Р Е Ш Е Н И Е
№ 505
гр. Габрово, 29.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на двадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ЛИДИЯ СИМЕОНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1541 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49,
ал. 1 СК.
Ищецът Г. Владиславо В. излага, че с ответницата Н.П.В. са сключили
брак на 18.01.1992 г. в гр. Габрово, от който брак имат родено едно дете, което
е навършило пълнолетие. Твърди, че заради неразбирателството на ответницата с
неговите роднини, ищецът преустановил всякакъв контакт с тях. Излага, че през
последните години от брака им между двамата непрекъснато възниквали скандали,
конфликти и взаимни обвинения. Твърди, че съпрузите са във фактическа раздяла,
като бракът им съществува само формално. При установилата се фактическа
раздяла, счита бракът за формален, ето защо
претендира да бъде прекратен като
дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
Ищецът не претендира издръжка за себе си и не релевира искане да му бъде за
предоставено за ползване на семейното жилище.
Ответницата, Н.П.В., взема становище за прекратяване на брачната връзка
поради дълбоко и непоправимо разстройство. Не оспорва изложените в исковата
молба фактически твърдения за наличие
фактическа раздяла, както и че между съпрузите съществуват
неразбирателства и напрежение в отношенията, но не и че има постоянни
конфликти. Оспорва тя да е причината за прекъсване на контактите между съпруга
й и неговите роднините. Ответницата желае да й се предостави ползването на
семейното жилище, като след развода да продължи да носи фамилното име В..
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Видно от удостоверение за граждански брак от 18.01.1992 г., издадено от
длъжностно лице по гражданско състояние
при Община Ловеч, на 18.01.1992 г. в гр. Габрово, Г.В.В., ЕГН **********
и Н.П. Савчева, ЕГН **********, са сключили граждански брак, като съпругата е
приела фамилното име на своя съпруг – В., за което е съставен акт за граждански
брак № 9 от същата дата.
Страните не спорят и с протоколно определение от 20.11.2019 г. за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията помежду им е отделен
факта, че съпрузите се намират във фактическа раздяла от четири години.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По
отношение на иска с правна квалификация чл.49, ал.1 СК.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно
потестативно право, което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са
довели до такова състояние на брачната връзка, при което тя е лишена от
предписаното й от закона дължимо съдържание. Бракът е правоотношение, което
означава комплекс от взаимни права и задължения. Неизпълнението на задълженията
от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от процесуалната им роля на
ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително осъществяване, има своята
санкция в пораждане на правото на развод.
Въз основа на отделените за безспорни между страните обстоятелства,
съдът приема, че между страните липсва изискваната от чл.14 СК взаимност,
разбирана като отношения между съпрузите, изградени на основата на взаимно
уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Сложилото се преди четири
години разделно живеене на съпрузите, сочи че бракът е опразнен от
съдържанието, което правните и
нравствени норми предписват. Съдът разглежда фактическата раздяла не само като
проявена в териториален аспект, а чрез пълна липса на физическа и духовна
връзка между съпрузите (в този смисъл и Р 3749-1981г. на ІІ ГО), което
състояние не може да се определи като отговарящо на законовите изисквания на
чл. 15 СК. По делото липсват каквито и да било доказателства, че са налице
“важни причини” по смисъла на чл.15 СК за отделно живеене на страните.
Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на
всякакви съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и
интимни връзки между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е
разрушило трайно и необратимо семейната общност. Раздялата е причина и
обективен факт, отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т.3 от
ППВС 10/1971г.). Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й
от закона съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се
прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да намери и своята
юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.
С оглед липсата на изрично искане, съдът не е сезиран и не дължи
произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачната връзка – чл.49, ал.3 СК.
По
отношение на искането с правна квалификация чл.53 СК.
Съгласно нормата на чл.53 СК след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че
съдът следва да е сезиран с искане съпругът, който при сключване на
брака е променил фамилното си име да възстанови предбрачната си фамилия.
При липсата на такова искане и с оглед нормата на чл. 326 ГПК, която изисква
съдът изрично да се произнася по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще
носят, следва да се постанови съпругата Н.П.В. да продължи да носи брачното си
фамилно име. Обстоятелството, че ответницата е направила изрично искане за
запазване на фамилното си име, при приложимия СК, е ирелевантно.
По
отношение на искането с правна квалификация чл.56 СК.
Чл. 56, ал.1, изр.1 СК предвижда при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът да го
предостави за ползване на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна
нужда, като при ненавършили пълнолетие родени от брака деца, съдът дължи
служебно произнасяне. Страните не спорят, че семейното жилище се намира в гр.
Габрово, ул. „Априловска” № 10, вх. А, ет. 2, ап. 6. Искане за ползването му
релевира само ответницата, като конкуренция между страните няма, ето защо ползването на жилището следва да й се
предостави, още повече, че ищецът не оспорва претенцията на ответницата.
Предвид изхода на спора и липсата на произнасяне относно вината, всеки
от съпрузите следва да заплати по сметка на РС Габрово, на основание чл. 329,
ал.1, изр. 2 ГПК вр. с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, сумата 25 лева – държавна такса при решаване на
делото по иска за развод, като направените от ищеца разноски за производството
остават в негова тежест.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
С РАЗВОД БРАКА, сключен с Акт за
граждански брак № 9/18.01.1992 г. на Община Ловеч, между Г.В.В., ЕГН **********
и Н.П.В., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал.1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ
на Н.П.В., ЕГН ********** ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. Габрово, ул. „Априловска” № 10, вх. А, ет. 2, ап. 6.
ПОСТАНОВЯВА,
на основание чл.53 СК вр. чл.326 ГПК, след
прекратяване на брака жената да носи брачното си фамилно име В..
ОСЪЖДА Г.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС -
Габрово, сумата 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при решаване на
делото по иска за развод.
ОСЪЖДА Н.П.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС -
Габрово, сумата 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при решаване на
делото по иска за развод.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Габровски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: