условия
на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им
писмено приемане.
От представената по делото договорна сметка № 002100213078 за инсталация №
**********- гр........, ........ ....... се установява, че за периода м.11.2011 г. до м.04.2012 г.
ответното дружество е начислило по откритата за процесния недвижим имот партида
сумата в размер на 118.........01 лв. главница за топлинна енергия. Предвид
изискуемостта на процесните вземания, за ищеца е налице правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск за установяване на тяхната недължимост
поради изтекла погасителна давност.
Указано е на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи пълно и
главно, че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на
вземанията. Тригодишният погасителен давностен срок за процесните вземания е
изтекъл преди предявяване на исковата молба. Въпреки така разпределената
4
доказателствена тежест ответникът не е ангажирал никакви доказателства, водещи до
прекъсване или спиране на давността на вземанията. С погасяването на главните
вземания се погасяват и вземанията за обезщетение за забава – по арг. от чл. 119 ЗЗД.
С оглед гореизложеното, предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат
уважени за сумата в размер на 984,18 лв.
По разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция право на разноски възниква
и за двете страни.
Ответникът не е признал иска, а изрично е оспорил същия с отговора на исковата
молба. При това положение ответникът е станал повод за завеждане на настоящото
дело и не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за присъждане на разноските в
тежест на ищеца. На ищеца се дължат на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски в размер
на 42,96 лв. за платена държавна такса съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 38, ал. ......... т. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. в приложимата редакция, следва да бъде осъден ответникът да заплати в
полза на адв.С. Й. Д. ЕГН ********** адвокатско възнаграждение от 400 лева с ДДС за
осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото съобразно
уважената част от исковете.
На основание чл.78 ал.4 вр.ал.8 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 16,67 лева съобразно отхвърлената, респ. прекратената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.130 ГПК производството по гр.д.№68534/2022 г.
по описа на СРС, 29 съста в частта по предявения от В. П. И. ЕГН **********, съдебен
адрес гр........, ......с- партер срещу ............... ЕАД ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление гр. ......., ул. „Ястребец“ № 23Б иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
недължимостта на сума за топлинна енергия за разликата над 984,18 лева до
118.........01 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода м.11.2011
г. до м.04.2012 г., начислена за имот, находящ се в гр. ...............
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. П. И. ЕГН **********
срещу „...................“ ЕАД, ЕИК: ............, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
че В. П. И. ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „...................“ ЕАД, ЕИК: ............ сумата от
984,18 лева, представляваща главница за топлинна енергия, начислена за периода
м.11.2011 г. до м.04.2012 г. за имот, находящ се в гр. ......., ж.к. “..........”, бл........ вх.1,
..............
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „...................“ ЕАД, ЕИК: ............ ДА
ЗАПЛАТИ на В. П. И. ЕГН ********** сумата от 42,96 лева разноски в
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК В. П. И. ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „...................“ ЕАД, ЕИК: ............ сумата от 16,67 лева разноски в
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. ......... т. 2 ЗА „...................“ ЕАД, ЕИК: ............,
ДА ЗАПЛАТИ на адв.С. Й. Д. ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника ............... ЕАД-.........“ ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната му част, в
която има характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6