№ 271
гр. гр. Червен бряг, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Илия Ол. Милев
при участието на секретаря Пламенка Н. П.
като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело №
20244440100634 по описа за 2024 година
на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл. 432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 86 от
ЗЗД
По изложените в искова молба обстоятелства Г. Д. П., с ЕГН **********, от с. Рупци, общ.
Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******, чрез пълномощника адв. И. В. от ПлАК, със съдебен
адрес: гр. Червен бряг. общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. " Екзарх Йосиф" № 5, е предявила
пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу ЗД „Бул
Инс" АД, с ЕИК ******, представлявано от К. Д. К.ов и С******, със съдебен адрес гр.
София, бул. ******, за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 25 000.00 лв.,
за обезщетение за неимуществени вреди и имуществени вреди в размер на 2 581.60 лева със
законна лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. Претендира
разноски, в това число и адвокатски хонорар.
Твърди се, че на ищцата са причинени телесни увреждания поради ПТП настъпило на
23.09.2020 г. около 10:30 часа в село Рупци. Излага, че 23 дни е била в състояние на
временна неработоспособност като дори след това оплакванията й от настъпилата травмата
не отшумяват. Поддържа се, че от месец януари 2021 г. ищцата страда от главоболие,
безсъние, отпадналост, което наложило приемането на допълнителни медикаменти.
Страната твърди, че е изпаднала в депресия и тревожност. Подробно описва причинените й
болки и страдания вследствие на инцидента. Със споразумение от 10.01.2024 г. по описа на
Районен съд-Червен бряг, виновният водач от настъпилото ПТП А. Ф. е признат за виновен
по чл. 343 ал.1 б.“в“ вр. чл. 342 ал.1 НК, който към датата на настъпване на
1
застрахователното събитие е имал сключена гражданска отговорност за лек автомобил
„Алфа“ модел „Ромео 166“, с рег. № ****** към ЗД „Бул Инс" АД, с ЕИК ****** полица
серия GA № ****** валидна от 27.04.2020 г. до 26.04.2021 г. Твърди се, че ответникът е
уведомен от водача А. Ф. за настъпилото събитие в 7 дневен срок от настъпването му.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗД „Бул Инс" АД, с ЕИК ****** да
заплати на Г. Д. П., с ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25
000 лева /двадесет и пет хиляди лева/ и имуществени вреди в размер на 2 581.60 лева /две
хиляди петстотин осемдесет и един лева и шестдесет стотинки/, ведно със законна лихва
считано от датата на увреждането 23.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по основание и размер. Излага се становище, че претендираната сума нахвърля
разбирането за справедливост установено в съдебната практика, поради което се явява
прекомерна вр. чл. 52 ЗЗД. Оспорва се присъждането на лихва върху претендираното
обезщетението за вреди по отношение на ищцата. Ответникът в подадения писмен отговор
прави възражение за съпричиняване на настъпилата вреда на Г. П.. Оспорва началната дата,
от която се претендира заплащане на законна лихва. Твърди се, че ищцата при настъпилото
ПТП е навлязла в кръстовище от път без предимство, с което е нарушила разпоредбата на
чл.50, ал.2 Закона за движение по пътищата вр. чл. 51 от ЗЗД.
Оспорва механизма на процесното ПТП, като счита, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпването му. Без
да е установен механизмът на ПТП, не може да бъде направен извод, за това кой от
участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение, не
подлежи на приложение презумцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД, доколкото вината
представлява субективно отношение към определено противоправно поведение или
резултат. Оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП. Оспорва
посочения механизъм на ПТП в КП за ПТП, приложен в исковата молба. Изказва
съображения, че предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на
водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност" оспорва да е
налице осъществен деликтен фактически състав, по отношение на всеки от неговите
елементи. Счита още, че твърденията на ищеца за търпени вреди /имуществени и
неимуществени/, произтекли пряко от непозволено увреждане, подлежат на пълно и главно
доказване. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО".
Оспорва исковете за неимуществени вреди по размер. Намира, че претенцията не отговаря
на икономическата конюнктура в страната и вредата, като се явява прекомерна. Претендира
съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът като съобрази становищата на страните и писмените доказателства, представени от
тях прие за установено от фактическа страна следното:
По делото се установява от представените Протокол за оглед на ПТП от 23.09.2020г.
съставен от РУ при ОДМВР - Плевен, РУ - Червен бряг с изготвената към него скица на
ПТП, че на 23.09.2020 г. около 10:30 часа в село Рупци, обл. Плевен на ул.****** в близост
2
до ******, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Алфа
Ромео 166“ с рег. номер ******, нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП,
като водачът на лек автомобил марка „Алфа Ромео 166“ с рег. Номер ****** – А. С. Ф., с
ЕГН **********, блъска лек автомобил марка „Фолксваген", модел „ Голф"', с peг. №
******, управляван от водач на лекия автомобил и ищец в настоящото производство Г. Д.
П.. В резултат на произшествието, тежко е пострадал водачът на „Фолксваген" - а.
Констатирано е и че за водача на автомобил марка „Алфа Ромео 166“ с рег. Номер ****** –
А. С. Ф. е била сключена със ответното ЗД „Бул Инс" АД, с ЕИК ******, задължителна
застраховка Гражданска отговорност с полица GA № ******, валидна от 27.04.2020 г. до
26.04.2021 г., т.е. валидна към датата на реализиране на ПТП- то (факт, безспорен между
страните).
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът възприема за
достоверно като обективно и компетентно изготвено от вещото лице, се установява, че
процесното ПТП се състои в следното: Съгласно Протокол за оглед на ПТП и приложения
към него фотоалбум, Лек автомобил „Алфа Ромео" се движил с посока от гр. Червен бряг
към с. Радомирци или движението било по главен път. Лек автомобил „Фолксваген Голф" се
движил с посока от частен дом (на безименната улица) към ул. „Г. Д." или движението било
по второстепенен път. Мястото на Удар 1 според изготвения анализ, се явява от Ориентир на
2,10 m след него в посока на ос „X" и по ос „У" 3,52 m от лявата страна на десен бордюр. В
момента на удара и двете МПС-та са се намирали върху дясната пътна лента за движение на
ул. ****** пред ****** в посока от гр. Червен бряг към с. Радомирци между собствената
надлъжна ос на лек автомобил „Фолксваген" спрямо осевата линия е 350°, а на лек
автомобил „Алфа Ромео" - 1°. От направеното заключение на съдебно-автотехническата
експертиза може в достатъчна точност и обективно да се определи, че лек автомобил „Алфа
Ромео" с предна челна част е контактувал със задна част на лек автомобил „Фолксваген" при
Удар 1. Контактът е масивен и определя поведението на двете МПС-та след удара.
Вертикалната сигнализация (маркировка) по ул. „Г. Д." била следната: Върху пътен знак Д11-
Начало на населено място с. Рупци, е монтиран допълнително пътен знак БЗ-Път с
предимство. Вертикална маркировка по безименната улица липсвала. Хоризонтална
сигнализация по двете улици в района на произшествието също не била видима.
Въз основа на горните данни, вещото лице описва Механизъм на произшествието: На
23.09.2020 г. през светлата част от денонощието, пред ****** на ул. ****** в с. Рупци, е
реализирано пътно транспортно произшествие между два леки автомобила. В резултат на
което са получени множество материални щети и телесни повреди. Лек автомобил „Алфа
Ромео" се движи по главен път с предимство с посока от гр. Червен бряг към с. Радомирци.
Лек автомобил „Фолксваген" се движи към главен път от второстепенна улица. Същият е
предприел завой наляво, където е бил в контакт със задната си част с предната част на лек
автомобил „Алфа Ромео". Мястото на Удар 1 се явява от Ориентир на 2,10 m след него в
посока на ос „X" и по ос „У" 3,52 m от лявата страна на десен бордюр. В момента на удара и
двете МПС-та са се намирали върху дясната пътна лента за движение на ул. ****** пред
3
****** в посока от гр. Червен бряг към с. Радомирци между собствената надлъжна ос на лек
автомобил „Фолксваген" спрямо осевата линия е 350°, а на лек автомобил „Алфа Ромео" -1
Скоростта на лек автомобил „Алфа Ромео" преди удар 1 е около 29,08 m/s или 104,69 km/h.
