Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 24.06.2021г. гр.Димитровград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд, в публичното заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря Валентина Господинова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №147 по
описа за 2021г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е на
основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ – М.Ц.Г. ***,
ЕГН **********, е депозирала жалба против Наказателно Постановление №254р-118/11.02.2021г.
на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за това, че на 26.01.2021г. около 13:30
часа в гр.Димитровград, на бул.“Г. С. Раковски“, пътен възел „Неохим“, в
таксиметров автомобил на „Евро такси“ с рег.№ ****, в условията на въведена
извънредна епидемична обстановка в Република България, въведена и удължавана с
решения на Министерския съвет, във връзка с издадена заповед № РД-01-675/2020г.
на Министъра на здравеопазването- въвеждаща противоепидемична мярка, изразяваща
се в това, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.
ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения,
аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), е установено, че
нарушава посоченото в заповедта, като се намира в горепосоченото транспортно
средство за обществен превоз и не е поставила защитна маска за лице или друго
средство покриващо носа и устата й, с което за виновното нарушение на чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във
връзка с т.7 от Заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването, на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето й е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.
Изложените в жалбата доводи са за незаконосъобразност
и необоснованост на наказателното постановление, липса на установеност на
извършеното. Моли „акта да бъде намален по смекчаващи вината обстоятелства“.
В съдебно заседание
жалбоподателят- редовно призован, не се явява.
Упълномощен процесуален представител депозира
писмено становище, с което поддържа жалбата, счита издаденото наказателно
постановление за необосновано и незаконосъобразно, изтъква разминаване в
установена фактическа обстановка, процесуални нарушения при вменяване на
конкретното адм.нарушение. Иска отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
ОТВЕТНИКА по жалбата- ОД-МВР-Хасково-
редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната
жалба.
Районна Прокуратура- Хасково,
ТО-Димитровград – редовно призовани, не изпраща представител и не взема
становище по депозираната жалба.
С оглед представените по
делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира
следното:
На 26.01.2021г. се извършвала специализирана
полицейска операция за спазване на противоепидемичните мерки, въведени в
страната. На полицейски пост на пътен възел до „Неохим“АД, полицейските
служители видели към 13,30ч. движещ се по бул.“Г.С.Раковски“ таксиметров
автомобил, в който пътника бил без поставена предпазна маска. Св.Н.Ш.-*** подал
сигнал със стоп-палка и спрял таксиметровия автомобил. При извършената проверка
установили, че пътник в автомобила е настоящият жалбоподател М.Г., която била
на предната дясна седалка до шофьора, като била без поставена предпазна маска.
На въпроса защо е без поставена маска, Г. отговорила, че била с цигара когато се
качвала в автомобила.
За констатираното нарушение св.Н.Ш. в присъствието
на св.Й.В. съставил АУАН №254р-118/26.01.2021г., като в акта описал, че М.Г. се
намира в закрито обществено място- такси с посочен регистрационен номер, като
няма поставена защитна маска за лицето, с което не е изпълнила
противоепидемичните мерки, въведени с посочена заповед на министъра на
здравеопазването. Като нарушена е описана разпоредбата на чл.209а, ал.1, вр.
чл.63, ал.4 от ЗЗдравето, вр. т.7 от Заповед №РД-01-675/2020г. на Министъра на
здравеопазването.
Актът е връчен на същата дата на жалб.М.Г., която го
подписала с възражения – за това, че е пушела и затова е нямала маска.
Въз основа на така съставеният
акт за установяване на административно нарушение, е издадено предметното на
делото наказателно постановление №254р-118/11.02.2021г. на Директора на
ОД-МВР-Хасково, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
във връзка с
чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във връзка с т.7 от Заповед №
РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1
от Закона за здравето на жалб.М.Г. е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 300 (триста) лева.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 08.03.2021г.,
видно от неразделна разписка към него, а жалбата против постановлението е получена
в съда на 15.03.2021г.- видно от поставения входящ номер- т.е. в
законоустановения 7-дневен срок.
Горните факти се
установяват от акт за установяване на административно нарушение №254р-118/26.01.2021г.,
наказателно постановление №254р-118/11.02.2021г. на Директора на ОД-МВР-Хасково,
показанията на актосъставителя Н.Ш., тези на свидетеля по установяване на
нарушението и съставянето на акта Й.В., от приетите като доказателства писмени
документи- приложени по делото, които доказателства са кредитирани от съда по
начин и в обем- описан по-долу.
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН
е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е
подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания
на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с
материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт
за установяване на административно нарушение №254р-118/26.01.2021г., като цяло са
спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.63,
ал.4 от Закона за здравето гласи: „При обявена извънредна епидемична обстановка
по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област.“.
Противоепидемичните
мерки са въведени със Заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на
здравеопазването, като в т.7 от заповедта е посочено: „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч.
транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки,
оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски
обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се
използват съгласно препоръките в приложение № 3.“.
Съобразно т.10 от същата
заповед „По смисъла на т.7 и 8 „обществени“ са местата, които са достъпни за
гражданите и/или са предназначени за обществено ползване.“.
Съгласно разпоредбата на
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето „Който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000лв., а
при повторно нарушение–от 1000 до 2000лв.“.
От събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на 26.01.2021г. около
13,30 часа жалб.М.Г. е била в таксиметров автомобил – закрито обществено място.
Таксиметровия автомобил отговаря на понятието за обществено място. В Закона за
здравето, §1а от допълнителните разпоредби, е дадено определение за „обществени
места”. Това са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени
за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп.
Направеното изброяване на обществените места в посочената разпоредба е
примерно, а не изчерпателно. Отделно от това в цитираната по-горе заповед изрично
са посочени транспортни средства за обществен превоз, каквито се явяват
таксиметровите автомобили.
В тази връзка е
осъществен единия от елементите на състава на адм.нарушение по чл.209а, ал.1 от
ЗЗдравето- а именно жалб.Г. е била на закрито обществено място по време на
действие на заповед на Министъра на здравеопазването с въведени
противоепидемични мерки в страната.
Следващият елемент от
състава на нарушението е присъстващото на такова място лице да е без предпазна
защитна маска, каквото задължение е въведено в т.7 от цитираната заповед на
Министъра на здравеопазването.
В случая показанията на
св.Ш. и св.В. са категорични, че в таксиметровия автомобил жалб.Г. е била без
поставена маска, като си спомнят, че маска не е имало дори и неправилно
поставена. Единствените възражения за непоставена маска са описани в съставения
АУАН, където жалб.Г. е описала, че е пушела и затова е била без маска. По този
начин същата опосредствено потвърждава, че е била без поставена маска по време
на проверката и преди нея. Което съответства на заявеното от св.Ш. и на св.В.
за това, че преди спирането на таксиметровия автомобил и по време на
проверката, жалб.Г. е била без предпазна маска.
Показанията на
разпитаните по делото свидетели съдът възприе и кредитира като достоверни и
правдиви, доколкото са последователни, безпротиворечиви и взаимно подкрепени.
Дадени са от длъжностни лица- полицейски служители, възприели ставащото в
рамките на своите длъжностни права и задължения, чието внимание е било насочено
в тази насока.
При установено и
доказано пребиваване на закрито обществено място без предпазна маска, е налице
установеност на неизпълнение на Заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на
здравеопазването, в която с т.7 е въведено задължението за поставяне на защитна
маска за лице на всички присъстващи на закрито обществено място.
Тази забрана е действала
към датата, на която е извършено деянието. По този начин жалб.М.Г. е осъществила
състава на чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето.
Действително, както в
АУАН, така и в НП е посочено в допълнение към тази нарушена разпоредба и
разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗЗдравето. Последната обаче не може да бъде
нарушена, доколкото не въвежда забрани или задължения за гражданите, а
единствено правомощия на Министъра на здравеопазването. Тази препратка в случая
не влияе на възможността един нарушител да разбере нарушението, което му е
вменено като извършено, нито води до объркване, неразбиране или превратно
тълкуване. Поради което съдът не възприе цифрово описаното по този начин
адм.нарушение за съществено процесуално нарушение, доколкото не засяга по
съществен начин правото на жалбоподателя да разбере какво е административното
обвинение. Препратките към чл.63, ал.4 от ЗЗдравето и т.7 от цитираната заповед
са били излишни, доколкото състава на административното нарушение съобразно
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето е неизпълнение, нарушение на заповед
на Министъра на здравеопазването, която заповед е описана в обстоятелствената
част. Тези допълнения към цифрово изписаната част на административното
нарушение не влияят върху възможността нарушителят да разбере правилно
вмененото му като извършено административно нарушение, нито въвеждат съмнения
или неразбиране.
В обжалваното НП
нарушението е описано достатъчно ясно от фактическа страна. Наказаното лице е
разбрало ясно какво нарушение му се вменява във вина и е упражнило правото си
на защита в пълен обем. От всички събрани по делото доказателства липсват
такива, които да поставят под съмнение извода, че жалб.М.Г. е извършила
нарушението, за което й е наложено административно наказание.
Поради което правилно е
реализирана административно-наказателната й отговорност на основание чл.209а,
ал.1 от ЗЗдравето, съдържаща в себе си материална норма, която може да бъде
нарушена, и санкционна такава, въз основа на която е наложено съответното
административно наказание.
В същото време съдът
намира, че с оглед кръга на обществените отношения, които охранява ЗЗдравето и
по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното извънредно положение,
имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на
гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че правилно е
било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата
на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие
сериозен риск за останалите граждани, свързана с разпространение на вируса и
обявената на практика глобална пандемия, свързано е със създаване опасност за
здравето на неограничен кръг от лица. Нарушението не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от
същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
"маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението е формално,
на просто извършване и за да са осъществени елементите от фактическия му състав
не е необходимо да са причинени реални вреди.
Съдът при преценка на обжалваното наказателно
постановление намира, че същото е законосъобразно, обосновано и доказано, като
в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на
жалбоподателя и да са довели до невъзможност същия да реализира правата си по
един адекватен начин. Предвид описаното, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Посочената разпоредба
чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето, предвижда налагане на административно наказание „Глоба“
от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000лв. Наложената
санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид
нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №254р-118/11.02.2021г.
на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което на М.Ц.Г. ***, ЕГН **********, за това,
че на 26.01.2021г. около 13:30 часа в гр.Димитровград, на бул.“Г. С. Раковски“,
пътен възел „Неохим“, в таксиметров автомобил на „Евро такси“ с рег.№ ****, в
условията на въведена извънредна епидемична обстановка в Република България,
въведена и удължавана с решения на Министерския съвет, във връзка с издадена
заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването- въвеждаща
противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се
намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен
превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в
които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и
др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа,
шал, шлем и др.), е установено, че нарушава посоченото в заповедта, като се
намира в горепосоченото транспортно средство за обществен превоз и не е
поставила защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата й, с
което за виновното нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, във връзка
с чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във връзка с т.7 от Заповед № РД-01-675/2020г.
на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300
(триста) лева – като законосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Ив.Маринов)