№ 14504
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110107723 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1, във вр. чл.240 ЗЗД, вр. 99 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от ************ срещу П. Г. К.
за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 7723/2024 г. по описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че между ************, в качеството на
кредитодател и ответника в настоящото производство, в качеството на
кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит № 2295490 от
12.10.2020 г. по електронен път – по силата на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/. Поддържа, че по силата на горепосочения договор
ответникът получил сумата от 1500,00 лева, която следвало да върне на 12 вноски от
по 153,50 лева в срок до 20.10.2021 г., при фиксиран лихвен процент в размер на 39,73
%, както и ГПР в размер на 47,83 %. Поддържа се на същата дата – 12.10.2020 г.
ответникът сключил и договор за предоставяне на поръчителство с трето за делото
дружество - ************, което да отговаря солидарно с ответника за всички
задължения по договора за кредит. С оглед предходното на 12.10.2020 г. между
************ и ************ бил сключен договор за поръчителство. Тъй като
ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, това било
сторено от поръчителя ************ на 18.02.2021 г. Ищецът твърди още, че с
договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между
************ ЕООД, като цедент и ************, като цесионер, били прехвърлени
1
ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски
кредити, сред които и по процесния договор с ответника. Поддържа, че поради
неплащане от страна на ответника, било подадено заявление по чл.410 ГПК, като по
образуваното в СРС ч.гр.д.№ 49475/2023 г. била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за претендираните и в настоящото производство суми. Тъй като
издадената заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на
кредитора - настоящ ищец били дадени указания за предявяване на установителен иск.
По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си
интерес от предявяване на настоящите искови претенции, като моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1
500,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит № 2295490 от 12.10.2020
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК в съда до окончателното изплащане, сумата от 342,00 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 12.10.2020 г. до 20.10.2021 г., сумата от 367,72 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 12.10.2020 г. до 29.08.2023 г.
Претендира направените разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Излагат се
доводи, че ответникът не е бил уведомен надлежно за твърдяната в исковата молба
цесия преди образуване на съдебното производство, а уведомяването чрез назначен от
съда особен представител не може да се приеме за редовно. Поради неизпълнение на
условията на чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД цесията не е произвела действие по отношение на
ответника. Отделно от предходното се оспорва наличието на твърдяното от ищеца
облигационно правоотношение, като се излагат доводи, че от страна на ответника не е
изразено съгласие за неговото сключване, а представения по делото договор не
представлява подписан електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ. Сочи се, че
представените към исковата молба документи представляват частни документи, които
не са подписани от ответника, не са му били предоставени и той не се е запознал с тях.
Поддържа се становище, че представения от ищеца неподписан договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние не отговаря на изискванията за
сключване на такъв вид договор. Поддържа се още, че от договора не става ясно какви
компоненти формират посочения в него ГПК от 47,83 %, не са спазени изискванията
на ЗПК, поради което и на основание чл.22 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, а също и клаузата за възнаградителна лихва. Оспорва се получаване
на сумата по кредита от ответника, както и доказателства за изпадането му в забава.
По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
2
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за потребителски кредит № 2295490, сключен
на 12.10.2020 г. между „************“ АД и П. Г. К., като кредитополучател. В
предмета на договора е посочено, че горепосоченото дружество – настоящ ищец, се
задължава да предостави ва кредитополучателя – настоящ ответник, потребителски
кредит в размер и при условия, посочени в договора, под условие, че подаденото от
кредитополучателя заявление е одобрено от дружеството. В Приложение № 1 към
договора /приложено по заповедното производство/ е посочено, че предоставения
кредит е в размер на 1 500,00 лева, при лихвен процент по кредита – 39,73 %, годишен
процент на разходите /ГПК/ - 47,83 %, със срок на кредита – 12 месеца, брой
погасителни вноски – 12. Съгласно обективирания в приложението погасителен план,
първата погасителна вноска е с падеж на 20.11.2020 г., а последната – на 20.10.2021 г.
По делото е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, както и приложимите ОУ.
По делото не е представено цитираното в договора заявление.
По делото е представен договор за представяне на поръчителство от 12.10.2020
г., сключен между „************“ ЕООД, в качеството на поръчител и ответника в
производството, в качеството му на потребител, по силата на който поръчителят се е
задължил да сключи договор за поръчителство с „************“ АД, по силата на
който да отговоря пред това дружество солидарно с
потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали
съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по същия договор. Уговорено е, че за
поемане на тези задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя,
посочено в Приложение № 1 към договора, а именно – 1 203,12 лева /12 вноски по
100,26 лева/. Този договор е сключен, съгласно задължението на ответника по договора
за кредит /чл.4, ал.1 от договор за потребителски кредит № 2295490/ да предостави
обезпечение на кредита във вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на
заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в
срок до 48 часа от подаване на заявлението. Съгласно чл.3, ал.1 от договора за
предоставяне на поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от
страна на „************“ да плати всички изискуеми задължения на потребителя, а
според ал.2 поръчителят е длъжен да уведоми потребителя за постъпило от кредитора
искане за плащане, както и да му предостави получената от „************“
информация за общия размер на задълженията и съответно за размера на
задължението по пера. Поръчителят е длъжен да уведоми потребителя и за
извършеното от него плащане и да му представи информация за същото.
По делото е представен и договор за поръчителство от 12.10.2020 г., сключен
3
между „************“ АД и „************“ ЕООД, съгласно който поръчителят се е
задължил да отговоря пред „************“ солидарно с потребителя за всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора за предоставяне на поръчителство, поръчителят е
длъжен при писмено поискване от страна на „************“ да плати всички
изискуеми задължения на потребителя по договора за потребителски кредит.
По делото е представен договор за продажба и прехвърляния на вземания
/цесия/ от 14.03.2022 г., сключен между „************“ ЕАД, „************“ ЕООД
и ищеца, но към същия не е представено цитираното приложение № 1.
По делото няма доказателства, от които да е видно, че до ответника е изпратено
уведомление за извършената цесия.
Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване вземането си на претендираното договорно основание
/договор за цесия/ и в претендирания размер; изправността на цедента – наличието на
сключен договор за паричен заем между ответника и „************“ ЕАД, по който е
била предоставена и усвоена твърдяната парична сума; настъпил падеж и конкретния
размер на дълга, който се претендира; че е уведомил ответника за извършената цесия
по реда и условията на чл.99, ал.3 ЗЗД.
При установяване на твърденията на ищеца, в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащането на претендираното вземане.
Настоящият съд намира, че в хода на производството ищецът не проведе пълно
и главно доказване, че има вземане срещу ответника на посоченото в исковата молба
основание - договор за цесия. Действително, по делото е представен договор за цесия
от 14.03.2022 г., сключен между „************“ ЕАД, „************“ ЕООД и
ищеца, но без да са представени доказателства, че с него вземането на цедента спрямо
длъжника е прехвърлено на цесионера. От представения договор за прехвърляне на
вземанията не става ясно дали процесния кредит е обхванат от него /не е представено
Приложение № 1/, съответно липсват доказателства за изложените в исковата молба
твърдения, че вземането е прехвърлено и обхванато от цесията. По делото не са
представени доказателства, от които да се установява, че ищецът е упълномощен да
уведомява за цесията.
Дори хипотетично да се приеме, че ищецът се легитимира като кредитор на
ответника, то не са налице останалите предпоставки за уважаване на предявените
искове.
Действително, съгласно разпоредбата на чл.6 ЗПФУР, договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
4
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР
на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние " е всяко средство, което може да
се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и
изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация
от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване
на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле
на посочения нормативен акт.
В конкретния случай, по делото не са представени доказателства, че ответникът
е подал заявка за кредит. На следващо място, за да се приеме, че договорът е произвел
действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин
на комуникация, че са изпълнени изискванията ЗПФУР, т.е. че задължителната за
сключване на договора информация е достигнала до потребителя. В случая, по делото
отново не са представени доказателства в тази насока. Съгласно чл.10 ал.1 ЗПФУР,
преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно
за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и
да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител,
достъпен за потребителя. При липса на доказателства в тази насока, съдът не може
хипотетично да приеме, че между страните е постигнато съгласие за сключване на
процесния договор за кредит.
Дори да се приеме наличието на валидно облигационно правоотношение между
ответника и трето за делото лице, то по делото не са представени доказателства за
уведомяването на длъжника – настоящ ответник за прехвърлянето. Следва да се има
предвид, че за да има действие цесията по отношение на длъжника, а и спрямо третите
лица, тя следва да му бъде съобщена надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. До момента на
уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен
кредитор е цедентът. Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор да
извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма
предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният
кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до
длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД.
В случая по делото липсват каквито и да било доказателства за съобщаването
на длъжника /настоящ ответник/ за прехвърляне на задължението му. Не би могло да
5
се приеме, че ответникът е редовно уведомен за цесията и с връчването на препис от
исковата молба, тъй като подобно уведомление не е приложено към същата.
При горните съображения, предявените искове са изцяло неоснователни, поради
което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът, но при липса
на доказателства за реално направени както в исковото, така и в заповедното
производство, съдът не присъжда разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ************, със седалище и адрес на
управление: ************ срещу П. Г. К., ЕГН ********** обективно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, във вр. чл.240 ЗЗД, вр. 99
ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено, че П. Г. К.,
ЕГН ********** дължи на ************ сумата от 1 500,00 лева, представляваща
главница по Договор за кредит № 2295490 от 12.10.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното
изплащане, сумата от 342,00 лева, представляваща договорна лихва за периода от
12.10.2020 г. до 20.10.2021 г., сумата от 367,72 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 12.10.2020 г. до 29.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 49475/2023 г. по описа
на СРС, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6