Присъда по дело №180/2024 на Районен съд - Севлиево

МОТИВИ: Срещу подсъдимия М. Б. И. от гр. Севлиево е повдигнато обвинение по чл.
343б, ал. 2 от НК.
Предаден е на съд за това, че на 14.01.2024 година в гр. Севлиево управлявал
МПС – л.а. „Опел Мерива“ с рег. № **** с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда – 0,80 промила, установена по надлежния ред с химическа експертиза,
след като е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК с определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 206/2021 година по описа на Районен съд –
Севлиево, влязло в сила на 08.06.2021 година.
Прокурорът поддържа предявеното обвинение.
Подсъдимият и защитниците му отправят искане към съда подсъдимият да бъде
признат за невинен и оправдан по така предявеното му обвинение.
От показанията на разпитаните свидетели и останалите доказателства, събрани
на досъдебното производство и на съдебното следствие, съдът установи следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият М. Б. И. е правоспособен водач на МПС. Същият е осъждан към
инкриминираната дата, като с Определение № 30 от 08.06.2021 година, с което е
одобрено споразумение за решаване на НОХД № 206/2021 година по описа на
Севлиевски районен съд, влязло в сила на същата дата, бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и му било наложено наказание
четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено, като бил
определен три годишен изпитателен срок, начиная от влизане на определението за
одобряване на споразумение в сила.
На 14.01.2024 година, рано сутринта, в гр. Севлиево, подсъдимият М. И.
управлявал л.а. „Опел Мерива“ с рег. № ****, собственост на М. А. А.. В 03:50 часа
същият се движел в ж.к. „Димитър Благоев“ и пред дом № 4 бил спрян за проверка от
служители на РУ на МВР – Севлиево – свидетелите И. К. и С. Д.. Същите извършили
проверка за употреба на алкохол на подсъдимия с техническо средство „Алкотест
Дрегер“, което отчело 0,85 промила. Веднага след това на подсъдимия бил издаден
Акт за установяване на административно нарушение № 880808 и Талон за изследване
№134141, който му бил връчен в 04:20 часа. Съгласно отразеното в него, същият
следвало да се яви в ЦСМП гр. Севлиево в срок до 45 минути от връчването на талона.
Видно от писмените доказателства по делото, подсъдимият се е явил в посочения час
в ЦСМП – Севлиево, където дал кръв за анализ. Видно от изисканите в хода на
съдебното производство документи, в частност Регистър за приемане и предаване на
биологични проби и документи към тях по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 година
/Наредбата/ - /л. 25 от делото/, иззетите кръвни проби от подсъдимия били предадени в
ОД на МВР – Габрово на 15.01.2024 година.
На 16.01.2024 година от вещото лице Е. Н. била изготвена химическа експертиза
№ 41/2024 година /л. 19 от ДП/, от протокола за която е видно, че биологичната проба
– 2 бр. вакуумни епруветки, запечатани със стикер със сериен номер А078915,
съдържащи кръв на лицето М. Б. И., иззета на 14.01.2024 година в ЦСМП филиал
Севлиево в 05:10 часа, били получени в химическата лаборатория в сектор НТЛ при
ОД на МВР – Габрово на 15.01.2024 година, придружени от Талон за изследване
бланков № 143141/14.01.2024 година – издаден от РУ гр. Севлиево и Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба за алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози /Приложение № 4 към чл. 14, ал. 1 от Наредба
№ 1 от 2017 година. Според експертизата химическото изследване било извършено на
1

едната от вакуумните епруветки с кръв по газхроматографския метод, в резултат на
което се установило наличие на етилов алкохол в кръвта на подс. И. с концентрация
0,80 промила.
На 11.03.2024 година подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем за
това, че на 14.01.2024 година, около 03:50 часа, в гр. Севлиево, в ж.к. „Димитър
Благоев“ до № 4, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Опел
Мерива“ с рег. № ЕВ *** ВВ с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда –
0,80 на хиляда, установена по надлежния ред с химическа експертиза, след като е
осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК с Определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 206/2021 година по описа на Районен съд – Севлиево,
влязло в сила на 08.06.2021 година – престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК.
Веднага след привличането му в качеството на обвиняем подсъдимият е бил
поканен да даде обяснения по обвинението в присъствието на защитник в лицето на
адвокат Р. Б. от ГАК, но се е възползвал от правото си да не дава такива.
На същата дата, видно от Протокол за предявяване на разследване /л. 62 от ДП/,
материалите по делото били предявени на подсъдимия и защитника му, като от тях
било направено искане за извършване на повторен анализ на останалата кръвна проба,
както и други искания за представяне на редица документи по делото – Регистъра,
воден в ОД на МВР – Габрово за предаването на кръвните проби за изследване;
Регистъра, воден в ЦСМП – Севлиево и по – точно заверено копие на дневника от
датата 14.01.2024 година, отразяващ вписаните за преглед и изследвани лица, както и
да се изиска информация от ОД на МВР – Габрово при какви условия са съхранявани
кръвните проби на подсъдимия и да се приложи графиката на извършените
измервания с газовия хроматограф, за който да бъде представен и заверен документ на
калибровката му.
На 12.03.2024 година наблюдаващият разследването прокурор Л. Р. е изготвила
постановление, с което е приела, че и четирите искания на подсъдимия са
неоснователни и е уважила единствено искането на подсъдимия за изискване и
прилагане по делото на заверено копие на извадка от журнала на ФЦСМП – Севлиево
с отбелязване на времето, когато И. се е явил за даване на кръв за изследване на
14.01.2024 година. Като мотиви за отказа да бъде извършен повторен анализ на
кръвната проба с цел установяване концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия
прокурорът е посочил, че последната била установена чрез химическа експертиза,
чието заключение било обосновано и пълно, че в протокола от експертизата били
посочени датите на получаване на пробата в химическата лаборатория и състоянието
на опаковката и на самата проба, като е приел и че не се сочели конкретни
обстоятелства, които да навеждат на друг извод, по – специално да обосноват
необходимост от нова такава експертиза. В постановлението е посочено също така, че
методът, по който била извършена експертизата, била от компетентността на вещото
лице, което притежавало нужните специални знания.
На 15.04.2024 година било извършено ново предявяване на разследването на
подсъдимия, при което отново било направено искане за извършване на повторен
анализ на останалата кръвна проба. Направени били отново исканията за представяне
на документи, удостоверяващи начина на предаване на кръвните проби в ОД на МВР –
Габрово и начина им на съхраняване.
С Постановление от 18.04.2024 година наблюдаващият прокурор отново е
отказал да уважи исканията на подсъдимия, като е посочил, че същите са
2

неоснователни и на практика вече имало произнасяне на прокурора по тях, като е
посочил, че събраните в последствие доказателства съобразно първото постановление
не налагали промяна в този извод.
След приключване на разследването по делото, на 20.05.2024 година в Районен
съд – Севлиево бил внесен обвинителен акт срещу подсъдимия М. И. за престъпление
по чл. 343б, ал. 2 от НК, въз основа на който било образувано и настоящото дело.
В хода на разпоредителното заседание, проведено на 06.06.2024 година,
защитникът на подсъдимия отново направи искане за извършване на повторен
химически анализ на втората кръвна проба, иззета от подсъдимия на 14.01.2024
година, както и искане за представяне на документи от ОД на МВР – Габрово. Във
връзка с тях съдът разпореди от НТЛ при ОД на МВР – Габрово да бъде изискана
справка дали в лабораторията се съхранява все още втората кръвна проба, иззета от
подсъдимия И. на 14.01.2024 година, както и да се представят исканите документи. В
отговор на разпореждането на съда, с писмо с вх. № 3367 от 24.06.2024 година,
последният бе уведомен, че кръвната проба била с изтекъл срок на съхранение,
съгласно чл. 26, ал. 4 от Наредба № 1 /л. 21 от делото/, а с допълнително писмо от
18.07.2024 година /л. 36 от делото/ съдът бе уведомен, че видно от Протокол № 5 от
31.05.2024 година /л. 37 от делото/ кръвните проби с изтекъл срок на съхранение били
унищожени, в т.ч. и кръвната проба на подсъдимия, получена в ОД на МВР – Габрово
на 15.01.2024 година.
Подсъдимият дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като твърди, че
въпросната сутрин в неделя, както обичайно, е отивал на работа в хлебозавода в гр.
Севлиево, за да настрои машините за работа и че е бил спрян за проверка почти
веднага след потеглянето му от дома. Същият не отрече, че вечерта, преди да бъде
спрян за проверка, около 20:00 – 20:30 часа е изпил около 100 грама водка, но заяви,
че тогава е бил в тежък период и е употребявал лекарства за безсъние и тревожност и
тъй като имал проблеми и със зъбите, употребявал лекарства и за тях. Подсъдимият
заяви, че е бил изненадан от показанията на техническото средство и затова е дал кръв
за анализ.
Начинът на проверката бе обяснен подробно и от двамата полицейски
служители, извършили същата – С. Д. и И. К..
Гореописаните факти се потвърждават и от приетите по делото писмени
доказателства: АУАН; Талон за изследване; Протокол за медицинско изследване и
вземане на билогогични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози; ЗППАМ от 15.01.2024 година; Справка картон на водача; Протокол за
оглед на местопроизшествие и изготвения към него албум; Определение № 30 от
08.06.2021 година, с което е одобрено споразумение за решаване но НОХД № 206/2021
година по описа на Севлиевски районен съд; Заверено копие от журнала за явяване на
подсъдимия в ЦСМП – Севлиево на 14.01.2024 година за даване на кръвна проба;
Справка за собствеността на автомобила; Протокол за проверка на анализатори на
алкохол – Дрегер 7510, както и приетите в хода на съдебното производство документи,
предоставени от ОД на МВР – Габрово, подробно описани по – горе.
Съвкупният анализ на приобщените по делото доказателствени материали – в т.
ч. гласни, писмени и експертни заключения обуславят извода за гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка обаче, съдът намира, че не е
доказано по несъмнен начин подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна
3

страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 НК.
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 2 НК изисква от обективна страна деецът да е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено
по надлежния ред.
От фактическа страна по делото безспорно се установява, че на 14.01.2024
година, в гр. Севлиево, рано сутринта, подсъдимият е управлявал лек автомобил „Опел
Мерива“ и че към 03:50 часа бил спрян за проверка от служители на РУ на МВР –
Севлиево, които му извършили проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“,
което отчело наличие на алкохол в издишания от него въздух 0,85 промила, както и
това, че след изпробването с техническо средство подсъдимият е дал кръв за
химически анализ в ЦСМП – Севлиево.
Съдът намира за недоказано по несъмнен начин обаче обстоятелството, че при
горепосочените време и място подсъдимият е управлявал автомобила с установена по
надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда.
За установяване на това обстоятелство обвинението се позовава на Протокол за
химическа експертиза № 41/16.01.2024 г. на Сектор "НТЛ" при ОД на МВР – Габрово.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, с тази наредба
се урежда редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите на МПС, трамваи или самоходни машини и/или употребата от тези водачи на
наркотични вещества или техни аналози. В Наредбата е предвидено, че употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване
на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични
изследвания /чл. 1, ал. 3 от Наредбата/. В чл. 3 и чл. 3а от Наредбата са предвидени и
конкретните способи за установяване употребата на алкохол. Тези способи са: 1. чрез
техническо средство (чл. 3, ал. 1 от Наредбата); 2. с доказателствен анализатор (чл. 3а
от Наредбата) и 3. с химическо лабораторно изследване (чл. 3а от Наредбата). В чл. 3а,
точки от 1 до 3 изрично са предвидени и случаите, когато употребата на алкохол
следва да се установи с доказателствен анализатор или химическо лабораторно
изследване. Това са случите, при които: 1. лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото
средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест. В конкретния случай е извършена проба с
техническо средство "Алкотест Дрегер", която е установила концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия от 0,85 промила.
От материалите по делото се установява, че след изпробването с техническо
средство на подсъдимия е бил издаден Талон за изследване и че в посоченото от него
време същият се е явил в ЦСМП – Севлиево, където дал кръв за извършване на
химичен анализ и за което е бил оформен Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози /л. 7 от ДП/. Следователно са се
реализирали предпоставките на чл. 3а, т. 2 от Наредбата и подсъдимият очевидно не е
приел показанията на дрегера. Изрично с подписа на последния в издадения му талон
за изследване е удостоверена и волята му да бъде изследван за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване.
Съгласно чл. 11 от Наредбата, медицинското изследване и вземането на проби за
химическо и химико-токсикологично лабораторно изследване се извършва в спешните
4

отделения на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ и във
филиалите на центровете за спешна медицинска помощ, които се намират извън
областните градове, /както е сторено в настоящия случай/, както и в лечебните
заведения, в които лицата са транспортирани за оказване на медицинска помощ или са
настанени за лечение.
Медицинското изследване се извършва от лекар, медицинска сестра, акушерка
или фелдшер, съответно лекарски асистент. Лицето, което извършва медицинското
изследване, и лицето, което взема пробата за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване, ако то е различно, са длъжни да се уверят в самоличността на
изследваното лице чрез документ за самоличност. При медицинското изследване
медицинският специалист описва състоянието на изследваното лице, поведенческите
му реакции, степента на съзнанието му, както и абстинентните му прояви, когато има
такива. Резултатът от изследването, събраните анамнестични данни за налични
заболявания и за приетите от изследваното лице лекарствени продукти през
последните 24 часа се вписват в протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози по образец съгласно приложение № 4.
Протоколът се подписва от медицинския специалист, извършил изследването /чл. 14,
ал. 1 и ал. 2 от Наредбата /. В случая е съставен Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози от 14.01.2024 година, с което са спазени
изискванията на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 и чл. 14 от Наредбата.
Съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредбата, при изследване за концентрация на алкохол
в кръвта се вземат две проби кръв в предназначени за целта вакуумни епруветки, всяка
от които с обем не по-малък от 4 мл.
Както бе посочено по-горе, от фактическа страна се установява, че на
експертите в Сектор "НТЛ" при ОД на МВР – Габрово са били предоставени за
изследване кръвни проби в 2 броя вакуумни епруветки, получени в хладилна чанта на
15.01.2024 г. в 13:08 часа, с поставени стикери.
На изследване била подложена 1 брой проба, а втората проба била оставена за
съхранение като контролна – при необходимост от повторен анализ, като след
изследването, двете проби се съхранявали в химическата лаборатория при температура
от +4 до +8 градуса по Целзий за срок от 3 месеца, след което следвало да бъдат
унищожени.
При тези данни се установява, че са спазени и изискванията на чл. 15, ал. 2, ал.
3 и ал. 4 от Наредбата /вкл. едната от кръвните проби да се съхранява като контролна/.
От отразеното в протокола се установява, че изследването е извършено при
спазване на изискванията на чл. 22 от Наредбата. Посоченият протокол отговаря на
изискванията на чл. 24, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата. След изследване на пробите кръв за
установяване на концентрацията на алкохол /вкл. контролните/ същите се съхраняват в
химическите лаборатории при температура от +4°С до +8°С /арг. от чл. 26, ал. 1 и ал. 3
от Наредбата / за срок от 3 месеца по смисъла на чл. 26, ал. 4 от Наредбата.
При анализа на доказателствената съвкупност обаче съдът констатира допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на
защита на подсъдимия. Видно от приложеното на л. 13 от ДП Постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, подсъдимият е
привлечен като обвиняем за процесното престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК на
5

11.03.2024 г. и на същата дата /видно от датата, посочена в протокола за предявяване
на разследване /л. 62 от ДП/ той е научил резултата от извършеното кръвно
изследване. Възползвайки се от правото си по чл. 55 от НПК да прави искания,
бележки и възражения, по време на запознаване с материалите по делото подсъдимият
И. изрично е заявил пред разследващия орган, че не е съгласен с определената
концентрация на алкохол в кръвта му, съобразно заключението по химическата
експертиза, и е поискал да бъде извършено повторно изследване. Искането му е било
оставено без уважение с постановление на наблюдаващия разследването прокурор,
като същият не е изложил мотиви в тази насока. На 15.04.2024 година материалите по
делото отново са били предявени на подсъдимия и той отново е поискал извършването
на повторно изследване на кръвната проба. С постановление от 18.04.2024 година
прокурорът отново, без каквито и да е било мотиви, е отказал това.
Следва да се отбележи, че и към двата момента на така направеното оспорване
на резултата от химическото изследване и исканията същото да бъде повторено
контролната проба е била все още налична.
Обвинителният акт срещу подсъдимия е внесен в съда на 20.05.2024 г. /почти
месец след изтичане на тримесечния срок за съхранение на пробата/ и към датата на
провеждане на разпоредителното заседание, същият явно е бил изтекъл. В тази връзка,
въпреки че срокът за съхранение на пробите явно е бил изтекъл, съдът изиска от ОД на
МВР – Габрово справка за това дали пробите са били унищожени, като в отговор в
съда се получи писмо, съгласно което с Протокол № 5 от 31.05.2024 година кръвните
проби, иззети от подсъдимия на 14.01.2024 година, са били унищожени, тъй като бил
изтекъл срокът им на съхранение, съгласно чл. 26, ал. 4 от Наредбата.
Съобразявайки тези факти, съдът намира, че отказът на органите на
досъдебното производство да се извърши повторен химически анализ на иззетата
контролна кръвна проба през целия срок, докато същата е била налична, и след
двукратното изрично оспорване на резултата от първоначалното химическо изследване,
безспорно е довело до грубо нарушаване на правото на защита на подсъдимия,
неотстранимо в рамките на съдебното следствие, тъй като още към провеждане на
разпоредително заседание /06.06.2024 г./ срокът по чл. 26, ал. 4 от Наредбата за
съхранение на контролната проба е бил изтекъл и същата е била унищожена.
Тук е важно да се отбележи и че химическото изследване на кръвна проба по
реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози се извършва по правилата, посочени в
Наредбата, а не по тези, регламентирани в НПК. Резултатът от изследването се
отразява в протокол за химическо изследване, поради което и експертната оценка няма
характера на експертиза по смисъла на чл. 144 и сл. НПК. Следователно, преценката
за това дали да се допусне повторно изследване или не, не следва да е обусловена от
наличието на предпоставките по чл. 153 от НПК.
Последното е възприето и в трайната съдебна практика /Решение № 221 от
14.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 755/2013 г., II н. о., НК и др. /, съгласно която
възможността да поиска повторна проверка е право на изследваното лице, което
същото не е длъжно да мотивира и което не подлежи на оценка за основателност от
разследващия орган, прокурор или съда.
Макар така цитираната съдебна практика да е постановена при действието на
предходната редакция на чл. 27, ал. 3 от Наредбата, съгласно която в седемдневен срок
от връчване на наказателното постановление или от предявяване на обвинението за
6

престъпление по чл. 343б от Наказателния кодекс изследваното лице може да поиска
за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по
производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4 от Наредбата /след
изменението на същата в сила от 26.09.2023 г. разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от
Наредбата гласи, че в седемдневен срок от връчване на наказателното постановление
изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически
анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4 от
Наредбата/ и независимо от мотивите за изменението, публикувани на официалния
сайт на Министерство на правосъдието, съгласно които "промяната в чл. 27, ал. 3 цели
синхронизиране на разпоредбата на Наредбата с предвидения в Наказателно-
процесуалния кодекс ред за извършване на повторни изследвания, при образувани
досъдебни производства за извършени престъпления", то предвид изложените по-горе
съображения за характера и правното естество на извършваното по реда на Наредбата
химическо изследване, то основанията за допускане на повторна експертиза,
предвидени в чл. 153 от НПК, не могат да бъдат прилагани буквално към искането за
извършване на повторно химично изследване на иззетата по реда на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. контролна кръвна проба. Приемането на извода, че след изменението на
чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в сила от 26.09.2023 г.,
повторно химическо изследване следва да се допуска по искане на лице, привлечено
към административнонаказателна отговорност, без да е необходимо същото да се
мотивира и без право на преценка от органа по производството, а когато е направено
от привлечено към наказателна отговорност лице за престъпление от общ характер –
чл. 343б от НК искането следва да е обосновано и уважаването му е обусловено от
преценката на органа по производството за наличие на предпоставките на чл. 153 от
НПК за повторна експертиза, би довело до нарушение на основния принцип за
равенство на гражданите пред закона, прогласен в чл. 6, ал. 2 от КРБ, още повече, че в
случая би се стигнало до това лицето, по отношение на което е ангажирана по-тежката
отговорност /наказателната/ да бъде третирано по-неблагоприятно при осъществяване
правото си на зашита и възможността за опровергаване на подкрепящите обвинението
доказателства, от лицето, по отношение на което е ангажирана по-леката отговорност
/административнонаказателната/.
Независимо от горното, с отказът на прокурора да бъде уважено искането на
подсъдимия за повторно химическо изследване преди изтичането на целия тримесечен
срок за съхранение на контролната проба, респ. унищожаването, и съответно
неизвършването на повторно изследване при направено от подсъдимия своевременно и
изрично оспорване на резултата от първоначалното химическо изследване, и то два
пъти, органите на досъдебното производство са допуснали не само съществено
нарушение на процесуалното право на защита на подсъдимия, но и непълнота на
доказателствата, като сами са се лишили от възможността да установят по категоричен
и несъмнен начин съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия, с което същият е
управлявал процесното МПС на инкриминираните време и място, който елемент от
обективна страна на състава на престъплението по чл. 343б ал. 2 от НК следва да бъде
категорично доказан по стойност, а не да се предполага.
С оглед на изложеното, съдът прие, че обвинението не е доказано по несъмнен и
категоричен начин с предвидените от закона средства, поради което и на основание чл.
304 от НПК призна подсъдимия М. И. за невинен и го оправда по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК.
7

Съдът счита, че в случая не следва да се приема за меродавен резултатът,
установен с техническото средство, не само тъй като няма повдигнато такова
обвинение, но и доколкото отчетената с него концентрация на алкохол е по-висока от
посочената в оспореното от подсъдимия заключение по изготвената съдебна
химическа експертиза.
С оглед на постановената оправдателна присъда и на основание чл. 190, ал. 1 от
НПК, съдът постанови сторените по делото разноски да останат за сметка на
държавата.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.

8

Номер на акта:	13
Дата:	24 април 2025 г.
Съдия:	Гергана Николаева Божилова

Дело:	20244230200180
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 май 2024 г.

Присъда по дело №180/2024 на Районен съд - Севлиево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите