Разпореждане по дело №46/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.163, ал.1 от Закона за здравето.

С Решение № 41/28.04.2010 г., постановено по н.ч.д № 266/2010 г., Кърджалийският районен съд е настанил П. Г. В. от Г.К., страдащ от биполярно афективно разстройство, на задължително лечение в ДПБ – К. за срок от два месеца, при амбулаторна форма на лечение. На основание чл.162, ал.3 от Закона за здравето, поради липса на възможност на П. В. да дава информирано съгласие, съдът е назначил майка му П. А. В. да дава информирано съгласие за лечението му.

Против така постановеното решение е постъпила жалба от П. Г. В., в която се твърди, че същото е несправедливо и незаконосъобразно поради следните обстоятелства: Предложението било внесено въз основа на преписка с изцяло непроверени и неверни данни, които са подробно описани. Твърди се, че съдът отказал да приеме представени от жалбодателя доказателства – направления и експертизи, които доказвали наличието на различни физически заболявания. Твърди, че от разпита на свидетелите по безспорен начин се доказало неоснователността на образуване и разглеждане на наказателното частно дело. Жалбодателят счита с·що, че с настаняването му на задължително лечение за него ще настъпят негативни последици и това ще доведе до усложняване неизяснените със свидетелките имуществени отношения, с опасност да се злоупотреби със статута му. Според освидетелствания П. В. било недопустимо да бъде изследван за деяния в миналото, които по безспорен начин се доказвало, че не бил извършил; доказано било, че от инкриминираните дати и до сега поведението му било различно от вменяваните деяния; описан бил десетгодишен период, през който нямал поведение на лице с психично разстройство по смисъла на чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ. Въпреки, че чрез свидетелските показания не се доказало укоримо или поведение на опасно болен, счита било нарушено основно негово конституционно право, а именно – посегателство срещу личното му достойнство. Моли да се отмени постановеното решение от РС – К., като неоснователно и недоказано.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваното решение, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционния съд е събрал необходимите и поисканите от страните доказателства за изясняване на делото от фактическа страна.

Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че по делото е безспорно установена необходимостта от настаняването на П. Г. В. на задължително лечение в специализирано психиатрично заведение. От извършената по делото съдебно-психиатрична експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото лице, се установява, че жалбодателят страда от биполярно афективно разстройство, сегашен период – хипоманиен, като липсата на съзнание за психично заболяване и съдействие за лечение у освидетелствувания са предпоставки за провеждане на задължително лечение. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че П. В. от м.ноември 2009 г. бил във влошено състояние, особено когато пиел алкохол. Проявявал агресия спрямо сестра си – св.Р. В., обиждал я, като включително я заплашвал с убийство. Станал много раздразнителен, като имало дни в които непрекъснато вдигал скандали и крещял на майка си, хвърлял дрехите й, което наложило през м.декември тя се премести да живее при дъщеря си. Отказвал да се лекува и твърдял, че му няма нищо. Майка му – св.П. В. установява, че след употреба на алкохол ставал агресивен. Установява се също така от доказателствата по делото – свидетелските показания, писмо от ДПБ-К., изх.№519/22.03.2010 г. и експертизата, че от 2000 г., когато му била поставена диагноза – афективна психоза, първа манийна фаза и бил лекуван в ДПБ – К., повече не е провеждано поддържащо лечение, като вещото лице обяснява, че повечето от тези разстройства имат тенденция към рецидив и при обостряне, неприлагането на лечение гарантира развитието на болестта. От заключението на експертизата и разпита на вещото лице в съдебно заседание е видно, че понастоящем нивото на освидетелствувания е на хипомания, т.е. има лека степен на влошаване на самото разстройство.

Тези данни дават основание да се приеме, че П. В. е психичноболен с установено сериозно нарушение на психичните функции и има опасност да извърши престъпление, което представлява опасност за близките му, за самия него и сериозно застрашава здравето им. В тази връзка следва да се отбележи, че са неоснователни твърденията изложени в жалбата, че внесеното от прокуратурата предложение съдържало неверни данни и разпитаните по делото свидетели не доказвали, че поведението му е „укоримо или поведение на опасно болен”. Напротив от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност по категоричен начин се установява, че през последните 6-7 месеца, поведението и психическото състояние на жалбодателя се е влошило, като е станал много раздразнителен и агресивен, особено след употреба на алкохол. Притеснявал е и заплашвал сестра си – св.Р. В., постоянно крещял на майка си, като отказвал да се лекува. От самото изслушване на жалбодателя пред първоинстанционния съд, а и от другите събрани по делото доказателства, не се установява в основата на описаното поведение да са неуредени имуществени отношения и спорове със сестра му, както се твърди в жалбата. Извода на съда за наличие на психично заболяване изискващо задължително лечение не се променя от представените от П. В. с въззивната жалба доказателства – епикризи и медицински направления, които единствено установяват и други заболявания на лицето, за лекуването на които обаче не би попречило настаняването му в психиатрично заведение.

От анализа и преценката на доказателствата се установява, че правата на жалбодателя не са нарушени, както се твърди в жалбата, а в негов и на обществото интерес е, същият да бъде настанен на лечение в специализирано психиатрично заведение, тъй като е опасен, както за себе си, така и за другите.

Или, от изложеното следва извода, че за жалбодателя са налице предпоставките на чл.155 от Закона за здравето, както правилно и законосъобразно е приел първоинстанционния съд, тъй като лицето страда от психично заболяване и следва да бъде настанено на задължително лечение. Липсата на съзнание за заболяването и отказа да се подложи на лечение, показват липсата на възможност П. В. да дава информирано съгласие за лечението си, поради което на осн. чл.162, ал.2 и ал.3 от ЗЗ, на същият е назначено лице, което да дава информирано съгласие за лечението му, а именно майка му П. А. В.

Разглеждането на делото от районния съд е протекло при спазване на процедурите, посочени в чл. 155 и сл. от Закона за здравето, като съдът е призовал и изслушал жалбоподателят в присъствие на психиатър, служебно назначен защитник - адвокат и прокурор. Назначил е съдебно-психиатрична експертиза, като е спазил процедурата по допускането й. Тази експертиза не е обжалвана от жалбоподателя и е била изготвена от вещо лице - специалист по психиатрия. Следователно, не са налице допуснати нарушения на процесуални правила при разглеждане на делото и постановяване на решението от първата съдебна инстанция.

С оглед на всичко изложено, обжалваното решение следва да се потвърди, като правилно, обосновано и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.163, ал.1 от ЗЗ, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 41/28.04.2010 г., постановено от Кърджалийския районен съд по н.ч.д. № 266 по описа за 2010 г. на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.