След удар 1 скоростта на движение е около 18,69 m/s или 67,28 km/h. Скоростта на лек
автомобил „ Фолксваген" преди удар 1 е около 7,42 m/s или 26,71 km/h. След удар 1
скоростта на движение е около 4,89 m/s или 17,62 km/h. Опасната зона за спиране преди
Удар 1, на лек автомобил „Алфа Ромео" е 133,70 m. Разстоянието за възприемане на
опасността от водача е 54,61 m. Опасната зона за спиране преди Удар 1, на лек автомобил
„Фолксваген" е 33,64 m. Разстоянието за възприемане на опасността от водача е 22,77 m.
След удар 1, лек автомобил „Алфа Ромео" продължава движението си напред и наляво, като
оставя обща спирачна следа 19,33 m, както и следи от гориво смазочни течности. Лек
автомобил „Фолксваген" продължава движението си напред и надясно, чрез завъртане по
вертикалната си ос на въртене по часовниковата стрелка, достигайки до стоманобетонен
стълб за ниско напрежение, от който се получава отпечатък на същия и предна броня се
отделя от автомобила. След стоманобетонния стълб има находящо се крайпътно дърво, по
чиито ствол има охлузване със син цвят, получено от левия край на предната броня.
Като в част от заключението, вещото лице допълва, че водачът на лек автомобил „Алфа
Ромео" е имал техническата възможност да се движи със скорост на движение до около
20,44 m/s или 73,58 km/h, и тогава същата би била безопасна за лек автомобил „Фолксваген",
както и че лек автомобил „Алфа Ромео" е имал възможност да предотврати произшествието,
чрез коригиране скоростта си на движение, което не е сторено от виновния водач. А в
процесния случай и съгласно Закон за движение по пътищата, скоростта на движение в
населено място е 13,89 m/s или 50,00 km/h, в случай че няма допълнително монтиран пътен
знак, който да я промени, а скоростта на движение на водача на лек автомобил „Алфа Ромео"
преди удар 1 била около 29,08 m/s или 104,69 km/h.
По делото са представени също медицински документи - Фиш за спешна медицинска помощ
и Лист за преглед на пациент в КДБ/Спешно отделение от УМБАЛ „Д-р Георги Странски" -
Плевен, от 23.09.2020 г., с диагнози „Мозъчно сътресение"; История на заболяването и
Бпикриза № 27573 от Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Д-р Георги Странски" -
Плевен, за периода 23.09.2020 г. - 25.09.2020 г., с окончателна диагноза: „Контузия на главата
и тялото. Мозъчно сътресение"; Съдебномедицинска експертиза, изготвена по документи и
материали по ДП № 2300/2020 г. на РП - Плевен и 3M-350/2020 г; Амбулаторен лист № 49 от
15.01.2021 г. (невролог), съдържащ диагнози: „Последици от други уточнени травми на
главата; Доброкачествен пароксизмален световъртеж; Главоболие; Рецидивиращо
депресивно разстройство"; Амбулаторен лист № 101 от 26.01.2021 г. (психиатър), с диагноза
„Умерено тежък депресивен период" .
Заключението от Медицинската документация удостоверява, че вследствие на процесното
ПТП Г. П. е претърпяла черепно-мозъчна травма - мозъчно сътресение с краткотрайно
изпадане в пълно безсъзнание. Според съдебномедицинската експертиза, тази травма е
довела до разстройство на здравето с временна опасност за живота. Цитираните документи
4
са били предмет на изследване от приетото заключение на съдебномедицинската експертиза
и съответно са послужили на вещото лице за достигане на крайните му заключения, които
съдът възприема за достоверно дадени. Според вещото лице д-р П. Н. Т. - съдебен лекар при
ДКЦ Плевен ЕООД, в резултат от настъпилото ПТП на ищеца Г. Д. П. е причинена контузия
на главата и тялото и мозъчно сътресение, със свидетелски показания за краткотрайна пълна
загуба на съзнание. Като според експерта, същите са получени при цитираното ПТП, като
ищеца в резултат на уврежданията е била на лечение в НХК-ка УМБАЛ-Плевен от
23.09.2020г. до 25.09.2020г., след което и е даден отпуск по болест от 23.09.2020г. до
15.10.2020г. Експерта счита, че оздравителен период за такъв вид травми е не по-малко от
месец, но е възможно да продължи лечението и 2-3 месеца, в зависимост от индивидуалния
оздравителен процес. Твърди се в заключението, че в случая не се касае за двигателен
дефицит, а за психичен дискомфорт, изразен в наличие на „депресивно състояние“, което би
могло да продължи повече от месеци.
От представеното заверено копие на съдебномедицинска експертиза по документи и
материали с № 182/2020г. (на л. 18-21 от делото), се установява, че на Г. Д. П. е било
причинено: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение, съпроводено с
краткотрайна пълна загуба на съзнание. Уврежданията са резултат от тъпи травми.
Механизма на тяхното получаване, според експерта, много добре могло да бъде обяснен с
начина, срока и обстановката, на ПТП. Пострадалата е била транспортирана с линейка и
настанена в неврохирургична клиника за наблюдение и лечение. Там престояла 3 дни и била
изписана в подобрено общо състояние. При направения скенер на глава и тяло не са
установени счупвалия на кости или контузии на паренхима на мозъчното вещество. На
базата на показания на свидетели доц. д-р Д. ****** приема, че черепно-мозъчната травма е
довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан и св. В****** – живеещ на семейни начала с
ищеца. От показанията на свидетеля се установява, че той се грижил за нея след инцидента.
Дълго време не могла да става от леглото. След втората година забременяла, но изгубила
детето, поради преживяното от инцидента. Около две години било възстановяването й.
Първата година било по-тежко, не можела сама дори да пие вода. Боляло е главата, през
нощта се будела и не могла да спи от сънища, свързани с инцидента. Посещавали психиатър
заради психичното и състояние, в което са намирала. След този инцидент управлявала
автомобил със страх. По време на инцидента св. В. не бил с нея. Един час след това бил на
мястото. В болницата я намерил в безпомощно състояние. По-късно ищцата П. му обяснила,
че е спряла е на знак „стоп“, огледала се и тръгнала да извива с подаден мигач, но другия
водач с голяма скорост я е ударил отзад. Съдът цени показанията на св. В. В. при преценката
им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като отчита възможната му
на заинтересованост от изхода на спора. Доколкото изложеното от свидетеля почива на
непосредствените му и трайни възприятия и не се опровергава от останалите доказателства,
съдът не намира основание да им откаже вяра, а и показанията му се подкрепят от
останалите доказателства по делото.
5
В съдебното дирене бе разпитан и свидетеля Н., който твърди че преди около четири години
пътувал в посока гр. Червен бряг и на високата част по пътното платно видял, че се движи
кола с висока скорост, по посока с. Радомирци. Изведнъж чул удар, спрял кола и се затичал
към инцидента. Пострадалото момиче било в колата, стенела от болка и никой не смеел да
влезе и я извади. Свидетеля ****** влязъл през лявата предна врата, като видял Г. в
неадекватно състояния. Започнал да я удрям по лицето, за да се увери, че е жива. Извадил я
на ръце. През това време дошла и бърза помощ. В последствие ****** разбрал, че Г. П. е
получила страхова невроза, приказвала несвързани работи. От момчето, с което живее, след
това разбрал, че Г. била бременна, но загубила детето.
Други относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон
преклузивни срокове.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ: За възникването на имуществената
отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, исковата претенция за която в
настоящото производство е процесуално допустимо поради наличието на проведено
рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да бъде
осъществен следния фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като
му е причинил неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за
застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.
В разглеждания случай се установи по делото, че при настъпилото на 23.09.2020 г., около
10:30 часа в село Рупци, обл. Плевен на ул. ****** в близост до ****** пътнотранспортно
произшествие, застрахованият при ответника водач на автомобил „Алфа“ модел „Ромео
166“, с рег. № ****** - А. С. Ф., с ЕГН **********, поради нарушаване на правилата за
движение по пътищата от ЗДвП относно спазване правилата за движение, а именно:
навлизане след пътен знак Д11-Начало на населено място с. Рупци със скорост над
допустимата, при което навлиза в ул. ****** в близост до ****** със скорост 104,69 km/h и
реализира ПТП с участието на МПС управлявано от ищеца, в резултат от което му
причинил, телесни увреждания, изразяващи се в травма на главата с мозъчно сътресение, с
краткотрайна загуба на съзнание и депресивен синдром. Ищеца е изпитал болки и
страдания, страх от случилото се, като е имал безсъзнателно състояние, представляващо
разстройство на здравето, временно опасно за живота и депресивният синдром, който се
дължал на мозъчното сътресение, което е имала пострадалата, болки и страдания и страхова
невроза от инцидента, която била само разстройство на здравето, което не е опасно за
живота.
От съвкупната преценка на събраните и обсъдени допустими доказателствени средства по
делото се установява по несъмнен начин, че причина за претърпяното от ищеца Г. П.
увреждане е в причинно-следствена връзка с противоправно поведение на водача на
процесното МПС, извършено в противоречие с изискванията на правилата за движение по
чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като виновното им причиняване от него съгласно чл. 45,
6
ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с
обратно доказване от ответника. Следователно са налице всички елементи от фактическия
състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна
връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на исковете, предявени пряко
срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Неоснователно е възражението на
ответника във връзка с обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП и отразени
в констативния протокол. От констативния протокол, който по правната си същност
представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК,
ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в
него обстоятелства за датата, мястото на ПТП-то, причините за неговото настъпване и
наличието на задължителна застраховка Гражданска отговорност за участниците в ПТП-то,
се установяват по несъмнен начин по делото обстоятелствата, при които същото е
настъпило, а и те се установяват по безпротиворечив начин и от останалите доказателствени
средства (Протокол за ПТП съставен от РУ при ОДМВР - Плевен, РУ - Червен бряг с
изготвената към него скица на ПТП и съдебно-автотехническа експертиза).
Доказа се по делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във
фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищеца Г. П. срещу ответника ЗД „Бул
Инс" АД, с ЕИК ******, а именно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за
застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл.
431, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили
вреди на трети лица, при управлението на автомобил „Алфа“ модел „Ромео 166“, с рег. №
******. Този правнорелевантен факт е безспорен между страните, а и се доказа от
представеното Споразумение № 4 от 10.01.2024 г. по НОХД 248 по описа на Районен съд-
Червен бряг за 2023г., с което виновният водач от настъпилото ПТП Ф. е признат за виновен
по чл. 343, ал.1 б.“в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите
по чл. 52 от ЗЗД. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието
„справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства - вид и обем на причинените неимуществени вреди,
интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото. Настоящият
състав на съда при преценка на всички събрани по делото доказателства счита, че с оглед на
вида на увреждането, довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота,
интензивните болки и страдания при настъпване на увреждането и през време на 20-30 дни
след произшествието, стихващите такива след този период и до края на възстановителния
такъв на ищцата от няколко месеца, възстановителния период, наличието на
психологическите неудобства от преживяното (страх и безпокойство при пътуване), следва
7
да му бъде определено заместващо обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди в пълен размер на претендираните 25 000.00 лева. Във връзка с тези съображения,
съдът счита, че така определеното обезщетение е съобразено с характера и степента на
засягане на ищеца Г. П., а също и с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
Настоящият състав на съда намира за неоснователно направеното от ответника възражение
за съпричиняване на причинените от процесното ПТП вреди. Ищец е пълнолетно лице към
момента на настъпване на процесното ПТП, а и съпричиняването на вредоносния резултат е
поведение на самия пострадал, с което той обективно е допринесъл за неговото настъпване,
създавайки предпоставки или улеснявайки настъпването му, без да е необходимо да е
действал виновно, каквото наведеното поведение на П. не е. Ответникът, който в
разглеждания случай има доказателствена тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не
установи и ищеца Г. П., като водач на лек автомобил „Фолксваген", модел „ Голф"', с peг. №
******, със своите действия да е нарушил, което и да е правило за движение по пътищата,
както и с него той да е съпричинил настъпването на вредоносния резултат. Напротив, от
събраните по делото доказателства (заключението на автотехническата експертиза) се
доказа, че ищеца при настъпване на процесното ПТП е упралявал своя автомобил съобразно
правилата за движение описани в ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че в случая не е
налице съпричиняване от ищеца Г. П. на процесните вреди, което да бъде основание за
намаляване на размера на отговорността на застрахователя съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД.
Предвид изложеното, искът следва да бъде уважен за сумата от 25 000.00 лева, като
основателен и доказан.
По предявените имуществени претенции: Ищецът претендира такива в размер на 2581.60
лева, които след изготвяне на Съдебно-оценителна експертиза изменя на 2570.00 лева, като
съда е допуснал изменение на иска в исковата молба чрез намаляване размера на
претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 570,00 лв.
От представената по делото Съдебно-оценителна експертиза, се установява, че в пряка
причинно-следствена връзка със злополуката ищецът е понесъл и имуществени вреди – като
в резултат на възникналото ПТП, щетата по л.а. Mapкa: "Volkswagen", Mодел: "Golf -
1,9TDI", рег. № ******, е тотална и средствата за възстановяване на автомобила ще са по-
големи от пазарната стойност на автомобила. Според експерта се касае за следните
технически повреди: посукано купе, скъсана предна надлъжна греда, деформиран таван,
средна дясна колона на врата, деформиран заден десен калник и подкалник, преден десен
калник и подкалник, скъсано задно дясно окачване, повреди по ел. инсталация и двигател -
или общо в размер на 2570.00 лв. Следователно този иск е доказан по основание и размер.
По акцесорната претенция за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал.
1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за
забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият
отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото
на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и
8
считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна - арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая основателността на главния иск в посочения размер води до основателност и на
акцесорната претенция. Като при наличие на данни по делото, а и твърдения от ищеца, за
по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или увреденото лице за
настъпването на процесното застрахователно събитие, настоящият съдебен състав на съда
намира, че лихвата за забава се дължи от предявяването на застрахователната претенция от
ищеца Г. П. - 29.12.2023 г., /л. 105-106 от делото/ до окончателното изплащане на дължимото
обезщетение.
В заключение:
Съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени, като ответникът бъде осъден
да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., както и
обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби) от 2 570,00 лв., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от предявяването на застрахователната претенция от ищеца
Г. П. - 29.12.2023 г., до окончателното изплащане на дължимите обезщетения.
По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените в производството разходи за държавна такса и
възнаграждения за вещи лица, а на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв
на адв. И. В. от ПлАК възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна помощ,
определена съразмерно на уважената част на иска въз основа на възнаграждение по Наредба
№ 1 от 2004 година в размер на 2855.60 лева. На основание чл. 78, ал.6, във вр. с чл. 83, ал.1,
т.4 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и
разноски, ответникът ЗД „Бул Инс" АД, с ЕИК ****** следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС - Червен бряг държавна такса в размер на 1000.00 лв. и 864,75 лв. разноски за
СМЕ и СОЕ.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, с ЕИК ******, представлявано от К. Д. К.ов и С******, със
съдебен адрес гр. София, бул. ****** да заплати на Г. Д. П., с ЕГН **********, от с. Рупци,
общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45, ал.1
ЗЗД, сумата от 25 000.00 /двадесет и пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от травматични увреди, както и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 2 570,00 лв. претърпени от Г. Д. П. в резултат на ПТП, реализирано на 23.09.2020
г. по вина на водача на л.а. марка „Алфа“ модел „Ромео 166“, с рег. № ******, чиято
гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.12.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
9
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс" АД, с ЕИК ******, представлявано от К. Д. К.ов и С******, със
съдебен адрес гр. София, бул. ******, да заплати на адв. И. В. от ПлАК, със съдебен адрес:
гр. Червен бряг. общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. " Екзарх Йосиф" № 5, на основание чл.
38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв сумата от 2855.60 лв. - адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д „Бул Инс" АД, с ЕИК ******, представлявано от К. Д. К.ов и С******, със
съдебен адрес гр. София, бул. ******, да заплати по сметка на Районен съд - Червен бряг, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1000.00 лв. - държавна такса и сумата от 864,75 лв. -
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
10