Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико
Търново , 25.02.2020 година
Великотърновски районен съд, осми
състав в публично съдебно заседание на 30.01.2020 г.
Председател: Диана Радева
при секретаря Д.Бабекова
, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1233 по описа на съда за 2019 г. , за да се произнесе
взема предвид:
Иск с
правно основание чл. 55,ал.1, пр. първо от ЗЗД , вр.
с чл.86 от ЗЗД
Ищецът ППЗК "Доверие Миндя" с.
Миндя, чрез пълномощник адв.Ч. от ВТАК твърди, че ответникът е сключил трудов
договор с УС на кооперацията от 20.12.2017 г. на основание чл.67,ал.1,т.1 от КТ, след което е получил трудово възнаграждение за м. януари и февруари 2018 г. в размер на по 1008 лева, или общо 2016 лева
. Изтъква, че няма законова възможност председателят на кооперацията да се
намира в трудово правоотношение с нея, поради което сочи, че ответникът е
получил сумите за трудово възнаграждение без основание. Моли съда да осъди
ответника да заплати сумата от 2016 лева главница, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание
пълномощникът поддържа предявения иск.
Ответникът А.Г.Д. е депозирал в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва иска, кто неоснователен.
Заявява, че като председател на кооперацията е сключил трудов договор по КТ с
УС , полагал е труд през процесните месеци и му се дължи съответното трудово
възнаграждение. Сочи, че добросъвестно получени трудови възнаграждения не
подлежат на връщане. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника
си адв.Н. от ВТАК моли съда да отхвърли иска, като неоснователен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намери установено следното:
Видно от трудов договор № 01/20.12.2017 г. УС на кооперацията е сключил
трудов договор с А.Г.Д. за длъжността "председател на кооперация" ,
за неопределено време при договорено месечно трудово възнаграждение от 1008
лева. Приложените ведомости за заплати
за м. януари и м. февруари 2018
г. удостоверяват
изплащане на брутно трудово възнаграждение от
1008 лева за м. януари 2018
г. и от 907,20
лева брутно трудово възнаграждение за м. февруари 2018 г. Приети са документи,
удостоверяващи кореспонденция на председателя на кооперацията с Община
В.Търново и НАП, както и съответни протоколи и актове, издавани от НАП -ТД
В.Търново по повод възложена ревизия. От
приложената "Справка актуално състояние на всички трудови договори" е
видно, че тр.договор с ищеца е прекратен на 1.06.2018 г. Събрани са и гласни доказателства. Св.И. заяви, че ответникът е бил председател
на кооперацията в с. Миндя от м. май 2016 г. до м. май 2018 г. Тя работела в
кооперацията като технически помощник и знаела, че възнагражденията на
председателя били обсъждани на общо събрание на кооперацията и не са оспорени от никой. Като председател
ищеца извършвал дейност по узаконяване на различни имоти на кооперацията с оглед нейното съживяване. Св. К. заявява,
че ответникът е работил в кооперацията през м. януари и февруари 2018 г. по узаконяването на имоти на кооперацията, които
нямали документи. Според свидетеля
председателят на кооперацията я съживил, извадил документи за имотите,
платили се дължимите данъци към държавата и общината и всички суми били осчетоводени.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 55,ал.1, пр. първо от ЗЗД е
процесуално допустим. По същество е частично основателен.
Според разпоредбата на чл. 55,ал.1 пр. първо от ЗЗД, който е получил
нещо без основание е длъжен да го върне. Ищцовата кооперация навежда, че
ответникът, като председател на УС на кооперацията не е имал право да получава
трудово възнаграждение , тъй като възникналото между него и кооперацията
трудово правоотношение не е валидно. Излага, че нито Закона на кооперациите,
нито акт на МС, нито Устава на кооперацията предвиждат такава възможност,
поради което счита, че получените от ответника суми като трудово възнаграждение
са получени без основание и подлежат на връщане. Позовава се на влязлото в сила
съдебно решение № 1249/17.12.2018 г. по гр.д.№ 2069/2018 г., потвърдено с Решение № 94/13.03.2019
г. по в.гр.д.№ 93/2019 г. на ВТОС, с
което е отхвърлен иска на ответника срещу кооперацията за заплащане на трудово
възнаграждение за м. март, април и май 2018 г., както и обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ. Ответникът от своя
страна счита, че е получил добросъвестно парите за трудово възнаграждение за м.
януари и февруари 2018 г.,
работил е по валидно съществуващо трудово правоотношение и съответно процесните
суми са му били дължими. По делото не се спори, че между ответника и ищцовата
кооперация е сключен трудов договор №
01/ 20.12.2017 г., както не се спори и факта, че същият е получил трудово
възнаграждение за м. януари и м. февруари 2018 г. От представените
доказателства и направената справка в ТР се установява, че през процесния
период ответникът е бил председател на УС на кооперацията. Като такъв
и съгласно чл. 26 от ЗК той представлява кооперацията; организира изпълнението
на решенията на общото събрание, на управителния съвет и на кооперативния съюз,
в който членува; ръководи текущата
дейност, сключва и прекратява трудовите договори с работници и служители на
кооперацията и определя трудовите им възнаграждения; изпълнява и други функции
според устава, съобразно закона. Анализирайки приложения по делото трудов
договор, от който ответника черпи права, следва да се изхожда не от неговото
наименование, а от неговото съдържание.
Отношенията между председателя на УС и кооперацията са създадени въз
основа на избора му за такъв от Общото събрание на кооперацията и те не са
трудови по смисъла на §2 от ДР на КТ. Възможно
е член-кооператор да бъде и в трудови правоотношения с кооперацията, при което
ще съществуват както членствени, така и трудови правоотношения , всяко от които
ще се урежда по съответния ред по аргумент на §2 от ДР на КТ, но горното не е
приложимо спрямо председателя на кооперацията, който като орган на кооперацията
следва да търси защита на нарушените си права по реда на чл. 58 или чл. 60 от
ЗК. / в този см. Определение № 630/21.07.2016 г. по дело 1658/2016 г. на ВКС, четвърто г.о./.
В Решение №
268/15.10.2013 г. по гр.д.№ 1301/2012 г. на ВКС, четвърто г.о. е прието, че принципно
е възможно, когато председателят на кооперацията се избира от общото събрание
неговите отношения да бъдат уредени като трудови по смисъла на чл. 83, ал. 1 от КТ, ако това е предвидено в закон, в акт на Министерски
съвет, или устав. Нито Законът за кооперациите, нито акт на МС установяват
подобна възможност. Уставът на ищцовата
кооперация публикуван в Търговския регистър, също не урежда подобна хипотеза. Следователно,
между ответника и ищцовата кооперация не е било налично валидно трудово
правоотношение, макар да се представя документ, именуван "трудов
договор". Ответникът не е имал качеството на работник, комуто при
престиране на работната му сила да се дължи насрещната престация -заплащане на
уговореното трудово възнаграждение. Същият е извършвал дейност през процесния период според
свидетелските показания, но в изпълнение
на функциите си като председател на УС на кооперацията и съобразно
правомощията по чл. 26 от ЗК. От изложеното се налага извода,
че липсата на валидно възникнало трудово правоотношение между страните води до
липса на основание за получаване на трудово възнаграждение. Доказа се
имущественото разместване между страните, при което ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца. В този ред на мисли релевираното възражение относно
добросъвестността на ответника при получаване на възнаграждението е
неоснователно, тъй като Кодекса на
труда, респективно чл.271, ал.1 КТ е неприложим в отношенията между
страните. От приетите ведомости за м.
януари 2018 г.
и м. февруари 2018 г.
се установи, че ответникът е получил сумата от 1008 лева БТВ за м. януари 2018 г. и сумата от 907,20
лева БТВ за м. февруари 2018
г. , тоест иска се явява основателен и доказан за сумата
от общо 1915,20 лева. Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 1915,20 лева, представляваща получено без основание трудово възнаграждение в
брутен размер за м. януари и м. февруари 2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на иска до окончателното изплащане, като за разликата от 100,80 лева до пълния предявен
размер от 2016 лева, иска следва да се отхвърли, като неоснователен.
При този изход на делото на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца
разноски в размер на 646,60 лева за заплатена ДТ и
адв.възнаграждение съобразно с уважената част от иска. Ищецът дължи разноски на
ответника на основание чл.
78,ал.3 от ГПК съобразно отхвърлената част от иска, възлизащи в размер на 22,50
лева за заплатено адв.възнаграждение.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА А.Г.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати на ППЗК "ДОВЕРИЕ МИНДЯ" , седалище и адрес на управление с. Миндя,
с ЕИК ********* представлявана от ликвидатора Мартин Ангелов Иванов по иск с правно основание чл.55,ал.1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 1915,20 / хиляда деветстотин и петнадесет лева и 20 ст./ главница,
представляваща получено без основание трудово възнаграждение в брутен размер за
м. януари и м. февруари 2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на иска- 25.04.2019 г. до окончателното изплащане, като за разликата от 100,80 / сто лева и 80 ст./ до пълния предявен размер от 2016 / две
хиляди и шестнадесет/ лева лева, ОТХВЪРЛЯ
иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.Г.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати на ППЗК "ДОВЕРИЕ МИНДЯ" , седалище и адрес на управление с.
Миндя, с ЕИК ********* представлявана от ликвидатора Мартин Ангелов Иванов сумата
от 646,60 / шестстотин четиридесет и шест лева и 60 ст./ лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ППЗК "ДОВЕРИЕ МИНДЯ", седалище и адрес на
управление с. Миндя, с ЕИК *********,
представлявана от ликвидатора Мартин Ангелов Иванов да заплати на А.Г.Д.
с ЕГН ********** *** сумата от 22,50 /двадесет
и два лева и 50 ст./ направени по делото
разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Велико
Търново ,чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: