Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 11.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в закрито заседание, на единадесети юли през две
хиляди и седемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря …………………..
като
разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 3823 по описа на съда за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.250 от ГПК.
Постъпило е писмено изявление от ответниците Й.П.А. и Г.Г.П., чрез
адв.К.Г., озаглавено въззивна
жалба и частна жалба, заведено в *** с ***г., съдържащо искане за допълване на
постановеното първоинстанционно решение с доводи, че
е налице непълнота на диспозитива.
Излага се, че съдът, след като е
приел в мотивите си, че спогодбата за делба, обективирана
в Протокол *** по описа на ***не е произвела вещнто-транслативен
ефект, то следвало в диспозитива на решението да
прогласи нищожността на делбата.
Излага се също, че след като било
прието в мотивите на решението, че и съставените констативни нотариални ***възпроизвеждащи
уговореното в спогодбата за делба нямали вещно-правни последици, то следвало по
реда на чл.537, във вр. с чл.538 от ГПК и в
съответствие с разясненията по ТР №11/2012г. на ОСГК ВКС, да бъдат изцяло
отменени цитираните нотариални актове.
Постъпил е писмен отговор от ищците В.Д.
и Ю.А., чрез пълномощника им, с който се ангажира становище за неоснователност
на исканията.
Съдът, като обсъди доводите на
молителите и взе предвид становището на ответниците
по молбата, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.250 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено
решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, в едномесечен срок
от връчване на решението или от влизането му в сила. Молбата е депозирана в
този срок, поради което съдът приема, че е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
С
депозирания в първоинстанционното производство писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, ответниците са
навели доводи, че със съдебната спогодба от 21.08.1956г., одобрена с протоколно
определение по ***е била прекратена съсобствеността единствено между *** А. ***
от една страна и наследниците на Д.А. *** от друга, като в отношенията между
последните на практика било разпределено сам ползването. Оспорили са
материалната доказателствена сила на констативни
нотариални актове №118/1960г. и 119/1960г.
С постановеното
по делото ***съдът се е произнесъл с диспозитив по
предявените от ищците искове с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.108 от
ЗС.
Съдът
намира, че не е налице непълнота на този съдебен акт. С решението съдът разрешава правния спор като
установява какво е правното положение между страните и ги задължава да
се съобразяват с него. Произнася се изрично с диспозитив и по предявен насрещен
иск или инцидентен установителен иск, но в случая такива
не са въведени в предмета на спора. Ответниците са
заявили възражение за нищожност на спогодбата за делба по ***по описа на *** и това възражение е обсъдено в мотивите, но
не е дължимо произнасяне с изричен диспозитив. Както
е прието в Решение №21 от 15.05.2013г. по гр.д.№741/2012г. на ВКС, IIг.о., с диспозитива на
решението съдът се произнася само по предявените чрез възражение насрещни права
на ответника, а именно искания и възражения за право на задържане/чл.72, ал. 3
ЗС, чл.91 ЗЗД/ и за вземането, въз основа на което е направил възражение за
прихващане. Случаят, обаче, не е такъв.
Съдът
счита също така, че не е налице и хипотезата по чл.537, ал.2 от ГПК, налагаща
отмяна на обсъдените като част от доказателствения
материал констативни нотариални актове №118/1960г. и 119/1960г. В настоящото
производство предмет на отнесения за разглеждане спор не е съществуването на
правото на собственост, така, както е признато със сочените нотариални актове. Със
същите не е признато право на собственост върху отделни имоти, а върху идеални
части от съществувал към същия момент недвижим имот и не се засягат противопоставените
и релевантни за спора права на ответниците.
Поради
горното, съдът счита, че заявеното искане по чл.250 от ГПК е неоснователно и
следва да се остави без уважение като такова.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от ответниците Й.П.А. и Г.Г.П., чрез
адв.К.Г., искане с правно основание чл.250 от ГПК, за
допълване на ***по гр.д.№3823/2016г. по описа на ***, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване пред *** с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия :